„Аз искам да те помня все така Димчо Дебелянов Творческа история

• 
  Творбата е написана през 1912 г. със заглавие „На раздяла“ и посвещение „На Зв.“ (Мара Василева – Звънчето)
  
• 
  За първи път е публикувана през 1913 г. в сп. „Смях“
  

• 
  3 строфи, първият и последният стих оформят смислова рамка
  
• 
  Първа строфа – подчертава ситуацията на прощаването и раздялата на влюбените
  
• 
  Втора строфа – думите на героя поставят знак за равенство между бъдещето и настоящето
  
• 
  Трета строфа – доминиращи образи, свързани с нощта и мрака; създава се усещането за надмощие на мрака и неумолима победа на смъртта
  

• 
  Спомена и пътя към вечността
  
• 
  Прощаването и раздялата
  
• 
  Страданието и неуморимостта на смъртта
  
• 
  Сегашния и утрешния ден
  
• 
  Пътуването
  
• 
  Паметта и силата на любовта
  

• 
  Лирическия говорител – отдаден е на мига на любовта и единението; осъзнава, че раздялата с любимата приближава неумолимо и се стреми да запази у себе си спомена за нея; скръбен е от прощаването, но едновременно с това е и развълнуван, защото знае, че то ще извиси любовта им
  
• 
  Любимата жена – при изграждането на образа й се акцентира върху онези детайли, които се проектират в паметта, съзнанието на другия
  

• 
  Мрак – светлина
  
• 
  Вечно – преходно
  
• 
  Живот – смърт
  
• 
  Невинност – грях
  
• 
  Природа – град
  
• 
  Материално – духовно
  

„Колко си хубава“ – Христо Фотев

• 
  1967 г. в „Сантиментални посвещения“
  
• 
  С посвещение „На М. К.“ – Мила Керемидчиева
  

• 
  Лирически говорител – преклонение пред жената, страстен, търсещ щастието и любовта
  
• 
  Любимата – излъчва живот и светлина, но не е перфектна
  

• 
  Красотата
  
• 
  Любовта
  
• 
  Преобразяващата сила на любовта
  
• 
  Несигурността и непостоянството
  
• 
  Съзерцанието като път на извисяване
  

• 
  Миг – вечност
  
• 
  Съвършената видимост – скритите човешки несъвършенства
  
• 
  Светлина – мрак
  

„Посвещение“ – Петя Дубарова

• 
  Творбата е създадена през 1979 г. и публикувана в сп. „Родна реч“
  
• 
  През 1980 г. е публикувано в „Аз и морето“
  

• 
  Посветено е на някого – да заявиш в цялата им непринуденост своите чувства
  
• 
  Да се посветиш на някого
  
• 
  Инициация – стихотворение за съзряването и раздялата с момичешките страхове
  

• 
  Даряващата сила на любовта
  
• 
  Жадуваната взаимност
  
• 
  Потребността да изживееш пълнотата и цветността на живота с другия
  
• 
  Пътуването един към друг
  
• 
  Потребността да бъдеш истински себе си
  

• 
  Смислови противопоставяния
  
• 
  Първа смислова част – картина на човешките страхове, но и заявено желание за близост
  
• 
  Втора смислова част – образ на любимия
  
• 
  Трета смислова част – очертана е бъдещата ситуация
  

• 
  Увереност – страх
  
• 
  Плахо момиче – освободена от страхове девойка
  
• 
  Усещането за грях – съзнанието за единствено правилно решение
  
• 
  Мечтано – реално
  

• 
  Сънят – различна реалност; свързва се с човешките страхове и потискани желания
  
• 
  Таванът – най-високото пространство; свързва се с душевния свят на лирическата героиня
  
• 
  Страх – усещане за самота в лишения от любов свят
  
• 
  Море – свобода, потребността да бъдеш себе си
  
• 
  Луната – заявява се женското присъствие
  
• 
  Нощта – поле на тъмните сили и страсти
  
• 
  Слънцето – символ на мъжкото начало
  
• 
  Деня – символ на живота
  
• 
  Лирическата героиня – търси близост и свързаност, търси спасение, доверие и преданост в любовта
  
• 
  Любимия – непокорен, дързък, опитен и жаден за живот