Lang, M., P. Pistone, J. Schuch, C. Staringer

52^ ДОПК (чл. 14) общо характеризира кои са данъчнозадължените лица, включително и всеки материален данъчен закон, доколкото това е задължителен елемент от съдържанието му. Това следва от принципа на законоустановеност. Основните права и задължения на данъчните субекти са уредени в чл. 13 и чл. 17 ДОПК. „Данъчната тайна“ на обстоятелствата, станали известни на органите по приходите (чл. 72–73 и чл. 74 – данъчна и осигурителна информация). Производството по данъчната регистрация е уредено в чл. 79, 80 и сл. ДОПК. В ДОПК е уредена общата данъчна регистрация, а в специалните закони – ЗДДС и ЗАДС – е уредена специалната.

53^ KPMG прави интересно изследване за състоянието на данъчните администрации в днешно време „A look inside tax departments worldwide and how they are evolving. Summary report: Global Tax Department Benchmarking“, достъпно на: https://home.kpmg/content/dam/kpmg/xx/pdf/2018/05/tax-benchmarking-report.pdf. [страницата е посетена на 10.03.2019 г.].

54^ Вж. в интернет страницата на ЕК, ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“. Пряко данъчно облагане, фискална координация, икономически анализ и оценка. Политика на сътрудничество в областта на прякото данъчно облагане: https://ec.europa.eu/taxation_customs/business/tax-cooperation-control/guidelines-model-european-taxpayers-code_en [страницата е посетена на 1.03.2019 г.].

55^ Вж. с. 8–11.

56^ Вж. Решение от 22.11.2012 г., M. (C–277/11, EU:C:2012:744, т. 81–84), в което Съдът постановява, че принципът на зачитане на правото на защита е закрепен в чл. 41 от Хартата и че „както следва от самата є формулировка, тази разпоредба е с общо приложение“.

57^ Вж. Решения от 21.12.2011 г., Cicala (C–482/10, EU:C:2011:868, т. 28); от 17.07.2014 г., YS и др. (C–141/12 и C–372/12, EU:C:2014:2081, т. 67); от 5.11.2014 г., Mukarubega (C–166/13, EU:C:2014:2336, т. 44); от 17.12.2015 г., WebMindLicenses (C–419/14, EU:C:2015:832, т. 83), и от 9.03.2017 г., Doux (C–141/15, EU:C:2017:188, т. 60).

58^ Вж. заключението на генералния адвокат Wathelet по дело Boudjlida (C–249/13, EU:C:2014:2032, т. 47), който посочва следното: „[с]поред мен не би било логично, нито пък в съответствие с практиката на Съда, да може по този начин с текста на член 41 от Хартата да се въведе изключение от правилото, установено в чл. 51 от нея, което да позволи на държавите членки да не прилагат един член от Хартата, дори при прилагане на правото на Съюза. В допълнение ще отбележа, че определено застъпвам позицията, че чл. 41 от Хартата е приложим за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза [...]“. По този въпрос вж. също заключенията на генералния адвокат Mengozzi по дело Bensada Benallal (C–161/15, EU:C:2016:3, т. 28–32) и по дело M (C–560/14, EU:C:2016:320, т. 27), и на генералния адвокат Bot по дело N. (C–604/12, EU:C:2013:714, т. 36).

59^§ 1, т.1 ДР АПК: "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.

60^ Съюзът има изключителна компетентност в тази област съгласно чл. 3, ал. 1 т., б. „б“ ДФЕС Установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар

Изтегляне 126.78 Kb.

Сподели с приятели: