Биографията на Кенет Хегин е съставена по серията проповеди "Моят живот и служения"
Изтегляне 0.96 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
| Биография на Кенет Хегин 8 Почувствах, че се изплъзвам и казах: “Бабо, тръгвам отново. Ти ми беше като втора майка, когато маминото здраве се разклати”. Четирите деца отидохме да живеем при различни хора, когато майка се разболя. Аз се преместих да живея при баба ми по майчина линия. Тя винаги ме наричаше “мое момче” и казваше: “Целуни ме точно тук, целуни ме точно тук”. Така, че аз я целунах по бузата и и казах сбогом. Сърцето ми спря за втори път. Това е така реално за мен днес, повече от половин век по-късно, както в онзи ден. Почувствах как кръвта ми спира. Пръстите на краката ми започнаха да замръзват – след това и краката, глезените, коленете, бедрата, стомаха и сърцето. Изскочих извън тялото си и започнах да се спускам надолу, надолу и все по-надолу. О, зная, че това траеше секунди, но изглеждаше като цяла вечност. Надолу, надолу, докато тъмнината напълно ме обгърна. Светлината отгоре изчезна. Колкото по-надолу отивах, толкова по- горещо и по-тъмно ставаше, докато отново стигнах дъното на ямата и видях входа на ада или портите, както ги наричам. Осъзнавах, че онова същество ме посрещна. Помъчих се да забавя спускането си – уж плавах надолу, а пък имаше някаква сила, която ме влачеше все по-надолу. Онова същество ме хвана за ръката. После гласът заговори отново – беше мъжки глас на чужд език. Не разбрах какво каза, но когато заговори, цялото място се разтресе. Съществото ме пусна. Беше като всмукване откъм гърба ми. Изобщо не се обръщах наоколо, просто доплавах обратно до сенките на тъмнината. В този миг бях дръпнат с главата напред. Видях светлините на земята над мен, преди да изляза от ямата. Единствената разлика този път беше, че когато се изкачих горе, се намерих при краката на леглото. Първият път се появих на верандата. Този път изникнах направо до леглото си. Останах там за секунда. Можех да видя тялото си на леглото. Виждах баба си, която седеше там и ме държеше в ръцете си. Скочих от края на леглото в тялото си през устата. Когато се върнах в моето тяло, можех да общувам с баба. Казах и: “Бабо, аз ще си отида отново и този път няма да се върна”. Тя отново каза: “Сине, мислех, че вече няма да се върнеш”. “Бабо, къде е дядо? Искам да се сбогувам с него”. “Сине, знаеш, че дядо ти слезе до източната част на града да си събира наемите от къщите”. “О, казах – сега си спомням. Просто забравих за момент”. После прибавих: “Бабо, кажи сбогом на дядо. Никога не съм знаел какво е да имаш баща. За мен той замести татко. Даде ми дом, когато нямах такъв. Кажи му, че му благодаря, че го обичам и му казвам сбогом”. След като оставих вест за единствената ми сестра, най-голямата между нас, и за най-големият ми брат, попитах: “Къде е Пат?” Пат беше малкото ми 9-годишно братче. Баба каза: “А-а, той изтича до съседите да извика доктора отново”. Оставих послание за всеки един от тях и сърцето ми спря за трети път. За трети път кръвообращението ми спря. Отново усетих внезапното вцепеняване на пръстите на краката си, а после на краката, глезените, коленете, бедрата, стомаха и сърцето ми, които умираха – аз изскочих от тялото си и започнах да се спускам. Дотогава си мислех: “Това не се случва на мен. Това е просто халюцинация. Не може да бъде истина!” Но сега си помислих: “Това е за трети път. Сега вече няма да се върна!” Тъмнината ме обви, по-тъмна от всяка нощ, която човек е виждал. Библията говори за мъже и жени, които ще бъдат хвърляни във “външната тъмнина”, където ще бъде “плач и скърцане със зъби” (Матей 8:12). Биография на Кенет Хегин 9 Извиках в тъмнината: “Боже! Аз принадлежа към църквата! Кръстен съм във вода” (Всъщност аз му казвах: “Не трябва да вървя в тази посока, това не е правилната посока!”) Чаках отговор, но само ехото на собствения ми глас проехтя в тъмнината. Втори път извиках малко по-силно: “Боже, аз принадлежа към църквата! Кръстен съм във вода!” Чаках отговор, но само ехото на собствения ми глас ехтеше през тъмнината. Ако извикам пред църквата така, както изкрещях третия път, те биха изгубили ума и дума от страх. И въпреки това, ако съм сигурен, че това ще ги изплаши от ада и ще ги насочи към небето, ще го направя. Категорично ще го направя! Буквално крещях: “БОЖЕ! БОЖЕ! АЗ ПРИНАДЛЕЖА КЪМ ЦЪРКВАТА! КРЪСТЕН СЪМ ВЪВ ВОДА!” Но виждате ли, въпреки че кръщението във вода е правилно, въпреки че принадлеженето към църква е правилно, нужно е много повече от това, за да избегнеш ада и да отидеш на небето! А всичко, което чувах бе само ехото на собствения ми глас, което ехтеше в тъмнината. Отново стигнах дъното на ямата. Отново усетих как горещината ме удари в лицето. Отново приближих портите на ада. Съществото ме хвана за ръката. Възнамерявах да се отбранявам, ако можех, за да не вляза в ада. Успях само да забавя спускането си за миг надолу, то сграбчи ръката ми. Благодаря на Бога, че гласът проговори. Не зная кой беше – не виждах никого – просто чух гласа. Не зная какво каза, но каквото и да бе то, мястото се разтресе и съществото пусна ръката ми. Беше като всмукване откъм гърба, което ме дръпна назад, далеч от входа на ада, докато се озовах в сенките. Тогава бях изхвърлен нагоре с главата напред. Докато се изкачвах в тъмнината, започнах да се моля. Духът ми или човекът, който живее в моето физическо тяло, е вечен, духовен човек. Започнах да се моля: “О, Боже! Идвам при Тебе в името на Господа Исуса Христа, моля Те да ми простиш греховете и да ме очистиш от всички тях." Появих се отстрани на леглото си. Разликата между трите преживявания беше, че първият път се изкачих откъм верандата, втория път – до краката на леглото, а третия път – точно отстрани на леглото и скочих в тялото си. Когато влязох в тялото си, физическият ми глас пое молитвата ми точно по средата на изречението. Молех се от духа си, а физическият ми глас пое молитвата и продължи да се моли. Това се случи през 1933 г. Тогава нямаше много автомобили както днес; бе по време на рецесията! Казаха ми, че между мен и майка ми, която се молела толкова високо, уличното движение спряло до две пресечки от едната и другата страна на къщата ни. Искам да знаете, че се чувствах сякаш два тона товар падна от гърдите ми. Вътре в себе си усетих мир. Погледнах дядовия часовник на полицата – показваше 7:40 ч. на 22 април 1933 г. в южната спалня и от тогава съм спасен.“ ****** Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|