23-о Народно събрание; І извънредна сесия от 20. 08. 1931 г. 27. 10. 1931 г
А. Ненов (раб): Няма да стоим на меки кресла! Там ще бъдем всички — затуй сме избрани. Министър Н. Мушанов
Изтегляне 0.6 Mb.
|
А. Ненов (раб): Няма да стоим на меки кресла! Там ще бъдем всички — затуй сме избрани. Министър Н. Мушанов: Ако не стоите на местата си, а отивате да предизвиквате стачки с политическа цел — както вие казвате, че икономиката и политиката е все едно — вижте, там няма да се спогодим. Аз съм виждал стачки, аз зная що е социализъм и социалистическо движение. Но, г-да, ако вие не сте болшевици, можете ли да ми посочите еволюционния социализъм в чужбина да препоръчва стачките като средство за стопанска борба? Онези, които разбират по-добре от вас социализма в чужбина, не знаят ли, че стачката е толкоз пакостна за работника, колкото и за господаря? Ами вашата Съветска Русия на какво основание не допусна стачките? Х. Трайков (раб): Там работниците са задоволени. Министър Н. Мушанов: Кои са задоволени? Бюрокрацията е задоволена. Г-да! Нека бъдем наясно. Аз искам да отбележа тоя въпрос, за да се разбере позицията ни. Ние не сме нито ретрогради, нито мракобесници. Аз не смятам — всички партии, които се зоват демократически, не смятат — че България стои на. едно място. Светът еволюира, особено в стопанско отношение се развива. Кой някога е вдигнал бунт или е преследвал умерената Социалдемократическа партия, която по своите основни концепции поддържа социализацията на средствата за производство и размяна, която поддържа обобществяването на частната собственост и която се бори за един друг социален и стопански строй? Но тя върви еволюционно и демократично, тя иска да създаде и обективни и субективни условия... Някой от работниците: Затуй са изоставени от работничеството. Министър Н. Мушанов: ... за оня ден, когато ще се осъществи революцията, но по еволюционен път. Г. Костов (раб): Тя еволюира към гибелта си. Министър Н. Мушанов: Вие сте по-теоретици от мен, надявам се. В стопанските отношения на света се констатира навред една еволюция: светът е видял и робството, и надничарството. Много социалистически, много демократически партии искат солидарност в стопанските отношения, искат кооперации, изобщо, искат да направят промени. Какво ни носи светът утрешния ден, не знам. Ние не държим света в ръцете си, но той ще еволюира. Г-да! Приемете тоя еволюционен път на работа. (Възражения от работниците) Моля ви се, ама в това се състои различието. Недейте ни обвинява, че ви гоним, защото имате някакви идейни убеждения, които не са наши. Аз зная, че умереният социализъм е главният враг на демокрацията, която поддържа частната собственост. Когато се върви по един мирен път, пътя на еволюцията, по който идеите могат да се развиват и преуспяват; когато се създават обективни и субективни условия за промени, те стават често пъти мимо хората, по един еволюционен път. Но вие сте избрали методите на революционното движение, вие искате от всяка сламка да правите стрела, искате да ни унищожите със собствените наши законни средства. Лагардел беше казал: "Ще поддържам парламента доколкото той ми служи, за да го разруша". Тезата на болшевиците днес е такава: да предявяват в парламента всички демократични искания, доколкото знаят, че те не могат да се приемат, за да могат да компрометират демократическия режим. И вие от сега нататък ще излизате от тази трибуна — вие още не сте навикнали — не за да законодателствувате, за да се получи нещо, но само за да казвате: "Вашите закони, вашият парламент не вървят; не затуй че ще дойдете да го уредите, ами за да доказвате, че е несъстоятелна институция, че вашите болшевишки организации ще трябва да заместят всичко. Това е ясно. И вие искате да сме патки, да не го разберем. Додето съм аз тук, няма да намерите в моето лице такъв. Аз искам и онзи, който утре ще ме замести, да ми даде толкова свобода, колкото аз му я давам. Но когато вие се борите, за да ни сложите утре на врата хомот, за да ни унищожите съвършено свободата — тогава всичко от ваша страна е фалшиво. Вие атакувате днешния парламентарен ред с неговите недостатъци не затуй, че ще дадете утре по-добър, но за да дойдете да го унищожите, защото вашето верую е в диктатурата на работничеството. М. Станев (раб): А вашето верую е в диктатурата на капитала. Министър Н. Мушанов: Вашите искания са на шега, за наивници, които може да се лъжат. Демокрацията в юношеството си, в младенчеството си мислеше да върви меко, додето се остави да я възседнат. Днес никъде в света няма такава демокрация, няма да я има и в България. В нашата страна, както във всички други, днес има едно ново революционно веяние, което иска да унищожи от дъно не капиталистическия, а демократическия строй на света. Срещу това зло всички държави се борят, ще се бори и нашата. Г. Костов (раб): Борете се със социалните мероприятия. Министър Н. Мушанов: Със социалните мероприятия ще се борим, и аз ви уверявам, че ще се борим. И когато в нашата платформа казваме, че искаме да приложим надело социалното законодателство, ние сме мислили, какво искаме да кажем. И аз пак ви казвам: четете добре програмата на днешното коалиционно правителство, на Народния блок. Някой от работниците: Праздни приказки! Министър Н. Мушанов: Това, което говорим, чрез манифеста, не са праздни приказки, но недейте иска ние да сме чудотворци, недейте мисли, че в два месеца може да се промени всичко. И аз ви уверявам, че при всички мъчнотии ще искаме да дадем онова, което сме обещали, защото то е компромис на четири партии, които, верни пред себе си и пред обществото, излязоха да го кажат. Но недейте смята, че нямаме пред себе си тръни, големи трудности. Всички, които са работили в България и които знаят действителното положение, знаят трудностите и пречките, за да могат да ни дадат още малко време, за да видят дали ще изпълним платформата или не. Но да мина на предмета. Разчистени сметките с тези нови веяния и доктрини на комунистите, да се спра сега на вашите две питания. Казвате, че в Ямбол имало стачно движение, че правителството и министърът на вътрешните работи преследвали стачниците. Не, г-да, това е една голяма клевета. И аз ще взема за свидетели не себе си и хора на нашата партия, а ще взема за свидетели хора стачкуващи в Ямбол, които с името си излязоха в един вестник, който също има отношения с работничеството и който, смятам, не от хатър към буржоазната власт или към министра на вътрешните работи, даде ред статии — в. "Народ". (Смях всред работниците) Някой от работниците: То е, за да провокират. Г. Костов (раб): Подделение на фашистката диктатура са социалистите! (Възражения от мнозинството) Председателствуващ Н. Захариев: (Звъни) Моля, г-да! Министър Н. Мушанов: В питането за ямболската стачка се казва така: (Чете) "На 8 юлий, когато група стачници са се хранили, биват нападнати от полицията, която обръща котлите и чениите с манджата, и хляба им смазан от стражарските ботуши. Д. Молдованов по този случай от името на стачния комитет, направил протест, който протест се пренася на площада, ..." Как се ръководи борбата, кои са хората от стачния комитет, които направляват? Това са първите въпроси, които трябва да си зададем. Кой е Димитър Молдованов? (Възражения от работниците) Ще видите кой е. Някой от работниците: Кажете, че сте го върнали. Министър Н. Мушанов: Както виждате, послушал съм ви; писах му онзи ден да си дойде. Същият от работниците: Нали сте приятели, затуй се слушате. Министър Н. Мушанов: (Чете) "Един предприемач, който експлоатира по най-жесток начин труда на десетки нещастни работници, какво общо има с нас, работниците от фабрика "Тунджа", какво търси и с каква цел е поставен. там, кой му е дал право да ни прави опекунтство?" Това го пише Иван Кренев. (Възражения от работниците) Председателствуващ Н. Захариев: (Звъни) Министър Н. Мушанов: Моля ви се. (Продължава да чете) "Защо и с каква цел в тези заседания на стачния комитет брутално се натрапват някои охранени адвокати, студенти и пр., известни лица, които нито са работници, нито знаят що е чер труд и сух хляб? Ние не сме ли достатъчно способни и силни да водим борбата, та става нужда да ни се натрапват лица, които нямат нищо общо с нас?" Б. Смилов (над. л. о): Г. Мушанов, оставете в. "Народ". Министър Н. Мушанов: (Продължава да чете) В едно заседание на стачния комитет народният представител Русинов, на който казвате, че му е счупено ребро, а вчера говори един час тук и не се оплака, че му е счупено ребро ... Възражения от работниците) С. Даскалов (з): Аз искам на онзи там, (Сочи народният представител Георги Костов) да се свали кърпата от устата, за да видим дали е бит. Г. Костов (раб): Това е медицински документ (Отива при министър Н. Мушанов и му го показва) С. Даскалов (з): Вчера беше тук Русинов. Защо каза, че е бит? Някой от работниците: Трябва да видите сините части на тялото му. Министър Н. Мушанов: Ако тръгнем по тази практика, аз ще ви наредя тук маса стражари, съблечени, за да ги види народното представителство. Ако искате, мога да ви ги доведа, за да видите, че имат превръзка не само на мустаците; мога да ги доведа тук, за да се види, че вие сте ги пребили с камъни. Аз зная 23-я тезис на третия интернационал, който тезис не е публикуван, в който е казано, че за пропагандата на болшевизма са позволени всички фалшификации, вагабонтства, всичко, само и само за да се достигне целта. (Ръкопляскания от мнозинството) А. Бояджиев (раб): Ако не вярвате, че е бит, елате да прегледате Костова.Така не може да се приказва. Министър Н. Мушанов: Аз не съм казал, че тези, които казват, че са бити, не са бити. Казах ли, че не са бити? Аз казвам друго. Г. Костов (раб): Ето ви кърпи и кървави ризи. (Показва ги) Министър Н. Мушанов: А бе и от моя нос може толкова кръв да изтече. А. Бояджиев (раб): Ако има от демократите или от земледелците някой лекар, в който имате вяра, нека дойде да прегледа Костова и Русинова. Министър Н. Мушанов: Не отказвам туй, но до побоищата още не съм дошъл. А. Бояджиев (раб): Ама Вие казвате, че има фалшификация. Министър Н. Мушанов: Преди две седмици, когато идвахте при мен, за да се оплаквате от изтезания, вършени от полицията, и във в. "Ехо" беше писано, че сте били връзвани с букаи, че сте били поставяни в Дирекцията на полицията с главата надолу, аз казах, че не мога да допусна подобно нещо да се е вършило в мое време. Аз направих анкета. Убедих се, че вие лъжете. Такова нещо в Дирекцията на полицията не е ставало. А. Бояджиев (раб): Подобно нещо не е писано. Министър Н. Мушанов: Писано е и в "Ехо". (Чете) "Сатрапията съществува в Дирекцията на полицията. Там хората се изтезават, вдигат се с главата на долу". Аз исках да проверя и когато проверих констатирах, че всичко това, което е писано, е лъжа. Затуй аз ви казах, че вашите средства за постигане на вашите цели са указани в 23 таен тезис — целта оправдава средствата. И вие за постигане на вашите цели сте способни да правите всичко. (Ръкопляскания от мнозинството. Възражения от работниците) Чакайте, както виждате аз търпя, по-стар съм и съм навикнал да търпя. Ще търпим! Един от работниците: На нас давате 15 минути само да говорим, а Вие говорите вече два часа. Министър Н. Мушанов: Като станете министър и Вие ще имате тая привилегия. И аз като Вас съм говорил цели 25 години по 15 минути, а сега ми се падна да говоря повече. Г. г. народни представители! За стачката в Ямбол ще ви прочета следното, което се пише от един работник. (Възражения от работниците) Председателствуващ Н. Захариев: (Звъни) Моля, запазете спокойствие. Оставете г. министра да говори. Министър Н. Мушанов: (Чете) "Въпреки изричното решение на стачния комитет за материалната издръжка на стачката да се иска помощта от всички работнически организации в страната, една група от тоя комитет е отказала да приеме паричната помощ, която работниците от Свободния синдикален съюз — София — чрез техния представител Ив. Кренев са предложили като първа помощ от 1.000 л. при събраните за същата цел 5.000 л." М. Станев (раб): Този цитат ние ще го напечатим в трудовата преса, за да видят работническите маси как един божем социалистически вестник може да хроникира събитията по стачката в Ямбол и те ще съумеят да дадат заслуженото на всички. Министър Н. Мушанов: (Продължава да чете) "Другари и другарки! Като почна борбата ние всички единодушно заявихме, че тя е чисто икономическа и няма да позволим да се месят в нея никакви партии. За жалост намериха се стачници, които поставиха интересите на партията по-високо от тези на стачниците. С факта, че се свика събрание в клуба на Работническата партия и на това събрание някои се опитаха да натрапят за оратор поп Русинов, отявлен комунист и народен представител на същата партия, показва интимното намерение на известни среди да поставят партийния етикет на борбата" Това не го казвам аз, казва го в. "Народ". А. Бояджиев (раб): Няма разлика между вас и социалистите. Министър Н. Мушанов: Няма да ви чета всички вестници. Аз съм ги следил най-редовно, за да се ориентирам за положението там. Аз ви чета какво пишат онези, които са също работници и на които мога много повече да вярвам, отколкото на адвокатите, които са били изпратени с политическа цел — да революционизират масите. А. Бояджиев (раб): И които са фашисти като вас. Министър Н. Мушанов: Които са фашисти като нас ли!? (Възражения от работниците) Председателствуващ Н. Захариев: (Звъни) Министър Н. Мушанов: Тъй че, г-да, стачката в Ямбол имаше политически характер. Това се признаваше и от някои от вас (Сочи работниците), които имах възможност да срещна и които казваха: "След падането на бившия режим, който беше притиснал много работническите маси, като намерихме отдушник, искахме да покажем, че веднъж работниците са заживели при по-голяма свобода; затуй икономическата борба, която се поде, ние превърнахме в политическа". Тя стана политическа в този смисъл, че чрез тия стачки вие искахте да създадете настроение в работническите маси, а не да гарантирате техните материални интереси, които щяха да бъдат по-добре защитени без вашата намеса. Аз не искам да ви чета вестници, за да видите как пропаднаха стачките от гледище на икономиката. А. Бояджиев (раб): Пак в. "Народ"! Министър Н. Мушанов: Не. — Истинските работници, които се бореха за повече заплата, като разбраха, че са експлоатирани от вас (Сочи работниците), за политически цели, прекъснаха стачката, явиха се на работа и вашата политическа акция не сполучи. И затова широките социалисти с право ви атакуват, като казват, че вашата намеса, че вашата политическа акция да революционизирате масите за вашите болшевишки цели, попречи на работниците в тяхната стопанска борба. (Възражения от работниците) Аз ви посочвам пакостта, която вие направихте на работничеството, за да дойда до мерките, които съм вземал. Когато разбрах по сведенията, които имах, че това е една революционна акция, която гони болшевишки комунистически цели, взех мерки. Аз казах: затварям клубовете на Работническата партия, запрещавам събранията. Какво направихте вие в деня, когато стана случката в Ямбол? Пускате един слух, че началникът на гарнизона щял да държи събрание на площада. Много хора, не знаейки истината и защо началникът на гарнизона ги вика на площада, отиват. В това време биват арестувани някои от тия, които са се считали за подбудители на стачката. Тълпата се втурва да ги освобождава от затвора. Стражата не иска да ги пусне, почват да хвърлят камъни, раняват един кон с парабел и трима стражари. И аз се чудя на самообладанието на стражата, която и при туй положение стреля във въздуха. (Възражения от работниците) Стойте, г-да. Сам съм разследвал. Аз исках да видя как е станала случката, защото на мен повече ми тежи кръвта на един работник. Ако трябва легитимно да защитя държавата, мене няма да ми мигне окото. Та, казвам, при това положение там, стражата е стреляла във въздуха, а вие знаете, че там един кон е ранен и то с парабел, когато стражата е имала само карабини. П. Стоев (раб): А тайните агенти нямат ли парабели? Министър Н. Мушанов: Нима тайният агент ще отиде да рани коня на стражаря? По този въпрос се води следствие и аз го следя и искам да видя дали няма да излезе провокация от другаде. С. Димитров (раб): Работниците знаят кой уби ... Министър Н. Мушанов: Аз ви казвам какво установява следствието — раната, нанесена на стражарския кон, както и раните на убитите, са от парабел, а никой от стражата не е стрелял с парабел. Всички стражари са били с карабини. Вземете и вижте какво установява следствието. (Възражения от работниците) Ще дойда и до Новачене. — Когато тълпа се срещне с полиция или войска, недейте смята, че няма да има нещастие. И аз колчем пъти се срещах с вас ви казвах: г-да, аз приемам отговорността върху си за това, че в тия размирни времена няма да допусна да правите това, което искате. Няма да ви допусна събранията, ще ви закрия клубовете, защото по-добре е да поема отговорност за това, отколкото да паднат няколко невинни жертви. Ще паднат най-невинните, жени и деца, а вие ще избягате (Ръкопляскания от мнозинството). М. Станев (раб): Представителите на работниците не бягат. Вързаните им глави показват, че те не бягат. М. Бечев (д): Винаги бягат. Министър Н. Мушанов: И за това в тези размирни времена, когато стачките се подготвяха, аз не допуснах един от вашите. Петко Стоев, да замине за Варна, във връзка с тамошната стачка. Най-откровено ви казвам това. На Петко Стоев аз му казах: ще тръгнеш, ама знай, че от Мездра ще те върна и ще те изпратя в Петрич. П. Стоев (раб): 6 дена бях във Варна. Министър Н. Мушанов: Първият път не можах да те уловя. (Смях) Та най-откровено ви казах: няма да допусна в сегашно време да направите стачка в текстилната фабрика във Варна, за да подпомогнете стачката в Ямбол и в други места и чрез стачното движение да прикриете своята политическа акция. Ето защо, когато аз съзрях вашите цели, закрих клубовете ви. Някой от работниците: Изпратихте Чолаков във Варна да ни бие. Министър Н. Мушанов: Кой Чолаков? Някой от работниците: Въобще навред сте добре въоръжени. Министър Н. Мушанов: Навред сме хубаво въоръжени, но навред претърпях да понеса несгодата, полицията да бъде бита, но не допуснах тя да ви стреля. Това ще трябва да помните. От работниците: Много демократическо! Министър Н. Мушанов: Да, много демократическо, не съветско, и то не за да ви дам доказателство за слабост, но за да ви докажа, ... А. Бояджиев (раб): То беше с цел да ни бият, г. министре. Председателствуващ Н. Захариев: (Силно звъни) Недейте пресича г. министра. Министър Н. Мушанов: ... че едно е стачно движение на стопанска база, при което винаги и о време сме вземали мерки да изпратим държавните органи да посредничат, а друго е вашата акция, която има съвършено други цели. Д. Икономов (раб): (Възразява нещо) Министър Н. Мушанов: И за това, г. Икономов, ще разберете, защо аз съм затворил клубовете на комунистите само в 7 града, а не навред; защо някъде съм допуснал събрания, а някъде съм ги запретил. Тъй ли е, кажете? От работниците: Защо го направихте? Министър Н. Мушанов: Защо го направих? Защото има още в страната работничество, сред което носът на болшевизма не се е проявил. Там, където с вашата болшевишка акция сте заблудили масите, там закрих клубовете и няма да ви допусна събрания. Тава да ви бъде известно. Така и идущата неделя аз няма да ви допусна събранията, които гласят вашите младежи. От сега заявявам: аз ще сляза от тук (Сочи министерската маса), но тази слабост няма да проявя. А. Ненов (раб): Това е диктатура, не е демокрация! Министър Н. Мушанов: И аз ще ви кажа защо ще го направя. Ще ми позволите да ви прочета някои от позивите, които имам наръка. За тази неделя. г-да, се гласят събрания. Ето и позивите, те са в мен. Издадени са от младежката им организация, която сега иска да празднува 6 септемврий. И. Цанков (нац. л. о): Много праздници се навъдиха! А. Ненов (раб): За вас всеки ден е праздник, а за тях един път в годината. Министър Н. Мушанов: (Чете) "Младежи работници и работнички! Да живее коминтерна! Да живее съветска България"! А бе, г-да, работническа партия ли сте вие, или сте съветска и болшевишка партия? Ето ги на, вашите позиви. (Сочи ги) Те са днешни, пресни са, сега са излезли от фурната. (Смях) Аз няма да позволя на младежите да викат: "Да живее съветската република, да живее съветска България". Днес аз съм поставен в положението да пазя България. При 150.000 гласа, дадени за вас, срещу 1.200.000 гласа, дадени за другите партии, представени тук в Парламента, вашите разюздани страсти аз няма да допусна да се прояват. Много откровено ви казвам това. Г. Т. Данаилов (д. сг): В днешните телеграми има, че и във Франция са забранени всякакви шествия на младежите на 6 септемврий. От работниците: А са позволени шествия с черни ризи! Министър Н. Мушанов: Откогато аз съм министър още не са излезли да шедствуват с черни ризи. Някой от мнозинството: В Русия позволяват ли шедствия с черни ризи? С. Даскалов (з): Червените ризи ще изкарат черните. Д. Дренски (д): Петко Напетов няма да стане комисар в България, това се видя. Министър Н. Мушанов: Г-да! Аз не мога да ви прочета всичко, но ще ми позволите откъслечно да ви направя някои извадки за осветление на моята мисъл. След изборите комунистическата партия прави отчет за резултатите. Това е един документ, който най-положително установява, че комунистическата партия и Работническата партия са едно и също нещо и че съществуването й е едно прикритие на нелегалната комунистическа партия. В същност, г-да, този отчет е за агитация на комунистическите идеи в страната. След като се говори в отчета за успехите в законодателните избори и след като се прави преценка на положението, казва се така: (Чете) "Въпреки голямата победа на Работническо-селския блок, Централният комитет на партията констатира извършването на редица грешки от страна на партията и всички класови работнически организации. Тези грешки са следните". Според тях една от грешките ето каква е: (Продължава да чете) "Най-голям недостатък, обаче, беше, че изборната борба не биде тясно свързана с организационното укрепване на партията, комсомола и всички други класови работнически организации. В изборната борба на нова сметка пролича, че в партията и в цялото движение все още до голяма степен господствуват агитационно-пропагандистическите методи на партията. Масовото революционно раздвижване на пролетарията и трудящите се маси — демонстрациите, стачките и т. н. — въпреки непрекъснатите указания на Централния комитет, не бяха свързани с приемането на нови стотици и хиляди членове, със създаването на ядки по предприятията, със заздравяването на професионалното движение, със създаването на фабрични комитети и т. н. Отсъствието на ежедневна, системна и упорита работа се дължи както на преобладаването на агитационно-пропагандистическите методи на работа, така и на "революционната" фразеология и на "левичарското" подценяване на организационните въпроси. Само при настойчивото ръководство на Централния комитет в края на изборната борба започна да става по-правилно нейното свързване с организационните задачи на движението. Указвайки на всички тези грешки и слабости Централният комитет ще напрегне всички свои сили и тези на цялата партия за тяхното изправяне и ликвидиране по пътя на здравата белшевишка критика и самокритика в своята бъдеща дейност по организирането и ръководенето ежедневните борби на пролетарията и трудящите се маси". От това, г-да, проличава, че изборните грешки, които те са допуснали, според тях, се дължат на това, че не са се водили по болшевишките методи и заради туй това, което след изборите се прояви в стачките, то е вече калъп от болшевишкия революционен метод. Ще ви прочета и друг един пасаж, за да видите къде са устремили сега целите си: (Чете) "Заедно с разгарянето борбите на работниците, трябва да се усили с всички сили работата по разгаряне на борбите на трудящите се селски маси в името на техните непосредствени интереси. Пред партията стои огромната задача да спечели за единния революционен фронт широките трудящи се селски маси. Това, обаче, ще бъде възможно само при най-решителна и безпощадна борба за разложение на Земледелския съюз, за изтръгване из под негово влияние на широките селски маси".
Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|