Книга на България, в която са включени 810 вида растения и гъби, 288 вида животни 159 типа местообитания

С оглед опазване ресурсите на някои видове лечебни растения с ограничени запаси в природата, всяка година министърът на околната среда и водите издава Заповед за ползването на лечебните растения под специален режим за текущата година. Не се разрешава събиране на билки от тези видове в националните паркове, както и извън определените със заповедта райони и количества. Режимът не се отнася за случаите, когато билките се събират за лично ползване (Заповед № РД-71/ 07.02.2007 г., ДВ, бр. 17 от 23.02.2007 г.).

През 2007 г. допустимите за събиране количества билки от естествените находища се отнасят за 10 вида лечебни растения: Paeonia peregrina, Frangula alnus, Primula veris, Galium odoratum, Atropa belladonna, Betonica officinalis, Carlina acanthifolia, Sedum acre, Berberis vulgaris, Alchemilla vulgaris complex. Забранените за събиране билки от естествените им находища на територията на цялата страна са 25 вида лечебни растения: Cnicus benedictus, Phyllitis scolopendrium, Adonis vernalis, Valeriana officinalis, Ruscus aculeatus, Asplenium trichomanes, Cetraria islandica, Hyssopus officinalis ssp .aristatus, Salvia tomentosa, Artemisia alba, Asarum europaeum, Arctostaphyllos uva-ursi, Convallaria majalis, Inula helenium, Glaucium flavum, Artemisia santonicum, Sideritis scardica, Angelica pancici, Lycopodium clavatum, Origanum vulgare ssp. hirtum, Althaea officinalis, Orchis sp. diversa, Helichrysum arenarium, Huperzia inundata, Cystoseira barbata.

Под режим на опазване и регулирано ползване през 2007 г. е поставен и растителния вид блатно кокиче (Leucojum aestivum). Находищата на вида в по-голямата си част се намират в защитени територии и са обект на ежегодно наблюдение и оценка. През 2007 г. е издадена Заповед на Министъра на околната среда и водите(№РД-308/23.04.2007 г.), с която се забранява събирането на листо-стъблена маса от всички находища на територията на страната.

В процес на разработка са планове за действие за опазване на два вида ендемични растения- родопско лале (Tulipa rhodopaea) и родопски крем (Lilium rhodopaeum). Разработването и прилагането на планове за действие за застрашени видове от дивата фауна и флора, с прилагане на индивидуални подходи и отчитане на техните специфични особености, както и включването на повече заинтересовани страни в тяхното опазване, води до реални резултати- възстановяване и поддържане на популациите и постигане на благоприятен консервационен статус на видовете.

През 2007г. производството на размножителен материал на езерен рак е 0,648 тона, а производството му за консумация е 0,85 тона. Данните за черната морска мида са съответно 0,75 тона производство на размножителен материал, а за консумация- 287,738 тона.

Ползването на друг важен биологичен ресурс- охлювите, е регламентиран със заповед на министъра на околната среда и водите, в която се определят период за събиране и минимални размери на охлювите, които могат да се вземат от природата. Целта на тези мерки е да се осигури нормално възстановяване на популациите, чрез избягване на размножителния период и събирането на индивиди, недостигнали полова зрялост.
Риби

Общият улов на риба и други водни организми за страната през 2007г. е с 1359,17 тона повече от предходната година и възлиза на 8903,9 тона. Производството на зарибителен материал в рибовъдните стопанства и риба за консумация е нараснало спрямо предишните години и възлиза на 5897,493 тона. Броят на функциониращите рибовъдни стопанства през 2007г. се е увеличил, като те са общо 234.
Отчетеният през 2007 г. общ улов на риба и други водни организми за страната е 8903,9 тона, което е с 1359,17 тона повече от предходната година.

Уловът на риба и други водни организми в Черно море, река Дунав и вътрешните водоеми за 2007 г., в сравнение с предходни години е представен в таблица 1.

През 2007 г. производството на зарибителен материал в рибовъдните стопанства и риба за консумация е нараснало спрямо предишните години и възлиза на 5 897 493 тона. Информацията за производство на зарибителен материал, риба и др. водни организми за консумация за периода 2001- 2007 г. е представена на фиг.1.

Отчетеното общо производство на риба и други водни организми за консумация през 2007г. възлиза на 4 046,937 тона. Най-значително остава производството на дъгова пъстърва- 1 675,193 тона и шаран- 1 180,428 тона.

С цел опазване и поддържане на естествените популации на риба и други водни организми през 2007г. ИАРА извърши зарибяване на вътрешни водни обекти. Общият брой на разселените риби възлиза на 40 хил., като се извърши зарибяване с балканска пъстърва в язовир Голям Беглик и Широка поляна. През 2007г. не е извършвано зарибяване на р. Дунав с есетрови риби.

Броят на функциониращите рибовъдни стопанства през 2007г. се с увеличил спрямо 2006г., като те са общо 234- 125 са топловодни, 63 студеноводни, 16 смесени, 5 есетрови и 25 соленоводни.

На основание чл. 30, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), след установени промени в състоянието на запасите на определени видове риби и други водни организми, застрашаващи тяхното естествено възпроизводство и стопанско значение, със заповед на министъра на земеделието и храните съгласувано с министъра на околната среда и водите, след становище на Научно- техническия съвет по рибарство и аквакултури. Научно- техническия съвет по рибарство и аквакултури е определена целогодишна забрана за извършване на риболов през 2007 година в рибностопанските обекти по чл.3, ал.1, т.т. 1 и 2 от ЗРА или в зони от тях.

Извършени са контролни тралирания за оценка на запаса от калкан пред българския бряг на Черно море през пролетния и есенно-зимния сезон на 2007г. и оценка на запаса на цаца пред българския бряг на Черно море през пролетния сезон на 2007г. по метода на площите. Въз основа на получените резултати са оценени експлоатационната биомаса на калкана (1 768,75 тона през пролетния сезон и 1896,56 през есенно-зимния сезон) и моментната биомаса на цаца (29 189,864 тона).

Съвременната ихтиофауна на България е съставена от над 204 вида риби, от които 154 населяват постоянно или временно сладките и бракични води- реки, езера, блата и изкуствени водоеми.

Въпреки многобройните ихтиологични изследвания в българските реки и езера (вкл. язовири), повечето от данните са от еднократни наблюдения, които при това са извършвани преди 2000г. За повечето вътрешни реки и за почти всички големи язовири липсва достатъчно информация, която би позволила да се оцени актуалното състояние на ихтиофауната, с оглед изискванията на националните и европейските нормативни документи за устойчивото управление на природните ресурси, опазването на биологичното разнообразие и подобряването на екологичното състояние на водите.

Липсва и достатъчно пълна информация за състоянието на популациите на повечето видове с природозащитно и стопанско (включително и за любителския риболов) значение в мащабите на страната. Изключение правят някои водни обекти (язовири, р. Дунав), в които се извършва стопански риболов и съответно се предоставя информация за уловите, съгласно изискванията на ЗРА.

В повечето водни обекти обаче, измененията в структурата на рибните съобщества и състоянието на запасите могат да бъдат оценявани само по косвени признаци и на базата на информация с несигурна достоверност.

Независимо от очевидния недостиг на научни данни, анализът на достъпната информация позволява да се очертаят редица неблагоприятни промени в качествените и количествените параметри на рибните съобщества през последните години. Наблюдава се общо намаляване на уловите, особено силно изразено при видовете с висока значимост от гледна точка на любителския и стопанския риболов (в язовирите- бяла риба, сом, шаран; в реките- речна пъстърва).

В много водни обекти, освен промени в състоянието на рибните ресурси в качествено и количествено отношение, има промени и в съотношението между отделните видове и във възрастовата структура на популациите. В редица язовири има данни за влошена трофична структура на рибните съобщества с твърде нисък относителен дял на хищните спрямо мирните риби, което е един от признаците за нарушено екологично състояние и води до влошаване на качествата на водата. Има видове като дивият шаран, които практически са изместени в нашите водоеми от различни културни породи шаран, отглеждани в рибовъдни стопанства. Други видове са със силно намалени запаси или са включени в Червената книга на България (1985 г.) като застрашени или изчезнали.

Популациите на най-ценните и важни за риболова видове риба в р.Дунав са изключително нестабилни, поради което не може да бъде гарантиран, нито предварително да се планира техния улов. Някои естрови видове като шип (Acipenser nudiventris) и атлантическа есетра (Acipenser sturio) вече не се срещат в реката (включени са в Червената книга на България, като застрашени видове и уловът им е забранен). Популациите на останалите есетрови видове и особено на моруната са със силно намалени запаси и са необходими специални и спешни мерки за да се опазят.

Това негативно развитие на състоянието на рибните запаси води до промени в режимите на риболов, както по отношение на отделни видове, така и по отношение на отделни водни обекти. За да се компенсира влошеното състояние на запасите е неоходимо да се предприемат комплекс от мерки от отговорните държавни институции, съвместно с научно-изследователските и неправителствените организации за възстановяване и подкрепа на рибните популации. Същевременно трябва да се развива производството на аквакултури в тези водни обекти, включително на зарибителен материал за подпомагане на естествените популации.

Основните причини за неблагоприятните тенденции в развитието на сладководните ихтиоценози в българските води през последните години са:

• 
  прекомерно изземване на рибните и нерибни ресурси от регламентиран и нерегламентиран риболов;
  
• 
  промени в местообитанията и/или прекъсване на миграционните пътища;
  
• 
  замърсяване на водите;
  
• 
  промени в хидрологичния режим на реките, вследствие на изграждането на хидротехнически съоръжения и глобалните климатични промени;
  
• 
  недостатъчни научни изследвания за състоянието на рибните ресурси и използването на резултатите от тях при управлението им;
  
• 
  естественото възпроизводство на живите водни ресурси не е достатъчно за поддържане на оптималните запаси във водоемите при условията на интензивен риболов;
  
• 
  недостатъчно целево финансиране за извършване на мероприятия за поддържане на устойчивото развитие на рибните и нерибни живи ресурси във вътрешните водоеми, река Дунав и Черно море и последващ мониторинг.
  

През 2007г. среднозимното преброяване¹ е проведено в периода от 12- 15 януари. Рекордно високите температури (почти 20 градуса) по време на преброяването на водолюбивите птици, оказа силно както върху броя, така и върху видовия състав на зимуващите у нас птици.

В резултат от среднозимното преброяване през 2007г. са установени общо 423 645 птици, като водолюбивите са 248 090. Установени са също 787 дневни грабливи птици, 6 нощни грабливи птици и 174 762- други видове.

Числеността на наблюдаваните гъски и пойни лебеди е ниска, но за сметка на това са наблюдавани видове като черната каня (Milvus migrans), белия щъркел (Ciconia ciconia), розовия пеликан (Pelecanus crispus), лопатарката (Platalea leucorodia), кокилобегача (Himantopus himantopus) и други, които обикновено прекарват зимните месеци далеч по на юг от Бъл­гария. Най-многочислените видове и тази година са: зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos), лиската (Fulica atra) и големият корморан (Phalacrocorax carbo). Далеч по-малко от обичайното за това време от годината обаче са гъските: установени са само 642 индивида от световно застрашения вид червеногуша гъска (Branta ruficollis) и едва 44 483 големи белочели гъски (Anser albifrons). За сравнение, през истински мразовитата зима на 2000г. в страната ни са зимували над 50 000 червеногуши гъски и близо 400 000 големи белочели гъски. Причина са необичайно високите за средата на януари температури в по-голямата част от Европа, което дава възможност на птиците да намират храна и места за почивка в незамръзналите водоеми северно от България. Размножителният период за птиците- корморани, пеликани, гъски, патици, потапници и др. настъпи по- рано поради топлото време. Нетипични за зимата са и наличието на летящи пеперуди, мухи, комари и преследващите ги прилепи, както и хорът на жабите в блатата.

Данните от среднозимните преброявания за промяната в числеността на водолюбивите птици за периода 1997- 2007г. са представени за сравнение на фиг. 2.
Фиг. 2 Промяна в числеността на водолюбивите птици за периода 1997- 2007 г., броя



Източник: Българско дружество за защита на птиците
Численостите на установени по време на среднозимните преброявания световно застрашени видове за сравнение през 2004, 2005, 2006 и 2007 г. са представени в таблица 2.
Таблица 2 Численост на световно застрашени видове птици през януари 2004, 2005, 2006 и 2007 г.

През 2007г., за четвърта поредна година, в България се осъществява Схемата за мониторинг на обикновените видове птици (МОВП), организирана от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Това е първата за България мониторингова схема с национално покритие, основаваща се изцяло на доброволното участие на десетки професионални орнитолози и природолюбители. МОВП има за цел да подпомогне опазването на дивата природа, като събира информация за ежегодните и дългосрочните промени в числеността на голям брой гнездящи видове птици и ги използва като индикатор за състоянието на различните местообитания на територията на страната.

През 2007г. в цялата страна са изследвани 119 пробни площадки, в които са регистрирани общо 159 вида птици. При първото отчитане са регистрирани 15 879 индивида от 141 вида птици, а при второто отчитане- 18 950 индивида от 147 вида.

Като цяло видовият състав и пропорциите в числеността на птиците от различните видове остават без значителни промени спрямо предходната 2006г. Градската и селската лястовица, обикновения скорец, полската чучулига и домашното врабче са видовете с най-много регистрирани индивиди и при двете отчитания през 2007г. В пробните площадки най-широко са представени скорецът, селската лястовица, полската чучулига, славеят и кукувицата. Едни от по-необичайните за този тип мониторинг видове, които са регистрирани през 2007г. са сивият брегобегач, малкият горски водобегач, брезовият певец и беловрата мухоловка, като очевидно става дума за мигриращи индивиди. В някои от новите пробни площадки, попадащи в горски местообитания, са наблюдавани типични за планинските гори видове като кръсточовката, дивото канарче, качулатия синигер, червенушката и горския бекас. Тези видове са регистрирани с единични индивиди и данните за тях не могат да се ползват за определяне на популационната им тенденция.

През 2007 г. в публикация „Състояние на широко разпространените птици в България”² са представени първите за България тенденции в числеността на 38 от най-многобройните и трудни за оценяване видове птици, както и индексът на птиците от селскостопанските местообитания, който е важен индикатор за устойчивостта в управлението на земеделските земи. В публикацията е използван TRIM софтуер за оценка на тенденциите³, които се класифицират в шест категории:

Силно нарастваща- нарастваща значително повече от 5% годишно;

Умерено нарастваща- значително нарастване, но с много малко повече от 5% годишно;

Неопределена- незначително нарастване или намаляване, но не е сигурно дали промяната е по-малко от 5% годишно;

Стабилна – незначително нарастване или намаляване, но е сигурно че промяната е по-малка от 5% годишно;

Силно намаляваща- намаляваща със значително повече от 5% годишно;

Умерено намаляваща- значително намаляване, но не повече от 5% годишно;

Докладваните данни за България показват нормално нарастваща тенденция за 27 вида; силно нарастваща - само за 1 вид; умерено намаляваща за 6 вида и силно намаляваща за 4 вида.

Определен е и индексът на птиците, обитаващи селскостопанските райони в България, който представлява промяната на числеността на птиците в проценти за определен период от време, в случая 2005 – 2007г. (фиг. 3). Той се формира от тенденции в числеността на птиците, чиито популации обитават основно земи, ползвани за целите на селското стопанство (орна земя с различни посеви, пасища, сенокосни ливади и др.). От 38-те широко разпространени вида птици, на които са определени промените в числеността за периода 2005- 2007г., 17 вида са класифицирани като представителни за селскостопанските местообитания. От тези 17 вида птици четири са с тенденция- силно намаляващи. Това са пъдпъдък, папуняк, качулата чучулига и сива овесарка. Полската чучулига, червеногърбата сврачка и скорецът са умерено намаляващи. Голямото белогушо коприварче е единствения вид, който е определен като силно нарастващ. Останалите 9 вида, влизащи като индикатори, засега са класифицирани като неопределени, тъй като имат по-широки граници на доверителния интервал.

Фиг. 3 Индекс на птиците от селскостопанските земи в България (17 вида), %



Източник: Българско дружество за защита на птиците
Ловните видове птици са глухар, фазан, яребица и кеклик. По данни от таксацията на дивеча през 2007 г., числеността на глухара се е увеличила с 14% (384 броя) спрямо 2006г., което показва стабилизиране на запаса във всички ловностопански райони. Числеността на фазана се е увеличила с 14% (13 695 броя), числеността на яребицата се е увеличила с 11% (22 874 броя), а числеността на кеклика е намаляла 37% (7 635) спрямо 2006 г. (фиг. 4 и 5).

Фиг. 4 Динамика в числеността на глухар Фиг. 5 Динамика в числеността на фазан, за периода 1997- 2007г. яребица и кеклик за периода 1997- 2007 г.



Източник: Държавна агенция по горите Източник: Държавна агенция по горите

Бозайници
В изпълнение на Директива 43/96 ЕЕС, видовете дива коза и дива котка през 2007г. получават статут на защитени видове на територията на страната.

Резултатите от пролетната таксация на дивеча показват трайно стабилизиране на запасите при основните видове дивеч във всички ловностопански райони. Един от най-сериозните проблеми за ловното стопанство остава бракониерството.
В началото на 2007г., в изпълнение на Директива 43/96 ЕЕС, видовете дива коза и дива котка получават статут на защитени видове на територията на страната. Те престават да бъдат ловен обект, а тяхното опазване и управлението на популациите им попада под разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие.

През 2007г. МОСВ възложи разработка на 4 плана за действие за опазване- дива коза, дива котка, кафявата мечка и египетския лешояд. Едновременно започна и изпълнение на някои приоритетни за опазването на тези видове дейности, с цел включването на повече заинтересовани страни в тяхното опазване и постигане на по-ниска степен на обществено напрежение, особено в районите на разпространение на едрите хищници. През 2007г. МОСВ започна изплащане на компенсации за щети, нанесени от кафява мечка на домашни животни и пчелини. Този подход е важно средство за намаляването на конфликта с хората и изграждане на обществена търпимост при съвместното съжителство.

Данните от таксацията през 2007г. показват увеличаване на запасите при всички видове дивеч с изключение на тибетския як. При вълка се наблюдава тенденция към намаляване на числеността, а при чакала, лисицата и при скитащите кучета се наблюдава увеличаване на числеността във всички ловностопански райони. Числеността на основните видове дивеч по данни от пролетната таксация през 2007г., сравнени с тези за периода 2001- 2006г. е представена в табл. 3. На фиг. 6 е представена динамиката в числеността на благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня и дива коза за периода 1991-2007 г. При благородният елен запасът като цяло е под допустимият за страната. В сравнение с миналата година еленът лопатар има ръст на общия запас с 301 бр., или с 6%. Нарастването се дължи основно на успешното разселване през последните 3- 4 години, както и на реализиран внос на този дивеч в базите за интензивно стопанисване на дивеча. Числеността на зубрите е 54, увеличаването е с 5 бр. спрямо 2006 г. и се стопанисват единствено от ДДС “Воден”.

Броят на вълците е 2107 (с 193 бр. по- малко от 2006г.); чакали- 32 819 (с 4 296 бр., т.е с 15% повече от 2006г.); лисици- 40 651 (с 1924, т.е с 5% бр. повече от 2006г); скитащи кучета- 24 978 (повече от 2006 г.).

През 2007г. като цяло здравословният статус на дивеча е добър. В края на зимата на територията на Държавните лесничейства- София и Своге, и ДДС “Каракуз” се появи бяс по лисицата.

Резултатите от пролетното таксиране на дивеча бележат несъществено нарастване на запасите, въпреки меката зима и неизпълнения план за отстрел през 2006 година. Като основни причини за това са бракониерството и числеността на хищниците.

С цел хармонизиране на българското законодателство в областта на ГМО с това на ЕС е изготвен проект на ЗИД на Закона за ГМО и са разработени подзаконови нормативни актове.

Проведени са 3 заседания на Консултативната комисия по ГМО към министъра на околната среда и водите. Български експерти са участвали в работни органи по ГМО към Европейската комисия, както и по прилагане на Протокола от Картахена за биологична безопастност.

До 31 декември 2007 г. няма извършени освобождавания на ГМО в околната среда.

В края на 2007г. броят на защитените територии (ЗТ) е 941 с обща площ 566701,2 ha (5,1% от територията на страната). Разпределението по категории е представено в таблица 4, а промяната в площта на фиг. 7. През 2007г. са обявени 62 защитени местности и са заличени 2 природни забележителности. Част от новообявените защитени местности са прекатегоризирани буферни зони на резервати и поддържани резервати.

Таблица 4 Разпределение на броя и площта на защитените територии по категории

Съгласно чл. 55, ал.1 от Закона за защитените територии, за защитените територии се разработват планове за управление. През 2007г. е приет един нов план за управление на защитена местност Калимок-Бръшлен. В процес на разработване са 38 плана за управление.

С Решения №№ 122/02.03.2007 г., 661/16.10.2007 г. и 802/04.12.2007 г. Министерски съвет прие списък от 114 защитени зони за опазване на дивите птици и списък от 228 защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. По този начин българската част от европейската екологична мрежа Натура 2000 възлиза на 33,8% от територията на страната и е един от най-високите проценти в Европа.

През 2007г. стартират и процедурите по изготвяне на заповедите на министъра на околната среда и водите за обявяване на одобрените от Министерски съвет и внесени в Европейската комисия зони за опазване на дивите птици.

Първата заповед за обявяване на защитена зона „Суха река”, с код BG0002048 е издадена на 15 ноември 2007 г. и обнародвана на 30 ноември същата година (ДВ бр.100/2007г). До края на годината за задължително обществено обсъждане са публикувани проекти на заповеди за обявяване на още 13 от одобрените от Министерски съвет защитени зони.

Значителни изменения и допълнения в законодателството бяха направени през 2007 г., като с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр.52/29 Юни 2007 г.) Република България е транспонирала окончателно разпоредбите на Директива за птиците и Директива за хабитатите. В закона са въведени срокове за разглеждане и одобряване от съответните компетентни органи на постъпилите предложения за защитени зони.

Изменени и допълнени са предвижданията по отношение на оценката за съвместимостта на плановете, програмите, проектите и инвестиционните предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Предвижда се процедурите по оценка да се съвместяват с процедурите по ОВОС и Екологична оценка /ЕО/, в случаите когато даденото инвестиционно предложение, план или програма подлежи на ОВОС или ЕО. Извън тези случаи се предвижда извършването на самостоятелна оценка от компетентния орган. Оценката за съвместимост започва да се прилага и в потенциални защитени зони от момента на тяхното принципно одобряване от Националния съвет по биологичното разнообразие, дори и за тези от тях, които са отложени за допълнително проучване и разглеждане.

Предвижда се и разработването на нова наредба за определяне на условията и реда за разработване и утвърждаване на планове за управление на защитените зони. До този момент, по отношение на реда за възлагане и утвърждаване на плановете за управление на защитените зони, законът препраща към разпоредбите на Закона за защитените територии.

През 2007 г. влезе в сила и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. По този начин се прилага изцяло принципът за оценяване на въздействието на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения върху територията на защитените зони от гледна точка на целите на съхраняването на видовете и хабитатите, с цел недопускане на рискове за сериозното увреждане на екологичните характеристики.

В Закона за биологичното разнообразие е предвидена възможността в случай на наличие на опасност от увреждане на защитени зони, преди да бъдат издадени заповеди за обявяването им, министърът на околната среда и водите да забранява или ограничава отделни дейности в границите на зоните. Срокът на тези заповеди е до две години. Такава заповед е издадена за защитена зона за опазване на дивите птици „Емине”BG0002043. На фиг. 8 е представена карта на защитените зони Натура 2000 одобрени от Министерски съвет:

Фиг. 8 Карта на защитените зони Натура 2000 в България



Източник: МОСВ - НСЗП

Мониторингови дейности в защитени територии
Национални паркове

През 2007г. продължава изпълнението на програмата за екологичен мониторинг на националните паркове. Програмата включва наблюдение на абиотични и биологични обекти съгласно утвърдени матрици.

През 2007 г. в НП “Централен Балкан“ е проведен мониторинг на 9 вида консервационно значими растения. Основните лимитиращи фактори, които оказват най-силно влияние върху развитието им са туризъм и бракониерско събиране, но общото им състояние е добро. Състоянието на черната боровинка е задоволително. Състоянието на наблюдаваните 7 вида бозайници е добро. Дивата коза е наблюдавана в 7 паркови участъка. Състоянието и в 4 от наблюдаваните участъка е добро, в 2 е задоволително, а в ПУ Тетевен не се среща. От проведения мониторинг на 15 вида птици може да се направи следното обобщение: състоянието на 5 от тях (белоопашат мишелов, скален орел, кеклик, яребица и жълтоклюна гарга) е добро, на 2 вида (сокол скитник и белогръб кълвач) е задоволително, на 4 вида (орел змияр, ловен сокол, лещарка и скалолазка) е незадоволително и на 3 вида (бухал, врабчова кукумявка и уралска улулица) е неясно, наблюдавани са 2 екземпляра царски орел – вероятно мигриращи. През 2007 г. за разлика от 2006 г. в парков участък Тетевен е наблюдавана една птица от вида уралска улулица.

През 2007г. в НП “Пирин“ е проведен мониторинг на 3 вида бозайници (дива коза, мечка и вълк)- състоянието е добро. Състоянието на популациите на 8 от наблюдаваните 10 консервационно значими растителни вида е добро, на бъндерицовото шапиче е задоволително, а на вихренската злолетница е лошо. На територията на НП “Пирин“ е проведен мониторинг на 10 вида птици. Видовете орел змияр, сокол скитник, пернатонога кукумявка, глухар и лещарка се намират в добро състояние. Задоволително е състоянието на бухала и кеклика, лошо на видовете скален орел, ловен сокол и белогръб кълвач.
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР) е одобрена със заповед на Министъра на ОСВ от 4 април 2007 г. НСМБР представлява комплексен механизъм за проследяване и обобщаване на промените в биологичното разнообразие на Република България в дългосрочен план. Основната и цел е осигуряване на информационна основа за прилагане на ефективна национална природозащитна политика.

Включените обекти в рамките на НСМБР са следните:

Безгръбначни животни- 252 вида, от които 74 са приоритетни

Риби- 51 вида, от които 16 са приоритетни

Земноводни и влечуги- 21 вида, от които 13 са приоритетни

Птици- 310 вида (наблюдават се чрез различни мониторингови техники, които покриват значителен брой видове; при птиците е представена 7-степенна скала на приоритетност)

Бозайници (без прилепи)- 18 вида, от които 10 са приоритетни

Прилепи- 13 вида, от които 9 са приоритетни

Гъби- 16 приоритетни вида (и допълнително наблюдение на други видове на принципа на избрани пробни площадки на територията на цялата страна)

Мъхове- 13 вида, от които 5 са приоритетни

Местообитания- 65 типа по Директивата за хабитатите и още 17 типа по Палеарктическата класификация, които нямат съответствие с кодовете по Директивата за хабитатите.

През 2007г. стартира изпълнението на дейностите по НСМБР, като според капацитета на регионалните структури (РИОСВ, ДНП и ДПП) бяха приложени някои от методиките за мониторинг на видове. Проведен е мониторинг на 19 вида гъби, растения и гръбначни животни от 5 систематични групи, което представлява 17,27 % от броя видове, за които има методика (110 вида). Получени са 570 попълнени полеви формуляра.

Проведените наблюдения са на ограничен брой места и не обхващат всички предложени в методиките места на територията на цялата страна. Получените данни, поради ограниченият им рой и обхват, не позволяват да се правят анализи и оценки.
Мерки за опазване на биологичното разнообразие и защитените територии

Промени в нормативната уредба в областта на биологичното разнообразие и защитените територии през 2007 г.

През 2007 г. е направено изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, свързано с екологичната мрежа „Натура 2000”, защитените видове, както и с транспониране на директиви на ЕС в областта на околната среда, във връзка с членството на България в ЕС. За първи път се въвеждат:

- изискване за опазване на гъбите;

- ново приложение 2а, като местообитанията на видовете, включени в него, както и на тези от съществуващото приложение 3, се опазват чрез обявяване на защитени територии по реда на Закона за защитените територии;

- процедури и административни наказания за прилагане на Регламент 338/97 за опазване на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях;

- изискванията на Директива 105/2006 за адаптиране на директиви 73/239/ЕИО, 74/557/ЕИО и 2002/83/ЕО относно изменение на приложенията на Директивата за местообитанията и Директивата птиците

- прилагане на чл. 278в, ал. 4 от Наказателния кодекс за определени видове от приложение 3 на ЗБР.
Изпълнение на дейности от Националния план за опазване на биологичното разнообразие 2005 – 2010 г.

През 2007г., в изпълнение на НПОБР, са реализирани дейности в следните направления:

- развитие на нормативната база в областта на опазване на биологичното разнообразие;

- повишаване капацитета за прилагане на Националния план за опазване на биологичното разнообразие;

- мониторинг на биологичното разнообразие;

- развитие на научната основа за опазване на биологичното разнообразие;

- възстановителни и поддържащи дейности;

- образование и повишаване на обществената осведоменост;

- информационни системи и бази данни.
Дейности по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES)

Конвенцията CITES е международно споразумение, което има за цел да предотврати изчезването на видове в резултат на търговията с тях. Прилагането и в България се осъществява чрез спазване на разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие. Компетентната институция за прилагане на Конвенцията е Министерството на околната среда и водите. От 1 януари 2007 България прилага Регламент № 338/97 на Съвета относно опазването на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях

През 2007г. са издадени общо 83 броя разрешителни. От тях 16 са за износ, 41 - за внос, 3 сертификата за ре-експорт, 22 сертификата съгласно Регламент № 338/97 на Съвета и 1 за лична употреба. От издадените разрешителни 16 са за внос на ловни трофеи, 12 разрешителни са издадени за внос на малки кожени изделия и 10 разрешителни са издадени за износ на хайвер от есетрови риби.

Общо обект на търговия (включително обмен) по смисъла на Конвенцията са били 1684 екземпляра от 28 вида животни (без риби). Сред тях 1012 екземпляра от 5 вида са обект на търговия с малки кожени изделия. Търговията с ловни трофеи наброява 33 екземпляра от 12 вида. 598 живи екземпляра от 14 вида са били обект на търговия.

През 2007 г. България е изнесла общо 249,5 kg хайвер, както следва: 219,5 кг. хайвер от руска есетра (Acipenser gueldenstaedti) и 30 kg хайвер от пъструга (Acipenser stellatus).

В момента в България работят 5 спасителни центрове (2 за растения и 3 за животни) за настаняване на конфискувани живи екземпляри. Спасителните центрове са определени със заповед на Министъра на околната среда и водите (№ 242/14.03.2003).

Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие и Национален план за действие (2006-2010 г.) определят инвазивните и интродуцирани видове като една от основните заплахи за биоразнообразието в страната.