Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев
Изтегляне 223.28 Kb.
|
Свързани:
depresivni-razstroiistva
| 1. Външни средови фактори.
Към факторите на околната среда могат да се отнесат всички природни и други външни условия, формиращи средата, в която действа войнът. Външно хората не са се променили много през последните няколко века. Развитието на техниката обаче води до възможността човек да попадне в условия непривични за него, например ако жител на екваториална Африка отиде на полюса на студа в Сибир. Самата природа със своето въздействие също ни подлага на изпитание при големи студове и горещини, наводнения и други възможни бедствия. От тази гледна точка проблемът за човека в екстремална ситуация е проблем за адаптацията му към условията на средата. Като пример може да посочим, че през последните години все по-често сме свидетели на транспортирането на войски на голямо разстояние и в различни климатични условия. Когато се налага войските да се прехвърлят за ограничено време от едни условия на средата в други при различни околни температури, влажност, надморска височина, те трябва да се аклиматизират към новите условия преди да се включат в служебна и бойна дейност. Аклиматизацията може да бъде постигната частично преди изпращане в такива райони чрез провеждане на учения в обстановка, близка до тази на изпълнение на задачата. Изследванията сочат, че ако това не се направи, продължителността на участието им и самото изпълнение на задачата ще бъдат поставени под съмнение. В подобна ситуация попадат примерно високо планинските експедиции за които аклиматизацията е от жизнено важно значение. Дори и след аклиматизацията изпълнението на задачи в нови условия е трудно, а в някои случаи дори опасно за здравето. Така например хора, изпълняващи своите функции при голяма надморска височина, трябва да се справят с хипоксия, измръзване и т.н., което води съкращаване на престоя им в тези условия и следователно се съкращава и времето за изпълнение на задачите. Доказано е, че хора извършващи дейност с помощта на техника в екстремални условия, облечени в защитни облекла, изпадат често в топлинен стрес или страдат от клаустрофобия, като симптомите се появяват много преди изпълнението на задачите. Особеното при отчитането на общия ефект на факторите на околната среда върху личността е, че тяхното влияние се комбинира с влиянието на интензивността на физическата активност, функционалността на облеклото, носения товар и екипировка. Комбинираното влияние на тези фактори се пречупва през призмата на общата физическа издръжливост и на тренираност на хората и през състоянието на моралния им дух, поради което въздействието им върху различните хора е с различна сила и последици. Независимо от това, се забелязват различни общи черти на влияние на факторите на околната среда върху хората, които трябва да познаваме и отчитаме. Да разгледаме тези влияния за отделни фактори. Когато разглеждаме влиянието на климатичните условия, трябва да подчертаем, че то винаги е било голям проблем за хората, физическата структура и физиологическите характеристики осигуря-ват малка защита на човека от тези елементи на средата, така че единствените начини за справяне се заключават в изработване на различни защитни приспособления - дрехи, укрития, климатични инсталации. Това не винаги е възможно, поради което се налага да се намерят и други стратегии за справяне. По принцип се счита, че общият процес на терморегулация при човека се базира на първия закон на термодинамиката. При хората запазването или отделянето на топлина се извършва чрез различни физиологични механизми, контролирани от хипоталамуса. Отделянето на топлина се извършва чрез изпотяването и чрез разширяване на кръвоносните съдове, което (позволява да се увеличи достъпът на кръв от по-топлата вътрешна част на тялото към повърхността му за охлаждане. Обратно, запазването на топлината се постига чрез треперене или чрез свиване на кръвоносните съдове. Ефектът на влиянието на климатичните условия върху изпълнението на задачите се изучава отскоро - едва от 80-те години. Независимо, че обхватът и вариациите на климатичните стресори, използвани от изследователите, правят трудни обобщенията и изводите за техния ефект върху психологичното представяне, то някои практически изводи относно климатичния стрес и периода на психологически срив в дейността могат да бъдат направени. По отношение на наблюдателността на воините е установено, че изпълнението на задачи се затруднява при температури над 32 °С и под 29 °С. Според изследванията най-благоприятна за работа е температура от 18С до 24 С и 30 до 60% влажност на въздуха. Според някои данни над 29 °С се затрудняват ръчните операции и действия, но е трудно да се направи категоричен извод. При изследване влиянието на студ е установено намаление на психологичните функции на индивида при температури под -7 °С. Значителен брой опити показват намаление на сръчността (втвърдяване на ставите на пръстите) при работа с голи ръце при температура 12.7°С. Изследване на Алън, Мариус и Сакстьн показва, че наблюдателността и чувствителността намаляват при температури под 0 °С. Не е изследвано влиянието на влажността, защото по принцип се счита, че влажният студ е по-неприятен от сухия. Изследване на Кубрин (1978 г.), включващо непрекъснато представяне на няколко длъжности от командите за управление на артилерийски огън при температури около 35 °С и 88% относителна влажност за време от 6 часа показва, че в първия час се наблюдава нарастване на работоспособността, след което има постепенен, непрекъснат спад. При студа специфично проявление, е че крайниците се свиват и се намалява тяхната чувствителност, докато останалата част от тялото е все още загрята и функционална. Изтегляне 223.28 Kb. Сподели с приятели:
|