70 Купихме си от водата на дълголетието и я
изпихме на паркинга до пазара, с погледи, отправени към морето. Надявахме сече онези бутилки, които сякаш съдържаха някакво магическо питие, ще
ни дадат здраве, дълъг животи ще ни помогнат да открием своя
икигай. Направихме си снимка със статуята на един дух
бунагая и решихме за последно да прочетем следния надпис
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕЛОТО С НАЙ-ДЪЛГОЛЕТНИ ЖИТЕЛИ В СВЕТА На 80 съм още дете. Когато дойдеш тук, за да ме видиш на 90, забравѝ замени почакай да навърша 100. Колкото сме по-стари, толкова сме по-силни и не позволяваме децата ни да ни обгрижват. Сподели с приятели: