Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| Daily Telegraph, 17 March 2000. – Бела. Последното спречкване между еврокрацията и демокрацията бе в Ирландия, където мнозинството отхвърли с референдум Договора от Ница, а европейският комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген направи следния коментар Такъв референдум в една страна не може да блокира най-големия и най-важен проект за политическото и икономическото бъдеще на обединена Европа (The Times, 9 June 2001). – Бела Благодарение на Д.К. - 936 - Нито един кантон не гласува за. Въпреки това федералното правителство продължава да декларира намерението си да търси членство в Съюза в следващите пет до десет години. Страни като Швейцария и държавите от Централна и Източна Европа ще направят добре, ако проучат как Европейският съюз се отнесе към Австрия както направиха датчаните, докато обмисляха вота си за последния референдум. През октомври г. австрийците гласуваха да се сложи крайна старата корумпирана система за власти перчене туна левите, туна десните. Петдесети четири на сто от гласоподавателите подкрепиха австрийската Народна партия и австрийската Партия на свободата. Нищо не подсказваше, че изборите са били нечестни. Дясната Партия на свободата със своя тогавашен лидер Йорг Хайдер спечели своите 27 процента от гласовете честно и почтено. Доминираният от левицата Съвет на министрите на Европейския съюз обаче, с опортюнистическата подкрепа на президента Ширак, наложи на Австрия политически санкции с надеждата, че австрийците ще се съгласят да върнат левицата на власт. Някои непре- мерени изказвания на г-н Хайдер бяха използвани за потвърждение, че Европа е изправена пред заплаха от десни екстремисти. Но вероятно скептицизмът на Партията на свободата за достойнствата на европейската интеграция е бил от също такова значение за събуждане на неодобрението на Европейския съюз. Безспорно европейците са помислили, че малка Австрия скоро ще се огъне. Но се оказа, че налагането на санкции постигна точно обратния ефект. Австрийците, които не обичаха Хай- дер, се обединиха около правителството. Надигна www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 937 - се мощен гняв. Европейският съюз почувства, че сее излъгали се загрижи за предстоящия тогава референдум в Дания – не без основание, както се разбра. Беше възприета формула за спасяване на репутацията и след доклада на трима мъдреци, санкциите тихомълком бяха оттеглени на 12 септември година. Нескопосаният опит да се погази желанието на австрийския народ, за да се стигне до национално правителство с политически цвят, приятен за страните – членки на Европейския съюз, беше много показателен за бъдещето. При това несръчната заплаха на канцлера Шрьодер (насочена срещу Италия, когато австрийската криза беше в разгара си, че подобни стъпки ще бъдат предприети и срещу нея, за да бъде попречено на десницата да дойде на власт, не мина незабелязано – особено в Ита- лия. 326 Истината е, че Силвио Берлускони и неговата партия Форца Италия заедно със Северната лига и партиите от Националния съюз олицетворяват всичко, от което левите сили в Европейския съюз се страхуват и мразят. Синьор Берлускони 327 е динамичен бизнесмена не рециклиран бюрократ. Той и партньорите му са настроени силно антикомунисти- 325 Тримата бяха Марти Ахтисари, бивш президент на Финландия, Йохен Фроуайн, директор на института „Макс Планк” в Хайделберг, и Марселино Ореха, бивш испански министър на външните работи. – Бела Бела. 327 Силвио Берлускони (р) – италиански предприемачи политик, четири пъти министър–председател на Италия в периода от 1994 дог, сменен за последно от Марио Монти на поста 2011–2013). – Бел.ред. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 938 - чески. Програмата му се основавана освобождаване на предпритията от държавен контрол. Коалицията Дом за свободата е умерено консервативна групировка, чийто подход е подобен на този на консерваторите във Великобритания и Съединените щати. Но това е твърде много за еврофедералистите вляво от центъра, които дълбоко се съмняват в поддръжката на синьор Берлускони за техния грандиозен проект, насочен към погребване на националните държави в една супердържава. В цяла Европа беше предприета съгласувана медийна кампания, каквато рядко съм срещала в политиката, за очерняне на синьор Берлускони с цел да се сплаши италианският електорат, за да гласува за левицата. Толкова се възмутих, че подкрепих него и колегите му в открито писмо до италианската преса. То завършваше така Това не е първият общоевропей- ски опит да се оказва натиск върху националните електорати. Но той може да се окаже последният, ако Италия откаже да падне на колене. Писмото беше широко коментирано и може би донесе известна полза. Във всеки случай италианците гласуваха масово в подкрепа на партиите от коалиция Дом за свободата докато е единно днес, правителството на Берлускони има истински шанс да превърне Италия в добре действаща, преуспяваща, модерна държава. В случая с Италия – голяма европейска страна, една от първата шесторка – преобладаващо левите правителства в Европейския съюз бяха достатъчно предпазливи и се въздържаха от преки заплахи за санкции. Но не бива да смятаме, че такова ще бъде отношението и към някоя малка страна – една втора Австрия – ако с вота си тя даде властта |