Като изучаваме Евангелието на Исус Христос, могат да възникнат следните въпроси: Замества ли Новия завет Стария? Замествали благодатта Закона? Езическото християнство замества ли юдаизма в намеренията на Бог?
Накратко, вярваме ли в теологията на заместването124?
Отговора е просто и ясно НЕ! Както Хопкинс заявява: „Теологията на заместването е напълно неправилно тълкуване на Божията истина“. Новозаветното евангелие на царството е изпълнението на всеки аспект на Стария завет, а не заместване“.125 Защо? „Във връзка със Старозаветните традиции, завети и обещания, ‘заместването’ – т.е. едно нещо да заеме мястото на друго като заместител, означава пълно прекъсване, което оставя първоначалните намерения на Бог с техните библейски традиции незавършени и неосъществени. Такава една идея, бивайки измамна и заблуждаваща, е дълбока лъжа. Истината лежи в реалността на Новозаветното изпълнение на образите и сенките на Стария завет“.126 Има една златна нишка, която минава през Стария завет; ред по ред, правило след правило. В Христос (и „42-то поколение“127) ние откриваме изпълнението на всички Божии намерения.
Павел ни напомня, че всички Божии обещания са „да“ и „амин“ в Христос Исус.128 Йоан прибавя следното: „Който се отрича от Сина, няма и Бащата…“129 Хопкинс е прав когато казва, че изпълнението означава, че скрития потенциал и незавършеността на стария завет са усъвършенствани в новия. Това е истина за традиции като съботата, която е разбрана напълно единствено когато видим, че „Човешкия Син е Господ на съботата“.130 Същото е истина за всички традиции от Стария завет, като храни, питиета, празници, новолуния или съботни дни. Христос е тяхното изпълнение и реалност. В същност, дори създаването на човека в божествения образ, не се разбира напълно, ако не прегърнем Новозаветното откровение, че Самия Христос, Сина, е образа на Бог!131 Тези, които обичат Бог и са призовани според Неговото намерение, трябва да станат съобразни с образа на Божия Син.132Човечеството, следователно, е завършено единствено в личността и делото на Христос. Както продължава Хопкинс: „В Него тези са толкова изчерпателно усъвършенствани, че не могат да бъдат надминати. Следователно, те не могат да бъдат развити повече. Той е крайната цел на цялата истина, Алфата и Омегата, Началото и Края“.
