Земеделие и хранително-вкусова промишленост



Дата07.10.2017
Размер68.73 Kb.
#31789
Земеделие и хранително-вкусова промишленост
Изборът на приоритетни клъстери е силно базиран на два основни компонента – наличие на растящо търсене за продуктите на дадения клъстер в световен мащаб и възможност на нашата страна да задоволи това търсене предоставяйки конкурентоспособни стоки от гледна точка на цена (разходи на единица продукция) или качество (добавена стойност). Земеделието и хранително-вкусовата промишленост отговарят в значителна степен и на двете условия.През последните 10 години световните цени на храните са се увеличили значително, като по данни на Световната банка индексът на глобалните цени се е повишил с 104.5% от 2000 до 2012 г., което представлява средно годишно повишение с 6.5%. Под натиска на увеличеното потребление на храна в развиващите се икономика и тенденция за увеличение на средната класа в Китай, Индия, Бразилия и др., увеличените ценови равнище показват значителен структурен дисбаланс в световен мащаб – ниша, която експортно-ориентираните български предприятия биха могли да използват.
От гледна точка на предлагането Земеделието и ХВП промишленост имат значителен потенциал за развитие. Към 2012 г. селското и горско стопанство заемат 5.5% от БВП, а хранително-вкусовата промишленост – ок. 1.7%, като делът им в брутната добавена стойност е съизмерим. Следва да се подчертае, че ХВП има производителност на труда от 67 хил. евро или над пет пъти по-висока от средната за националната икономика. Добавената стойност в този клъстер в такъв случай е в преработването, опаковането и маркетинга на произведените хранителни продукти. Това предполага както осигуряване на отлични условия за производство на селскостопански стоки, така и значителен фокус върху тяхната последваща обработка. Приоритизирането на този клъстер има също така значителен потенциал да генерира заетост сред относително по-нискоквалифицирания сегмент на пазара на труда и в по-необлагодетелствани региони, с което да спомогне за икономическото сближаване между българските региони.
Основен фокус на приоритетните сектори е те да могат да генерират високи нива на износ. Общия износ в сектори земеделие и растениевъдство възлиза на 1.7 млрд. евро, а на храни и напитки – на 1.4 млрд. евро, или представляват съответно 8.1% и 6.9% от общия износ на страната. Още повече, те нарастват в значителна степен – за 2010 г. износът на стоки земеделски стоки се покачва с 27.9%, за 2011 – с 38,2%, а през 2012 г. бележи лек спад с 7.4%. Износът на храни и напитки поддържа устойчива конкурентна позиция, като през 2010 г. нараства с 30.9% при храните и 7.7% при напитките, през 2011 г. – с 14.5% при храните и 19.1% при напитките и през 2012 г. – съответно с 5.1% и 16.9%. Тези тенденции показват конкурентния потенциал на сектора и наличието на големи възможности за разширяването му.
Клъстерният подход е избран поради ясно формираната географска концентрация на производителите в основни региона и наличието на значителен брой браншови организации, които могат да послужат като фундамент за изграждане на звена на национална конкурентоспособност. На този етап земеделските производители и преработвателите на храни и напитки са се оформили в редица отделни браншови организации и е започнало изграждането на връзки с образователния и научния сектор. Необходимо е изграждането на централни възли и споделената инфраструктура които да обединят отделните усилия в подсекторите на клъстера. Клъстерът ще бъде подпомогнат допълнително от широкия спектър образователни институции, които работят в областта. На ниво средно образование следва да подчертаем съществуването на 124 професионални гимназии в областта на селското стопанство и храните, концентрирани в ключови за отрасъла области.
Висшето образование и иновациите се подкрепят от специализирани университети (Университет по хранителни технологии, Аграрен университет в Пловдив, Тракийски университет и др.), факултети от други университети и научно-изследователски центрове и звена, вкл. Селско-стопанската акадамия. Завършващите селскостопански науки са малка част от общия брой на лицата с висше образовние – през учебната 2012-2013 г. едва 1.89% (4994 човека) от студентите завършват със степен бакалавър или магистър по агронауки и аквакултутури и 0.55% (1451 човека) завършват ветеринарна медицина. Тази тенденция е сравнително устойчива през последните години, като целенасочената политика следва да бъде в посока както подобрение на количествените, така и подобрение на качествените показатели, което да гарантира реализация по специалността на завършилите. С научно-изследователска и развойна дейност в областта се занимават 2,666 изследователи, концентрирани предимно в държавните институи и висши училища. Ежегодно се обучават около 100 докторанта в областите аграрни науки, горско стопанство и аквакултури, като не всички защитават успешно дисертации. Увеличаването на привлекателността на тези специализации е пряко обвързано със засилване на връзката с реалния бизнес. Разходите за иновации в сектора са все още на ниско ниво – към 2011 г. те са едва 18.8 млн. евро, като огромната част от тях (83.8%) идват от публични източници, а само 16.2% идват от индустрията. Наблюдава се тенденция на спад на общите разходи за изследвания и развойна дейност, която следва да бъда контрирана чрез целенасочени инвестиции.
Въпреки големия си потенциал, секторът страда от редица значителни проблеми: ниски обеми на общото производство, липса на сертификация за качество, което пречи на износа и реализацията на вътрешния пазар, нужда от допълнителни бизнес и консултантски услуги при разширение на дейността и усвояване на национални и европейски средства в подкрепа на бизнеса, недостатъчно подготвени кадри и ниско ниво на иновационна дейност поради слаба връзка между научните среди и потребностите на реалната икономика, както и недостатъчноа степен на развитие на клъстерите и връзките между различните играчи в подсекторите. Тези проблеми ще бъдат адресирани чрез предоставяне на грантово финансиране за иновационни и сертификационни дейности, изграждане на физическата и интелектуална инфраструктура за ключови за клъстера дейности и предоставяне на бизнес услуги.
Ваучери за сертификация – представляват грантово финансиране до 50,000 евро, което се отпуска на производителите и преработвателите на храна и напитки с цел отговаряне на изискванията за сертифициране на качеството и получаване на международно признат сертификат (ISO, Global Gap, биосертифициране и др.) Включва разходи за закупуване на ноу-хау (ДНА), както и консултации за оптимизиране на настоящите и внедряване на нови производстведни процеси. Покриването на задължителните изисквания за безопасност на храните не попада в обхвата на мярката.
Финансова помощ за развитие на клъстери – предоставяне на подкрепа за осигуряване на административен капацитет и автономно управленско тяло на отделни приоритетни клъстери. Мярката цели да обезпечи участието и представителството на клъстери в координационната организация. Индикативен бюджет на мярката е 6 млн. евро за целия период на оперативната програма.
Подкрепа за развитие на координационни организации – финансиране на изграждането на капацитет за координационната организация, включващо разходи за офис пространство, заплащане на разходите за обща и специализирана администрация, бюджет за организиране на тематични обучения и за търговски изложения (вкл. изложения с международно участие), както и финансиране на издателска и промоционна дейност със силен фокус върху популяризирането и развитието на биоземеделието в България. Координационната организация следва да разполага със собствена инфраструктура, която да отговаря на потребностите на групата членуващи клъстери. Бюджетът за мярката е 10 млн. евро за периода на ОП.
Иновационни ваучери – предоставя финансиране за провеждане на научно-изследователска и развойна дейност в сферата на аграрните науки и приложните нужди на хранително-вкусовата промишленост. Мярката обхваща внедряване на нови продукти и процеси в рамките на цялата верига на добавената стойност, като включва дейности за селекция на нови семена и породи, подобряване на процеса на отглеждане на растения и животни, както и подобряване на опаковки и маркетинг. Иновационния ваучер е предвиден за проекти на стойност от 20,000 до 200,000 евро, като ОП финансира 50% от проекта, а останалите 50% се покриват от предприятия, браншови асоциации или клъстери.
Подкрепа за научни и научно-приложни разработки – насърчава университетите и научните институти да разширят изследователския си потенциал чрез финансиране на проектен принцип на ключови разработки в сферата на подбора на сортови семена и породи, иновации при преработването на храни и напитки, разработването на нови продукти. Финансовата помощ включва разходи за подобряване на апаратурата и материално-битовите условия в университети, инситути и изследователски звена, заети в областта на аграрните науки и ХВП, която цели подобряване на изследователската среда и повишаване на привлекателността на професията за млади специалисти. Подкрепата в размер от 5,000 до 50,000 евро, като 50% от нея се финансират от ОП, а останалите 50% се покриват от акредитирани университети и научни институти.
Създаване на центрове за трансфер на технологии и консултации – грантово се финансират звена, предоставящи безплатни специализирани консултации на земеделски стопани и производители и преработватели на храна относно подходящи сортове за отглеждане, почвени и климатични особености, процес на отглеждане, беритба, съхранение и реализация на продукцията, особености при отглеждане на био-храни, както и бизнес услуги, включително консултиране за получаване на кредит и изготвяне на европроекти. Целевият брой звена е 10, като те са концентрирани в райони с висока концентрация на потребители и производители и експертите в тях отговарят на профила на съответните райони. Бюджетът за единичен център е 500,000 евро за програмния период, като бенефициентите следва да осигурят физическата инфраструтура за центровете.
Изграждане на споделена инфраструктура – мярката финансира напълно изграждането на агтотехнологични паркове със структури, отговарящи на нуждите на бизнеса. Споделеното пространство цели да създаде синергия между научно-изследователско, производствено и пазарно познание, което да активира в максимална степен експортния потенциал на предприятията. Индикативно, агротехнологичният парк следва да включва сертификационна лаборатория, звено за технологичен трансфер, звено за бизнес услуги, звено за правни услуги (с фокус върху международното и патентното право), агенция за комасация на земи, звено за създаване на синергично връзки с други сектори (пр. туризъм), инкубатор за нови бизнеси и др., както и централно координиращо звено с водеща роля на представители на бизнеса, подкрепени от научни организации, браншови асоциации, централната и местна власт. Централното звено ще разпределя на проектен принцип превишението на приходите над разходите към ключови за развитието на сектора приоритети. Предвижда се общ бюджет от 100 млн. евро за изграждане на 2 агротехнологични парка в района, които да обслужват територията на северна и на южна България.
Каталог: resources -> files
files -> Българският форум на бизнес лидерите връчи своите Награди за отговорен бизнес 2013 Статуетката в категорията „Инвеститор в човешкия капитал”
files -> Икономически отношения Австрия – България
files -> Бизнес форум българия кипър
files -> Бизнес делегация и посещение на изложението за подизпълнители elmia subcontractor, гр. Йоншопинг, Швеция
files -> Списък на фирмите от Тайван, заявили участие в Трети бизнес форум София-Тайпе, 07. 10. 2013 в бтпп
files -> Постижения на отличените в първите годишни награди toyp категория: „Бизнес, икономика и/или предприемачество“ Отличен: георги държанлиев
files -> „развитие на управленския капацитет и растеж на мсп“ – оп „иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020
files -> Програма 15 март 2012 г. Пристигане и настаняване на участниците
files -> Програма на българска бизнес делегация до град Кайро, Арабска република Египет 30 януари 03 февруари 2015 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница