Емоционалната Интелигентност

267 повишаването на популярността на нехаресваните деца. Програмите - поне в днешната си форма - като че ли работят най-добре при деца в трети и четвърти клас и помагат най-вече на лишените от социални умения деца, а не толкова на агресивните. Всичко това обаче е въпрос на фина настройка; окуражаващо е да видим, че повечето отхвърлени деца могат отново да намерят своя приятелски кръг с помощта на кратка емоционална школовка.
Алкохол и наркотици: зависимостта като опит за самолечение
Студентите в местния кампус му викат „да пиеш до припадък“ - да се наливаш с бира, докато не изгубиш съзнание. Една от техниките е гениално проста: взимаш градински маркуч, пъхаш фуния в единия му край, напъхваш другия в гърлото си, и хоп - за десет секунди вече си една голяма бира напред. Едно изследване открива, че около 40% от момчетата в университета гаврътват по седем или повече питиета на вечер, а 11% определят себе си като „яки пиячи". Друг възможен термин, разбира се, е просто „алкохолици“. (Изследване, проведено в Университета на
Масачусетс от Project Pulse, статия в The Daily Hampshire Gazette, 13
ноември 1993 г.) Около половината от мъжете в колежа и почти 40% от жените се напиват здраво поне два пъти месечно. (Цифрите дължа на Харви
Уекелър, директор на изследването върху алкохола в колежа, факултет за
обществено здраве, Харвард, август 1994 г.)
Макар и в Съединените щати употребата на повечето наркотици сред младежите да намалява значително през осемдесетте години, тенденцията към злоупотреба с алкохол, и то на все по-млада възраст, расте непрекъснато. Според едно проучване от 1993 г. 35% от момичетата в колежа признават, че пият, за да се напият; през 1977 г. те са само 10%. Като цяло една трета от студентките пият, за да се напият. Това поражда и други рискове - 90% от всички регистрирани изнасилвания в кампусите стават, когато нападателят или жертвата - или пък и двамата - са пияни. (Доклад на
Columbia University Center on Addiction and Substance Abuse, май 1993 r.)
Свързаните с алкохола инциденти са водещата причина за смъртта на млади хора на възраст от петнадесет до двадесет и четири години.
Експериментирането с наркотици и алкохол може да изглежда като някакъв вид инициация, но за мнозина този уж ритуал може да има трайни последствия. При повечето алкохолици и наркомани пристрастяването е започнало в юношеството, макар и малцина „експериментатори“ да свършват като алкохолици или наркомани. Към края на гимназията над 90% от учениците са опитвали алкохол, но само 14% ще станат алкохолици в последствие; от милионите американци, експериментирали с кокаин, по-

268 малко от 5% са се пристрастили. Защо става така?
Разбира се, за младежите, израснали в квартали с висока престъпност, където дрогата се продава на всеки ъгъл, а дилърът е най-обещаващият модел за икономически успех наоколо, има най-висок риск от злоупотреба с наркотици. Някои от тях могат да се пристрастят, след като сами станат дребни дилъри, други пък могат да посегнат към наркотика само защото е лесно достъпен или защото връстниците им го издигат на пиедестал - фактор, който би повишил риска от наркомания във всякакви квартали, дори
(а може би най-вече) и най-богатите. Остава обаче въпросът кои от младежите, изложени на тези изкушения и натиск и все пак приели да експериментират, в крайна сметка ще се окажат трайно пристрастени?
Една от съвременните научни теории гласи, че хората, които превръщат навика в проклятие и стават все по-зависими от алкохола или наркотиците, всъщност ги използват като един вид лекарство, като начин да успокоят чувството си за тревога, гняв или депресия. При първите си експерименти те са се натъкнали на някаква химическа опора, на начин да успокоят тревожността или меланхолията, които са ги преследвали. Така от стотиците ученици от седми и осми клас, проследявани в продължение на две години, най-много пристрастени има сред онези, които в началото са признали, че изпитват силен емоционален дистрес . (Jeanne Tschann, "Initiation of

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: