Човекът е безпокойство. Жан-Пол Сартър
Изтегляне 9.68 Kb.
|
|
Човекът е безпокойство. - Жан-Пол Сартър Есе Ако искаме да приложим точната дефиниция на думата спокойствие, ще стигнем до никакъв резултат. Замислим ли се за нас, в абсолютно всеки момент от нашия живот, ние се променяме. Тук преди да продължа с моята теза, ще уточня, че промяната е висшата форма на безпокойството и ще го докажа. Но на първо място ще поясня какво мисля за значението на думата спокойство. Спокойствието е много по-нисша форма на един почти невъзможен мир. Мир, който само по книгите или филмите може да видите. Такъв, какъвто природата, пък камо ли човечеството може да усъществи. Още от Големия взрив или когато Бог е създал Земята с всичко видимо и невидимо, тече промяната, тоест нищо не спира да действа. Обменът на електрони и протони продължава; когато и каквото и да става, всичко се променя. Дори и чувствата, които изпитваме. Безпокойството има хиляди лица (страх, напрежение, готовност…) и най-често е на едва доловимо или подсъзнателно ниво (1). Важно да отбележим, че дори и да си помислим дали безпокойството е в добро количество. Това мисля е добър фактор, който показва и до известна степен интелигентността на индивида или индивидите, които го следват. Да вземем например конспиративните теоритици и тяхната парализа. (Нещо, което е средно между промяна и безпокойствие, но се добавя елемент на: загубване на контакт с реалността и дълбоко нарушаване на връзките с другите хора, което е причина за социалната дезадаптация на субекта (2).) Напоследък по край кризата с COVID - 19 (и не само), популисти (тип политици, които се хранят и живеят от безпокойствието и страха на хората от дадено/дадени събития, чиито срокове за изпълнение са почти или вече дошли, но за това точно няма да говоря в момента) получиха стотици, но и загубиха десетки гласове от хора, които умеят да се контролират и започна Голямото разделение, както аз го наричам. Едните се наричат тези, които уж ,,знаят истината’’, но се безпокоят от най-малките промени, а тези, които ,,трябва да се събудят’’, пак се притесняват, но могат и знаят, и слушат истинските специалисти. Не това е темата на есето да обръщам внимание на политика, защото ме безпокои моята способност да мисля и разсъждавам като нормален човек, а и последно нещо, че причината, поради която облягам това дълго доказателство, е че политиката умее да променя хората. Променя мнения за полове, раси, икономически системи и т.н. Хора се променят заради политика. Много хора ги тревожи, че ще наранят нечий/нечии чувства заради собствените си убеждения и решават да не ги споделят с другите. По - горе написах думата ,,тревожи”. Това е така, защото е документирано, не е мое твърдение, че безпокойствието е синоним на думата тревожност. Тревожност е психическо състояние при човека и животните, при което се активират защитни реакции. Характерни за тревожността са емоционалната напрегнатост, лесната възбудимост, очакването за нещо неопределено. Преживяването често е съпроводено от характерни физически усещания: ,,буца в гърлото”, ,,топка в стомаха” и подобни (3). Ще вметна, че възходящо от безпокойствието/тревожността са различните фобии: хомо и транс-; ксено-; инсекто-; клаустро- и т.н. Предполагам, че е подходящо да вмъкна защо рязко минавам от по - колективни на по - индивидуални примери. Това е защото безпокойствието е натурално и заразно. Ние хората от която и да е страна - атеистко/теистка имаме общи характеристики, чисто био/психологически прилики с повечето представители на животинското царство. Ние опазваме ние, нашето семейство, нашата общност/прайд или глутница. Това чиста човешка натура. Проблемът излиза наяве, когато тя бива използвана политически - най - добрият начин да разделиш и/или да обединиш хора, които не могат да мислят със своите собствени глави. Е, до какви заключения стигнахме: промяната /безпокойствието/ е навсякъде, по всяко време, до края на времето; отчасти показва субекта или групата как възприемат света - дали са умни лидери и господари или са слепи последователи; и най - важното - видяхме, че каквито и да сме, това си е натурално. Ненатурално ще е ако то ни води, както стопанин води питбула си на стоманен каишник, само и едннствено да не почне да търси отговорите сам себе си, защото ние самите сме си господари. Безпокойството е каишникът. ИЗТОЧНИЦИ: https://dreamyweaver.blogspot.com/2007/09/blog-post_27.html - (1) https://bg.wikipedia.org/wiki/Психоза - (2) https://bg.wikipedia.org/wiki/Тревожност - (3) Изтегляне 9.68 Kb. Сподели с приятели:
|