Здравословни и безопасни условия на труд

Универсално значение сред актовете на Международната организация на труда, защитаващи осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, има Конвенция № 155 от 1981г., касаеща безопасността и хигиената на труда и производствената среда и Препоръка №164 за нейното приложение. Тази конвенция изисква всяка страна да разработи, да осъществява и периодически да актуализира националната политика в областта на безопасността на труда, хигиената на труда и производствената среда, която да съответства на националните условия и практики и да бъде съгласувана с представителните организациите на работниците и служителите и на работодателите. Основната цел на тази политика трябва да бъде предпазването от нещастни случаи и увреждане на здравето, възникващи в резултат на работата, по време на работата или свързани с нея, като се намалят до минимум, доколкото това е обосновано и практически осъществимо, причините за опасностите, присъщи на производствената среда.

Многопланови са изискванията на Международната организация на труда към провеждането на национална политика по здравословните и безопасни условия на труд в предприятията.

Преди всичко работодателят трябва да създаде такива условия, доколкото това е обосновано и практически осъществимо, че работните места, машините, съоръженията и процесите, които са под негов контрол, да са безопасни и да не застрашават здравето на работниците и служителите, а когато е необходимо - да предостави съответните защитни облекла и средства, за да се предотврати възникването на злополуки или вредни въздействия върху здравето. Във тази връзка, неговите основни задължения са:

• 
  да предостави работни места, машини и съоръжения, да се грижи за тяхната техническа изправност и да прилага такива методи, които са толкова безопасни, колкото това е обосновано и практически осъществимо;
  
• 
  да осигури необходимия инструктаж и подготовка, като отчита функциите и особеностите на различните категории трудещи се;
  
• 
  да контролира изпълнението на работите, на прилаганите методи на работа и на мерките в провеждани в областта на безопасността и хигиената на труда;
  
• 
  да приема мерки по безопасността и хигиената на труда и производствената среда;
  
• 
  да предоставя безплатно на трудещите се защитно облекло и средства за индивидуална защита, когато няма друг начин да се премахне или да се контролира опасността;
  
• 
  да осигурява такава организация на труда, коята да не оказва отрицателно влияние на безопасността и хигиената на труда;
  
• 
  да приема всички обосновани и практически осъществими мерки за намаляване на прекомерната физическа и психическа умора.
  

Специално внимание се отделя на назначаването на представители на трудещите се в службите по техника на безопасността и на създаването на комитети на трудещите се по безопасността и хигиената на труда или на съвместни комитети по безопасността и хигиената на труда, изградени на паритетни начала. Представителите на трудещите се в службите по безопасността и хигиената на труда, както и другите представители на трудещите се трябва:

• 
  да получат съответната информация по въпросите на безопасността и хигиената на труда, за да могат да могат да правят своите анализи на основните фактори за авариите, злополуките и професионалните заболявания;
  
• 
  да получават консултации, когато се разработват и осъществяват мероприятия по безопасността и хигиената на труда;
  
• 
  да получат консултации при планирането на промени в трудовите процеси или в организацията на труда, които могат да окажат влияние върху безопасността или здравето на трудещите се;
  
• 
  да бъдат защитени от уволнение или от други неблагаприятни за тях мерки, когато те изпълняват функциите на представители на трудещите се или на членове на комитетите по безопасността и хигиената на труда;
  
• 
  да имат възможност да сътрудничат в предприятието, когато се приемат решения по въпросите на безопасността и хигиената на труда;
  
• 
  да имат достъп до всички работни места и възможност да обсъждат с трудещите се на работните места и в работно време въпросите на безопасността и хигиената на труда;
  
• 
  да имат възможност да сътрудничат в преговорите, които се провеждат в предприятието по въпросите на безопасността и хигиената на труда;
  
• 
  да имат възможност в разумни предели да използват заплатеното работно време за изпълнение на своите функции в областта на безопасността и хигиената на труда и да получават необходимата подготовка, свързана с тези функции.
  

За да постигне задоволително равнище на безопасността и хигиената на труда, много важно е трудещите се:

• 
  да полагат разумна грижа за своята безопасност и безопасността на другите лица, която може да бъде поставена под заплаха в резултат на техните действия или бездействие по време на работа;
  
• 
  да спазват инструкциите, които са предвидени за осигуряване на тяхната собствена безопасност и хигиена на труда, а така също и безопасността и хигиената на труда на другите лица, и процедурите в областта на техниката на безопасността и хигиената на труда;
  
• 
  правилно да ползват устройствата по техника на безопасност и защитните средства и да не ги повреждат;
  
• 
  незабавно да информират своя непосредствен ръководител за всяка ситуация, която според тях може да представлява опасност, с която те сами не могат да се справят;
  
• 
  да съобщават за всеки нещастен случай или за всяко увреждане на здравето, възникнало в трудовия процес или във връзка с него.
  

Според Закона за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, трябва да се вземат мерки за:

• 
  предотвратяването на риска за живота и здравето;
  
• 
  оценка на риска, който не може да бъде предотвратен;
  
• 
  борба с риска при източника на възникването му;
  
• 
  приспособяване на условията на труд към индивида, с цел намаляване и премахване на вредното им влияние върху неговото здраве;
  
• 
  въвеждане на техническия прогрес в технологичните процеси, машини и съоръжения;
  
• 
  замяна на опасните производства, работно оборудване, инструменти, вещества, суровини и материали с по-малко опасни;
  
• 
  прилагане на единна обща политика за превънтивност, обхващаща технологията, работните места и организацията на работата, условията на труд и социалните взаимоотношения;
  
• 
  използването на колективни средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
  
• 
  предоставяне на необходимата информация във връзка с осогуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работещите лица;
  
• 
  означаване на съществуващите опасности и източниците на вредни за здравето и безопасността фактори.
  

Като отчита важността на оборудването за създаването на здравословни и безопасни условия на труд, законът определя необходимостта то: да бъде подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите; да се подбира съобразно специфичните условия и характеристики на работата за намаляване на съществуващите в предприятието рискове и опасности, произтичащи от използването му; да се произвежда или да се внася в страната само ако отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, установени с нормативни актове; да се поддържа и да се ремонтира своевременно през целия период на използването му и след въвеждането му в експлотация, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите и други.

За да се гарантира законното право на работниците и служителите за здравословни и безопасни условия на труд, Кодексът на труда предвижда създаването на система от правила.