Златото на тракийска принцеса и скелет доказват, че жените от хиляди години командват по нашите земи



Дата18.04.2017
Размер51.77 Kb.
#19459

Златото на тракийска принцеса и скелет доказват, че жените от хиляди години командват по нашите земи




СНИМКА: TRAKITE.INFO
Face to Face

  •  СВЕТОСЛАВ ПИНТЕВ

  

  •  26 ОКТ 2014 09:01

 

  •  26 ОКТ 2014 14:41

  •  242

  

  •  0

  

  •  

ВИСОК

Най-старият скелет, откриван у нас е на всесилна жрица, наречена днес Джулия Робъртс от Оходен. Според някои учени е най-старият и в Европа.


Митичните амазонки може да са живеели и по нашите земи. Тук жените винаги са били на почит . Още преди хиляди години... За това, че при траките някои жени са имали специален статут, говори откритото тяло на

тракийска принцеса със златен венец.

Била погребана с него на главата, огледало в лявата ръката, меч и шлем, положени наблизо. Скелетът й е намерен в царската гробница на династията, управлявала през IV в. пр.Хр. племето на трибалите, които обитавали днешния Врачански балкан. Говорим за откритата през 1965-1966 г. т.нар. Могиланска могила, която днес е в центъра на Враца.

 

Тогава излизат три гробници. Едната е ограбена още в древността, а другите две са сравнително запазени, със зашеметяващи находки. Намереният е скелет на съвсем млада жена с ръст около 145-150 см, на чиято глава е положен златен венец от лаврови клонки. Тежък е цели 205 г.



Древната хубавица е закичена и

с масивни з

латни обеци с изящни гравюри на животни и растения.

Намерени са още 47 златни апликации по главата и около нея. По всяка вероятност те са били върху було, с което е била покрита главата на момичето. Останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му, също лежели край нейното тяло. Открити са също и кнемида - наколенник за ездачи по време на бой, с разкошна украса и позлата, 88 върхове на копия.



Най-старият скелет, откриван у нас е на всесилна жрица.

Според някои учени е най-старият и в Европа. Той е намерен при разкопки край врачанското село Оходен, е на 7800 години и принадлежи на жрица с очевидно голяма власт в племето си.



На него попадна археологът Георги Ганецовски от Историческия музей във Враца през 2004 г., работейки на една от терасите над река Скът. Заради специфичните зъби журналистите



нарекохме тайнствената древна дама Джулия Робъртс от Оходен.

Нали трябва да "продадем" родните открития, в рамките на шегата, разбира се. Факт е обаче, че световните агенции тогава съобщиха: "В България е намерена



праисторическата Джулия Робъртс".

Така се прави културен туризъм, в края на краищата, не със заповеди и постановления. Откривателят пък си я кръсти Тодорка и тя стана известна и под двете названия. В случая ни интересува това, че е командвала праисторическите мъжаги, всеки от които е можел



с лекота да смачка няколко съвременни културисти.

Няма никакво съмнение, че тези свирепи воини са благоговеели пред нея. Така са я уважавали, почти боготворели, че след смъртта й са изградили за тялото й мавзолей - такъв, за каквито досега изобщо не се и предполагаше, че са строени в зората на човешката цивилизация. При това - с дървени колони.Това си е голям лукс за бронзовата епоха.



Била е едновременно  жрица на Слънцето, но и на Богинята майка.

На мъжкото и на женското начало, което е уникално.



Проф. Йордан Йорданов направи антропологичен анализ на скелета, като установи, че жената с ръст 153 см е била на 25-30 г. За нейното високо място в йерархията говори и фактът, че край пресния й гроб е имало голям пир, а всички останки от яденето и пиенето са хвърлени вътре - животински кости и керамични съдове, като после са запечатали



остатъците от пиршеството заедно с тялото й.

И това не е някаква гавра, а ритуално погребение, чрез което са почетени най-малко два важни култа. Овалната дупка, в която е положена жрицата, символизира майчината утроба и е характерна за обожанието към Богинята майка, към женското начало, твърдят специалистите. Ритуалът с мятането на цялата трапеза в гроба вероятно е инициативна магия за плодородие. Тялото на Джулия Робъртс - Тодорка обаче е обърнато на изток към изгрева, което е



знак за култа към Слънцето, към мъжкото начало.

При траките  жрици на Слънцето  трябва да е имало много. Те са свещенодействали и при церемонията, съпроводила символичния любовен ритуал, пресъздаващ



тайнственото оплождане на Великата майка.

Такъв е извършван например в родопската пещера, наречена "Утробата", открита край село Ненково, Кърджалийско. Там в древността е имало храм на Богинята.



Колкото и да звучи невероятно, тайнството се повтаря и днес - през февруари, когато слънцето е най-ниско. В далечния край на дупката има издълбан олтар, висок около 1,30 м, който е с формата на малките срамни устни. В центъра му е направена мъничка дупчица, дълбока около десетина сантиметра и широка към пет, която е изсечена леко настрани. Тунелът е с ориентация юг-север, като входът му е от юг. На тавана има специален процеп, през който точно по пладне на определения празничен ден



слънчев фалос пронизва Богинята.

Или поне така разправят археолозите ни, които твърдят, че това е доказан факт и са наблюдавали явлението, а не е плод на богатата еротична фантазия на съвременните изследователи. Лъчът прониква до дъното на оформената като утроба пещера и осъществява символично съвкупление, кълнат се те.

Най-вероятно от днешните наши земи през античната епоха

култът към Великата майка навлиза и в древна Елада.

През V в. преди Христа светилището й е вече в центъра на атинската агора, в сградата, в която се съхраняват архивите, т.е. паметта на полиса. Прочутият скулптор Фидий направил от мрамор величествена статуя на Великата богиня, Майката на боговете, която е изобразил като



красива и властна жена с драпирана дреха, седнала на трон.

В едната си ръка държала съд за възлияния, в другата тимпан. До нея лежели два лъва, а на главата й имало висока шапка. Тази богиня е създателката на Космоса за древните шумери, фриги, критяни, елини, римляни, британци, скити, гали, германи... Тя е пазител на плодородието и благополучието, но и страшен меч на отмъщението, страж на дома, повелителка на хората, дивеча и растенията, господарка на моретата, на душите на мъртвите.



Именно при траките се казвала Великата майка.

В в различните земи носела различни имена. Най-старото от тях е Ана. От него избуяват култовете към шумерската Ин-Ана, елинските Ат-Ана или Атина, Афродита с прозвището Ур-Ана, римската Ди-Ана. Същата, която се казва Анахита при персите. Култът към нея - като Кибела или Magna Mater - е възприет официално и в Рим на 4 април 204 г. пр.Хр., когато черният метеорит, символът на Богинята, е преместен от Песинунт във Фригия и е тържествено осветен..
Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница