Златна костова максим ешкенази – да дирижираш чудесата в живота си с любов



Дата05.03.2018
Размер59.28 Kb.
За рубриката „НАПРАВЕНО С ЛЮБОВ” на сп. „Прическа и стил” – брой НОЕМВРИ

Златна КОСТОВА

МАКСИМ ЕШКЕНАЗИ –

ДА ДИРИЖИРАШ ЧУДЕСАТА В ЖИВОТА СИ С ЛЮБОВ

 

През септември в София се състоя първото издание на един нов фестивал – Фортисимо фест – чийто музикален директор е младият талантлив цигулар и диригент Максим Ешкенази.



Макар името Ешкенази да е запазена марка за виртуозни музиканти, сигурна съм, че е имало хора в публиката, които за пръв път са влезли в съприкосновение с високия професионализъм на представителите на тази фамилия, а може би и за пръв път са осъзнали колко е важно да правиш нещата с любов.

Това си мислех докато гледах енергичните движения на ръцете на Максим Ешкенази когато дирижираше Симфоничния оркестър на БНР в първата вечер от фестивала, а по-късно и докато дирижираше Колбърнския симфоничен оркестър. Това си мислех и докато слушах друг един брилянтен изпълнител от фамилията Ешкенази – цигуларя Веско Пантелеев-Ешкенази, който излезе на сцената в последния ден от фестивала. Талант и любов, това са съставките за създаване на чудо. Само така човек може да изпълни живота си с низ от чудеса. Ясно беше, че въпросите, които щях по-късно да задам на Максим Ешкенази, щеяха да гравитират все около тази тема...
Роден е в в София през 1975. Завършил е Музикалното училище, а после и Консерваторията в София. След тях учи в университета в Южна Калифорния (има магистърска степен като диригент и цигулар).

Има щастливо детство и много общи спомени с братовчедите си Веско и Мартин, както и с брат си, Хари. В повечето игри с Веско и Хари ядял пердах от тях по най-различни забавни поводи (защото те все пак са батковци!) От десетина години живее в Щатите.

На 35 години Максим е признат виртуоз, който изненадва с чувството си за хумор и страсти, които рядко се срещат при професионалните музиканти - луд е по авиацията и всичко, което лети - има книжка за управление на самолет и хеликоптер. Гмурка се, упражнява спортна стрелба и колекционира пистолети; кара мотор. Разтуптява женските сърца, но все още не е срещнал половинката си.

Максим Ешкенази е музикален директор и диригент на младежкия симфоничен оркестър Pacific.  През 2011 музикантите ще направят първото си турне и то ще бъде в родната за Максим България.

През миналата година, като музикален директор и диригент на Младежкия симфоничен оркестър Бейкърсфийлд, Максим Ешкенази направи успешно турне в Южна Корея, където за пореден път събра възторзите на чуждестранната публика и медиите.

Като втори диригент на музикалния директор на Pacific Карл Сейнт Клер, Максим Ешкенази продължава активно да участва в образователните програми на този симфоничен оркестър, които всяка година чрез музиката променят живота на над 20 000 деца. С участието си в тези проекти Максим се гордее изключително много и споделя, че музикалният му свят и цялата му душевност се променят от взаимодействието с учениците!

Максим Ешкенази е и временен музикален директор в Консерваторията в Колбърн и диригент на Колбърнския оркестър, част от който излезе пред публиката на Фортисимо Фест под негово диригентство.
Днес ще говорим за любовта и нещата, направени с любов...

- Значи за всичко?


Да, така излиза. Бил си в творчески контакт с много известни хора (Хърби Хенкок, Сара Чанг, Йо Йо Ма, Боби Макферин, Пинкас Цукерман...) Разкажи ми за проекта, в който си участвал с най-голяма доза любов.

- Трудна работа, защото на мен ми се иска всеки проект, с който се захвана, да го направя перфектно. Аз съм от онези щастливци, които се занимават с това, което обичат. И както чух едно момиче по телевизията да казва: „В един момент започват да ти плащат за това, че правиш нещото, което ти харесва” – си дадох сметка, че, да, точно такъв е моят случай – аз работя това, което обичам, превърнал съм любимите си неща в професия! Та конкретно на въпроса ти – мисля, че последния проект, по който работих – Фортисимо фест – от самото начало го правих с огромна любов. И то не само аз – всички, които работихме по него. Моите съмишленички тук, Ростислава Генчева и Весела Венчева, шест месеца прекараха повече време с мен, отколкото със семействата и децата си! Всички вложихме толкова много емоция в подготовката и осъществяването на този фестивал, че дори да не е било перфектно всичко (май перфектни неща няма!), всяко едно произведение в програмата бе избрано с много любов, търсено е с много любов, ако не съм го дирижирал (но аз много малко неща от тези, които изпълнихме, не бях дирижирал!)... И мисля, че публиката разбра и оцени това. С много голяма любов подбрах този репертоар! Вярно е, любовта е... всичко! Щом Джон Ленън го казва... значи има нещо в тая работа...


Кажи ми за човека, когото най-много си обичал!

- Винаги, когато в живота ми има трудни моменти, си мисля за родителите си, към тях се обръщам. Защото... каквото и да стане, родителите са винаги насреща. Както и да се спъна и да падна, където и да съм се забил, или пък в най-щастливия момент (обикновено, обаче, в щастливите моменти не мислиш за родителите си – обръщаш се към тях когато ти е друдно), те винаги са там – неизменно, без въпроси, без критика. Невероятно нещо е семейството! Семейството е много, много важна част от моя живот! И колкото по остарявам, пораствам, възмъжавам, както искаш го наречи, толкова по-ясно осъзнавам, че семейството е... основата, блока върху който се гради всичко. Най-малката, но най-важна социална единица. Не съм женен, но имам намерение, кажете на вашите читателки (смее се) и се надявам да изградя такова прекрасно семейство, в каквото сме отгледани ние с брат ми.


Произведение, автор, в които си влюбен?

- Да, това е друга любов, но пак така силна. Такава любов изпитвам към някои музикални произведения – например Адажието-то от Малер, Втора част на някой от Моцартовите концерти за пиано, или даже бавната част на Стравински от „Пролетно тайнство”, или бавната част на „Жар птица”, пак от Стравински – това е, бих казал, любов от пръв поглед. Е, не от пръв, защото съм израснал с това, но все пак е любов, толкова силна като емоция, че просто винаги ме разтърсва!


Имаш ли кумири? Хубаво ли е човек да има кумири? То лошо не може да бъде, де...

- Да, учил съм се от много забележителни личности в музиката. Като диригент, чисто професионално, винаги съм обожавал Карлос Клайбер и Ленърд Бърнстайн. От диригентска гледна точка, това са невероятни хора. Иначе, най-общо, от музикална гледна точка (и от емоционална – също!), кумирите ми са главно композитори. Това са хора, които, въпреки че са имали много тежки периоди в живота си, са продължили да вълнуват с произведенията си поколения след себе си, стотици години след това...

Кумирите ми обикновено са едновременно диригенти и композитори, затова обожавам Малер и Бърнстайн. В наше време има един финландски композитор и диригент – Еса-Пека Салонен – той също много ми харесва. Ако трябва да изброявам имената на своите кумири в музиката, мисля, че бързо-бързо ще направя един безкраен списък! Това са все хора, които са успели да се задържат на пиедестала си, неподвластни на времето.

А кой е спорта, в който влагаш най-много любов?

- Зависи какво имаш предвид като казваш спорт?



Е, спортът като хоби...

- Е, ми то е ясно. Аз обожавам всичко, което лети!

Напоследък съм започнал да се замислям повече за духовните ценности в живота. Човек би казал, че на моята възраст би трябвало вече да съм осъзнал тези неща, но не! Днес, на 35, аз все повече се вглеждам в себе си и търся духовност във всякакъв вид, не само религия, не само любов... опитвам се философски да гледам на света. Опитвам се с позитивно чувство да видя къде съм аз в света и къде светът е в мен. И спортът, както ти го наричаш, много помага в това отношение. Мисля, че се намирам в много добра отсечка от живота си. Избягнал съм мачовщината, и съм се доближил повече до разбирането на чувствата и духовността. Мисля, че съм близо до духовно просветление...
Като те гледам, си мисля, че и към много модерни електронни „джаджи” питаеш възхищение и любов...?

- О, да! Ето, моят I-phone 4 е последното „невероятно нещо”, създадено от Apple и, за добро или за лошо, първият I-phonе, който имах, някак си, без да се превъзнасям, промени живота ми завинаги! Аз съм включен непрекъснато в системата и наистина не мога да си представя съвременния живот без чудесата, които създава електрониката.


Смяташ ли, че когато вършиш нещата с любов, това компенсира други неща, които на деца-чудо като теб по някакъв начин са липсвали в детството? Знаеш клишето за „талантливите деца, които нямат детство”.

- Да, смятам. Не се чувствам ощетен от ранното отдаване на музиката. Може би някога като дете, когато съм гледал през балкона докато свиря на цигулката, съм си казвал: „Ей, как ми се рита и на мен топка!”, но след два-три часа свирене все пак съм излизал да ритам топка, така че... не съм бил „заключеното дете-чудо, което по цял ден свири”. Мисля, че тази родителска любов, на която съм се радвал в детството си, е успяла да постигне този добър баланс. Не се чувствам ощетен, пък и определено съм компенсирал с идиотщини, които съм вършил след това...


Пак с любов...?

- Да! Така че... Всичко съм компенсирал... Томас Ман беше казал, че плюсовете и минусите накрая се изравняват.


Ами да завършим с някакво пожелание?

- Ами какво да е то... Ха! С една любима мисъл на Хектор Берлиоз: „Времето е най-добрият учител, но няма живи ученици!” Така че – радвайте се на живота!






Каталог: medii -> picks
picks -> Петър чухов за него знаем, че е
picks -> Марк наусеф, барабанистът, който преподава ритъм и слуша тишината
picks -> Кенди дълфър – daddy’s brave girl
picks -> За сп. Лик на бта – септември, 2008 банско тази година за първи път ми се случи да се прехвърля от един джаз фестивал на друг: след закриването на „Варненско лято”
picks -> Асен блатечки: аз съм един щастлив човек!
picks -> Jazz ex-change
picks -> Не можем един без друг! Разговор на Златна Костова с катя от дует „ритон”
picks -> Мая новоселска – a natural woman


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница