Зърнените култури

След кризата през 90-те години на миналия век, в областта започна процес на преустройство на икономиката, в това число и на селското стопанство и сега Добруджа е една от динамично развиващите се области в страната. Благотворно влияние в това отношение оказва наличието на Добруджански земеделски институт край гр. Генерал Тошево с 2 основни сектора – наука и производство. Висококвалифицирани специалисти създават нови сортове хибриди-пшеница, царевица, слънчоглед, адаптиращи се към постоянно променящите се климатични условия, насочени към все по-горещото и сухо лято.

През 2008 г. с най-голяма използваема земеделска площ за страната е област Добрич - 368 078 ха, около 88,5% от нея е делът на обработваемата земя. Разпределението на зърнените култури през 2008 г. показва, че най-висок е делът им в Североизточния район - 25,3% от площите със зърнени култури за страната. Най-много площи с пшеница са засети - 25,5% от площите с пшеница за страната, в областите Добрич и Варна. А най- много с царевица са засети в област Добрич. От маслодайните култури най-масово се отглежда слънчоглед. ¹

Днес селското стопанство е гъвкаво и се стреми да реагира адекватно на променящите се потребности на пазара. Ценообразуването в условията на пазарна икономика е резултат от съотношение между търсенето и предлагането, а продажната цена е политика на фирмата. Върху формирането на цената на зърното влияят различни фактори - от метеорологичните условия, обема на добива, качеството на зърното до състоянието на световния пазар. През последните три години движението на цените в зърнопроизводството по официални статистически данни е следното:

по данни на НСИ в лв. / тон

Въпреки кризата в селското стопанство от 90-те години насам, то отново се

стабилизира. И резултатите като добив и занижена себестойност се доближават до

тези в другите страни. Преструктурирането на националната икономика, в това число и

селското стопанство и на световните пазари, оказаха негативно отражение върху износа

на селскостопански продукти, който в последните години се сви до 3%, а инвестициите

в отрасла сдостигнаха най-ниското ниво- 5%.

Сериозна слабост в отрасъла селско стопанство е недостатъчното обединяване

на стопаните в асоциации и сдружения, които да защитават техните интереси пред

държавни институции и международни организации. Ангажиментите на общините

би следвало да се насочат към информационното осигуряване и подпомагане на

земеделските структури, тяхното представяне на провежданите форуми,

подпомагане повишаването на знанията и уменията при прилагане на местното и

европейско законодателство.

Селското стопанство има и социална функция. То осигурява работа на около 768100 души, от който 97,5% в частния сектор. Това се обуславя от факта, че през последните 3-4 години много хора започнаха частен бизнес, подпомагани от различни програми. Приоритетното развитие на селското стопанство в земеделските райони ще осигури растеж в икономиката на общините в областта, а ускоряването на действията за постигането на целите ще доведат до по-бързото нарастване на заетостта и доходите на населението. Показател за интензивното развитие на селското стопанство са усвоените средства от земеделските структури по Програма САПАРД – 16 млн. лева и тези от фонд “Земеделие” само за община Генерал Тошево. ²

Промените и тенденциите в развитието на селското стопанство у нас и в

Добруджанския район, динамичният пазар на селскостопанска продукция сами

по себе си са една интересна сфера за изучаване и наблюдение. А за мен те са

достатъчно предизвикателство да избера нелесната, но твърде актуална тема

,,Особености при калкулирането на произведената селскостопанска

продукция’’ . Имайки предвид недостига на квалифицирани специалист и в тази

сферата за нашия район, това е и стимул за успешната ми реализация като

млад специалист.

Критерий за оценка на резултатите от селскостопанската дейност е достигнатото равнище на себестойността на продукцията,чиято динамика до голяма степен определя равнището на рентабилността и печалбата на фирмата. Снижението й при равни други условия означава повишаване на рентабилността и конкурентноспособността на продукцията, т.е повишаване на икономическата ефективност на производството и достигане на оптималното й равнище в условията на ограниченост на ресурсите. Поради това въпросът за своевременното и точно отчитане на разходите за производство и за правилното калкулиране себестойността на селскостопанската продукция има съществено значение.

Организирането на рационално отчитане на разходите за производството и изборът на подходяща методика за калкулиране на себестойността на продукцията в голяма степен зависят от особеностите на отрасъла,типа и вида на производството, характера на технологичния процес и др. В селското стопанство, поради комплексността и голямата продължителност на производствения процес, както и поради взаимната връзка между двата подотрасъла (растениевъдство и животновъдство) се срещат сериозни затруднения при отчитане на разходите за производството и калкулиране на себестойността на селскостопанската продукция³.

Целта на настоящото изследване е да се акцентира върху някои особености, свързани със счетоводното отчитане на разходите, обхванати в националното и международното законодателство.

1. Изясняване на методиката, по която ще се извърши анализът.

2. Анализиране на себестойността на продукцията на “Атанасов грейн” ЕООД – гр.Добрич за периода 2007 – 2008 година.

3. Установяване на слабостите и проблемите, разкрити при анализа, и техните причини.

4. Предлагане на начини за решаване на проблемите и за нови възможности за снижаване на себестойността.

Ч А С Т I

Теоретико-методологически особености на изчислението на себестойността на селскостопанската продукция

Ръководени от дълбокото убеждение, че практическата част на нашето изследване не би била достатъчно стойностна, ако не се базира на солидна теоретическа основа, ние включваме като първи задължителен елемент на настоящата разработка теоретическото изясняване на проблемите.

За да бъде производството на една селскостопанска фирма рентабилно, тя не би могла да пренебрегне наложилите се в практиката теоретически постановки, свързани с връзката между специфичните особености на селскостопанската дейност и тяхното счетоводно отразяване

1. 
   Обект на отчитане на разходите, носители на разходите и обекти на калкулация при производство на селскостопанска продукция
   

Необходимостта от по-нататъшно усъвършенстване на способите за обхващане и счетоводно отразяване на разходите за производство както по подотрасли, по видове разходи и по обекти на отчитането, така също и по място на възникването им, по носители на разходите и по обекти на калкулацията се обуславя от важната роля, която заема себестойността на продукцията като основен критерий за оценка на резултатите от дейността на производствените звена. ⁴

Причината, която води до неправилна и неефективна организация на отчитане на разходите, е неправилното определяне на обектите на отчитане на разходите, на носители на разходите и на обекти на калкулацията в селското стопанство.

Затова сега следва да изясним тези три основни понятия, които са причината за не- точното калкулиране на себестойността на продукцията поради тяхното несъвпадение именно в селскостопанските организации.

От съществено значение за селскостопанските предприятия е да се установи разлика между понятията носител на разходите и обект на калкулацията, които съвпадат, когато не се взема предвид качеството на продукцията. Затова докато под понятието носители на разходи се подразбират отделните конкретни видове селскостопански продукции: пшеницата, царевицата и други култури от растениевъдството, то обект на калкулацията са пшеницата, царевицата и други, но по отделни качества (царевица за зърно и царевица за силаж).

От казаното дотук можем да направим извода, че понятието обект на калкулацията е по-тясно от понятието носител на разходите и че първото създава условия за правилно и точно отчитане на добивите от отделните култури. Това от своя страна е условие за съпоставяне на получените резултати от дейността на селскостопанските предприятия с направените разходи.

Несъобразяването с качеството на селскостопанската продукция при калкулирането на себестойността й е причината за едностранчивото характеризиране на ефективността на отделните селскостопански производства. Това е и причината, поради която производството на определен вид продукция с ниска себестойност от едни производствени звена може да се окаже нерентабилно, а производството на същия вид продукция с висока себестойност от други звена-рентабилно.Това се дължи на факта, че когато не се взема под внимание качеството на продукцията, това рефлектира и върху резултатите от производството на всички звена, които произвеждат определената продукция.

От тук можем да установим и как несъобразяването с качеството на отделните селскостопански продукции води до неточност при калкулирането на останалите свързани продукти.

В заклЮчение можем да направим извода, че тази характерна зависимост между комплексните производства от растениевъдството и познаването на техните особености е от съществено значение за правилното калкулиране на себестойността на произведената продукция, а оттук и за правилното установяване на важния показател за всяко предприятие-рентабилността.

2. 
   Влиянието на специфичните условия на производствения селскостопански процес върху тяхното счетоводно отразяване
   

Земята е основно средство за производство. Размерът на земята, нейното плодородие, химическият й състав и замърсеността й са важни фактори, влияещи върху селскостопанското производство и производителността на труда.

Растениевъдството има сезонен характер. Сезонността налага голяма техническа въоръженост на селскостопанските производители. Тя оказва влияние и върху концентрацията и специализацията на производството.

Отличителна черта на селскостопанското производство е неговата зависимост от природните условия, които са съществен фактор за доброто развитие най-вече на растениевъдството. Размерът на загубата от производствените разходи при появата на неблагоприятни природни условия като градушка, измръзване, пожар, наводнение се определя от фазата, в която се намира процесът на отглеждане на културата. Познати са следните случаи :

• 
  частично унищожаване на растенията от засегнатата култура, когато разредените растения се оставят за доотглеждане.В този случай за сметка на текущия финансов резултат се отразява частта от направените разходи до момента на стихийното бедствие, съответстваща на процента на унищожените растения, намалена със застрахователното обезщетение.
  
• 
  при пълно унищожаване на съответната култура от стихийното бедствие, когато върху освободената площ не се засява нова култура, е характерно, че цялата сума на отчетените разходи за доотглеждането до деня на погиването, намалена със застрахователното обезщетение, се отчита за сметка на текущия финансов резултат.
  
• 
  за сметка на текущия финансов резултат са и повтарящите се разходи (разходи за засяване, разходи за борба с вредители и др.) в случай на пълно унищожаване на съответната култура, когато върху освободената площ се засява нова култура. В себестойността на новозасятата култура се включват неповтарящите се разходи(разходи, свързани с есенна дълбока оран, разходи за борба с вредители и др.)
  

Голяма част от произведената селскостопанска продукция се използва за осъществяване на същото или друго производство. Този процес не е безкраен, периодично се купуват семена, които са неколкократно по-скъпи. От съществено значение за управленското счетоводство е отделното отчитане на разходите с характер на вътрешнопроизводствено потребление от така наречените разходи за ,,купени’’ материални запаси и услуги.

• 
  чрез самостоятелна сметка от група 61 Разходи за дейността,сметка 619 Вътрешен оборот⁵
  
• 
  чрез обособяването на аналитична сметка към сметка611Разходи за основната дейност⁶
  

Докато при преработването на суровини от промишлеността обикновено съотношението между суровина и готова продукция е 2:1, 3:1, 5:1, то при растениевъдството съотношението е обратното- от малко семена се получава по-голяма готова продукция, или съотношението е 1:5, 1:10, 1:25, 1:100.

Според някои автори съществена част от основните разходи не могат да се отчитат текущо като преки за съответните продукти. Това налага тяхното първоначално отчитане като общопроизводствени, а впоследствие се разпределят по отделни обекти на калкулация. Познати са следните бази за разпределение на общите разходи:на база физическите декари, заети от всяка култура; на база справедливата стойност на всеки продукт в общата справедлива стойност на продукцията или на база предварително избрани коефициенти. Що се отнася до разходите за няколко калкулационни периода, те могат да бъдат разпределени на база полезния ефект (например:разходите за наторяване в съотношение 3:2:1 или по равни части за всеки период); Общите разходи за няколко продукта се разпределят на база справедливата стойност на всеки продукт в общата справедлива стойност на продукцията или на база предварително изработени коефициенти.

Друга характерна особеност на селското стопанство е,че успоредно с основните продукти се получава и допълнителна продукция. При това трябва да се има предвид, че обект на калкулация е само основната продукция. Стойността на допълнителната продукция се включва в общата сума на извършените производствени разходи. Тази сума може да се изчисли по следните начини:

• 
  чрез предварително определен процент от разходите по отглеждането на съответната култура
  
• 
  чрез приравняване на допълнителната продукция към основната продукция в определено съотношение
  
• 
  чрез формиране на стойността на допълнителната продукция само със стойността на разходите по прибирането й.
  
• 
  чрез оценяване на допълнителната продукция по нетна реализируема стойност
  

Технологията на селскостопанското производство е такава, че не винаги произведената продукция отговаря на изискванията на установените стандарти и поради тази причина се налага необходимост от допълнителна обработка (изсушаване,почистване,сортиране на добитата продукция). Дообработката на продукцията от предприятието производител обикновено се извършва на специално създадена за целта зърноплощадка.

За счетоводното отчитане на разходите на зърноплощадката се обособява специална аналитична сметка към сметка 611 Разходи за основна дейност или към сметка 612 Разходи за спомагателна дейност. Текущо през периода сметката се дебитира с извършените разходи, а се кредитира в края на отчетния период след разпределението на разходите от зърноплощадката и отразяването им по предназначение. (Когато през площадката за дообработка е преминала продукцията на няколко култури, е необходимо общите разходи за дейността на зърноплощадката да се разпределят между видовете култури пропорционално на предварително избрана база).

Характерно за растениевъдните производства, чиято продукция изисква допълнителна обработка (изсушаване,почистване,оронване и т.н), е разграничаването на времето и мястото,докъдето разходите ще се включат в технологичните разходи за отглеждане на съответната култура. Така например при зърнените култури (пшеница,ечемик,ръж), както и при някои технически култури (соя,слънчоглед и др.) технологичните разходи по отглеждането включват и разходите за сушене, почистване, сортиране и др.

От практическите ни наблюдения върху особеностите на селскостопанската дейност, които безспорно доказват нейната специфика, достигнахме до извода, че в практиката се наблюдава и друга характерна черта, свързана със сеитбооборота на обработваемите площи. Земеделските стопани стриктно спазват изискването за разпределението на засетите площи, за да не се допускат застъпвания и да не се засява култура върху култура в рамките на две последователни селскостопански години.

За постигане на високи добиви е установено, че върху площите, върху които следва да бъдат засети земеделски култури, е най-добре да са били отглеждани бобови растения, от чиито грудки се освобождава необходимия за доброто развитие на зърнените култури азот. Но този процес изисква много производствени разходи и не намира голямо приложение в практиката.

Многообразието от специфични особености на селскостопанския производствен процес налага необходимостта всеки селскостопански производител да избере индивидуален начин за отчитане на разходите си, съобразявайки се с установените теоретически класификации.
2. Класификации на разходите в селскостопанските предприятия

Разходите са понятие, когато са обект на изучаване от различните икономически науки.

По този повод в Американските счетоводни стандарти е записано, че разходите включват “ ... стойността на стоките и услугите в процеса на получаването на доход”⁷

При осъществяване на своята дейност всяко предприятие извършва определени разходи.От тяхното навременно и правилно счетоводно отчитане зависи спазването на счетоводния принцип за вярно и честно представяне на финансовия резултат за съответния отчетен период.

Организацията на признаването и отчитането на разходите за дейността на всяко предприятие зависи от ЗСч, СС, Примерният национален сметкоплан, но най-вече от специфичните потребности на предприятието за осигуряване на отчетна икономическа информация

На база на този критерий те се разделят на производствени и непроизводствени.

Производствените разходи са свързани с производството на селскостопанска продукция и от своя страна биват :

• 
  Преки производствени разходи
  
• 
  Непреки производствени разходи
  

• 
  Разходи,свързани с експедирането на продукцията
  
• 
  Разходи по продажби,към които се отнасят трудовите възнаграждения на персонала от отдела по продажбите
  
• 
  Разходи свързани с рекламата и организирането на изложби
  

Административните разходи включват само трудовите възнаграждения и осигуровки на административния персонал –управител, агроном, счетоводен отдел, одиторси услуги и други. В групата се включват разходите на общата администрация, отдела по човешките ресурси, отдела по поддържане на информационните технологии, счетоводния отдел.

2. 
   Класификация на разходите в зависимост от начина, по който те се отнасят към даден обект на калкулиране
   

Въз основа на първичните отчетни документи-лимитни карти,искания за материали и др. преките разходи могат да се отнесат към себестойността на конкретния вид продукция или вид услуга.За разлика от тях непреките разходи ,за да се включат в себестойността на конкретен обект на калкулиране трябва да бъдат разпределени на определена база.