„Здравеопазване

Българите усещали по доходите си ръста на икономиката

Българите усещат ръста в икономиката по доходите си и сега. 150 млн. лв. повече за учителски заплати, 20 млн. лв. повече за Бърза помощ, за да спасим животните - 26-27 млн. лв. за ваксини. В много фирми вече взимат добри заплати и който се квалифицира, намира добре платена работа. Бизнесът казва: Не можем да намерим служители", обяви премиерът Бойко Борисов в интервюто си пред БНТ на Разпети петък. Той се похвали и с постоянното отпускане на бонуси за най-ниските пенсии за Коледа и Великден и отбеляза добрата си работа с вицепремиера Ивайло Калфин.

"Ние водим абсурдна социална политика. Харчим милиарди за хора, които не искат да се квалифицират и да учат. Това не можем да го обърнем, ще го обърнат като проблем срещу правата на хората. Затова никое правителство не смее да вземе мерки по този въпрос, казвам и като голяма критика към нашето управление", коментира още премиерът.

През май България и още 6 държави ще подпишат споразумение, за да купуват заедно лекарства, и това ще доведе до сваляне на цените им, обяви още Бойко Борисов. Той похвали здравния си министър Петър Москов, защото държал здраво нещата.

"Най-големите турски болници се преместват в България. Досега българите ходеха в Турция да се лекуват. Сега те дойдоха тук, за да продължат да са конкурентоспособни - с най-новата ни апаратура, с добрите специалисти. Ходят български лекари в чужбина, защото сме много толерантни. Шест години учат безплатно тук, предоставят им се всички условия, отиват напълно готови в Германия, без да оставят една стотинка в държавата. А преди задължително трябваше няколко години на село след дипломиране - виждате ли колко се е променила България по отношение на толерантността", заяви Борисов.

Морските курорти вземат мерки срещу легионерската болест

Хотелиери, ресторантьори и собственици на водни атракции по Южното Черноморие са предупредени да вземат предпазни мерки срещу разпространението на легионерската болест.

Писмо с инструкции какво трябва да направят в навечерието на летния туристически сезон им изпратил шефът на местната здравна инспекция д-р Георги Паздеров.

Легионерската болест е опасна инфекция на белите дробове, която се получава от застояли води и климатици. Тъй като през зимата повечето туристически обекти са зазимени, проблемът бил особено актуален сега, когато курортите посрещат първите туристи, казаха от инспекцията.

Според нея потенциално рискови места били баните, сауните, турските бани, резервоарите за топла и студена вода, декоративните фонтани и спа центровете, които се предполага, че през зимата не са работели и се е събрала застояла вода. Затова било нужно да се направи профилактика на съоръженията.

С 8 операции д-р Радин Цонев върна Никола Анастасов на сцената

Нямаше да се завърна отново на сцената, ако не беше една личност от болница "Токуда", която се грижи за всички мои болежки. Той ме спасяваше и ме подлагаше на изпитания. Разбира се, аз безпрекословно му вярвах и той ме върна към живот. Това е трудно, много тежко за издържане, след като за 2 години и половина направих осем операции с пълна упойка, но пък и този е велик човек, на когото вече не казвам .доктор", а "сине". Аз имам двама родни сина - Ивайло и Чавдар, но третият е Ради, гастроентерологът Радин Цонев. Много важно е за мен да му кажем името. Тя е и хубава реклама, стига сме рекламирали убийци и изнасилвани. Това е човек, който носи здраве, носи живот!"

Това признава големият актьор Никола Анастасов в откровено интервю за в. "168 часа". Признанието е уникално, защото актьорът е изключително дискретнен за личния си живот. Никога не може да се чуе от Кольо Усмивката, както го наричат, някаква жалба. "Добре съм. Щом съм на сцената. Щом играя", лаконичен е той.

Кой е д-р Радин Цонев и как Никола Анастасов пак се върна на сцената с 4 тежки монолога в пиесата "Лека форма на тежка депресия"? Лекарят му го гледа от 15-ия последен ред. Дори звездата на спектакъла не могъл да му намери място на първия ред. Залата била разпродадена от месец... „А така исках Ради да стои най-отпред! Благодарение на него съм пак на сцената, ама на... Места няма... Дано да му е харесал спектакълът. Благодаря му, че съм пак на сцената, че играя", казва Анастасов. Мястото не пречи на д-р Цонев да аплодира с минути своя устремен към живота пациент!

Д-р Радин Цонев е началник на отделението по гастроентерология в болница "Токуда". Всички научиха името му тези дни заради любовта, с която говори за него един от пациентите му - големият актьор Никола Анастасов. Той го има за спасител заради сериозно гастроентерологично заболяване.

Познават се от години, тъй като докторът е съученик с големия му син Ивайло. Учили са заедно в 7-а гимназия до 9-и клас, когато Ивайло се преместил, ходили са по купони - "бяхме много бойна компания", казва д-р Цонев. Били в една махала - около Попа.

Деца и родители се знаят и от купони вкъщи, и от родителски срещи.

След това пътищата им се разделят. Новата среща между доктора и големия актьор е преди 4 г., когато той е доведен в болницата от друг голям актьор - Джоко Росич, вече покойник. "Бях в отпуск тогава, но се върнах по-рано и дойдох в неделя да го видя. Намерих го доста унил, със свален гард - обичайно за човек на болнично легло. Не съм сменял терапията, назначена от колегите. Видях, че той е силен характер, и успях да му вдъхна кураж - убедих го, че ние ще вложим всичко от себе си и всичко от модерното медицинско изкуство, за да се преборим заедно", разказва д-р Цонев. Точно така и става. Още на другия ден Никола Анастасов вече е с висок боен дух и го посреща с голямата си усмивка:

"Не знам какви лекарства ми даде ти вчера, но съм по-добре."

След това с помощта и на други от екипа като д-р Карагьозов, известен гастроентеролог ендоскопист, се грижат внимателно за Анастасов и през годините постигат "значителни успехи при неговото състояние". Всеки път, когато дойде време за визита или болнична терапия, актьорът идва притеснен, но после си тръгва усмихнат. Той вече знае, че синът му и докторът са съученици и още се виждат по купони и, макар и рядко, поддържат връзки. Искал да знае как се развива животът на доктора след гимназията, къде е учил, работил. Кани го на премиери и това е голямо удоволствие за лекаря.

"Този човек е съвсем различен на сцената, титан. Там хора като него са в друго състояние", обяснява д-р Цонев. Ходил и на рождения му ден в Сатиричния театър преди дни, ама без да го предупреди - актьорът не го очаквал, защото смятал, че постановката вече му е позната. "Взех билети и отидох на последния ред в театъра, за да му се насладя отново. Той вдъхва живот на всички и двамата със Славчо Пеев най се отличаваха", казва докторът. Описва го като силен и човек на действието -всеки път на лечение, като се подобри, още през нощта става да се движи. "Няма да се остави просто да стои вкъщи. Не е за пенсия", обяснява докторът, който си има сентенция:

"Човек или се пенсионира и - край, или изобщо не доживява до пенсия", като добавя "защото познаваме пенсионери и на 22 г."

Свързано е с живеца на човека, който се проявява във всичко и особено видно по време на лечение. "Ние правим съвсем малко за него. Той е много борбена натура", обобщава д-р Цонев. Според него едно от най-важните неща е да вдъхнеш кураж на пациента. А пациенти има всякакви: хроничноболни, онкоболни, алкохолно зависими с цироза. На всички вдъхва вяра, че могат да се справят. Някои са песимисти поначало, други се борят.

Между лекар и пациент се осъществява връзка, хармония в живота, когато става дума за хронично заболяване.

"Имаме над 1000 пациенти с хроничен хепатит В или С. Познаваме ги по физиономия, виждаме ги на всеки 3 месеца и те са част от нашите семейства, нищо, че има известна дистанция", разказва д-р Цонев. С някои са заедно от толкова години, знае им всеки проблем, че понякога им казва: "Като се пенсионираме и ние тук един ден, какво ще стане с вас...".

Той обаче е от действените, които няма да си останат у дома като пенсионери. Да остане без работа, е практически невъзможно, както всеки способен лекар. Ученик е на легендата ген. проф. Григор Мечков, който казвал за професията: "Лекарят без работа не може да остане -стига му да има едно тесте рецепти в джоба."

"За мен работата е удоволствие и удовлетворение, никога задължение", казва д-р Цонев.

Той е от поколението, научено на трудолюбие още от училище, а след това са такива и в професиите си. "Работил съм и денонощно за 200 лв. Сега нещата са по-добре, но преди всичко се стремим да поддържаме нивото си на работа - за нас няма събота и неделя, нито празник. Човек свиква, макар това да се отразява на семейството", обяснява д-р Цонев.

Съпругата му също е лекар, психиатър, двамата си споделят проблемите, но децата им са "потърпевши" от тази вечна заетост и твърдо избират други поприща.

"Успяхме по някакъв начин да ги дистанцираме от медицината. Дъщерята се насочва към медии и комуникации, синът иска уебдизайн - модерни, хубави професии", обяснява д-р Цонев.

Той не е и настоявал да изберат медицина, докато за него самия е имало очаквания какъв ще стане още в гимназията.

Родителите му са известни лекари и особено баща му силно настоявал. "В детството, като ме питаха какъв искам да стана, отговарях овчар, защото много ми харесваше да ям сирене", разказва докторът. След това в училище не бил наясно какъв точно ще става - докъм 11-и клас, когато твърдо решил за медицина.

Следват Медицинска академия -приет е след гимназията през 1982 г., казарма - 2 г. като авиолекар в Граф Игнатиево, и разпределение 4 г. в болницата в Лом. Бил е при проф. Чудомир Начев в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в Александровска болница.

Гастроентерологията го избрала случайно, казва докторът. Връзката е проф. Мечков, който отива в Пета градска болница в София, след като е бил началник на ВМА. С него остава 13 г. Взема специалност по вътрешни болести през 1994 г. и по гастроентерология през 1996-а. От 2007 г. е в екипа на болница "Токуда".

Менторът му в професията е проф. Мечков. Неговият портрет е единственият запазен от д-р Цонев през годините, стои в кабинета му. Въпреки че са му правени забележки, никога не го е свалял от стената, защото "това значи да си предадеш знамето".

"Беше генерал, човек под пагон, дисциплиниран, а ходеше като белогвардеец - с накривена фуражка и коса до раменете", описва го ученикът. Много широко скроена личност, далеч от клишето "шапкар". Прави първите практически курсове с международно участие у нас, навсякъде, където ходи в чужбина, създава контакти и учи на същото младите. "От него научихме не само да мислим като гастроентеролози, но и правихме първи интервенции.

Той е първият хепатолог у нас, започнахме първото лечение на пациенти с хроничен хепатит в България заедно с него", разказва д-р Цонев.

Проф. Мечков научил лекарите от своята школа, първо, да бъдат човечни, второ, много внимателно да снемат анамнеза и статус на пациент -уменията да наблюдават, слушат, да пипат, без да чакат на техниката. Тогава я е нямало, а днес поставя диагнозата в над 90% от случаите. "В медицината обаче 2 и 2 не е 4, нещата се поставят по съмнение, научили сме се и къде са куците неща в консенсусите, приети за стандарт", обобщава докторът.

Най-видната тенденция е подмладяването на злокачествените заболявания, особено на дебелото черво. Тогава колоноскопия правели почти само на хора над 50-те, сега е след 40, а тези дни имал и пациент с колоректален карцином на 30 и нещо. "Това е рядкост, но въпреки всичко е основен бич. Целта е да профилактираме по-рано, за да се хваща по-навреме", казва д-р Цонев. Преди било "мъжка" диагноза, но сега се изравнява при двата пола след менопаузата при жената. Урбанизацията и нередовното хранене са другите фактори. Самата храна носи риск - тази с влагани химикали. Солените и консервираните храни трябва да се избягват.

Противно на очакванията, д-р Цонев не е

Против диетите и крайните ориентации е, приветства умерения прием на разнообразна храна. Изобщо не е против месото, даже си обича. Но не какво да е и откъде да е. "Купувам месото от Якоруда, защото съм чревоугодник. Искам на тиган да бъде като аржентински стек - да се топи в устата", обяснява кратко. Приветства новата разпоредба в магазините да отделят прясното месо от забраненото. "Като си сигурен в производителя, няма от какво да се пазиш. Всеки ден не се яде месо, нека е 3 пъти седмично", съветва докторът и уточнява, че всеки прави избор - който иска да е вегетарианец. "Веганите са ни пациенти - основно заради твърде многото фибри в храната. "Мръвкарите" идват заради наднормено тегло основно", казва докторът. Рибаможе всеки ден. Правила има и за алкохола -нормата е 330 мл на ден или малка бира, по една чаша вино, или 25 мл концентрат. Голямото "но" обаче е: два пъти седмично човек може да си позволи 2 големи ракии или 2 големи уискита, или бутилка вино, или 2 л бира.

Въпросът е да не е повече от 2 пъти в седмицата, през уикенда например. "Черният дроб така е устроен, че ензимните му системи не бива да бъдат претоварвани. Иначе се стига до интоксикация и цироза с годините", обяснява докторът. Самият той обича към месото да има добро червено вино, към рибата - бяло. Много харесва българските вина, особено купажни със сира, каберне фран. Преди бил фен на вина от Старосел, сега обича тези от Мидалидаре, Ямболско. Доверява се на небцето си - то казва, че тези производства са добри. Гастроентерологът е против увлеченията по пречистване на черния дроб и дебелото черво. Те си имат перфектни системи за самоочистване, трябва само да ги поддържаме здрави.

Извън медицината докторът обича да почива със семейството си, да идат някъде извън София с приятели. Хоби няма, за релакс обича хубава книга и разходка навън.

Д-р Ралин Цонев не е голям оптимист, попитан за оценка на днешните обществено-политически процеси. "Животът е толкова труден, че не можем да го обхванем. В личен план най-много ме тормози, че едното дете отиде да учи в чужбина, другото най-вероятно също ще "изгоним", защото обстановката тук не е надеждна. Никога не съм разчитал държавата да ми помогне, всичко е свързано с това, какво мога. Трудно е положението, за нас е късно да емигрираме и затова приемаме действителността", казва докторът. Той обаче не е оптимист - иначе вече щял да бъде депресиран. Вярва, че нещо жизнено е останало в интелектуалците у нас - лекари, учители, инженери, журналисти и др., и е възможна положителна промяна. Иначе тези, които могат да мислят, ще бъдат най-потърпевши.