Знаете ли как са си представяли бъдещето на образованието през 1958 г.? Пред всяко от децата има



Pdf просмотр
Дата21.11.2022
Размер96.86 Kb.
#115627
ТипУчебник
ЗА ЕДИННИЯ УЧЕБНИК И РЕФОРМАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ- ОБРАЗОВАТЕЛНА ВИЗИЯ
Свързани:
WEB-БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ- ОБРАЗОВАТЕЛНА ВИЗИЯ

ЗА ЕДИННИЯ УЧЕБНИК И РЕФОРМАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Знаете ли как са си представяли бъдещето на образованието през 1958 г Пред всяко от децата има кръгъл компютър с камера, чрез която малките нехранимайковци да бъдат следени от учителката, чийто образ е прожектиран на големия екран, заел мястото на черната дъска. Автор на тази утопия е Артър
Рейдбау, художник на комикси, но могат да се намерят достатъчно учители и ученици, които биха се подписали под идеята му съвсем сериозно.
И защо да спираме дотам Вместо да гледат на екрана учител, който им разяснява урока, децата могат да гледат директно филм, който да ги отведе в Антарктика или в стомахчето на дъждовния червей, или каквото учат. Или да въведат за учители роботи А защо не и ученици-роботи?. Ида се свършва.
Само че хлапетата са непредсказуеми. И филмът не може да реагирана всяко от тях. Едно разбира от пръв път що е бъдеще време в миналото, друго се налага да връщаш три пъти от произволната точка във времето и пространството, в която сее зареяло, за да си спомни какво е глагол. Едно пресмята без затруднение колко телета могат да се превозят в железницата от т. А до т. Б, друго е виждало телета на живо и има свое мнение по въпроса за правилната им транспортация. И ти посочва, че рисунката в учебника е погрешна.
Учениците са доста различни, но по едно си приличат – усетят ли, чене говориш на тях, а на някаква своя абстракция, спират да те слушат. Същото се отнася и за учебника – като всяка книга, и той е писан с представата засвоя читател. Ако детето не се разпознае в него, той няма да му бъде полезен.
По правило учебникът би трябвало да е изпитан в клас, за да върши работа. В различни класове, за да е ясно в какви ситуации е полезен.
Онзи, който одобрява кои учебници да се ползват – в случая представителите на министерството – би трябвало да изиска сведения за резултатите в работата с тях в различни класни стаи, да влезе да види как се получава в няколко различни случая, да сравнява различните разработки, при това дългосрочно, поне в течение на година (да не говоря за по-дълго, защото в крайна сметка целите на образованието не се простират до лятната ваканция. Учебниците не са просто книги, та да ги мерим само на пръв прочит. Теса по-близки до готварските книги – какво щети каже прочитът, ако не седнеш да приготвиш поне половината рецепти от тях ида видиш как щети се получи, при това в домашни условия и с продуктите, които се намират в квартала. Или, ако щете, учебниците приличат на медицинските справочници – защото могат да нанесат сериозни щети.
Дали министерството на образованието тества дълго и внимателно всеки учебник, който допуска до класните стаи Не. В случаите, когато предложените учебници са повече от три (позволеният досега бройте минават някакви много откъслечни изпитания. Ако обаче броят на предложенията не надхвърля позволеното число, изпитания няма. Тоест няма проблем в чантата на детето вида се озове нещо, което никога не е изпробвано в клас. Същата незаинтересованост се вижда и по отношение на програмите. Ако погледнете програмите на МОН за различните класове, ще видите, чете са писани като царски декрет – това и това се изисква, без да е съобразено с различните потребности, възможности и интереси на учениците, да не говорим затова да оставят някаква свобода на учителя. Обикновено са наблъскани и без всякаква връзка с хорариума, броят часове, които са отделени за въпросния предмет. Не дай си Боже на учениците да им стане интересно ида поискат да научат нещо повече за конкретната тема или пък да име трудно, та да се нуждаят от повече часове. Моя приятелка, извикана миналата година в качеството сина учител по музика, за да даде мнение по програмата по своя предмет, установила, че авторите й изобщо не знаят за колко часа седмично е предвидена тя. Установила също така, че учителите се викат само за паравани че всъщност никой не отчита тяхното мнение. По същия начин, по който обществена анкета на сайта на министерството се използва само за параван, защото за представителността на анкетата, подбора на въпросите и начина на отчитане на отговорите няма кой да следи.
Както никой не държи сметка на МОН за качеството на програмите. И то не само по отношение на хорариума, а и по отношение на съдържанието. Къде е гражданското образование например Защо дои клас според училището българската история спира с
Освобождението? Итака нататък. Дебат по въпроса няма. А е наложителен.

Непрекъснато се говори за повишаване на функционалната грамотности не ни трябват плачевните резултати от PISA, за да видим, чене учим децата си да осмислят прочетеното, да разсъждават рационално по текущи въпроси. Умение, което липсва после и на гласоподавателите, много ясно. Не ги учим на съжителство, на работа в екип или поне на уважение на чуждото пространство. Не ги учим никъде на базисно уважение към човешкия живот – даже напротив, държим на патоса си, чене убивай може да бъде пренебрегнато при тия и тия обстоятелства.
МОН не си е свършила работа по основното съдържание на българското образование. По написването на свестни програми и изпитването им в реални ситуации. Не си върши добре работата по одобряването на учебниците. В същото време замазва необходимостта от реформа истинска, дълбока, - като предлага пак да раздели по друг начин образователните степени ида концентрира повече власт, този път като си присвои задачата ида пише учебниците. Защо, след като дори с одобряването им не може да се справи?
За да могат децата да вземат по-лесно матурите, казват. Но матурите ги провежда самото министерство И в тях има грешки, възможности за измама, неточност в оценяването. Казвам го, защото знам подробно какво точно виждат учителите, които ги проверяват. Как си личи поправяното с друг химикал, да речем, и как нищо не можеш да направиш. Също както не можеш да направиш нищо, ако има два възможни отговора, но от МОН са определили заверен само един. Да не говорим каква част от знанията и уменията се оценяват точно с такъв тип въпроси. И колко струва въпросната оценка, ако заради нея се жертва качеството на обучението. Колко ни струват неграмотните гласоподаватели Колко ни струват служителите, научени отрано да отбиват номера ида работят само когато ще ги проверяват Колко ни струва страхът, защото като знам какъв съм инженер, не смея да отида на доктор”?
Българското образование се основавана принуда, на изисквания и наказания, а не на потребности и съдействие. Ограничаването до един учебник ще доубие вътрешната мотивация на децата, вярата им, че тяхното мнение,техните интереси и възгледи имат някакво значение.
Очевидно е защо за министерството е добре да няма плурализъм – повече власт, повече възможности за злоупотреба с нея (например по отношение на печатницата, откъдето ще излизат въпросните учебници. Освен това пестят работа няма да им се наложи да мислят как да диференцират образователните резултати, как да отразяват в тях евентуалните индивидуални способности.
Ако МОН иска учебниците да бъдат подобри, трябва да си свърши по-добре настоящите задължения, а не да поема нови- Трябва да тества внимателно и в различна среда (селско училище, централно училище в голям град, училище в крайните квартали и пр.)
не само учебниците, но и своите собствени програми- Да отчита публично резултатите- Да позволява разнообразие от други подходи, като следи и техните резултати, за да види дали пък няма да дадат по-добър плод в една или друга обстановка- Да преосмисли системата си за работа с учителите така, чеда насърчава креативността и опита, и умението им да развиват заложбите на учениците, ако иска в системата да останат умни, изобретателни и опитни хора- Да преосмисли системата сина оценяване на учениците, за да ги насърчи да развиват способностите си, вместо да им налага да ги потискат и унифицират вимето на унифицираните матури- Разбира се ИЗДИГАНЕ СТАТУТА НА УЧИТЕЛЯ и активното търсене на мнението им
Да, такъв подход ще иска повече работа. Ще иска хора, които да излязат от кабинетите ида влязат в класните стаи, защото никой няма полза от образование, което се случва само на хартия.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница