Биосоциални фактори, детерминиращи престъпното поведение

• Психопатиите затрудняват социалната адаптация на личността, а при възникващи психотравмиращи обстоятелства водят до различни правонарушения. Психопатията се обуславя от социално неблагоприятни фактори, и развитието й би могло да бъде прекратено при наличието на благоприятни социални условия. В теорията (Баранов, 2007) се сочат четири вида психопатии: астенични психопатии – поведението на които се характеризира с постоянна проява на боязливост, чувство за тревога, различни натрапливи идеи; възбудни психопатии – характеризиращи се с повишени изисквания към околните, властност и прекалена агресивност при избухване на гняв. Често този тип психопатии води до алкохолизъм, скитничество и сексуални извращения; истерични психопатии – проявяват се с демонстрация на своето превъзходство; параноидални психопатии – характеризират се с постоянно състояние на борба с врага (който отсъства), любов към доносничеството. Престъпното поведение на всички тези типове психопатии може да бъде обусловено от отсъствието на контрол в екстремални условия;

  
  

• Сексуални аномалии – в зависимост от поведението на човека се подразделят на: хиперлибидомия – при която сексуалността се превръща в смисъл на живота, което довежда до честа смяна на партньорите и безразборни полови връзки; хиполибидомия – преживява се като понижена сексуалност и често се предизвиква от непреработени житейски трудности и проблеми;

  
  

• Олигофрения – това е вродено или придобито отслабване на ума, подразделяно на: дебилност – лека степен на слабоумие; имбецилност – средстна степен на слабоумие; идиотизъм – дълбока умствена изостаналост.

  
  

Изследователите на проблема за психичните аномалии отбелязват, че криминогенния характер на психичните аномалии е свързан с определена степен на свиване на съзнанието довеждащо до нарушение на механизмите на психична защита, готовност за психичен срив, което често е съпроводено с разстройство на логичното мислене, повишена внушаемост и самовнушаемост, натрапчиви идеи, а оттук и конфликтни взаимодействия с околните (Баранов, 2007).

Поради това става очевидно, че психичните аномалии са свързани с трудности в социалната адаптация на индивида, с неговите занижени възможности да ръководи своите постъпки и да бъде отговорен за тях.

При установяване на психологическото съдържание на всяко едно правонарушение е необходимо винаги да се провежда психологически анализ на поведението, за да се установи към какъв вид престъпно поведение, дейност или действие се отнася то.