Звездата на изток



страница1/6
Дата15.01.2018
Размер1.54 Mb.
#47504
  1   2   3   4   5   6
тод

ЗВЕЗДАТА

НА

ИЗТОК

*

Божествената Драма на Живота

в пет действия


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

БОГ Озирис

БОГИНЯ Изис

УРАНИЯ Вечната Жена – Светлината на Любовта

ОРОС Вечният Мъж

Мъдрост и Блаженство,

Месия

ХРОНОС Висша мъдрост

ПСИХЕЯ Религиозна любов

ВЕНЕРА Красота, Изкуство, Поезия

СВЕТЕЩ

ХЕРУВИМ Посредник между небето и земята

АНТИХРИСТ Най-ниският материалисти-чен егоизъм

ВЕЛЗЕВУЛ 1-и лъч от Антихриста - в науката, поезията и изкуството

САТАН 2-и лъч от Антихриста, в религията

ДЕМОН 3-и лъч от Антихриста, в политиката и социалния живот
Символи на идеалистичния алтруизъм
МЕНЕС Мъдрец, международен дипломат (Хронос) .

РЕЛИ Монахиня (Психея)

РОЗЕЛИ Бардка, поетеса (Венера)

Символи на егоистичния материализъм в нау ката, поезията и изкуството-философ натура- лист, актьор, актриса, журналист,живопсец, литератор, композитор, скулптор.


Символи на егоистичния материализъм в полити ката и социалния живот - цар, 3-ма водители на партии, министър, военачалник, съдия, депутат, чиновник, прокурор,адвокат, търговец, висша дама, домакиня, стар ерген.

Символи на егоистичния материализъм в религията -3 духовни сана Прислужник на Антихриста


Народ, балерини, музика, каляски
ЕРОС

Бял кон за Ерос

Цветен Легион, на който водител е Ерос


ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
УРАНИЯ - ВЕЧНАТА ЖЕНА

НОВОТО СЛЪНЦЕ НА ХОРИЗОНТА


Картината има изглед на Оазис всред пустиня. Виждат се краищата на този Оазис като цветен букет, спуснат от ясно синьото небе и оставен всред една огнена поляна, краищата на която се губят в кълба от вечно играещи въздушни вълни, образувани от пустинния пек като огромни маси от мисли, които се сливат, гонени от тайна тъга по нещо непознато. Пустинята е поляна, която мисли, защото не притежава нищо и само от време на време в центъра на сърцето и се появява удар на радост и надежда и избликва извор, който охладява най-запалената точка от нейната снага, и там цветя поникват, и треви покриват тази блажена скрита точка на блаженството, която първа затрептява със сладост на творба. Оазис е това от надежда и сладост на прегръдка, която пустинята създава всред безкрайните нощи на нейния копнеж:. Гори я отгоре нещо силно със своите желания и я изгаря до унищожение, изпива великата влага на живота и сухо, пак сухо остава там, снагата и е увяхнала, няма свежест... и в тази тъга на силно отчаяние тя заплаква: „Господи, нима няма някога за мен да дойде хладина свежиста!...". Този вик събужда заспалата точка на онзи огън, който твори и ето, една ранна сутрин, слънцето когато я покрива пак с горещи ръце и я обгръща, една уста свежа и прохладна се отваря и иска да го целуне, и вижда слънцето, че това е по-сладко и красиво, и се спира там, и заговорва, за пръв път слово се чува: обичам те! Оазисът е първото слънчево слово върху снагата на пустинята, когато тя в силната тъга на горещия пек си отваря устата и го целува. Остров на почивка става този Оазис, не само за зверове и месояди, не само за алчности и човекояди, но и на красиви сладкопойни птичета, а там, в по-висшия му ефир, става леговище за чисти Ангели небесни, които слизат да оросяват крилцата си със земни наслади и ги отнасят на небесата като цветя, и казват: „Ето що направи днес Тя за него, Урания - Царица на Слънцето, която като се изви най-напред мъгляво, обхвана безкрайните поляни на живота и със своето въртежно движение си направи целувка и я остави точно в центъра на поляната, и ето, тази точка прогледна и стана око, тази поляна прослуша и стана ухо...". Така се роди сладката цветна поляна на Оазиса всред пустинята и там сега под най-розовото дърво седи Слънчевият Син, когото Урания спусна една ранна утрин по един лъч. Роза беше най-напред, но като повяха зефирите и отвориха листата на коронката на розата, излезе този велик Син на Лазура и с неговото появяване там, на Изток светна звезда и всеки я видя, но никой не знаеше защо и от какво се появи тази светла петозарна сила от светлина и огън.
ОРОС

Само треви и цветя са под мен, а там, далече безкрайно пространство по хоризонтите, отгоре звездно небе и едно слънце, което ми говори. Тук всичко мълчи. И птиците говорят, но за себе си със звездите и цветята шептят, но за сърцата си с тревите, и тревите шумят, но за устните си с ручеите, те са сестри на изворчетата, без тях не могат. И сутрин изгрява това слънце и излиза из безкрайната нощ на моята душа, и тъкмо когато си отворя очите, то тайнствено и бързо отлита на хоризонта и засиява там, отделя се от мен и ми говори, с лъчи ме целува. Тогава става другар на моите тъги и другарка на моите мечти - това, което през нощите на моя сън е вътре в мен, защо призори става на Изток слънце? Раздвоява се моята същина и тогава, когато е в мен, аз усещам само спокойния сън на блаженство- то и сънувам уста, сладка уста, която ме целува, и образ сънувам, който се впуска да ме прегърне с някаква жар, но тъкмо в този момент, когато и аз се впускам да го прегърна, събуждам се и всичко това, което до този момент бе вътре в мен, виждам го отишло там на хоризонта като слънце, тук долу се е пръснало като цветя, по дърветата като сладки и красиви птичета, а още по-далече трептящи звезди... И обгръща ме пелената на огнената обвивка, въздух само, въздух дишам, а защо там той е светлина, отражения от огнени облаци и образи от живот. Очите са гърди, които дишат, но на по-далеко разстояние гърдите като поискаха да погълнат целия мир, не можаха със своето ограничение и създадоха погледа, и той се дигна на безкрайни разстояния, и поглъща безконечността. И очите като видяха, че безкрайността е много непроницаема, поис- каха да погълнат всичко и създадоха сърцето, тази същина велика, която във всяка точка е едно и също, и така навсякъде е, когато то бие, а никъде не е, когато бие само за себе си. Аз те обичам вън от мен, о, слънце, защото си спомням, че тази нощ беше в моите обятия и всяка нощ си на моето легло, и всяка вечер на твоите устни аз заспивам, и когато се унеса в твоите обятия, виждам образи на красота и любов. Тела твориш в нощта на моя живот, затова те обичам, защото денем в ранно утро Ти ги изтегляш из сънливото тяло на моята същина и ги пръскаш по всемира, и те всички простират сега към мене ръце и викат: познаваш ли ни? Да, познавам ви, мили създания на слънчевите лъчи, та нали аз ви родих тази нощ, но вие това не знаете - родих ви с Нея - Слънцето, което беше като цветна Невеста на леглото ми тази нощ, и всички вие се заченахте като образи и витаехте като светли живинки около нашите прегръдки, и тъкмо когато се събудих, вие тайнствено се уловихте с корени за земята, разделихте се от мен. О, това делене, това делене! Всяка сутрин по една сълзаима на очите ми и тя е за вас, знаете ли, за Тебе, о, слънце на Красотата, което сега светиш далече там на хоризонта, а нощес беше в мен, и всяка нощ така - това ли е животът, това ли е великата му цел, и така до безконечност! Там се спускат вихри, винтообразни бури, така ли влизате в сърцето ми, в съня на моята почивка, о, нощи! Тогава, когато искам Едно да стана и се свивам в точка на безкрайност, вие отваряте безбрежен мир и ми шепнете: пространство е това, което ни роди... И тогава, когато искам един удар да стана от миг, и този удар да слее всички сладости на любовния трепет, тогава вие идвате като хиляди сладки трепети и ми шепнете: вечност ни създаде. А мен кой тогава - мен, който побира всичко и всичко изхвърля навън като излъчване, мен - център и безконечие, миг и вечност?
ХРОНОС

Тази, Която те обича.


ОРОС

Откъде знаеше, о, татко мой, какво мислех сега или говорех силно, та ме чу?


ХРОНОС

О, младенецо, от новата пустиня на живота. Не съм аз твой татко, нито Психея е твоя майка, нито Венера твоя сестра - до сега така ти говорехме, ти беше малък и не можеше да те отгледаме другояче, но сега, като си вече голям, когато твоите сънища захванаха да събуждат безконечието на живота, аз мога вече да говоря. В тебе сърцето почна да бие с удара на любовта и първото, което трябва да ти се каже, о, новородений, то е кой е предметът на твоята любов - това е най-първият дълг на всяка мъдрост, която слиза от горе, защото образите, които твори Тя, са хиляди изрази на нейните мисли и те са, които те обкръжават, и ти можеш да обикнеш до живот някои от тези образи на красоти, а това ще е нещастие за теб, а помрачение за Нея.


ОРОС

Коя е тази Нея, до сега не си ми говорил за такова нещо.


ХРОНОС

Да, ти можеш да обикнеш един от Нейните образи така еднакво, както една роза, както и една земна девица, и в тяхното лице да съсредоточиш истинската божествена лю-бов, а това е илюзия, ето защо аз почвам от тук да правя моите разкрития.

ОРОС

Помня, помня, преди няколко месеца, когато дойдоха гости от другия край - един мъж, жена и една мома, аз за пръв път видях такова същество с лице на земна роза и беше ме срам да ти кажа, но усетих нещо, коетомного прилича на чувството, когато мириша някое ароматно цвете.


ХРОНОС

Любов е първото събуждане на младежа, защото в живота всичко почва с любов, от любов и в любов и това е, което ражда цветните сънища и мечти, това е, което чувства, мисли, ум, тяло, душа - то е, което твори безконечността, защото любовта е ненаситно висше желание, то е, което твори вечността, защото любовта иска непрекъсна- то блаженство. Но знаеш ли що е любов? Това ако знаеш, всичко ще знаеш, защото само в тази дума се центрира животът на безкрайното - тя е Една Същина, която е дихание, сила, ум и знание, но е нищо тогава, когато не се разбере или криво се съзнае. Тя е силата, която възвишава и силата, която тласка в калта - ето защо, Оросе, ти трябва да знаеш кого да обичаш.


ОРОС

Кого? Не ли това, което е най-хубавото, което е най-приятното и което всякога търсих?


ХРОНОС

Именно това не - това е илюзията. Един е предметът на любовта за всеки, най-красивият, не по видение, а този, който създава красотата. Не картината трябва да обикваш, а твореца на картината, не това, което виждаш създадено, трябва да залюбваш, а неговия създател. А това ще разбереш само тогава, когато знаеш, че всичко това, което е създадено, е за теб.


ОРОС

От кого?
ХРОНОС

От това, което те обича вечно - само тебе завсякога и вечно.
ОРОС

Нима има нещо, което ме обича, без да зная аз?


ХРОНОС

Да, и това нещо ти трябва да го обичаш истински и вечно, защото то е истинската любов, това, което ражда любовта.


ОРОС

А кое е то?


ХРОНОС

Урания - Вечната Жена.


ОРОС

Като сестра ми Венера ли е красива и като майка ми Психея ли е любяща?


ХРОНОС

И като едната, и като другата - но това, което виждаш в тяхното лице, то е само като аромата на розата, а Тя е самата роза. И ти я обичаш вече, чух те какво говориш, а това са първите зари на младеж, който е залюбил.


ОРОС

Коя е Тя тогава, къде е?


ХРОНОС

Засега можеш да Я видиш само в лицето на слънцето.


ОРОС (Зачервява се смутен).

Да, татко, сънувах... но това беше нещо от хиляди цветя, целувки, образи, ефири, видения, трепети...


ХРОНОС

Не аз съм твой баща, нито Психея е твоята майка, ние само бяхме изпратени тук да отхраним теб, Дете, изхвърлено от земния живот, жертва на човешките заблуди, ти беше оставено тук в Оазиса от невидяна ръка, която искаше да те погуби - Дете на цар паднал, ти си наследник на голям престол, но противникът му негов брат, за да се възцари той и наследниците му, те открадна и те изпрати тук, зверове да те разкъсат, но ти беше избрано Дете и затова изпратиха нас да те охраняваме, ти беше Божествена усмивка, затова ни заповядаха да те възродим.


ОРОС

А кой направи всичко това?


ХРОНОС

Тя - Урания, Царица на Слънцето, Вечната Жена. Тя е твоя Другарка във Вечността, ти, който си Вечност.


ОРОС

Кой ме създаде тогава?


ХРОНОС

Ти си Дете на Безкрайното Пространство, което се оживи в образа на Изис и на Безконечното Време, което се изрази в образа на Озирис.


ОРОС

Где са сега моите Татко и Мама?


ХРОНОС

Всякога до теб, в теб и с теб. Ето, виждаш ли това безкрайно Пространство, което не е празно - то те ражда непрекъснато, усещаш ли миговете, които нареждат чувствата, мислите ти и картините - това е безкрайното Време, което се саморажда зад всичко, що виждаш - То е твоят Татко, а Пространст- вото - необятността на твоята Мама.



(Орос гледа всичко това загадъчно и смутено.)
ОРОС

Не мога да ги видя, само слънцето е, което най-силно усещам.


ХРОНОС

Защото то е тялото и изразът на тази, която те обича - твоята Другарка, неразделната частица, другият ти принцип, защото, когато ви създадоха Озирис и Изис, вие бяхте заедно там в един зародиш, но зародиш неразвит - Яйце, наречено Всемирно Яйце. Тласъкът на Една Целувка направи да се оживи това Яйце и тогава просветна на хоризонта едно ново слънце, седмошарно, от седем цвята в хармоничен проблясък, това бе изблик на любовта, която искаше да прояви тържеството, силата и могъществото на Бог, като идея на мировете. Нов Бог се роди!

Така се възраждат Боговете и Всемирът, и Бог - в лицето на такива слънца, като Вас с Урания. Отдавна беше то, в един момент на Велико Слияние, когато се създаде вашето слънце и след него Изис-Озирис, вашите родители, се сляха с Всевишний и станаха Безконечност и Вечност, а като проява на това тържество беше новото седмошарно слънце на хоризонта.
ОРОС

Защо само аз съм слязъл тук, а Урания е останала там?


ХРОНОС

Тя е Вечната Жена, Принципът на Майка-Любов, а ти си Вечният Мъж, Принцип на Тяло-Могъщество и Тя трябваше да изпълни своята роля като майка, и в същия момент на сътворението ви Тя те обгърна като светлина, разширяваше се по принципа на любовта и така стана слънце, обгръща те с лъчи отвсякъде, и ти си в Нейните Обятия сега, но в онзи лъч, който още не се усеща. Тя те въздига и храни като дете малко и ко¬гато твоят принцип стане Божествен, тогава Тя, по силата на безкрайната неизменна и вечна любов, ще се преобразява постепенно от майка на другарка, защото там, в Единната любов, няма дележ на тези две усещания. А ти почна вече да усещаш това, ти, който беше несъзнателно дете досега, Тя те въздигаше и галеше като майка, но сега, когато вече се съзна и усещаш принципа си, Тя ти става другарка - а това са цветята, най-първите поздрави на новата любов на Всемира, което е другарство и хармония. Ето предмета на твоята истинска любов и сега, като знаеш това, не гледай на външното освен като на форми временни от Един Стремеж, който е все от Един Ум - Тя.


ОРОС

Защо тогава такова голямо множество - и все Оросовци като мене?


ХРОНОС

Знаех, че ще попиташ така. Сега ти е тъмно, но после ще ти се уясни, като я видиш - като видиш Едното, тогава множеството няма да ти се види разделено, а частици от Едно Тяло, от една хармония звукове, защото самият Всемирен Бог не е нищо друго, освен хармония от хиляди и милионни хармонии в Една - по тяло, а по Духовна Същина - самочувствието е Едно. По Духовна Същина ти ще си всякога до Нея и проявеното от вас слънце до вас, ваши Син-Дъщеря, и по тела, трепет, проява и блаженство - безкрайно множество от частици, защото всеки създаден зародиш става вече факт, реалност и той става част от Цялото, и като се прилепя към Висшето Тяло, като слънце в многото слънца се въздига по дух до Божество, а това ще ти стане ясно, като разбереш, че всички форми и тела се захвърлят и като се обличат във все по-обширни и безконечни, и най-сетне ще се облече в онова Тяло, което е Едно - неизменяемото, безкрайното, вечното.


ОРОС

Всичко това, което ми обади, като че съм го знаел някога, драги татко, позволи ми да ви наричам все така, макар че сега зная кои са моите истински и вечни родители.


ХРОНОС

Това можеш да казваш, но знаеш ли, че ние ще те оставим сам, нас ни викат от там, от където сме дошли, и ти, който се събуди вече, можеш сам да продължаваш живота си. Сам по отношение на нас, но ти не си сам, твоят истински Татко и Мама са с теб и твоята истинска сестра и другарка - Урания, е над теб.


ОРОС

Какво казваш! Да ме оставите сам, ах, много ще ми е мъчно, възможно ли е това!



(Разплаква се, идват Психея и Венера, привлечени от риданията на Орос.)
ПСИХЕЯ

Защо, мое дете, ела, защо плачеш? (Целува го.)


ВЕНЕРА

Другарче мое, защо тази тъга?



(Улавя го за ръцете и го милва, в което време Хронос си отива.)
ОРОС

Още съм малък, майко, за да ме оставяте сам в живота, той е много далеч от мен, чужд ми е, аз, който съм отраснал само в милувки и в целувки между това чисто небе, цветя и зефири. Като ме оставите, аз сам тук не мога да живея и ще трябва да отида в живота зад пустинята... Ах, този живот, още сега предчувствам неговите болки, грубостта му, ударите му, борбите му!


ПСИХЕЯ

Той е и много груб, но и много е мил, дете мое, ти не го познаваш, но там хиляди сърца като твоето бият и все бият така жално, и търсят нещо нежно да ги погали, нещо светло да ги огрее - тъма е животът в ниска та борба, но за този, който е просветен, тя не е тъмнина.


ВЕНЕРА

Братко, това е слабост от твоя страна да мислиш така. Ние бяхме в този живот и от него дойдохме тук, а до сега не те заведохме само затова, защото ти си избрано дете на тази, за която нашият татко ти е обадил.


ПСИХЕЯ

И тази твоя Другарка, и онези твои Татко и Мама ще ти дадат такива сили и могъщества там в живота, щото ти няма да слезеш като една потъмняла звезда, а като слънце, което ще огрява всеки, защото ти няма да живееш за себе си, а за другите. Само който живее за себе си, само той страда, защото иска вечно да има, а притежанието няма граници, защо- то началото е алчност, а краят - ненаситност. Но този, който не търси временното, а отиде там, осенен с любовта на Вечното, той не е сам. Ти отиваш при твоите хиляди майки, които желаят истински синове.


ВЕНЕРА

И сестри, които търсят свежи, чисти и красиви братя. Сестри и жени, които търсят любящи другари и истински помощници в живота. Да, драги Оросе, животът е тъмнина там, не за това, че слънцето не е пак така топло и лъчисто, не за това, че зефирът не е пак така приятен и свеж, но защото хората, като не знаят от где идват, що са и за какво, се блъскат в тъма и в тази олелия и хаос ще видиш отдалече как хубавата картина на живота се губи, чистият въздух се задушава.


ПСИХЕЯ

И само ридания и сълзи се чуват там, където не знаят истинската хармония на живота. О, тя е проста, много е лесна за разбиране, здравият ум я предусеща, умът на естест- вената наклонност, но усложненията я замъ-гляват, тези, които излизат от лъжливата свобода на раздроблението: за себе, само за свое право, удоволствие и живот.


ОРОС

Защо да не отидем заедно, защо вие да не бъдете от дясната ни и от лявата ни страна, а татко Хронос насреща?

ПСИХЕЯ

Ти не си сам, Оросе, ти си дошъл тук заради другиго, и как ще добиеш сила и могъще- ство? Само когато се научиш сам да си помагаш, тогава ще станеш всемогъщ, тога- ва , когато не гледаш само една майка и една сестра, ще възлюбиш всички жени като една майка и една сестра.


ВЕНЕРА

Всички сме равни тук в живота, нима мис- лиш, че само аз съм добра и хубава, о, не, там ще намериш хиляди като мене, и от всяка ще научиш все нещо ново - но никога това, което ти трябва да им отнесеш!


ПСИХЕЯ

Защото това, което ще им отнесеш, никой го няма. То е, което не съществува там, а то е само свежестта на живота, то е, което ще ги спаси от нещастия, борби и мизерия.


ХРОНОС (Който идва.)

И ще им даде вечен живот, защото те умират в тъма¬ та, както се и раждат, а това не е безконечно, има срокове и като не се събуди преди срока, остава с милиони години назад. А знаеш ли що има още там в живота, Оросе ти не си малък вече, на тридесет години, но си много невинен, затова си като дете. Там има царе, общества, държави, глави на партии - раздробления хиляди и хиляди, които имаха за цел да направят чо¬вешкия ум борещ се, силен и смел, но нисшата природа, възползвана от това, взема връх и сега изражда ума в тиранство, а слабите същества прави роби на спекулата и политическите борби. Краят на тази епоха се свърши и сега човечеството, като се раздроби, трябва да се съзнае като едно цяло и ще изчезнат тогава всички заблуди от свободата на личността, която стана егоисти чна. Това е сила от набрана енергия и мисли, които не лесно могат да се разрушат, за това нещо се иска здрава и силна душа, здрав и силен ум, чист и свят дух, който да слезе между тях и с огъня на словото, с хармо- нията на звуковете, с блясъка на любовта да разруши от стотици години набрани мъгли и облаци, които мрачат хубавото небе. Ти нищо не знаеш още, но там стават ужасни дела - всичко е обърнато в обратна посока от еволюцията, като вземеш от политиката на обществените дейци и свършиш със спекула та на свободния борец. И държава, и учре- ждения, и черкви, всичко биде погълнато от егоизма и мрака, и сега това човечество там представлява една безконечна тъмна яма, в която падат всеки ден нещастните същества, погълнати от алчност, страсти, амбиции, лъжливи идеали...


ПСИХЕЯ

А скромните, добри жени още плачат и ридаят, но кой чува плачовете им, дали техните непослушни синове, които разруши- ха и вяра, и черква, и Бог. И те плачат и умират, а неверните със злокобен смях ги изпращат към вечното жилище с изрази: ето живота-гроб!


ВЕНЕРА

Загубва се животът ежечасно, защото изчезна стремежът към хубавото.


ПСИХЕЯ

Към вечното.


ВЕНЕРА

Изчезва животът ежедневно, защото и песента на по ета пее за вино и трапези, за салони, пирове и оргии


ПСИХЕЯ

А черковните салони отричат всяко знание за Божеството и казват: грях е, недостойно е, мълчете! Каква заблуда! Да мислиш, че не знаеш, като сам ти си.


ХРОНОС

Знание и нищо друго, що е човек, не е ли душа от знание? А що е Бог, не е ли същина от разум, знание и любов? Могъществото е знание, а силата е сравнение между злото и доброто и как ще знаеш, ако не изучаваш що е Божество, за да изучиш себе си, трябва да знаеш що е Бог, а да знаеш що е Бог, трябва да знаеш ти що си и за какво си. Религията се е опростила до безинтересност, само с обреди, на които като никой не знае значението, губят своята сила и предназначе ние, а това, че някои се придържат само в простата буква на библията, не дава друг да знае, че зад нея е символът, а зад символа е знанието и истината. Така се задържа народът в невежество, което роди безверие, отричане във възможно знание и се създаде епохата на падането, както сега там. А всичко това е нищо в сравнение с истината, която трябва да проблесне - че човек е скрито Божество, че една негова същина стои там, где като златна огнена връзка с Всевишния Творец и тя е, която чрез любовен екстаз го въздига все по-високо нагоре. Нито е грешно, нито е престъпно да изучаваш Бога, защото това е равносилно да изучаваш себе си, а най-голямото престъпле- ние против Бог и себе си е незнанието и невежеството. Бог е мъдрост, знание и Любов и когато само с мъдрост не можеш да го познаеш, трябва да се хвърлиш в обятията на неговата безкрайна любов, където можеш вечно да се къпеш в светлините му, с дейно- ст, която е, повдигане, а дейността иска знание и мъдрост, но знание за вечното, истинното, не само знание за интереса на тялото и всекидневния живот.

Нищо не знае този, който е изучил и най-висшата математика, ако не знае преди всичко, малко поне, що е понятието нула, едно, две... Висш математик – Маг е този, който познава живите слова, защото в Боже- ството няма нищо неживо, всяко нещо е образ и форма в проявата си и така, щото всичкото се стопява в безбрежието, както всички числа, като се търсят едно подир друго, сливат се в Едното, а то - в точката, а точката - в безконечността.
ОРОС

Зная, мой хранителю, цветята ми говореха на мен тук, ароматите ми шепнеха, че всичко лети към нещо, а сега зная вече, че то е множеството към Едното, Едното е тази, която предчувствувам, но на която не смея да изрека името.


ВЕНЕРА

Не се зачервявай, драги братко, ти сега имаш вече разтворени криле и знаеш що е красота, хубост и хармония.


ПСИХЕЯ

Знаеш вече що е любов и когато животът ти ще разт вори обятия да погълне твоите векове, ти ще знаеш где да търсиш истинската любов, от която земната тук е частица.


ХРОНОС

Но частица, която може върху крилете на истинската огнена птица на любовта да се издигне. О, колко ще любят своите Другарки тези твои братя, които знаят вече, че всичко това е трепет и изблик на Всемирната Любов. Да обичаш Вечното не значи да напускаш земното, или да го изолираш, а значи да го възвишиш, да прибавиш в букета на живота онази роза, която ще облагоухае целия твой букет. Как може да обича този, който не знае що е любов?


ПСИХЕЯ

И състрадание.


ВЕНЕРА

И красота.


ХРОНОС

Любовта не е нещо външно да притежаваш, а е вътрешен огън, който, като го запалиш, да се разширява до безконечност и неговите светлини да правят само песните на живота. Коя любов земна е вечна, ако не се обича в името или тъждествеността на Вечното. А това е, което не знаят синовете на земята, тези, там зад пустинята, където се раждат и умират и пак се раждат, и пак умират.


ПСИХЕЯ

Оросе, не забравяй тези нещастни и бедни твои братя и ти, който всичко знаеш и ще знаеш все повече, като го черпиш от безкрайния извор на мъдростта и любовта, която знаеш вече где е, трябва да отидеш там и да им покажеш само пътищата на истината, любовта и красотата.


ВЕНЕРА

Научи поетите как да хармонират своите песни. Кажи им, че по-сладка хармония няма от небесната красота.


ПСИХЕЯ

И по-сладка песен от висшата любов, която пее с думи и звукове. О, ти, Сине на Божеството, песента скоро ще да запее в теб и тогава, когато нейните мелодии те упоят, ти ще видиш море в душата си и океан в сърцето си, тогава седни на твоя светещ кораб и тръгни натам, за онзи бряг на живота.


ХРОНОС

Където хиляди ръце се простират в празното пространство, защото не виждат нищо в него, празна е мисълта им, където хиляди погледи се отправят към висинето и знаят, че нищо няма да слезе от там, защото животът е само долу, където са те.


ОРОС

А защо е всичко това, нали всички хора са по едно подобие направени?


ХРОНОС

Още когато се отделя частицата от Божеството, тя е самостоятелна, свободна и нейната свобода е безконечна, и понеже тя слиза, едно стъпало вече по-долу проявена, тя се откъсва от абсолютната хармония и от тогава още се почва борба на два стремежа - единият на свободната частица, която пада надолу към грубите, но силни усещания, а другият стремеж на любовта към висшето щастие. Самостоятелността на падналата частица отива до там, че забравя произхож- дението си, съзнава се като единна и самостоятелна в долния набег и отрича нагорното съществувание. Така се създадоха противни същества и прояви на Всевишното и почнаха борба против Него.


ОРОС

Против своя Създател!


ХРОНОС

Това е характерната същина на нисшия ум, с който живее телесната природа, и тази същина си образува царство, и цар си избра, и го въплъти в огромната маса от мисъл форма, която се оживи, взе образ на нещо изродено и стана противният факт в Божест- веното царство, и, разбира се, това не може да бъде абсолютна сила, тя бива победена, но там, където мине, прави разрушения, нещастия и злини.


ОРОС

Коя е тази сила?


ХРОНОС

Това е, което сега на земния шар е взело най-силно изражение, което завладя всички умо- ве и сърца, което стигна до най-високата си точка на живота, като всяко нещо в живота, което ще изчезва след това. То е същото това, на което всички сили се покланят и го смятат за истински живот и блаженство - онази заблуда, онази огромна маса от черен облак, която застрашава унищожението на човечеството.


ПСИХЕЯ

Хроносе, защо така силно се вълнуваш, ти никога не си говорил така с жестове и някакво възмущение. Като че нещо скрито знаеш, което и ние не знаем.


ХРОНОС

Нима не знаеш, Психея, какво стана със Земята! Че тя е сега едно черно покривало, един траур за светещите Синове на Лазура - там се чува непрекъснато тъжен звън на истината, която умира; там се бият погреба- лни камбани на красотата, която изчезва, и на любовта, която се заравя в пръстта.


ВЕНЕРА

Защо, какво е станало?


ХРОНОС

Там слезе Антихрист!


ВЕНЕРА И ПСИХЕЯ (потреперват)

Кога това и какво ще стане?


ХРОНОС

Той е цар сега на земния шар, онзи против- ник, онази силна мисъл форма на надолните течения, която се оформи в живота и тръгна да мами хората и да ги настройва против истината и доброто. Тази хитра и изкуси- телна сила, която е есенцията на лъжа та и измамата и която е способна да вземе най-съблазнителни форми на истина, красота и любов и така увлича душата, щото тази не забелязва как бива увлечена и погубена.


ОРОС

За пръв път чувам това име


ХРОНОС

И когато ти си се родил, Оросе, и твоята звезда е светнала на хоризонта, гой - Антихристът, изкусният ясновидец на това поле, всичко разбрал, потреперал е от злоба и яд, защото твоето раждане е неговото умиране. Озлоби се той на живота, като разбра, че Великата Творба роди тази всемо- гъща същина, която ще го разруши и тогава още взе решение да употреби всички свои сили и способности, да удовлетвори поне своята злоба, ако не да победи. И слезе на Земята, и обсеби всички умове, завладя всички отрасли на човешкото развитие - грабна науката, изкуствата, поезията, религи ята, почерни живота. И сега, ако отидете там ще видите, че няма нищо, което да не е под неговата власт и сила. Всичко управлява Антихристът и седи бляскаво на своя трон, всеки ден се увеличават пълчищата му и го уверяват, че ще победи. Той не вижда по-далече от планетата или се прави, че не вижда, а не знае ли той, че именно празното междупланетно пространство роди Орос - противник на този страшен Антихрист.

Да, драги мои съжители, няма нищо на онази поляна на живота, която сега е там, да не е обхванато от Антихриста. Той е на царски трон, който управлява народите, той е в кабинета на политическия водител, който от мъдър водач на народа, направи го тиранин и амбициозен гонител на подобните си. Началото на Антихриста е разделение и той направи от политиката партии, като раздро- би едно и също общество на много противни лагери да се борят, защото борба е животът на Антихриста. Той постави личното право за идеал и интереса за закон, защото омраза е неговата същина, а омразата се ражда от егоизма. Той влезе във всеки човек поотдел- но и го откъсна от цялото, и той е, който му каза: „Вън от тебе нищо няма, убивай!" Антихристът е сега в кабинетите на науката, която унищожи съществуването на духа и прогласи за Бог някаква жива материя със сляпо инертно движение от случайни срещи на частици-атоми, с това създаде материалис тичния егоизъм и всички следствия от тази напаст. Той цари и в изкуствата, като им хвърли мрежа, че най-хубавото нещо е във видимия свят - в илюзията! Помислете! А не знаят бедните живописци и скулптори, че зад тази природна проява има идеални образи, които чрез невидими строители се мъчат да реализират и въплътят своята красота, но те не виждат - интуицията им биде заблудена и ясновидството - почернено. В поезията влезе, в литературата, в драматич ното изкуство и сега там всяка драма е оргия от тържества на онези ниски човешки сили, които възбуждат най-ниската човешка и животинска природа. Висшият идеал на поетите за безсмъртната красота и любов изчезна и всеки сега възпява своята любима, която на улицата е срещнал, и възпява й, знаете ли що?...
ВЕНЕРА

Ах, какви тъжни работи ни обаждаш, Хроносе. Като че гледан животът така отдалече, прилича на един въплътен ад.


ХРОНОС

И е. Ад е сега животът. Антихристът влезе в черквите и ги раздели на хиляди парчета, и знаете ли колко изкусно?

Нали всяка дума е израз на идея, а всяка идея е нещо безконечно, защото същината й е Божествена и като така, тя се разбира от всекиго дотолкова, доколкото разбиращият е съвършен. И когато тези представители на религията взеха да тълкуват писанията и думите на мъдреците, всеки разбираше думи те, както той си знае, а Антихристът намери удобния момент и внуши на всекиго гордата идея: ти си прав. От тук - хиляди разделения. А истината е една, там, където има спор, няма истина, защото истината е преживяване на Божествено самочувствие и съзнание в Цялото, а не е нито дума, ни мисъл, ни въображение, тя видно не съществува в ума, тя в него изчезва, защото е в духа, но Антихристът тури мрежа между ума и духа и така усили единия за сметка на другия. Да, мои съжители, Антихристът така завладя и Божия земен дом, и сега той е тържище, което с пари се откупва - една молитва дотолкова е дълга, доколкото златото е тежко, едно четене дотолкова се издига, доколкото е платено, и то как се четат скритите изрази на мистерията? - Само формално и затова тяхната сила не излиза по-далече от черковните врата. Увито е в булото на Антихриста всичко и сега тези огнища не са Божествена мъдрост, защото не се дава никакво право на разсъждения и знание и като са взели право на сила, обърнаха се в политически и социални обще- ства, които заповядват и не дават право на свободно изричане на истината - така е навсякъде, където всеки дом стана тържище за лична облага. А така не се развива Духът, Божеството в човека не се развива от мрежи и заблуждения, а от знание, и то знание за всичко в пълната му цялост, защото Анти- христът е безкрайна същина и неговата природа трябва да бъде разбрана навсякъде, та от всякъде да бъде изгонен.
ПСИХЕЯ

Ах, какви тъжни работи разказваш за живота!


ХРОНОС

И не е само това, а знаете ли? - Всяка набрана зла и лоша сила става маса, която, като се трупа, после се оживява и тръгва да търси място за изхарчване и както облаците правят буря от неизхарчена електричес¬ка енергия, така и чувствата, и мислите на набраните тълпи. Това лъжливо учение и тези заблуди се набраха и изразиха в една ужасна буря от борба, която сега там вилнее. Бой и сражения е сега земното кълбо и това всичко е дело на Антихриста - тя се почна между държавите, а сега се въплъти между общества верски, изроди се в разни партийни убеждения. Там сега има демокра- тизъм, материализъм, либерализъм, социали- зъм, републиканизъм, болшевизъм, - всичко е дело на Антихриста. А във всяка държава, и още партии, носещи името на шефовете си, който за всяка друга партия от същия народ е тиран и усмъртител - всичко това е дело на Антихриста, на заблудата, която докара нисшия ум, на който по внушение на Анти- христа се даде първенство, даде му се глас на абсолютизъм и се забули истинската божествена природа на човека.

Ето в каква страна и живот ще слезеш, драги Сине, ето, нима не предчувстваш твоето предназначение. Твоята звезда, която блес- ти, нима не ти нашепва вече, че всичкият този хаос иска сила и мощ, за да се възроди. Божество иска - сила могъща и благосло- вена, която за царете цар да бъде, за науката - наука, за философите - философ да бъде, за поетите - поет. Всичко да може и знае и един негов замах да бъде сила, която да руши тронове от измами и заблуди ковани, да руши и училищни скамейки от гордост и самомнение тъкани, да руши картините на разврата и песните на страстите, и театрите на оргиите, да унищожава партиите на интересите и тираните на народите, да хвърля покривало върху софистическите речи на ораторите. Когато всички тези изроди, като са стъпили на ниското стъпало, виждат само бойно поле, а там истинските лазури на истината. Любовта и светостта е далеч, изчезнала е в тях, угасена от злото, от ниските стремежи на ниската природа, удавена в алчност и интереси, в желания и тиранство, в гордост и самолюбие...

За да бъде унищожен този демон на злото, този Антихрист, трябва да слезе сила Божествена, същество, осенено от висшата любов и могъщество, което всичко да може да знае и с висшия поглед на своето състра¬дание да възвърне тихия и слънчев дух на човешката Божествена същина. Само Божество може да спаси падналото човечест во и там смирените, като повдигат поглед, виждат някакви зари, а там любящите, като отправят своите въздишки към лазура, виждат звездата вече огреяла на хоризонта и вдигат ръце тези любящи сърца, и молят се тези красиви и чисти лица... Оросе, викат теб! Ти си избраний, ти ще си спасителят на бъдещото човечество - Месия, сега за тази епоха това си ти, о, красиво и чисто дете на пустинята! Ти, хранено тук от чистите зефири на Оазиса, въздигано от неговите песни на чистите горски дъбрави и люля-но от лъчите на красотата на Венера, и милвано от нежните и хубави ръце на състраданието и любовта на Психея, ти, дивно дете на въздушния лазур, който някога се сви в трепети и те спусна тука на Земята. О, колко е възвишено това, което те роди! Да бих могъл да го изразя, нима би се появило ново слънце на хоризонта - слънцата се раждат от такава сила и целувки на сърца във възторг от любов, която е непозната, защото е безконечна, която е безконечна, защото е всеобемна.


ОРОС

Твоите открития съвсем смутиха моите мисли и чувства - една чиста и цветна любов ме милваше досега из тези красиви поляни на усамотението, но ти тури една стрела в сърцето и аз усетих болка. И сега всичко това хубавото тук, спокойното и възвишено- то, като че изчезна. Викове, ридания, вопли пълнят моя дух и нещо ме влече натам, за където досега ми говори.


ХРОНОС

Това са световните твои братя, с които си свързан със златната нишка на творбата на вселената тук. В един момент всяка творба става, тя е число на израза и всяко число излиза от Единния Извор, може ли тогава да няма връзка между тях и теб, о, избраний! Но ти си тук на по-висшето стъпало, развити ето така върви - по числа...


ПСИХЕЯ

И какво сега мислиш, Оросе?


ОРОС

Да отида там.


ВЕНЕРА

Ах, каква сладка дума! Виж, майко, и ти, татко, как звездата засия още по-силно там.


ХРОНОС

И тя ще стане слънце, когато той за пръв път напусне Оазиса всред пустинята.


ПСИХЕЯ

Драги ми Оросе, ще се върнеш ли после, след като изпълниш своята мисия, пак тук?


ОРОС


Мога ли да не се върна в моя земен дом, тук, където за пръв път познах красотата на цветята, където за пръв път се докосна ароматът на любовта до моите устни и чух сладките песни на вечната надежда на неразделността от тази, която обичам, където за пръв път се появи сънят на реалността и ми каза: сън съм, направи ме реалност, о, сладко дете на блаженството, аз имам обятия, ръце. Ах, колко е сладък моят Оазис, той се оживи в сърцето ми, аз ще нося спомените в мен.
ХРОНОС

И тогава, когато ще се върнеш, той ще бъде небе, пустинята и Оазиса ще се слеят и ще родят безконечност, и тази безконечност ще бъде твоето тържество, тогава, когато пустинята стане животът, който ти ще отнесеш там - новия живот на Божестве- ната Любов на Двойката. Виждате ли там, зад онази канара, където досега не ви позволявах да ходите - там се ходи само един път в живота и сега е уреченият час в среднощ, когато се дели нощта от деня още в пелените на сладката прегръдка, още в сладкия сън на целувката, когато нощта иска да си отиде уморена от силните и горещи обятия на деня, а той не я пуска, ненаситен от нежната гръд на нейната топлина - в този час, когато нощта го целува, а той шепти: „Вечно, вечно си моя, о, нежност на моята противна сладина!"... Тогава, в този час, когато целувката говори, а всичко мълчи, за¬щото се раждат Божествата... Нима не знаете, че Те - Боговете се раждат само в един час от денонощието и то е моментът на раздялата, когато нощта иска да се изскубне из обятията на деня, и той не я пуска, и пра-

вят условие на връзка и хармония, и когато всичко това се запечати от последното излия ние, тогава, когато той - денят, в огъня на обятията на нейната нежност - нощта, шепне: да, иди, но пак ела! - „Да, ще дойда", му шепне в захлас тя, и тогава, когато се прегърнат за раздяла, се раждат Божествата. Ето защо те имат две природи и всичко по тях: тъжна и благословена - тъжната от раздялата, а благословената - от надеждата на неразделността, защото тя - нощта, обеща, че пак ще дойде. В този час на блаже нството, в този момент елате, съжители мои драги, на забранената скала, там ще ви покажа нещо невиждано досега, елате!
(Всички отиват към една издигната скала, обкръжена от дървета, цветя и ароматни треви. Една ручейка заобикаля скалата и се скрива някъде в едно невиждано кътче, и се загубва там. Това е явно, че има нещо там, където отива ручейката и никога не се връща, но то е скрито, обиколено е с непро- ходими дървета, растителност и пълзящи животни, пазители на този загадъчен кът от Оазиса.)
ОРОС

Много от отдавна съм се запитвал, що е това, но всякога ми казваха: „Мълчи, за това не се говори!” Колко съм щастлив, гдето днес, след като узнах всичко за живота, ще видя и това невиждано място.


ХРОНОС

Мълчете всички, нека настъпи абсолютна тишина, защото часът наближава - този час, който ражда Богове, който дели нощта от деня, обятията от целувката, нежността от блаженството..., защото Боговете трябва да имат две природи: състрадание от тъга и любов за блаженство.Първото е животът, който ви описах, а второто е това, вижте, гле дайте съзерцателно и нито дума, нито възкли цание, ни страх...Ето, часът настъпва, когато Двата Принципа се делят с целувка, защото целувката е дробежът на битието..., настъпва моментът, когато Богинята напуска Бога, тя отива, прави кръг на раждане - живота на проявата, и се връща за ново зачатие.


ВЕНЕРА

Непорочно.


ПСИХЕЯ

И свято.
ХРОНОС

Мълчетe!
(В това време настъпва абсолютна тишина за миг, звездите престават своя блясък и настъпва мрак непроницаем, съществува- ние то се губи и всичко старо до този момент като че изчезва в някоя бездна и когато Духът се събуди от този захлас, вижда нов свят, ново Дете, нова Звезда - ново слънце. Отваря се една картина очаро- вателна и неописуема:

Стените на оградата от цветя и дървета изгарят в огън, и като че се стопяват в светлина, която открива скрито ложе на ПОТАЙНОТО. От всички небеса се спуснаха лъчи в едно място, което мигновено се отвори и се показа неописуемата фигура на Красотата. Един светещ Ангел отиде при тази Богиня на слънцето и рече:)
АНГЕЛЪТ

Що иска Вашето Благоволение?


УРАНИЯ

Плода на Любовта!


(Ангелът отиде при Орос, и го отнесе на своите светещи криле при Нея, полупрегър нат и осенен от неговите криле.)
УРАНИЯ

Ела, мили мой, и виж от где е твоето произхождение -Слънце от Красота и блясък от Любов. Аз съм твоя Вечна Другарка и Мама ме изпрати да ти обадя, тази, която те люлееше до сега на своите ефирни ръце - Аз съм твоята Вечна Жена и когато се върнеш от това поле в онова, гдето ще живеем непрекъснато и вечно, ще бъдем неделими по висше благоволение на нашия Татко, който ме направи Светлина. Аз съм Слънце- то, това, което непрестанно те обича, защото няма от това слънце по-блестящо-това, което знаеш до сега, е отражение в безкрайното езеро на битието на блаженствата, в което се топят Божествата. Върви и не забравяй никога твоята Урания, Вечната Жена, която ще е светлина на всички твои мракове.


(След тези знаменити думи Ангелът пак върна Орос на височината, но там нямаше вече Хронос, Психея и Венера, отново изчез- нали безследно. Той се обърна наново към мястото на Урания, но и това видение бе потъмняло.

Настъпва абсолютна тъмнина, в която се прозира внезапно светване на една Звезда на Изток. Един лъч от нея като че осеняваше Орос и той се обърна и я видя в тъмнината - само тя беше тук, само тя и той.)
ОРОС

И ти ли, и ти ли някога ще ме оставиш?



(Звездата засвети още по-силно.)
И тогава, когато животът пресуши всичките сладости на моето усамотение, и съдбата захване да нарежда своите минали задълже- ния, все там ли ще си или ще изчезнеш в това печално съществувание?
(Звездата се увеличава и става като слънце.)
Уранио, Уранио, ти си? Нима не разбра, че те обинах? Обичам те, обичам те! Нима не виждаш, че изчезна и мъдростта, и красо- тата, и светлината пред новия блясък, и сега сме само Ти и аз. Обичам те само Тебе, Ти си моето всичко и животът, и смъртта, и безсмъртието, и вечното, и безконечното. Колко те обичам в мрака, о, Звездица на моя живот, Ти, която ме роди мен, Дете ново на Оазиса, вечния Орос на цветни животи, едно цвете, на което е един живот от миналите съществувания, И сега, в тъмната нощ на моя ден, в часа на Богоражданията, Ти се роди в мен, Ти, която си Слънце зад слънцето, което ме милва и дава вечния жи- вот. Обичам те, Уранио, Теб аз, новородений в Твоите обятия, които Ти така тайнствено преобрази от Майчини към Другарски на Двойка неразделна. Ти си, Ти сега в сърцето и душата ми, и всяка целувка е твоя, и всеки поглед е допиране, и всяко шептене и неж- ност е сладина твоя, и всяка блага дума Твое състрадание е. Обичам те, обичам те!...
(Звездата засвети като слънце от седем разноцветни цвята. Настъпва ден от силен блясък. Орос пада на колене.)
О, ден на моята вечност, приеми моята целувка на любов, преданост, смирение и неразделност! О, слънце на моите мечти, сладост на моето сърце..., трепет на Нея - Урания - моята Вечна Жена! Тя грее там, това слънце Тя е - моята звезда: Звездата на Изток!

Орос става и слънцето се намалява пак до звезда трептяща, настъпва полумрак, после мрак, после абсолютна тъмнина, картината изчезва.




Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница