Знаковата природа на ризата в народните песни от сборника на братя Миладинови
Изтегляне 70.5 Kb.
|
| Григоров Григор Бориславов
Югозападен университет „ Неофит Рилски”, Благоевград, България Знаковата природа на ризата в народните песни от сборника на братя Миладинови Събирането и публикуването на фолклорни материали е една от най-съществените прояви на интелигенцията от времето преди освобождението на България от османската власт. Образец на тази дейност е сборникът на братята Димитър и Константин Миладинови. „Български народни песни” е издаден през 1861 г. в Загреб. Издаването е осъществено с помощта на епископ Йосиф Щросмайер (1815 – 1905). Сборникът съдържа 665 песни в 23 272 стиха - едно огромно богатство, което определя характера на книгата и определя нейното заглавие. Песните заемат най-голямо място и имат решително надмощие над останалия материал, сборникът е озаглавен „Български народни песни”, макар че съдържа и текстове от други фолклорни жанрове [1, 7-15]. Разпределението на песните говори за богатото съдържание на сборника. Песните са групирани в 12 дяла: самовилски, други стари, църковни, юначки, овчарски, хайдушки, жальовни, смешни, любовни, сватбени, лазарски и жетварски. Всяка една от тях сама по себе си е показателна и говори за очарованието, за богатството и значимостта на фолклора в живота на българите. Облеклото като тема и мотив осезаемо присъства в песните от сборника. В текста на песента дрехата притежава функциите на художествен и естетически детайл. Съществена е ролята на дрехата като определител на идентичността, като знак за принадлежност и съобщение в художествена форма за невербалното общуване в предмодерния свят. Традиционният народен костюм се различава по полов, възрастов, етничен, религиозен, социален и регионален признак. Дрехите от своя страна се делят по цвят, кройка, материал и целесъобразност. Основният елемент от облеклото, който присъства и в мъжкия и в женския костюм, присъства при всички възрасти и във всяка регионална разновидност е ризата, наричана още кошуля. От появяването си на бял свят човек бива повиван. Тази тема е силно засегната в песните от сборника. Новороденото се повива в пелена, кошуля, сърмен повой, пояс. Пелената се възприема като нескроена риза, която служи да покрие голото тяло. В народните представи голотата е нещо недопустимо. Без дрехи човекът губи своята културна същност. С голотата е свързана и представата за осигуряване на връзка с другия свят и прибягване и връщане към природното, некултурното [4, 36]. Дрехата-риза е знак за човешко присъствие. Ризата неизменно присъства в дарообмена в различните фази от жизнения цикъл. В песен №17 „Тодора керка” [2, 58] от сборника на братя Миладинови е засегната темата с повиването на новороденото. В нея, както и в още няколко други, се дава точно описание на платовете и пелените, които се използват за повиване на младенец. Новороденото се увива в кумаш пелена, сърмен повой (пелена от скъпа материя; за диалектните думи вж. №7):
Идентичен е примерът в песен №193 „Крал и Русанта кралица” [2, 365] от сборника, където главни действащи лица са царят и царицата. При раждането на техния наследник не се наблюдава разлика в пелените, в които се повива царския син от тези, в които се увива всеки младенец. Няма предпоставки за наличие на социална и съсловна принадлежност в този период от живота на детето: „…Го повила во кумаш пелена, го пови со сърмени повой…” Новороденото в песните от сборника на братя Миладинови често бива повивано и в пояс. Знаците и символиката, които са характерни за този елемент от облеклото, се свързват с утробата на майката поради факта, че той се носи върху детеродната част на тялото. Значенията, които носят дрехите в песните, са свързани с навлизане във фертилна възраст на момите и на момците. Даряване на момъка с риза или с кърпа от страна на девойката, както в песен №610 „Руса мома, русин брала” [2, 608], са знаци за съгласие, обещание, че тя ще бъде негова невеста. Дарът и даруването са доброволен израз на престиж и чест, знаци на внимание към околните. Даруването е присъща соционормативна характеристика на предмодерните общества. Обменът става под формата на дарове, които на теория са доброволни, а на практика - задължителни [5, 48]. Дрехите в сборника често присъстват като дарообменна функция. Чрез тях невестата оказва почит и уважение към новото си семейство. В песен №558 „Кога пърстенват девойка” [2, 582], сватовете на момата и гостите й поръчват дарове за новия дом как да дарува новото си семейство. На свекъра и деверите - кошуля, на свекървата - бохча (покривало за маса), а на снахите и етървите да дари ръкави: „Е, стройници момини гости наръчуйте, на свекър кошуля, на свекърва бохча, на золви ръкави, на ятърви ръкави, на девери кошули.” Песен с приготвяне на чеиз и даруване е № 521 [2, 565]. Невестата на сватбата дарява своя съпруг с риза – знак за брачен съюз, за възпроизвеждащ се род. Свекървата дарява с марама (махрама - забрадка, кърпа), за свекъра – кошуля, за девери – пояс. Подаряването на пояс и кошуля в народните представи означава сродяване, побратимяване. В песен „Посвършил се дели Димо” [2, 415] №248 също е засегнат мотивът за даруване на бъдещия съпруг от неговата невеста с богато украсена и изключително фино изработена кошулица: „...Яна назот му вратила кошулица копринена, со бисер йе поднизана, со дукати покитена....” Ризата е разкрита като атрибут на сродяване в песен № 520 [2, 564]. Нико и Никола искат за жена бела Бояна. Когато тя ги вижда със сватовете, казва на майка си, че не иска нито един от двамата, но ще ги дарува като родни братя. Поръчва на майка си да отключи съндъка и да извади от него две ризи. Дарува и двамата с ризи и ги обявява за свои братя и не избира нито един за съпруг. Подарената риза на нивото на песента гарантира легитимност на социалното родство: „...си изваде две ризи зетоски си 'и даде на бела Бояна. Та 'и кладе ва бели пазу'и; колку сватой в дворье навлего'е, мошне лепо ми 'и пречека'е; а Бояна умна и разумна два зете'и во образ 'и баци, в образ 'и баци и дар си дарва, си фати два брата рогени, си попрати без никоя кавга.” В песен № 420 „ Прошетало се девойче” [2, 512) ризата помага да се осъществи брачната връзка. Кошулята изиграва съдбовна роля за героите, защото именно тя става причина те да се вземат. Когато девойката разбира, че младежът я следва, тя се втурва да бяга, но кошулята й се оплита в една къпина. Ролята на кошулята в тази песен е представена като средство, което помага на юнака за спечелването на момата: „...запнала ми се къпина за момината кошуля....” В сборника на братя Миладинови дрехите често имат функцията да служат като отличителен селищен белег: град или село. Описанието на дрехите на момата в песен № 376 „А юначе Дренополче” [2, 488] ясно и категорично дава да се разбере, че тя не е селянка, а живее в София - знаков град на българската култура. Тя е облечена с налани шикосани, чорапи копринени, с кошуля до земята, забунче до колене (горна дреха с къси ръкави), носи калпак с перо от паун на главата. От това описание на дрехите ясно проличава, че то не е характрено за жените на село. Това е облекло, подобаващо на гражданка, за която се предполага, че има едно по-добро социално положение сред обществото в града: „...Му излегла невестата со на'лани шикосани, со чораби копринени, с ал кошуля дур до земи, со читяни чичеклии, ал зъбунче до колена;” Ризата не е самостоятелен знак, много често функционира в комплексна проява на костюма като знак за статус и принадлежност. В песен № 84 „Латински крал и Огнен” [2, 164] мотивът е свързан с преобличането на сина на Крали Марко, който е поканен за кум. Облича бурунджи кошуля, кафтан долама (вид сукманена горна мъжка дреха), джубе нафелио (затворена къса мъжка дреха), самурен калпак, по пазвата нарежда скъпоценни камъни. От това облекло проличава, че е гласен за царски кум. Обличането на определените дрехи изразява висшия социален статус: „...му облече бурунджи кошуля, му облече кафтан долама, му облече джубе нафелио, а на гла'а самура калпага;...” Песента „Жени ме, майко, жени ме” № 223 [2, 394] е пример, в който ризата изразява своите значения посредством цвета си. Момче казва на майка си да го ожени, ако ли не, ще облече черна кошуля и ще стане разбойник. Ризата за мъжа е знак за неговия възпроизвеждащ се род, свързва се със задомяване и довеждане на снаха. Носи се бяла риза, която е символ на чистота, хубост, младост, празничност. Черното се свързва със смъртта, траура, лошото. Дрехи от тъмната цветова гама са отличителен знак на разбойниците, варварите, хората, причиняващи нещастие и беди на околните: „...млат арамиа ке бидам, в друм кеседжиа ке ходам, църна кошуля ке носам; многу ке майки расплачам, многу невести поцърнам, многу юнаци загубам....” Народните песни са ярка следа от словесното творчество. В тях са отразени всички радости и тревоги, мисли и вълнения, съпътстващи човека. Дрехата и присъсътвието й в предмодерната словесна култура като функция на художествения текст само и единствено със знаковата си природа. В традиционното общество дрехата се определя като двойник на човека. Дрехите не се обличат и носят, за да предпазят човека от климатичните условия навън. Те са изразител на състояние, отличителен знак на притежателя им, чрез облеклото човек изписва и изразява себе си. В дрехата на всеки се крие и се чете културен код, който предава информация към околните. Не е случайна и поговорката „По дрехите посрещат, а по ума изпращат”, каквато има в почти всички езици. Ризата е част от костюма, която присъства и при мъжете, и при жените и е надарена с изключителна сакралност. Тя е елемент от облеклото, който се определя като първа дреха в непосредствен контакт с тялото, смята се като долно облекло, като втора човешка кожа, равнозначна на човешкото тяло. Поради тази причина се възприема като защитен слой на човешкото тяло и се носи постоянно. Единственият момент, когато ризата може да бъде съблечена, е когато тя се сменя с друга – нова, чиста. В българските народни представи чистата изпрана риза е равнозначна на изкъпанато тяло [6, 75]. Цветове при ризата са бяло, червено и черно. Белият и червният цвят символизират и се свързват съответно с мъжкото и с женското начало Черният цвят от своя страна се свързва със земята, траура, хтоничните същества. [3, 15] Характерно за ризата на мъжете е, че тя се изработва от женска ръка. Поради тази причина ризата се свързва с женското у мъжете, загатва за неговата майка или съпруга. Ризата се оприличава на майчината утроба, а на места плацентата се свързва с ризата. На нея се преписват характеристики като закрила и защита над притежателя, тъй както детето е напълно защитено от всякакви вреди, докато е в утробата на майката [3, 169]. В българската традиционна общност ризата е социален знак. Чрез ризата жената оформя своята идентичност и мястото, което заема в женската статусна група. Като вещ е много ценна, поради причината, че ризата е единствената пълна лична собственост. Останалите дрехи, които тя изработва, са собственост на нейното семейство. Извън размяната на значения в невербалната комуникация, дрехите имат и съвсем прагматични и утилитарни функции. На нивото на песенния сюжет обаче на преден план излизат не просто социалните значения на дрехите, а тяхната символна и сакрална стойност. ЛИТЕРАТУРА
Каталог: bitstream -> 123456789 bitstream -> Лекарства с определена рискова категория за кърмене bitstream -> К. Любомирова, Н. Цачева, И. Петров, Р. Денчева, С. Евстатиева, С. Младенова, Кр. Попова bitstream -> Лекарства с определени от fda рискови категории за бременност bitstream -> Применение системы для редактирования контента Wordpress для развития музейных сайтов. Пример художественного музея в Толедо bitstream -> Ламбев, Ив. Selecta medicamentorum. “Индустриал сървис – Сердика”, София, 2005, 681–682 bitstream -> Умения за общуване в екипа (вътрешна комуникация) bitstream -> Aspect. Net Аспектно-ориентирано разширение на Microsoft Visual Studio 2003 123456789 -> Тончева, Веселка Болгария 123456789 -> Сборника "Канада поглед отвън" 1 Александра Главанакова Сборникът статии "Канада поглед отвън" Изтегляне 70.5 Kb. Сподели с приятели:
|