Димитър талев. „Железният светилник“
: „В тъмни времена“ Глава 1
Изтегляне 36.54 Kb.
|
| 2: „В тъмни времена“
Глава 1: Минали са много години, откакто Стоян Глаушев е дошъл в града. Сега Преспа е променен – построени са нови къщи, а занаятите и търговията са се разраснали. В общината са влезли млади хора, които искат други обществени правила. Един от тях е чорбаджията Климент Бенков. Той настоява в града да се построи нова църква. Негов най-яростен противник и представител на старите общинари е чорбаджи Аврам Немтур. Той вижда в лицето на Климент сериозен съперник в търговията. Въпреки различията си и двамата богаташи дават по две хиляди гроша за строежа на новата църква. Глава 2: Гражданите в Преспа се вдъхновяват от идеята да си имат нова църква и започват да събират пари за нея. Мястото за строежа е определено и с подкупи и дипломация се получава разрешение от турския наместник и гръцкия владика. Но владиката изпраща в Преспа нов наместник – грък, който да изпълнява религиозните ритуали и проповеди в новата църква на гръцки език. Климент Бенков се обявява против новия гръцки владишки наместник и иска да си изберат свой владика. Всички се изплашват от смелите му думи. Глава 3: Новият владишки наместник забавя строежа на църквата, защото не осигурява разрешително от Цариград. Според него трябва да се дадат осем хиляди гроша за този документ. Климент Бенков подозира гръка в измама и решава лично да отиде до Цариград, за да проследи при кого ще отидат толкова много народни пари. След четири месеца чорбаджията се връща с разрешителното. Успял е да спести пет хиляди от първоначално исканата сума. Подозрителността на Климент към владиката се засилва и от разкритието, че гръкът разбира български, но не желае да го говори. Глава 4: По-големият син на Глаушеви, Кочо, работи при баща си. По-малкият, Лазар, е дванадесетгодишен. Той не се увлича по занаята, но е умен и ученолюбив. Султана иска да изпрати Лазар в гръцко училище, където се учат децата на чорбаджиите, за да получи по-добро образование. Един ден новият гръцки наместник посещава българското и гръцкото училище, за да види как върви обучението там. Условията в българското училище са мизерни, но наместникът се впечатлява от способностите на Лазар, който чете вдъхновено и въздействащо. Той се интересува чие дете е Лазар. Глава 5: На следващата седмица наместникът и чорбаджи Аврам Немтур неочаквано отиват в дома на Глаушеви. Наместникът предлага да запише Лазар в гръцкото училище, а после да го изпрати да учи в Атина. Стоян е радостен от тази чест, но Султана е подозрителна. Тя и сама е имала намерение да изпрати Лазар в гръцко училище. Когато гостите си тръгват, у Глаушеви пристига Климент Бенков. Той им е съсед, видял е посетителите и иска да знае за какво са идвали. Научавайки за предложението, чорбаджи Климент се разгневява и разкрива истинското намерение на наместника: да откъсне Лазар от българските му корени и да го погърчи. Климент предлага да изпратят Лазар и неговото собствено момче Андрея в Охрид, където децата пак ще учат гръцки, но ще им преподават славянски учители. Султана е съгласна и започват да подготвят момчетата за отпътуване. Глава 6: Климент Бенков завежда Лазар и Андрея в Охрид. При завръщането си разбира, че в негово отсъствие общинарите са решили да построят с народни пари ново гръцко училище. Той яростно се противопоставя. Между него и Аврам Немтур се разразява принципна вражда, в резултат на която Климент се разболява и умира. Момчетата се завръщат в края на учебната година. Андрея отива да работи в магазина на баща си, а Лазар става помощник в работилницата на Стоян Глаушев. Глава 7: В Преспа пристига монах от Рилския манастир, който събира дарове за възстановяване на изгорялата обител. Стоян дава щедра помощ и кани монаха да пренощува в дома му. Глава 8: В дома на Стоян Глаушев посрещат с голямо уважение рилския монах. Султана и дъщерите й са приготвили вечеря. Всички почтително целуват ръка на монаха и след вечерята го молят да им разкаже за Рилския манастир и за живота на Свети Йоан Рилски. В думите на монаха има много тайнственост и пламък. Той им говори и за надеждата на народа да се освободи от турското робство, и за вярата в Русия, която ще се притече на помощ, и за необходимостта да се говори в църквата на роден език, а не на гръцки. Сутринта на тръгване монахът благославя дома и оставя на Лазар две книги, написани на славянски език. Монахът продължава мисията си по градския площад. По-късно същия ден гръцкият владишки наместник и турският началник изпращат един турски полицай, който с камшик набива монаха и го изгонва от града. Монахът си тръгва с разбита глава. Глава 9: През лятото по Петровден строежът на новата църква най-сетне започва. Целият град се събира, за да се извърши освещаване на мястото, определено за храма. Внезапно процесията е спряна от турски заптии, които забраняват освещаването. Народът се разотива недоволен, а общинарите заседават, за да решат какво да се предприеме. Глава 10: Четири години по-късно. Животът в Преспа си тече тихо и еднообразно, а в другите държави се случват революции. Новата църква все още не е построена и хората са забравили своя ентусиазъм. Лазар Глаушев е завършил образованието си в Охрид. Сега той е най-ученият човек в Преспа. Може да чете и на славянски, и на гръцки език. Една вечер семейството е у дома си. Лазар чете книга за Христовите апостоли на светлината на железен светилник. В сърцето си той иска също като апостолите да разнася вяра и знание сред народа, но не смее да заяви желанието си на глас. Глава 11: През пролетта Лазар събира кураж и държи пламенна реч пред миряните. Той приканва християните да възобновят строежа на новата църква. Хората се въодушевяват и строежът отново започва. Турците забраняват сградата да е по-висока от десет аршина и строителите са принудени да построят част от църквата в земята. Така тези църкви стават свидетелство за народ, живеещ в робски времена. ЧАСТ Изтегляне 36.54 Kb. Сподели с приятели:
|