Значителният напредък на знанието, изкуството през развития неолит и халколит дават възможност да възникнат най-ранните цивилизации в света



Дата05.08.2022
Размер27.52 Kb.
#114889
tema1
Свързани:
тема

Значителният напредък на знанието, изкуството през развития неолит и халколит дават възможност да възникнат най-ранните цивилизации в света. Цивилизацията е определена от наличието на писменост, развити градове, изкуство и наука.
В началото на 3 х. пр. хр. в земите между реките Тигър и Ефрат (териториите на днешен Ирак) възниква една от най-древните цивилизации - Месопотамия, която е синхронна по време с египетската цивилизация. Както в Египет, Месопотамия се заформя на основите на развитие на градовете, науката, изкуството и писмеността. Възникват различни държавни обединения, които се сменят и всяко от тях доразвива предходното.
Изкуството на Месопотамия е изцяло подчинено на канон - съвкупност от строги правила, подобно на тези на Египет. В релефите човешката фигура е представена, чрез съчетаване на профил, три четвърти и фас. Скулптурите са сковани, с ръце прилепени до тялото и наподобяващи колона. Седналата фигура обикновено е със скръстени ръце пред гърдите. За разлика от изкуството на Египет, формите са по-ъгловати, пропорциите са по-груби и фигурите са изобразени с типичните за района облекла. Главите са по-едри от конструкцията на тялото и се подчертава мускулатурата като знак на власт и сила. В строителството се използват глина, плочки и теракота.
Шумер и Акад са първите държавни формирования от 3 х. пр. н. е. Шумер обединява градовете Ур, Урук, Лагаш и др. Архитектурата е свързана със строежа на храмове, крепости и дворци. Представително архитектурно съоръжение във всеки град е зикуратът - вид храм, представляващ стъпаловидна пирамидална кула със светилище на върха, посветено на божество. Най-прочут е зикуратът в Ур.
Скулптурата се среща във вид на релеф и кръгла скулптура. Запазени са творбите: Бог Индугуб, стела на Енатум, стела на Нарамсин, глава на Саргон - най-ранното произведение от бронз. Скулптурният портрет на Ебих-Ил ни представя жрец, седнал, със скръстени пред гърдите ръце и инкрустирани сини очи. Статуята на Гудея от Лагаш представя владетеля седнал, със скръстени ръце и характерната му едра глава и шапка, липсва врат. Щандарта от Ур е отличителен знак на монарха с инкрустации от седеф и лазурит на две страни, представящи сцени с бойни действия и подготовка за победен пир. Развива се глиптиката – миниатюрни, цилиндрични, глинени печати.
Най-известната творба от Старовавилонското царство, развило се през 2 х. пр.н. е. е стелата на Хамурапи, върху която са изписани неговите закони, а най-горе е разположен релеф, представящ владетеля и бог Шамаш. Вавилон имал три пояса дебели крепостни стени, вътрешен град, обграден с цитадела. В града се влизало през осем порти, запазена е "Портата на Ищар", от която минавала Улицата на процесиите. Тук бил построен най-големият зикурат Етеменаки ("Вавилонска кула"), състоящ се от седем нива. Архитектурните съоръжения били украсени с цветни, глазирани, керамични плочки. Преобладава фризовата композиция с изображения на лъвове, бикове, сируш/дракон, съчетаващ лъв, орел и змия/. Висящите градини на Семирамида са едно от Седемте чудеса на древния свят.
Асирия се развива през 9-6 в. пр. н. е., като значителен град е Ниневия. Превес има дворцовото изкуство. На входовете на дворците са изобразявани свещени бикове с пет крака – "ламасу". Те са представени с портретния образ на владетеля. Забелязва се стилизация в косите и крилата. Запазена е статуята на цар Ашурназирпал. Прочут релеф е "Големият лов на лъвове", представящ ранени лъв и лъвица. Демонстрирано е познание за психиката и анатомията на животното.
Персите окупират Вавилон през 538 г. пр. хр. Изкуството им е наследено от предишните народи обитавали земите на Месопотамия. Персите нямат култова архитектура и дворците им са огромни по мащаб. Най-значим е дворцовия комплекс на Дарий I в Персепополис. Характерен архитектурен детайл е персийската колона със зооморфен капител.
В Египет първоначално възникват две държави - Горен и Долен Египет. Около 3000 г. пр. хр. Горен Египет завладява Долен Египет и страната се обединява при управлението на цар Нармер - "Плочата на Нармер". Столицата е Мемфис, а през Средно и Ново царство се премества в Тива. Египтяните обожествяват природните явления, птиците, животните. Митлогията и божествения пантеон слагат отпечатък върху изкуството. В основата на писмеността - йероглифи, стои образа, знака за предмета.
Египетският канон включва представяне на човешката фигура чрез съчетания на профил, три четвърти и фас при релефите и живописта. Стъпалото служи за мерна единица в канона. Оцветяват се различно мъжките и женски образи, фараонът се изобразява по-голям, за да се подчартае йерархията. При скулптурата фигурите са сковани, с ръце до тялото и ляв крак изнесен напред - "стъпка към вечността".
Изкуството на Египет е разделено на три периода - Старо царство от 3000 - 2300 г.пр.хр, Средно царство 2100-1800 г. пр.хр. и Ново царство 1600-1100 г. пр. хр.
Ранните гробници от Старото царство се наричат мастаби. Те имат форма на пресечена пирамида и имат надземна и подземна част. Стъпаловидната пирамида на Джосер е изградена от архитекта Имхотеп. Запаени са Големите пирамиди в Гиза - Хеос, Хефрен, която е заобиколена от храмов комплекс и прочутия "Сфинкс в Гиза", и Микерин.
Скулптурата се свързва с представите за задгробния живот. Известни са статуите на Джосер, Хеопс, Хефрен, Микерин, принц Рахотеп и жена му Нофрет, архитекта Хесира и писаря Кай. Разпространена е и малката пластика – т. нар. “ушебти” – погребални фигури на хора, извършващи трудови дейности, които се поставят в гробниците, за да се грижат символично за господарите си. Пример за стенописна украса са Гъските от гробницата в Медум.
През Средното царство мястото на царските гробници се премества край Нил между огромни скални образования и е познато като "Долината на царете". Пирамиди се строят с по-малки размери и от нетраен материал. Гробницата на Ментухотеп в Дейр ел Бахри е с ново решение – заупокоен храм на три нива, завършващ с пирамида. В скулптурата се появява реализъм и психологическа характеристика - "Глава на Сенурсет III". Поразява свободата, артистичността при изпълнението на стенописите от гробницата при Бени Хасан.
Египет бележи разцвет през Новото царство. Архитектурата е монументална, строят се огромни храмови комплекси - Луксор и Карнак, които имат обща схема. Централният път тръгвал от Алея на сфинксовете към пилон с форма на отсечена пирамида, пред който има статуи и обелиски. Следва открит двор с портии, колонна зала, светилище със статуя на божество, библиотеки и свещено езеро.Особено значително строителство има по времето на фараоните Тутмос III и Рамзес II. Погребенията се извършват в Долината на царете и Долината на цариците, в гробници под земята, с многобройни помещения, покрити със стенописи и релефи. Запазен е храмът на Хатшепсут, както и нейни скулптури. От разрушения храм на Аменхотеп III са запазени Колосите на Мемнон. Гробничната живопис се обогатява, срещат се сцени от живота на починалия. Появяват се и изображения на пиршества. Палитрата става по-светла и колоритна. Навлиза повече свобода и се забелязват нарушения на канона - човешки фигури в три четвъри, само в профил, в разнообразни движения. Развива се приложното изкуство - изящни декоративни предмети на бита. Запазени са рисунки от Книга на мъртвите, посветена на ритуалите за прехода към отвъдния свят.
През амарнския период Аменхотеп IV прави религиозна реформа и вярата се сменя в един бог - Атон, от когото и взема името Ехнатон. Запазени са скулптури на Ехнатон и съпругата му Нефертити. Реформата в изкуството е насочена към повече реализъм, портретите на владетеля придобиват възрастова и лека емоционална характеристика, а в някои от образите се забелязва силна деформация.
От вротара половина на Ново царство е Скалния храм на Рамзес II в а Абу Симбел, изграден в чест на победата над Нубия и скалният храм на съпругата му Нефертари.
От Късния Египет е гробницата на Тутанкамон с великолепни стенописи със сцени, представящи Тутанкамон в отвъдния свят. Отркити са тронове с релефи, антропомофрни саркофази, златна маска на владетеля и многобройни накити.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница