Живот в общност начин на живот
Изтегляне 33.06 Kb.
|
|
Живот в общност - начин на живот Общност е термин от социологията. Под общност се разбира група индивиди, които имат емоционална връзка помежду си, преживяват се като част от по-голяма група, която надхвърля границите на семейството и обикновено са групирани по време, интерес, място или друг признак. Общността има споделени ценности и нейните членове са сплотени, а чувството за групова отговорност е силно. Интроверентен ли е животът в общността? И да и не. За социума да. За връзка с природата не. В марксистката литература се среща понятието първобитно-общинен строй, с което се обозначава първата обществено-икономическа формация, в която всички членове на обществото имат еднакво отношение към средствата за производство и равен достъп до обществените блага. За разлика от следващите обществено-икономически формации, през първобитно-общинния строй отсъства частна собственост. В ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ ЧЕТЕМ: 32. А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. 33. Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички. 34. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото 35. и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата. 36. Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър, 37. който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите. Всички за един, един за всички...май това е мотото... ЕКОСЕЛИЩАТА, ПЪТ КЪМ СЛЕДВАЩОТО ЕВОЛЮЦИОННО НИВО В забързаните темпове на 21 век, все повече хора в България се опитват да намерят живот извън градската среда. Те са си поставили за цел да изградят нов устойчив модел на съжителство в обществото, който да е изградено на съвместно разбирателство, живот по-близо до естествената среда на човека, с честни и коректни взаимоотношения. В комбинация с производството на екологично чиста храна, хората живеещи на тези места, намират подходяща среда, в която да развиват своите творчески таланти, място, където да живеят сред съмишленици, осъзнаващи колко е важно да ползваш само толкова, колкото имаш нужда. Тяхната мечта е да изградят един все по-малко враждебен свят, в който хората да не се конкурират, а да разбират нуждите си и взаимно си помагат! Не липсват и последователи на определени духовни учения, в които има пророчества, че този начин на живот е препоръчителен, за да се премине към следващото еволюционно ниво при човека. Всички тези общности все още са в процес на развитие и нямат постигната устойчивост, но представляват средища, където всеки, за когото е важно да развие и съхрани в себе си определени добродетели, и ценностната му система се различава от тази на консуматорското общество – има възможност да избере и тази алтернатива за съвместен живот. В по-голямата си част, Алтернативните селища са основани от българи, но има и 2-3, които са създадени от чужденци – германци, холандци и др. Селищата се намират върху частни земеделски терени. Половината заселници са живели и работили в чужбина. Обикновено, един човек е основен инвеститор в дадено селище, който преценява по какви проекти и как да се работи. Заселниците в повечето случаи са със средно или с висше образование, с умения в най-различни области, като например: в техниката, архитектурата, търговията, рекламата, изкуството и др. Повечето от тях, в началото, не са имали познания, свързани със селското стопанство, но с годините вече са усвоили нужните им умения. Мнозина от заселниците са продали или отдали под наем недвижим имот в града или упражняват дистанционен бизнес, осигуряващ им добри доходи. Повечето от тях са двойки на възраст между 35 и 60 г. Около 30% от тези хора целогодишно живеят в закупените Алтернативни селища имоти. Любопитното е, че някои от преселниците, които са пушили канабис, благодарение на общуването с природата и на възможността да избегнат стреса характерен за градската среда, са успели да се преборят с това си пристрастяване. Някои от селища са без строги изисквания към желаещите да ги посетят и да съпреживеят ежедневието на заселниците. Много от домакините посрещат гостите си с надеждата те да се окажат сериозни кандидат-заселници, които знаят от какво се нуждаят и са наясно с възможностите си. Около 20% от постоянно заселилите се са с деца, които са на домашно обучение или ползват намиращите се в близост общински училища. В около половината от Алтернативните селища веднъж в седмицата или в месеца, заселниците се събират на обща трапеза за да общуват помежду си, и да обсъдят предстоящите за решаване задачи. При духовно ориентираните общности събитието започва с всеобща молитва или медитация. Добър пример за такъв начин на живот са совхозите и кибуците. Кибуц (на иврит: קִבּוּץ; първоначално קְבוּצָה, квуца – група) е селскостопанска комуна в Израел, с общо имущество и равенство в труда и потреблението. Понастоящем съществуват около 270 такива селища, жителите на всяко едно от които не надхвърлят 1700 души. В последните десетилетия броят на живеещите в кибуци намалява. При основаването на държавата Израел около 8 % от израелците са били членове на кибуци, днес броят им е около 3%. Кибуцниците са хората, които всъщност са заченали съвременен Израел след първите имиграционни вълни от 20 в., предизвикани от ционизма и зова за завръщане към Обетованата земя и за създаване на Национален дом за еврейския народ. Първият кибуц е основан през 1909 г. След 1948 г., когато е обявено създаването на държавата Израел, кибуците стават основните опорни точки за строеж и защита на новата държава. Това са единствените общности в света, които всъщност са постигнали, поне за няколко десетилетия, комунизма с чистите му принципи, неопорочени от държавните структури и началства: всичко е общо и „на всекиго според потребностите, от всекиго според възможностите“. Разликата е съществена от социализма, познат в бившия социалистически блок, тъй като кибуците са изградени на доброволен принцип. Сега те все повече минават към получастна собственост, защото не се усеща необходимост да се продължава с предишния начин на живот, който е бил изцяло прагматично ориентиран към необходимостта общност да оцелява компактно. Днес кибуците притежават и експлоатират заводи, хотели и ресторанти. Например кибуцът „Дегания“, притежава завод с годишен оборот от около 15 млн. щатски долара, от който осигурява около 75 на сто от дохода си. Два процента от населението на Израел живеят в 270 кибуца, вариращи в размер от 200 до 2000 членове. Те произвеждат 35 на сто от селскостопанската продукция на Израел и около 9 на сто от промишлените стоки. В рамките на комуната всички са равни и всичко се споделя по равно. Някои от хората са по-способни от други, някои работят повече от другите, но всички са еднакво платени. Печалбата се събира и разделя по равно. Ауровил (Auroville) или „Градът на Зората“ е „експериментален“ град-община в област Вилупурам в щата Тамил Наду, близо до Пондичери в Южна Индия. Основан е по проект на френския архитект Роже Анже през 1968 г. от Мира Алфаса, която след нейното окончателно установяване в Индия е известна като „Майката“. Ауровил е замислен да бъде универсално селище, където хора от всички страни да могат да живеят в мир и нарастваща хармония, над всякакви вероучения, политиканствуване и национални принадлежности. Целта на Ауровил е да бъде платформа за постигане на реално единение между хората. Ауровил иска да бъде град, където хората от цял свят живеят в хармония, стремейки се към реализиране на единство между хората, и служат на Истината отвъд всякакви социални, политически и религиозни убеждения. От всички се очаква уважение към природата и околната среда. Тъй като една от основните цели е ауровилци да не получават паричен еквивалент като “заплащане” за своя труд и да няма циркулация на парични средства в рамките на града, общността е отговорна за задоволяването на насъщните нужди на всеки индивид, доколкото е възможно. Този град е автономен и не е отговорен пред никого, така че неговите жители не се натоварват въобще с никаква вътрешна, нито външна политика. Ежедневно се посещава храма Матримандир в сърцето на града, в който хората се оставят на постигане на вътрешен мир чрез йога и медитация. Това е истински рай за всички хипита. Ауровил е под защитата на ЮНЕСКО от 1966 г., а от Общото събрание получи единодушната подкрепа през 1968-та, 1970-та, 1983-та и 2007-та година. Интроверентен ли е животът в общстност...? автор: Цветелина Господинова Изтегляне 33.06 Kb. Сподели с приятели:
|