Хълм Бунарджик, както бе отбелязано по-горе винаги е бил общинска собственост. В неговите предели – така както е обявен за защитена територия, никога не е имало друга форма на собственост, нито не са известни реституционни претенции.
Няколкото обекта на общественото обслужване са изградени върху общинска земя. Това са: Летният театър - общинска собственост, ресторант “Малък Бунарджик” и кафе “Захарно петле” с детска площадка - общинска собственост - отдадени под наем на частни фирми.
Тенис кортове на стадион “Кочо Цветаров” също са общинска собственост, но се стопанисват се от тенис клуб “Академик-83” – Дружество с нестопанска цел. Терена и съоръжението е отдаден за безвъзмездно ползване с договор от 1994 год. за “неограничено време” срещу задължението: “обекта, вкл. и прилежащите площи да се поддържат по предназначение”.
Теренът на клуб “Лозана”, разположен в бившето скривалище под хълма е държавна собственост и отдаден от ГЗ-Пловдив под наем.
1.7.Управленска структура
Хълм Бунарджик, административно е разположен на територията на Район “Централен”. В администрацията на Района няма изградена обособена управленска структура, която да е натоварена с грижата за хълма. В администрацията на Района има отдел “Екология и околна среда”, в чиито прерогативи, наред с проблемите на чистотата, зелената система и т.н. са и общите грижи за хълма. Обикновено поддръжката и зеленото строителство се възлагат на ОП “Паркове и градини”.
По своята специфика, като “защитена територия” – общинска собственост, изцяло в силно урбанизирана – градска среда, хълм Бунарджик” не се “вписва” в чл.46(1) от ЗЗТ, който гласи:
Чл. 46 (1) Министерство на околната среда и водите и неговите регионални органи провеждат и осъществяват:
1. управлението и контрола в защитените територии;
2. управлението, възлагането на дейностите по поддържането и възстановяването, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии – изключително държавна собственост
ЗЗТ ДВ бр. 133/11.11.98 г., изм., бр.98/99 г., изм. и доп. ДВ бр.28/4.04.2000 г
тъй като обекта не е изключително държавна собственост, не е резерват, няма (и не може да има!) ограничения относно неговата достъпност и т.н.
Всичко това изисква на градско ниво, да се изгради специализирана управленска структура, на която да се възложат грижите не само за този хълм, а и за останалите защитени територии – Младежки хълм и Данов хълм.
Естествено всички дейности следва да се съгласуват чрез РИОС – Пловдив с МОСВ, при спазване на разпоредбите в ЗЗТ, защото в същият закон, чл. 50 гласи:
. Чл. 50 В изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на Министерство на околната среда и водите в защитените територии в своите райони:
1. осъществяват или организират управлението на защитените територии;
1.8.Съществуващи проектни разработки
От историческите източници – ранни и по-късни се установява, че хълма не е бил залесен, с изключение на най-ниските източни чести. Първите залесявания са правени през 1881 год. Залесяванията са правени в резултат на ентусиазма на Общината, подкрепен от пловдивчани. Засаждани са най-обикновени видове, такива каквито са имали на разположение в дворовете гражданите. За пръв път за “План за залесяване на голите склонове на Бунарджика” се споменава през 1897 год. Кой е правил този план и какво е съдържал, информация липсва.
По стар обичай на 22 март – всички ученици в града засаждали декоративна растителност по тепетата, което в онези времена е голям принос и вероятно много от тези дървета съществуват и до днес.
През 1910 Георги Николов поставя началото на “плановото” изграждане на хълма. Решителни стъпки за залесяването са направени през 1932-1934 год, когато е създадена и “лесопарковата” част. За съжаление планова и проектна документация за тези залесявания липсва.
През 1965 год. е изготвен проект за поливен водопровод, който е изпълнен в източната “паркова” част и частично за “лесопарковата”.
През 1992 год е изготвен проект на тема “Научна концепция за системата от зелени площи” на територията на град Пловдив, в който има отделен дял за растителността на хълмовете. Тези проекти също не бяха открити, нито в Общината, нито в СДИСС (сега “Пловдивинвест”), нито в РИОПС.
През 1999 год е направена “Паспортизация на хълм Бунарджик” в която е отразено съществуващото положение (растителност, алеи, площадки, обекти и архитектурни елементи), която е ползвана в настоящата разработка и документ, който може да се ползва и в бъдеще.
За ресторант “Големия Бунарджик”, включително прилежащата контактна зона, има одобрен Идеен проект през 1996 год., включващ и част “Озеленяване”, който в последствие е спрян.
За най-голяма изненада, излиза, че най-важния за Пловдив хълм е изграждан с частични разработки от “Паркстрой”, Общината и Районните администрации, които са изпълнявани и поддържани от работните групи. Цялостен проект на хълма поръчан, разработен и одобрен от съответните инстанции за хълма - няма.
С Протокол от 14.03.2001 год., на Комисия назначена със Заповед № ОА-303/06.03.2001 год. на Кмета на Община Пловдив е извършен подробен оглед на защитената територия и са взети решения, мерки и действия за укрепване и възстановяване, част от които – изпълнени, а като цяло – залегнали в настоящата разработка. Същите решения и предложения би следвало да се ползват и в следващите разработки.
1.9.Съществуващо функционално площоразпределение и режими на обекта
Съществуващото площоразпределение и функционално зониране на територията е дадено на схема № 2. В нея са дадени елементите на територията, както в защитената, така и в контактната зона. Функционалното площоразпределение на територията е показано на едноименната схема. При анализа на площоразпределението, включително и от познаването на начина на ползване на хълма се предлага разделянето на територията на четири условни зони:
-
Първа – зона на интензивно ежедневно ползване – обхващаща най-ниската, източна част на хълма – между бул.”Руски”, “централната” алея (от ул.”Волга” до техникумите), включително Летния театър и площадките на “водопадите” и детската пързалка.
-
Втора – “лесопаркова” зона обхващаща източните и северни склонове на хълма над Първа зона. Това са териториите с най-добре оформена висока дървесна растителност, по своя характер напомняща лесопарк. Условно горната граница на тази зона преминава – от север на юг: от водохранилището – по 225-я хоризонтал, изкачва се по “границата на гората” почти до върха, след което слиза по южния скален ръб до площадката с водопадите.
-
Трета – “висока” зона, която обхваща южните и западни скални образувания и най високите части на хълма.
-
Четвърта зона – зоната на паметниците на върха, ясно очертана със своето монументално оформление.
Баланс на територията – по функционални зони
таблица 2
Елементи на територията
|
І зона
|
ІІ зона
|
ІІІ зона
|
ІV зона
|
Общо, ха
|
%
|
Зелени площи
|
2.9
|
6.54
|
0.32
|
0.32
|
10.08
|
46.45
|
Алейна мрежа
|
1.44
|
1.06
|
0.32
|
0.21
|
3.03
|
13.96
|
Обсл.пътна мрежа
|
|
0.90
|
|
0.09
|
0.99
|
4.56
|
Терени на СИ
|
0.21
|
0.23
|
0.01
|
|
0.45
|
2.07
|
Терени за ТИ
|
|
0.51
|
|
0.01
|
0.52
|
2.40
|
Водни площи
|
0.02
|
|
|
0.01
|
0.03
|
0.14
|
Спортни терени
|
0.21
|
|
|
|
0.21
|
0.97
|
КИН
|
|
|
|
0.41
|
0.41
|
1.89
|
Скални образувания
|
|
1.81
|
4.09
|
0.08
|
5.98
|
27.56
|
Всичко
|
4.78
|
11.05
|
4.74
|
1.13
|
21.70
|
100.00
|
П
сн. 7. Подходът към зоната от ул."Волга"
ърва зона
Както бе посочено по-горе, това е зоната на интензивно, ежедневно, широко обществено ползване. Разположена е в най-ниската източна част на хълма. Обхваща територията ограничена от ул.”Волга” от север, бул.”Руски” от изток, обществените терени на техникумите от юг и т.н. “централна алея” от запад.
Т
сн. 8. "Колелото" на централната алея
ова е най-благоустроената и най-посещавана част от територията. Основните подходи към зоната са от нейните северни, източни и южни граници. От североизток, подходът е от ул.Волга” (сн.10), като за целта се ползва пътното платно, обслужващо хълма.
Непосредствено до влизането е ситуиран ресторанта известен на пловдивчани като “Малкият Бунарджик”. От тук започва т.н. “централна”алея на зоната.
На около триста метра, западно от алеята е разположен летния театър. Той е с 800 места, оборудван за поставянето на театрални постановки, шоу спектакли и др.
П
сн. 9. Под "централната алея"
рез 60-те и 70-те години ползването му е много интензивно, но през последните го- дини представленията в него са рядкост. Продължавайки по алеята се достига до т.н. “колело”, своеобразен център на зоната. На централно место, като акцент на пространството е поставен паметник на Васил Левски. На тераса над него са разположени водна площ и места за почивка.
Под централната алея – пространството до бул.”Руски” е оформено, по отношение на алейната мрежа - в геометричен стил. То е създадено от Георги Николов през 20-те години на миналия век. Дали при самото изграждане, или в следствие на многобройни реконструкции, но растителните групи са пейзажно оформени. Независимо от това привидно разностилие, въздействието й е много приятно, дължащо се на възрастта на насажденията и сполучливите комбинации на дървесните и храстови видове.
До “колелото”, по широко стълби се достига и от централния вход на зоната от бул.”Руски”. На булеварда, едно уширение – променада към парка се ползва като паркинг за 15 коли.
Освен него, за паркиране се използва и разклона на ул.”Волга” с улица “Брегалница”, чиито капацитет е по-малък. Това са единствените места за паркиране непосредствено пред основните подходи към територията.
В
сн. 10. Пързалките
тази част е оформена типична паркова среда с алеи с места за спокоен отдих и детски площадки.
Придвижвайки се на юг се достига до едно разклонение на централната алея, отвеждащо до друга, традиционна детска площадка, на няколко нива, изградена през 30-те години на миналия век. Атракцията на площадката са циментовите пързалки – любимо място на поколения деца израсли в близост до Бунарджика.
Н
сн. 11. Водопадите
ад пързалките има още две нива, като на горното от тях се намират двата басейна, които поемат водата от водопадите над тях. Самите басейни са полуразрушени и се нуждаят от основен ремонт. Циментовите им дъна са пробити и в тях са се настанили бурени, дървета и храсти. През деня, когато са правени тези снимки – вместо деца, там имаше група наркомани, които набързо прогониха “фотографа”. На юг от тази площадка – на южната граница на хълма се намира тенис корта – изграден на стадион “Кочо Цветаров”. При изграждането им почти всички от съществуващите зрителски места са покрити с конструкцията на корта и сега стадиона изглежда по съвсем различен начин.
Общата площ на зоната е 4.78 ха. От нея на зелените площи се падат 2.9 ха, или 60.67%. Алейната мрежа обхваща 1,44 ха, или 30.13%. Настилките са трайни, централната алея е асфалтирана, а в зоната под нея е настлана със сотирски плочи.
В зоната има един обект на социалната инфраструктура – летният театър, с площ 0,21 ха - 4,39%. Спортния терен заема 0,21 ха -4.39%, а водните площи – общо 0,02 ха (0.42%).
Втора – “лесопаркова” зона
Тази зона се намира над предходната и обхващаща източните и северни склонове на хълма. Това са териториите с най-добре оформена висока дървесна растителност, по своя характер напомняща лесопарк. Условно, горната граница на тази зона преминава – от север на юг от водохранилището – по 225-я хоризонтал, изкачва се по “границата на гората” почти до върха, след което слиза по южния скален ръб до площадката с водопадите.
П
сн. 12. Поглед към източната част на “лесопарковата зона.
сн. 13. В гората по източния склон.
одходите към тази зона са няколко. Централният е от “колелото” – зад паметника на Васил Левски и е оформен от две симетрични алеи с настилка от дребен паваж, които се събират в следващата площадка, от която - нагоре продължават към горния ресторант – “Големия Бунарджик”. След като го достигнат, се обединяват в една, която сред като поспре на няколко изгледни площадки, отвежда на върха.
От “Големия Бунарджик” са останали само руини, а със своята панорама, оркестъра и кебапчетата беше любимо място на пловдивчани. Зад ресторанта са споменатите от Алваджиев римски руини и чешмата, а на площадката пред него са се провеждали гимнастическите състезания. След ресторанта едни от пътеките отвеждат до скалите по южния склон на хълма и се свързват с тези започващи от водопадите за да достигнат също до върха.
Другите – обрасли и неподдържани се губят в гората. Навлизайки в нея, човек се връща назад в Бунарджика на Алваджиев, където дърветата и храстите “…растяха толкова нагъсто, че образуваха зелена стена с вплетени в нея най-разновидни увивни. Тук-таме се срещаха сред гъсталака полянки с буйна трева, която никой не косеше и тънкия мирис на горските цветя се смесваше със замайващото ухание на салкъмите. В гъсталака понякога се прокрадваше слънчев лъч, но обикновено там бе тайнствено, сумрачно, загадъчно…”
Другият подход към “гората” е обслужващия хълма път. Той започва от ул.”Волга”, минава покрай “Малкия Бунарджик” и летния театър по източния склон на тепето, разклонява се за да достигне “Големия Бунарджик” и продължава покрай водохранилището по северния склон, за достигне след няколко серпентини върха.
През насажденията минават множество пътеки, сега едва различими, с полуразрушени стъпала и останки от настилки, разместени от издънки, вече пораснали дървета, тръни и бурени. Виждат паднали и вече изгнили дървета. Личи си че човешки крак рядко стъпва тук. Това също има своя чар, защото единствения знак, че си в града са долитащите от долу шумове, далечни и някак чужди.
Общата площ на територията е 11.05 ха. От нея 6.54 ха, или 59.19% се падат на зеленината, която тук се състои предимно висока широколистна горска растителност. Алеите заемат обща площ от 1.06 ха – 9.59%. С трайни настилки – дребен паваж са само двете симетрични дъги над колелото, от там – до ресторант “Големия Бунарджик” и след него една алея – до върха. Останалите – в лесопарковата част са с каменни стъпала и на земна основа. В тази зона попада почти целия обслужващ хълма път - от ул.”Волга” – до зоната на върха. Общата му площ е 0.9 ха, или 8.14% от територията на зоната.
В зоната има един обслужващ обект – ресторант “Малкия Бунарджик” с площ 0,12 ха. Площта на празната площадка на “Големия Бунарджик” е 0,11 ха, и в баланса на територията е включена към социалната инфраструктура.. В зоната има два обекта на техническата инфраструктура. Това са двата водоема с обща площ 0,51 ха – 4,62%. Скалните образувания обхващат северните и западни части на зоната и заемат обща площ от 1.81 ха – 16.38% от територията.
Трета – “висока” зона
В условното деление на територията – третата, “висока” зона на хълма, обхваща южните и западни скални образувания и неговите най-високи части.
П
сн. 14. Южната част на “високата” зона
одстъпите към тази зона са два. Посетителят има избор – да “атакува върха екстремно, като алпинист” - през скалите, или да се изкачи по пътя или през гората и да слезе през скалите.
И в двата случая ще тръгне, или накрая ще слезе при водопадите. Пътеките, макар на да изглеждат страшни, са достатъчно обезопасени, макар че е добре децата да са една ръка разстояние. Изкачването е доста стръмно и уморително, но панорамата, която се разкрива към града, другите хълмове и Родопите си струва усилието.
П
сн. 15. По пътеките - от запад под върха
окрай пътеките още личат следите от полаганите някога грижи. Стъпалата са от камънака наоколо, та никой не се е полакомил да ги отнесе. Тук-таме са останали пънчета от пейки, но алпинеумите вече са естествени. Което цвете е успяло се е съхранило и възпроизвело само, а като се е омесило с довените от вятъра семенца, се е получила весела картинка.
Горе, под върха – дотам докъдето се е виждало, за последните празненства на 3-ги март, личи че е почистено. Дали е подготвено нещо да се прави през пролетта или тя сама ще довърши останалото ще покаже лятото.
На самият връх, непосредствено под паметника, имаше алпинеум с езерце и цяла мрежа от малки алеи, които се виждат на чертежа, но трудно се откриват на място. Общата площ на тази зона е 4.74 ха. Най-голяма площ в нея заемат скалните образования – 4.09 ха – 86.29% от територията. Скалите са сиенит, стръмни и гладки. Там където е възможно, но без изсичания и нарушения на скалите, са изградени пътеки с каменни стъпала.
О
сн. 16. На върха - зоната на паркинга
бщата им площ, заедно с белведерните площадки е 0,32 ха. Въпреки сложния терен – това е най-гъстата алейна мрежа на хълма. Площите със зеленина заемат 0,32 ха, или едва 6,75% от територията-
В южното подножие на хълма – под скалите – в бившата каменна кариера на ул.”Н.Петков” са изградени две заведения с обща площ 0,01 ха.
Четвърта зона –паметниците на върха
Последната, четвърта зона, е ясно обособена по своето монументално оформление. Всички подходи се събират тук. Официалните лица и по-нахалните пристигат по пътя - с колата срещу знака, по-трудно подвижните през гората, по алеите или по пътеките, а “катерачите” – през скалите.
Н
сн. 17. Паметникът на "Альоша"
а върха, без да е обособена специална площадка, има възможност за паркиране на около 15 коли. Изградено е и обръщало за автомобилите. От пътя, по тържествено стълбище се достига до площадката между двата паметника, оформена с настилка от каменни плочи, каменни парапети и бордюри, отделящи зеленината.
Над всичко, в композицията на пространството доминира паметника на воина, известен навсякъде като “Альоша”, сглобен също от каменни блокове дялани на място. Към паметника отвежда монументално гранитно стълбище, с широки гранитни парапети. На върха, около постамента на паметника има изградена обширна площадка, от която се открива панорамата на целия град, полето, Стара планина и Родопите.
Руския паметник е върху много по-скромен и по-малък, но също естествен фундамент. Ситуиран е в страни от главната композиционна ос и стои някак скромно и като че ли подтиснат от по-големия си събрат.
Н
сн. 18. Руският паметник
а площадката между двата паметника, в оста на “Альоша”, е изграден фонтан, който успява да балансира цялата композиция.
Общата площ на зоната е 1,13 ха. Подчинено на нейната специфика, най-голяма площ се пада на самите паметници. Тя, заедно с подхода към “Альоша” и площадките на двата паметника, е общо 0,41 ха, или 36% от територията. Зелените площи – добре поддържани и подчинени на характера на зоната заемат 0,32 ха, или 30,77%. Пространството между паметниците и алейната мрежа заемат общо 0,21 ха, или 18,58%. 0,08 ха от зоната е заета от скалните образования на върха, върху който е изграден монумента. На обслужващата пътна мрежа се падат 0,09 ха, които включват частта от пътя в зоната и местото за паркиране.
Сподели с приятели: |