Звучни беззвучни неаспирирани



Дата21.01.2018
Размер104.42 Kb.
#50851

  1. Съгласни



звучни

беззвучни неаспирирани

беззвучни аспирирани

b

բ

p

պ

ph

փ

d

դ

t

տ

th

թ

g

գ

k

կ

kh

ք

Сложните съгласни могат да бъдат класифицирани в същите групи:




звучни

беззвучни неаспирирани

беззвучни аспирирани

dz

ձ

-

ծ

ts

ց

j

ջ

-

ճ

ch

չ

Следните съгласни формират двучленни звучно неаспирирани опозиции:




звучни

беззвучни

r

ռ

r

ր

h

ղ

x

խ

z

զ

s

ս

ʒ

ժ

sh

շ

v

վ

f

ֆ


II, Гласни:
Има 6 гласни в съвременния източноарменски език:


Ա ա

а

като в чар

Ի ի

и

като в сирене

Ը ը

ъ

като в ъгъл

Ո ո

в началото на думата во

като в вода




в останалите позиции о

като в тон

Օ օ

о

като в мост

Ե ե

в началото на думите йе

като в фоайе




в други позиции е

като в нeвен

Է է

е

като нефт

Ու ու

у

като в муза


III, Ударението:
За да бъдат произнесени правилно думите, трябва да знаете къде да поставите ударението. Лесно е защото ударението в арменския език има постоянна позиция, която е на последната сричка.

Разбира се има изключение: гласната ը не носи ударение. Ако е гласна на последната сричка на думата, тогава ударението пада върху предпоследната сричка, напр. սա'նը.

Когато думата се променя и ударение или суфикс се добавя, тогава мястото на ударението също се променя като се придвижва към края на думата, често причинявайки промяна на гласната (в резултат на тази смяна на ударението гласните ի, ու, է могат да се променят в ը или изцяло изчезват), напр. մա'յր - մայրենի' - մայրակա'ն, դա'ս - դասարա'ն - դասի и т.н.
IV, Морфология
В арменският език има 9 части на речта.

Գոյական անուն

Съществително име

Ածական անուն

Прилагателно име

Թվական անուն

Числително име

Դերանուն

Местоимение

Բայ

Глагол

Մակբայ

Наречие

Կապ

Предлог и следлог

Շաղկապ

Съюз

Ձայնարկություն

Междуметие

1. Съществително име: семантично всички съществителни могат бъдат разделени на две главни групи – собствени имена (напр. Джон, Лондон) и общи имена. Собствените имена се пишат с главна буква, напр. Աշոտ Գրիգորյան – Ашот Григорян, Սեւանա լիճ – езерото Севан, Արարատ - Арарат, Հայաստան – Армения, и т.н. Граматическата категория род ипсва в арменския език. За да се различават женските имена, наставката ուհի се използва често, напр, աշակերտ (ученик), աշակերտուհի (ученичка), բանվոր (работник), բանվորուհի (работничка), դերասան (актьор), դերասանուհի (актриса), ուսանող (студент), ուսանողուհի (студентка), и т.н. Числото е формата, която показва дали става въпрос за един или повече предмети. Съществителните имат две форми на число – единствено (եզակի) и множествено (հոգնակի), напр. ծառ - ծառեր (дърво- дървета), քաղաք - քաղաքներ (град - градове), փողոց - փողոցներ (улица - улици), и т.н. Множествено число на съществителните се образува чрез частиците -եր или -ներ. եր се добавя към едносрични думи, напр. ամպ – ամպեր облак – облаци; ներ се добавя към многосрични думи, напр. դանակ - դանակներ нож –ножове.

В арменският език има седем падежа: Ուղղական – именителен, Սեռական – родителен, Տրական – дателен, Հայցական – винителен, Բացառական – обяснителен, Գործիական – инструментален, Ներգոյական - местен.

Склонение на съществителните имена

Има 8 вида склонения в аменския език. Видът склонение се определя от индекса на родителен падеж (հոլովիչ). Родителният падеж има следните окончания (индекси): ի, ու, ան, յան, վա, ոջ, որ, ց. Окончанията ի, ու, վա, ոջ, ց са директно добавени към корена, напр. անտառ - անտառի (гора – на гората), ծերունի - ծերունու (възрастен човек – на възрастния човек), օր - օրվա (ден – на деня), ընկեր - ընկերոջ (приятел – на приятеля), Գրիգորենք - Գրիգորենց (Григор – на Григор). Различия в системата на склонение в арменският език се наблюдава само при формата на родителен падеж (а дателен падеж съвпада с него). Във всички други случаи съществителните във всички 8 склонения имат едни и същи окончания.

2. Прилагателни имена - Ածական Անուն

Прилагателните имена в арменския език могат да бъдат качествени (որակական) и относителни (հարաբերական).


  1. Качествените прилагателни показват качеството и собствеността на предметите, напр. մեծ голям, լավ добър, գեղեցիկ красив, փոքր малък, խոլոք мил, քաղցր сладък, խելացի умен, и т.н.

Относителните прилагателни показват признаците на предметите в сравнение с други предмети, напр. լեռնային скалист, երկաթյա железен, հասարակական обществен, աշակերտական ученик, ոսկե златен. Има три степени на сравнение: положителна, сравнителна, превъзходна.

2. Местоимения: в арменският език местоименията могат да бъдат разделени на следните видове:



  1. Անձնական - лични

  2. Ցուցական - показателни

  3. Փոխադարձ - възвратни

  4. Հարցական - въпросителни

  5. Հարաբերական - относителни

  6. Որոշյալ - определени

  7. Անորոշ - неопределени

  8. Ժխտական - отрицателни

3. Глаголи: безличните форми на глагола се наричат причастия - դերբայներ. Има седем безлични форми на глагола в арменски език.

  1. Անորոշ դերբայ инфинитив

  2. Անկատար դերբայ сегашно причастие

  3. Ապառնի դերբայ бъдещо причастие

  4. Վաղակատար դերբայ минало причастие

  5. Հարակատար դերբայ ефективно причастие

  6. Ենթակայական դերբայ подчинено причастие

  7. Ժխտական դերբայ negative participle

Наклонения и времена: Изявително наклонение има девет времена:

  1. Ներկա ժամանակ Сегашно време

  2. Անյալի անկատար Минало несвършено

  3. Ապառնի ժամանակ Бъдеще време

  4. Անցյալի ապառնի Бъдеще в миналото

  5. Վաղակատար Минало време

  6. Անցյալի վաղակատար Минало предварително време

  7. Հարակատար Минало продължително време

  8. Անցյալի հարակատար Минало перфектно време

  9. Անցյալ կատարյալ Минало свършено

В арменският език тези времена, с изключение на минало перфектно време, се образуват посредством причастието и спомагателния глагол, и са основните сложни времена на изявително наклонение (սահմանական եղանակի գլխավոր բաղարյալ ժամանակներ). Минало перфектно време се образува от корена на глагола и от лични глаголни окончания, и се нарича просто време на изявително наклонение (սահմանական եղանակի պարզ ժամանակ).

Желателно наклонение: има две времена, бъдеще и бъдеще перфектно.

Условно наклонение: има две времена - бъдеще и бъдеще перфектно. Подбудително наклонение: има две времена - бъдеще и бъдеще перфектно.

Заповедно наклонение: изразява ред, молба и подтикване да се извърши действието.

Գնա տուն, պատրաստիր՝ դասերդ:

Отиди вкъщи, научи си уроците.

Պայքարեցեք ուսման բարձրա (not: բարձր?) որակի համար:

Борете се за високо качество на обучението.

В арменският език, заповедното наклонение има само една форма - второ лице единствено и множествено число.

Таблица на спрежението на простите глаголи


Պարզ բայերի խոնարհման աղյուսակ

Безлични форми Դերբայներ



Անորոշ դերբայ

инфинитив

սիրել

գնալ

Անկատար դերբայ

сегашно причастие

սիրում, սիրելիս

գնում, գնալիս

Ապառնի դերբայ

бъдеще причастие

սիրելու

գնալու

Վաղակատար դերբայ

минало причастие

սիրել

գնացել

Հարակատար դերբայ

действително причастие

սիրած

գնացած

Ենթակայական դերբայ

подчинено причастие

սիրող

գնացող

Ժխտական դերբայ

отрицателно причастие

(չեմ) սիրի

(չեմ) գնա

5. Неправилни глаголи: Անկանոն բայեր

Някои арменски глаголи имат лична и безлична форма, която се отклонява от общата система на спрежение. Тези отклонения най-вече се случва във формите за минало, минало деятелно и минало предварително време, както и в заповедно наклонение.

Неправилни са глаголите:

տալ - давам, դնել – поставям, գալ - идвам, անել – правя, լալ – плача, տանել - нося, լինել – съм, դառնալ – ставам, ուտել – ям.

Глаголите տալ, գալ, լալ също имат отклонения във формите за сегашно и минало перфектно време.

6. Наречия: има малко първоначални наречия в арменския език. Наречията в арменския език могат да се използват без никакви промени, и служат като определения на начина на действие.

Սուրիկը լավ աշակերտ է: Նա լավ է սովորում: Сурик е добър ученик. Той учи добре.

Այս խանութում վաճառվում են գեղեցիկ ծաղիկներ: Իմ ընկերը գեղեցիկ է խողսում: В този магазин се продават хубави цветя. Моят приятел говори красиво. Այսօր վատ եղանակ է: Այսօր ինձ վատ եմ զգում: Времето днес е лошо. Днес се чувствам зле.

7. Предлози и следлози: има доста предлози, които се използват в арменския език.

Երեխաները նստած են ծառի տակ:

Децата са седнали под дървото.

Գրքերը դրված են սեղանի վրա:

Книгите са върху масата.

8. Съюзи - Շաղկապ: съгласно тяхната роля в изречението, съюзите попадат в две групи: съчинителни (համադասական) и подчинени (ստորադասական). Съчинителните съюзи свързват хомогенни части на изречението и еквивалентни изречения, напр.

Աշոտը և Արամը գնում են դպրոց:

Ашот и Арам отиват на училище.



9. Междуметия - Ձայնարկություն

Междуметията са думи, изразяващи чувства и стимул, но не ги назовават, напр. վա~յ - оо, վա~խ - ох, ո~հ - ех, ավա~ղ - уви, ափսո~ս - жалко, հե~յ - хей, ջա~ն - джан (нежно обръщение), и т.н. Върху междуметията се поставят ударения и се разделят от останалата част от речта със запетая.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница