Диагностика на кармата 12



Pdf просмотр
страница55/66
Дата13.01.2024
Размер1.27 Mb.
#119917
ТипКнига
1   ...   51   52   53   54   55   56   57   58   ...   66
Лазарев, Сергей - Диагностика на кармата част 12
Свързани:
40 вопросов о душе, судьбе и здоровье 2
www.spiralata.net
68
разболява и умира. През същите стадии преминава и човека, по същия принцип се развиват и деградират обществата и държавите. Едно от главните условия за отделния човек е високото ниво на вътрешна енергия. Колкото повече човек се концентрира върху Божественото, непотискайки чувството на любов, толкова повече енергия има в него, толкова по-високо е нивото на единство, толкова по-мащабно в него се свива времето, толкова по-добре той вижда и чувства бъдещето. Губейки единството с Бог, правейки цел телесното удоволствие, човек постепенно намалява нивото на вътрешна енергия, започва да боледува ида умира. Вярващият и нравственият човек живее по-дълго от алчния, завистливия и похотливия. Често човек се обявява за атеист, за да се наслаждава по-активно ида не сдържа желанията си. Тъй като обикновено израждането на желанията при това протича в следващите поколения, атеистът сякаш постига целта си. Но ако в него има усещане на единство с бъдещето, с потомците му, човек ще почувства, че поведението му води към унищожаване на собствените му деца. Нравствен човек е този, който усеща единството си с другите хора и бъдещето. Затова при нравствения човек е развито стратегическо мислене, той има по-добра интуиция и предвиждане на бъдещето. Такъв човек ще оцелее и потомците му ще бъдат здрави. В една книга прочетох поразителна история затова, как един човек станал атеист. Това било в началото на XX век. Млад човек отишъл при свещеник и му разказал, че е атеисти не признава Бог. Свещеникът не започнал да го обвинява ида го осъжда. Просто му предложил да си спомни кога при него са се появили първите мисли затова, че няма Бог. Като ся върнал вкъщи, младежът започнал да отброява времето назад и изведнъж си спомнил, че когато е бил на шест години майка му всеки ден му давала по две монети - една за лични разходи, а другата за милостиня на просяците пред църквата. Веднъж на момчето много му се приискало да си купи конче, но нямало пари затова. Желанието било много силно и тогава то помислило ако не даде монетка на слепия, ще събере нужната сума два пъти по-бързо. И няколко дни минавало покрай слепия и не давало монетката, а след това изведнъж се появила мисъл ами че нали може да открадне монетка от слепия, и той няма да забележи. Така момчето започнало да крадено когато влязло в храма, изведнъж забелязало, че на душата му е станало тежко, че му е зле, срам го е, и под всякакъв предлог то се опитвало повече да не влиза в храма. И когато брат му - атеист му казал, че Бог не съществува, то изведнъж забелязало че веднага му е станало по-леко и угризенията на съвестта са изчезнали. То почувствало, че може да прави всичко, което си поиска, чене трябва да се сдържа, и тръгнало по този път. Израждането е приятно, съзиданието е мъчителни. Трябва всичко на всичко да забравиш за душата ида подчиниш всичко на интересите на тялото. Така че интуитивно атеисти стават хора, при които процесите на деградация на душата набират големи обороти. Ако разрушиш принципа на вътрешно единство със света, вътрешната отговорност за околния свят, става ти лесно и просто да живееш. Огромният духовен потенциал, натрупан от съветските хора, сее обуславял от колективното мислене. Тъй като социализмът сее опитвал изцяло да унищожи личността и индивидуалността, той е бил обречен, защото развитието е възможно само при запазването на двете противоположности. Но самият преход към едната от крайностите въпреки това е плодотворен, защото известно време се запазва златната среда. Тенденцията към индивидуализъм, засилваща се в западната цивилизация, в социализма е получила своята противоположности затова за известно време е била изключително плодотворна. След рухването на социализма започна стремително връщане назад, към ценностите на западната цивилизация, и съответно стремително разпадане на нравствеността. Хората престанаха да чувстват един друг. Често казвам на пациентите си "Вашите усещания сега са тялото и съдбата на детето ви в бъдеще. И се получава, че правейки всичко възможно за децата сина външен план, но нарушавайки при това нравствените закони, хората всъщност убиват децата си, унищожават потомството си. Равенството е материалистично разбрано единство. Ако и душата има любови единство с Бог, тогава между хората ще има духовно единство, проявяващо се във видна религия, нравственост, култура, и материално единство, непозволяващо на бедния да умре от глада на богатия безмерно да увеличава капитала си ида загиване физически, а духовно. И тогава физическото различие между хората ще се запазва, по няма да достига крайни степени, след които започва деградация и разпадане. Външното, материалното различие между хората може да подтиква към засилване на вътрешното единство. Външният конфликт между противоположностите, засилвайки се, ги кара все повече да се




Сподели с приятели:
1   ...   51   52   53   54   55   56   57   58   ...   66




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница