51 51 професионалните среди (на работното място в различни гилдии), в бизнеса, в междуличностните отношения.
Характерна тяхна черта е лавинообразното им разпространение главно поради факта, че се разчита те да бъдат мултиплицирани чрез различните средства за телекомуникация, осигуряващи скорост и масовост на информацията.
Фалшивите новини се създават за голям кръг адресати с цел да повлияят общественото мнение в една или друга посока или да се извлече материална изгода.
Световни медийни експерти класифицират фалшивите новини в пет различни категории:
1. Умишлено измамни новини – новини, създадени с основна цел да подведат читателя.
2. Иронизиращи новини – текстове с хумористичен
или иронизиращ характер, публикувани в такъв тип сайтове. Целта на създаването им не е създаване на фалшива новина, а осмиване или пародиране на събития от социален или политически характер и отправяне по този начин на съответно послание към читателя. Тук опасността от разпространение на фалшива новина е налице в случаите, когато реципиентите не са в състояние да разпознаят хумористичния стил и да започнат да разпространяват в социалните мрежи тази псевдо новина. Така извадената от контекста история се превръща във фалшива новина, а несъобразителните читатели неволно се превръщат в нейни разпространители.
3. Заблуждаващи новини – новини, създадени с цел „да заблудят читателя; съобщават се добросъвестно от реномирани източници на информация“.
4. Изкривено докладвани новини. Те съдържат „умишлено подбиране на елементи от една история, които имат за цел да накарат читателя да повярва в определена теза. Обикновено не се представят всички гледни точки по темата“.
5. Истории, в които истината е спорна. Това са новини, в които има сблъсък на мнения – представени са две или повече гледни точки, без коментар коя от тях е истинска.
В крайна сметка фалшивите новини дискредитират хора и организации, а понякога и цели държави.
Фалшивите новини нямат автор, но пък за сметка на това разказват с имена.
Те не
боравят с фактология, но пък симулират автентичност.
Фалшивите новини са атрактивни, но са... фалшиви – не могат да създадат реалност, а могат само да я изкривят въпреки претенцията, че я „обясняват“ напук на световния заговор.
52 52
Фалшивите новини могат да твърдят, че разкриват лечението от всевъзможни болести, но всъщност могат да се окажат предпоставка да се разболеете или да продадат определен вид лекарство.
Фалшивите новини могат да твърдят, че предпазват от бедствия. На практика обаче създават паника. Те могат да изопачават истини, както и да измислят реалност.
Фалшивите новини могат да обръщат хода на избори, да съсипват личности, да ви правят заложници.
Фалшивите новини не са новини – те
са пропаганда, дезинформация, лъжи, но не и отражение на реалността.
Фалшивите новини нямат за цел да информират, те искат да ви вземат за заложник.
Главното обаче е, че чрез тях се печели – от реклама, посещения в даден сайт, брой излъчвания, реализиране на политическа или търговска цел.
А най-същественото е, че фалшивите новини не могат да съществуват, без да има потребители. Поради тази причина те се използват и за агресивни целенасочени мероприятия на хибридна агресия или преследващи агресивни цели.
И ако фалшивите новини за определена личност или политик могат да минат към „клюкарските“ измислици, жълтата преса или други неавторитетни издания, то използването им в
областта на здравеопазването, обществено-политическия живот или военната сфера могат да решат десетки съдби в една или друга посока в зависимост от тяхната насоченост.
Начини за проверка на информацията:
•
Какъв е сайтът като източник – проверете кой е сайтът, кой е собственикът му и т.н. (според описания вече начин).
•
Обърнете внимание на заглавието – често заглавието е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него.
•
Проверете кой е авторът – потърсете дали е действителен, или измислен (по-добре е обаче да се ориентирате към автори, които според вас самите са гарант за истинност – т.е. спечелили са вече доверието ви с предходни свои разработки).
•
Източници – проверете какви източници са цитирани в самата статия, дали те самите заслужават доверие (ако са институционални – институциите
53 53 имат интернет страници, ако не са – дали са изказвали сходни позиции в други медии).
•
Проверете датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори вече да не са актуални.
•
Шега ли е – възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери авторът.
•
Проверка за обективност –
дали това, което знаете по дадена тема, не влияе върху преценката ви за него.
•
Попитайте експертите – потърсете някой експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна, или не. За да се противодейства на фалшивата информация онлайн, необходимо е потребителят да следва няколко прости правила:
•
Не кликвайте върху сензационни съобщения (например за смъртта на английската кралица) особено ако източникът е Twitter, Faceboок акаунт или неизвестен за вас сайт.
•
Не кликвайте върху сензационни заглавия, които като информация са недовършени („Това, което се случи на Лили Иванова, ще ви разтърси...“;
„Това, което каза Гришо, съсипа...“).
•
Не се предоверявайте на непознати източници.
•
Знайте, че не всичко,
което звучи научно, е... научно обосновано.
•
Не се предоверявайте на уж специализирани сайтове, които са с неясни автори, финансиране, източници и т.н. Например vaksini.eu звучи достоверно и научно подплатено, но не е. Разпространява неверни и опасни твърдения за ваксините, които застрашават здравето и живота не само на децата, но и на хората изобщо.
•
Ако новината започва с обещанието, че иска да ви разкрие „непознати досега факти“, почти сигурно е, че е фалшива.
•
Ако новина ви обещава разкриването на скандални подробности, почти сигурно е, че е фалшива.
•
Ако новина иска да ви „промени мнението за света“, вероятно обслужва нечии интереси и отново почти сигурно е, че е фалшива.
•
Ако новина иска да ви покаже просто средство от ежедневието, което лекува всичко, но лекарите и фармацевтичните компании мълчат, защото са в заговор, тя със сигурност е фалшива. („Това, което лекарите крият от нас...“;
„Чудото на содата за хляб, която убива рака, диабета и заболяването от псориазис...“ и т.н.).