Икономическата социология е една от най-новите и перспективни области на социологическото познание
Изтегляне 21.76 Kb.
|
|
Икономическата социология е една от най-новите и перспективни области на социологическото познание. Разбирането на нейното актуално състояние, особеностите на предмета, практическата значимост и перспективи не може да бъде пълноценно, ако не се познава нейното формиране и развитие. Проследяването на развитието на икономическата социология от нейното зараждане до обособяването й е възможно само в цялостния контекст на класическата социология и нейните противоречиви взаимоотношения с икономическата наука. Предпоставките за възникването на икономическата социология трябва да се търсят в индустриалната революция, която слага началото на утвърждаването на капиталистическата организация на икономическите отношения и на формирането на модерните национални държави. Това налага коренна реорганизация на съществуващите социални структури и социални отношения. Действат мощни анти-традиционни социални сили, които предполагат сфери на активност, изискващи рационални обяснения и практически действия. Икономическата дейност се освобождава от феодалните рамки и това намира израз в икономическите възгледи на Просвещението. Икономическото поведение се разглежда като подчиняващо се на естествени закони, а икономическата мотивация - като аспект на универсалната човешка природа. Моделира се образът на „икономическия човек“, чието поведение е егоистично, ръководи се от собствения интерес и е насочено към увеличаване на богатството и към постигане на максимална икономическа изгода. Утвърждава се независимостта на икономическата сфера от държавната и политическата администрация. Нещо повече, държавата се разглежда като икономически паразит. Нейната функция се ограничава до осигуряването на общи условия на свободната икономическа дейност. “Свободната игра” на икономическите сили по-сигурно води до положителни обществени резултати, отколкото държавно-административната регулативна намеса. Защитава се принципът “laissez fair”, според който икономическите явления трябва да протичат, и да се подчиняват на естествените си закони. Тази естествено формираща се и саморегулираща се област на социалния живот (към която се причисляват и семейните, и частните отношения) започва да се нарича гражданско общество и се разграничава от държавната, политическата и правната сфера. Принципните възможности за реализация на взаимовръзката между социологията и икономическата наука могат да бъдат очертани още в първия период на съвместното им съществуване. Неговите условни граници са от 40-те години на 19. век, когато Огюст Конт (1798- 1857) оповестява появата на новата наука социология, до края на миналия век, когато настъпва залезът на синкретичните макро социологически теории и се очертават по-релефно границите между основните социални науки. В този период се проявяват с различна отчетливост и трите основни начина, по които социологията и политическата икономия се съотнасят помежду си. Първо, една от двете науки може да се опита да “погълне” предмета на другата, което често се означава като социологически или икономически “империализъм”. Второ, всяка от тях ограничава своя изследователски периметър и в голяма степен игнорира другата. Това отношение за дълго време е доминиращо през 20. век. Трето, установява се свободно комуникиране и се “отварят границите” между социологията и икономическата теория. За такова взаимодействие могат да се открият примери от всички периоди, но едва в последните години тази тенденция става по-отчетлива и аргументирано защитена. Основателят на социологията О. Конт е и първият представител на социологическия империализъм. Социологията според него представлява най-високата степен, до която е достигнало човешкото познание, а политическата икономия няма самостоятелно значение и представлява безполезно метафизично занимание. Неговата критика е ориентирана главно в четири направления: 1) политическата икономия е твърде абстрактна и дедуктивна по своя характер и използвани методи; 2) тя разглежда икономиката откъснато от другите части на обществения организъм; 3) политическата икономия е по-скоро идеология, защото всеки икономист “измисля” своя собствена схоластична система от произволно дефинирани понятия и 4) подценена е ролята на държавата в икономическия живот, което е в противоречие с обществените реалности. Със самото обособяване на икономическата сфера като изследователски обект на политическата икономия според О. Конт в науката се вкарва метафизична абстракция. Реалистичният поглед към действителността прави очевидни политическите, моралните, интелектуалните явления, които не могат да бъдат отделени от икономическите. Всяко изследване на обществото трябва да бъде ориентирано към цялостността на обществения организъм и да се основава на емпирични факти. Дедуктивният метод в научното познание има само частично и спомагателно значение. Между социологическите теории на О. Конт и X. Спенсър за социалната динамика има съществени различия, но и принципна близост. Като основоположници на позитивистката традиция в социологията и двамата се опитват да формулират законите, на които се подчинява развитието на обществения организъм. Те категорично отхвърлят социалните революции като форма на социалната промяна и разглеждат еволюцията като фундаментална характеристика на законите на социалната динамика. О. Конт не е запознат с идеите на Дарвин за биологическата еволюция. Според него единствено в обществото се осъществява прогресивно развитие. При това той не разглежда отделните общества, а обществото въобще, отъждествявано с човечеството. X. Спенсър разглежда еволюцията като универсален процес, протичащ както неорганичната и органичната природа, така и в обществения живот. Социалната еволюция е само форма на проявление на този универсален процес. Нейната най-съществена характеристика е движението от еднородното към разнородното, от простото към сложното. Фундаменталният еволюционен закон се проявява в два аспекта: а) като закон на диференциацията и б) като закон на интеграцията. X. Спенсър за разлика от О. Конт изследва не еволюцията на обществото въобще, а типологизира отделните исторически реално съществуващи общества. Исторически най-рано възникват т.нар. от X.Спенсър “прости общества”. Те представляват неразчленени или слабо диференцирани социални организми с неразвито разделение на труда и примитивна социална организация. В обществата от най-примитивен вид въобще липсва социална йерархия. Като примери се посочват номадските и чергарските общества на Огнената земя, австралийските аборигени, бушмените и др. В други форми на прости общества съществуват обаче временни, случайни или сменящи се вождове (бедуини, танзанийци, някои индийски племена). В трети случаи простите общества имат постоянни водачи и могат да се препитават с лов, с пастирство или със земеделие. И за трите вида примитивни общества е характерно това, че отделните групи и функции са слабо разчленени и са подобни една на друга. Една и съща функция се изпълнява от различни индивиди и групи, а те от своя страна могат да извършват различни социални дейности. Развитието на простите общества обикновено започва с увеличаване на броя на населението, което постепенно прераства в процес на структурна и функционална диференциация. Отделните части на обществения организъм започват да изпълняват различни и специфични функции. Това поражда необходимостта от тяхната координация и интеграция. Разделението на труда се проявява като универсален механизъм на социалната еволюция. Същевременно се развиват и структурите, чрез които се разменят и разпределят продуктите на обособените социални дейности. Колкото по-сложно и диференцирано става обществото, толкова повече се проявява и необходимостта от централизирано социално управление. Така според X. Спенсър се оформят трите основни системи на обществения организъм - произвеждаща, разпределителна и регулативна. С развитието на промишлените дейности се усъвършенства и цялата обществена система. Увеличава се нейната адаптивност, нараства свободата на индивидите, отхвърля се принудата във всички области на обществения живот. Отношенията между различните социални групи се регулират на доброволна основа и чрез консенсус. Правителството на промишленото общество служи на гражданите, като постепенно политическите партии и държавата отмират като институции. Интересно е това, че тази утопия на еволюционния социологически индивидуализъм е твърде сходна в своите предвиждания с теоретичната утопия на революционния икономически колективизъм на К. Маркс. Много от тези идеи се възприемат и развиват от Адам Смит (1723- 1790), който поставя началото на класическата политическа икономия с книгата си “Богатството на народите. Изследване на неговата природа и причини” (А.Смит,1). В същото време според един от основателите на американската социология - Албион Смол, всеки, който е запознат с основните социологически идеи, твърдо би определил А. Смит и като социолог. Впечатляващи са широтата на погледа и лекотата, с която той анализира проблеми, определени от съвременна гледна точка като икономически, социологически, политически или етически. Най-значим за икономическата социология е опитът на А. Смит да създаде една обща социална наука, опирайки се на задълбочено изследване на икономическата сфера на обществото. Макар и известен преди всичко като защитник на либерализма, създател на концепцията за организиращата мощ на “невидимата ръка” на пазара и привърженик на свободната търговия, А. Смит е далеч от абсолютизиране на ролята на стихийните икономически сили. Той се обявява срещу “монополизиращия дух на търговците и манифактуристите, които нито са, нито трябва да бъдат властелини на човечеството“. Централна тема за него са обществените условия, при които частният индивидуален интерес и общественият интерес съвпадат. Анализират се и различни възможности за нарушаване на действието на свободните пазарни сили (например официалните и неофициалните съглашения между предприемачите). В крайна сметка според А. Смит пазарът действа автоматично и ефективно само при определени условия, задавани преди всичко от господстващите социални институции. А. Смит разглежда и социалната структура на обществото, състояща се от различни професионални и социални групи. Те са продукт преди всичко на общественото разделение на труда, което определя и социалните различия между хората. “Различието в природните заложби на отделни хора в действителност е много по-малко, отколкото ние предполагаме, и самото различие в способностите, по които привидно се отличават хората от различните професии, когато достигнат зряла възраст, в много случаи е не толкова причина, колкото следствие на разделението на труда. Различието между най- разнородните личности - например между философ и прост уличен носач, произтича, изглежда, не толкова от природата, колкото от навика, обичая и възпитанието” [1, 17]. Разделението на труда всъщност е най-силната социална връзка между хората, която ги прави взаимно зависими. Чрез размяната те могат да проявят своите социално произведени способности и те да станат обществено достояние. Идеите на А. Смит, развити в зората на съвременното обществознание при отсъствието на ясни граници между различните социални науки, откриват и една принципна възможност за развитието специално на икономическата социология - отказ от категорично разделение между икономическата наука и социологията и използване на икономическия анализ за разработване на социологическата теория Изтегляне 21.76 Kb. Сподели с приятели:
|