Analizi 24 bg indd
Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници
Изтегляне 3.92 Mb. Pdf просмотр
|
| Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници от юни 2010 г. е основан на Директива 2009/28/ЕК и за първи път представя ясни двегодишни цели за развитие на ВЕИ и на всеки вид ВЕИ енергия дог. От плана е видно, че предвиденото за 2020 г. количество фотоволтаич- на енергия, е достигнато още през 2010 г. 75 Планът представя два сценария за развитие – единият е насочен към мерките за енергийна ефективности енергоспестяване, въведени преди 2009 г, а другият – към допълнителни бъдещи 74 Национална енергийна стратегия на Република България дог с. 28-31. 75 Доклад за постигане на националните индикативни цели за потребление на електроенергия, про- изведена от възобновяеми енергийни източници през 2020 г., Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, март 2011 г. 54 П ЪТЯТ НА Б ЪЛГАРИЯ КЪМ УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ 76 Директива 2006/32/ЕО. 77 Според сценария за допълнителна ефективност задължителната национална цел за 16 % дял на енергията от ВЕИ в общото крайно потребление на енергия през 2020 г. възлизана кг не. енергия от ВЕИ. 78 Прогнозен документ съгласно Директива 2009/28/ЕО, Обнародвано в Държавен вестник, бр. 35 от 3 май 2011 г. мерки, които да повишат ефективността в потреблението на енергия след 2009 г. Първият сценарий (наричан по-нататък основен сценарий) предвижда увеличаване на общата крайна консумация на енергия в страната с около 27 % спрямо потреблението в приетата за база 2005 г. Във втория сценарий наричан допълнителен сценарий за ефективност) увеличаването на общото крайно потребление на енергия е едва 1 %. Разликата се обяснява с активното прилагане на допълнителни мерки за енергийна ефективност (например в процесите на преобразуване, преноси разпределение) във всички сектори на икономиката (промишленост, транспорт, услуги, домакинства и селско стопанство) в изпълнение на директивите на ЕС за повишаване на енергийната ефективност. Ако всички тези мерки се прилагат коректно, очакванията са, че през 2020 г. България ще се нуждае от 429 000 t нефтен еквивалент по-малко енергия от възобновяеми източници и все пак ще достигне националната си цел. Предвижданията за техническия потенциал за използване на възобновяеми енергийни източници в България са основани на конкретни очаквания за икономическото развитие на страната дог. Прогнозите от декември 2009 г. оценяват този потенциална нефтен еквивалент 78 Включването на различните типове възобновяеми източници не е балансирано, като водната енергия и биомасата имат най-голям дял (съответно 29 % и 34 %), докато потенциалното използване на вятъра за производство на енергия е оценено едва на 7 Последните промени в българското законодателство, свързани с генерирането на енергия от възобновяеми източници, са направени с приемането на Закон Изтегляне 3.92 Mb. Сподели с приятели:
|