Guns, germs, and steel

435 За Мадагаскар – вж. Robert Dewar and Henry Wright, „The culture history of Madagascar“, Journal of World
Prehistory 7:417-66 (1993) и Pierre Verin, The History of Civilization in North Madagascar (Rotterdam:
Balkema, 1986). По-детайлно изследване на колонизацията на Мадагаскар, свързано и с езиковите данни, е Otto Dahl, Migration from Kalimantan to Madagascar (Oslo: Norwegian Univ. Press, 1991). За евентуалните контакти между индонезийци и източноафриканци, подкрепени със свидетелства от областта на музиката, вж. A. M. Jones, Africa and Indonesia: The Evidence of the Xylophone and Other Musical and Cultural Factors
(Leiden: Brill, 1971). Доказателствата за ранното заселване на Мадагаскар, базиращи сена костите на отдавна изчезнали бозайници, са събрани в Robert Dewar, „Extinctions in Madagascar: The loss of the subfossil fauna“, pp. 574–93 in: Paul Martin and Richard Klein, eds., Quaternary Extinctions (Tucson: Univ. of Arizona
Press, 1984). Заедно откритие от по-ново времена едни много специални вкаменелости, което вдигна доста шум в научните среди, вж. R. D. Е. MacPhee and David Burney, „Dating of modified femora of extinct dwarf Hippopotamus from Southern Madagascar“, Journal of Archaeological Science 18:695-706 (1991). Началото на човешката колонизация на Мадагаскар е разгледано и подкрепено с данни от сферата на палеобо- таниката в David Burney, „Late Holocene vegetational change in Central Madagascar“, Quaternary Research
28:130-43 (1987).
Епилог
Връзките между обедняването на околната среда и упадъка на цивилизацията в Древна Гърция са разгледани в Tjeerd van Andel et al., „Five thousand years of land use and abuse in the southern Argolid“, Hesperia
55:103-28 (1986), Tjeerd van Andel and Curtis Runnels, Beyond the Acropolis: A Rural Creek Past (Stanford:
Stanford Univ. Press, 1987) и Curtis Runnels, „Environmental degradation in ancient Greece“, Scientific
American 272(3):72-75 (1995). Аналогичните процеси в района на Петра са разгледани в Patricia Fall et al.,
„Fossil hyrax middens from the Middle East: A record of paleovegetation and human disturbance“, pp. 408–27 in: Julio Betancourt et al., eds., Packrat Middens (Tucson: Univ. of Arizona Press, 1990), а в Месопотамия – в
Robert Adams, Heartland of Cities (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1981). Една интригуваща интерпретация на разликите в историческото развитие на Китай, Индия, ислямския свят и Европа предлага E. L. Jones, The European Miracle, 2
nd ed. (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1987). В Louise Levathes, When China Ruled the Seas (New York: Simon and Schuster, 1994) са разгледани дворцовите интриги, довели в крайна сметка до отказана Китай от океански флот. Повече за китайската история вж. библиографията към Глава XVI и XVII. Влиянието на централноазиатските номадски култури върху евразийските цивилизации на уседнали земеделци е разгледано в Bennett Bronson, „The role of barbarians in the fall of states“, pp. 196–218 in:
Norman Yoffee and George Cowgill, eds., The Collapse of Ancient States and Civilizations (Tucson: Univ. of
Arizona Press, 1988). Възможните приложения на теорията за хаоса в историческата наука са разгледани в Michael Shermer,
„Exorcising Laplace’s demon: Chaos and antichaos, history and metahistory“, History and Theory 34:59-83
(1995), В същата статия е приложена и богата библиография за триумфа на QWERTY, както и в Everett
Rogers, Diffusion of Innovations, 3
rd ed. (New York: Free Press, 1983). Описание на инцидента, едва не убил Хитлер през 1930 г, можете да намерите в спомените на Ото
Вагенер (Otto Wagener), който е пътувал в колата на фюрера. Теса издадени като самостоятелна книга
Henry Turner, Jr., ed., Hitler: Memoirs of a Confidant (New Haven: Yale Univ. Press, 1978). Хенри Търнър обсъжда същата тема и изказва някои предположение затова какво е можело да се случи, ако Хитлер бе загинал още през 1930 г, в своята статия „Hitler’s impact on history“, in: David Wetzel, ed., German History:
Ideas, Institutions, and Individuals (New York: Praeger, 1996). Много са авторите, които разглеждат историята в по-широк темпорален контекст. Бих посочил Sidney
Hook, The Hero in History (Boston: Beacon Press, 1943), Patrick Gardiner, ed., Theories of History (New York:
Free Press, 1959), Fernand Braudel, Civilization and Capitalism (New York: Harper and Row, 1979), Fernand
Braudel, On History (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1980), Peter Novick, That Noble Dream (Cambridge:
Cambridge Univ. Press, 1988) и Henry Hobhouse, Forces of Change (London: Sedgewick and Jackson, 1989).

436 В няколко свои трудове биологът Ернст Мейр разглежда разликите между историческите и неистори- ческите дисциплини, наблягайки специално на контрастите между биологията и физиката, но изводите му важат и за човешката история. Вж. например. Ernst Mayr, Evolution and the Diversity of Life (Cambridge:
Harvard Univ. Press, 1976), chap. 25, и Towards a New Philosophy of Biology (Cambridge: Harvard Univ. Press,
1988), chaps. 1–2. Методите, с които епидемиолозите изследват причинноследствените отношения при човешките заболявания (без да им се налага да провеждат лабораторни експерименти с хора) са разгледани в такива стандартни справочници като A. M. Lilienfeld and D. E. Lilienfeld, Foundations of Epidemiology, 3
rd ed. (New
York: Oxford Univ. Press, 1994). Прилагането на естествени експерименти е разгледано от екологически позиции в моята статия „Overview: Laboratory experiments, field experiments, and natural experiments“, pp.
3–22 in: Jared Diamond and Ted Case, eds., Community Ecology (New York: Harper and Row, 1986). Добри методологични указания за сравнителното изследване на различни видове ще намерите в Paul Harvey and
Mark Pagel, The Comparative Method in Evolutionary Biology (Oxford: Oxford Univ. Press, 1991).

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: