120 литературни разработки
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| Но някаква си мъртва неподвижност,
натеанала като на раб вериги, тез образи и форми бе оковала. Само Бог може да вдъхва живот на материята и да я превърне в „животворящ дух”. Камъкът, който е избрал Микел Анжело за свой материал, е семантично много близо до пръстта, от която е сътворен човекът. Той обаче въплъщава идеята за липсата на живот, липсата на дух. Творбата се съпротивлява на своя творец, тъй като в нея липсва вложен именно неговият дух. Той е божествената сила, която има властта да сътворява. Това е и основният мотив в творбата. Трагично е съзнанието на твореца, че създава мъртвина. Дори фигурата на Мойсей, която сякаш изразява замисъла на своя творец, също е застинала. Пророкът не е успял да преодолее своето време, да пренесе идеята на своя създател, да „проговори”. Един-два щриха - и ще стане пророка древен, анявна си присъда да изрече над нови времена. Идеята за епохата и нейните послания е другият важен мотив в поемата. Повторяемостта на събитията поражда универсалната идея за история. Художникът е този, който трябва да обеме личностното и конкретното и да ги надмогне, за да ги универсализира. Но тази идея влиза в разрез с трагичното съзнание на Микел Анжело, че се е отдалечил от конкретиката на настоящето, че е предал своя народ. Самообвиненията му са свързани със скъсването с живота, с борбата за свобода като най-висша форма на съществуване: .........Де боецът? Де смелий вожд? Раб над раби е той! Реторичните въпроси изразяват страданието на твореца от скъсването с живия живот, с истинското му призвание – да бъде предводител и изразител на своя народ. И тук Пенчо Славейков поставя въпроса за самотността на гения, за неговата свързаност, но и отделеност от конкретиката на битието. Не е случаен и образът на мрака, който обгръща Микел Анжело. Той е носител на идеята за самотата и отчуждението. Символиката на тъмнината като страдание, безизходица и духовна самота по-късно ще се утвърди като един от ключовите символи в българската поезия (може би едни от най-ярките му проявления са в Яворовата „Нощ”). При П. П. Славейков глухата нощ е освен знак на мрака, обгърнал душата на твореца, и образ символ на усамотяването в себе си, на откриването на собственото призвание. Подобно на Земния дух, появяващ се пред Фауст в едноименната трагедия, геният на твореца отправя обвинения към пасивността му. Персонализираният му образ добива реални измерения. Той е онази сила, която подтиква твореца към движение, т.е. към живот. Безкрайно повтарящото се издигане и спускане на „млата” върху мъртвия камък създава усещането за каторжен труд, а не за свободен творчески процес. Тайните на битието не са затворени между четири стени: „запален, за живота не горя -/сред тия тесни четири стени...”. Славейков се докосва до романтическия идеал за свободата, за бягството от затвора на материалния свят. Микел Анжело не се стреми да избяга от живота, а да проникне в него, да открие скритите му механизми. В кулминацията на поемата се разкрива страданието на художника, породено от невъзможността да снеме противоречието между живота и трансцендентния свят на идеите: Художника - отстъпник от живота! Защо живей, към що се той стреми? Живот, забий отровния си меч – мсти! Екзистенциалната драма на художника е породена от безсилието да победи временното, тленното. Но за разлика от средновековния творец, който признава само божествената творческа мощ, Микел Анжело се стреми да преоткрие човешките възможности, да ги конституира. „Смърт-живот”, е актуалната опозиция в поемата. Безжизнени са фигурите на Мария, Брут, Еремия и тяхната безжизненост е маркирана чрез липсата на слово, символизиращо божественото деятелно начало. На ренесансовия творец му предстои да открие, че словото съзидание принадлежи и нему чрез дарения Божествен дух, който го прави творец на себе си и своя свят и в този смисъл сътворец на Бога. Без мъдростта на словото-дух-съзидание творенията не могат да предадат идеята на твореца и на своето време. Без твореца връзката между отделните културни епохи не може да бъде реализирана. Той е призван да осъществява духовните стремления на човечеството и да го води към тайната на идеите. Създателят е поставен винаги в гранична ситуация, защото не може да се потопи в протичащия живот без да загуби посредническата си мисия. Преминавайки по „тесния път” на познанието, Микел Анжело достига до смирението. Но това не е аскетско примирение на средновековния отшелник, а преосмисляне на актуалното и конкретно земно битие през призмата на универсалните битийни стойности чрез акта на творческо извисяване. В последните стихове не откриваме свръхчовека, поставил се над света, а просветлението на човек, открил призванието си: ...Ах, незавиден живот живее онзи, който знай, че на света се в временното само живот живей. Възмогнати над него живеят други – временната бренност отфърлят те... в идеята проникват... Изкуството е реализация на творческата енергия на човечеството. Творението изразява своя създател – така, както човекът е подобие на Бог. Не е случайно, че в образа на Мойсей се откриват творческите инвенции на поета. Неспособността на еврейския водач да говори пред народа си засилва внушенията, заложени в образа му. Художникът успява да изтръгне Мойсей от мълчанието. Осъществява се сливането между творец и творение: Идеята на бремето пренес ти в вечността... Мойсее, говори! В началната си редакция поемата завършва със следните стихове: В борба роден, води ги на борба Мойсее, говори! При сравнение на двата варианта се откроява променената концепция на Славейков за твореца и творчеството. В първия вариант на поемата тя е земна, обвързана с епохата; във втория откриваме идеята за висшата мисия на гения. В образа на Микел Анжело са концептирани чертите на твореца изобщо. Славейков предлага една модернистична визия, която обхваща представите за твореца в културно-исторически план. Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|