Държавна агенция „Разузнаване“ е служба за сигурност, отговаряща за външнополитическото и икономическото разузнаване на Република България. Тя придобива, обработва, анализира и предоставя на държавното ръководство разузнавателна информация, оценки, анализи и прогнози, свързани с националната сигурност, интересите и приоритетите на страната. Агенцията е наследник на бившите Първо главно управление (ПГУ) на Комитета за държавна сигурност и Националната разузнавателна служба. В исторически план външнополитическо разузнаване съществува в България още от 1925 г., когато със Закона за администрацията и полицията в Дирекция на полицията в Отдел „Държавна сигурност“ се обособява външнополитическа служба с основно задължение да осъществява разузнавателна дейност, която е първият опит за създаване на цивилно разузнаване в Царство България.
От 1925 до 1990 г. външнополитическото разузнаване съществува като: част от Дирекция на полицията (1925 – 1944 г.) част от Министерството на вътрешните работи (1944 – 1990 г.). В този период структурите преминават редица законови промени – през 1934 г., 1937 г., в началото на 1944 г. и най-мащабната – през 1947 г., когато „Държавна сигурност“ е организирана по съветски образец.
На 05.02.1990 г. с Указ на председателя на Държавния съвет на Република България се създава Националната разузнавателна служба, като по отношение на правомощията на нейния ръководител и статуса на служителите ѝ се прилагат законите за отбраната и въоръжените сили.
От 1.11.2015 г. НРС е девоенизирана и трансформирана в Държавна агенция „Разузнаване“ със Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, приет от 43-то Народно събрание на 01.10.2015 г., обнародван в брой 79 на Държавен вестник от 13.10.2015 г., и в сила от 01.11.2015 г.
Този нормативен акт е първата законова рамка на цивилното разузнаване в българската правна история. Законът регламентира ясно отношенията на Агенцията с висшите органи на държавната власт и създава основа за хармонизиране на дейността ѝ с другите органи и администрации от системата за защита на националната сигурност. Законът урежда устройството, дейностите и функционирането на Агенцията и статуса на нейните служители. Разписани са основните функции и дейности, както и организацията, способите и средствата за изпълнението им.
