Книга първа как да работите с книгата
Глава 2 КАК ХОРАТА СИ СЪЗДАВАТ БОЛЕСТИ
Изтегляне 1.72 Mb.
|
| Глава 2
КАК ХОРАТА СИ СЪЗДАВАТ БОЛЕСТИ КАКВО Е ТОВА БОЛЕСТ? Основният закон на живота - това е поддържането на динамичното равновесие, или хомеостазата. Всеки жив организъм съгласно вътрешния закон на живота се стреми към хомеостаза. Този закон започва да действа още от първите дни на живота на всяко живо същество. Стремежът към равновесие на жизнените процеси трябва да е постоянен независимо от условията. Живият организъм се намира под външното въздействие на Реалността, Битието. И той отговаря на това въздействие (точно това отличава живите от мъртвите). Здравият организъм - това е организъм, който се намира в хармония, или динамично равновесие. Разбира се, в съвременните условия на живот хармонията се поддържа много трудно. Но ако тя бъде нарушена, можем да я възстановим, още повече че самият организъм постоянно се стреми към това. Болестта е сигнал за нарушение на равновесието. Нервните окончания ни информират, че на определено място в нашия организъм нещо не е наред. Болката е само естествена нервна реакция, с която организмът ни предупреждава: „Хей, скъпи, има нещо, на което трябва да обърнеш внимание." И ако човек не обърне нужното внимание или притъпява болката с хапчета, подсъзнанието му ще направи болката още по-силна. По такъв начин, с помощта на такъв сигнал, какъвто е болката, подсъзнанието проявява към нас своята загриженост и преследва определена позитивна цел - да ни предупреди, че нещо не е наред. Затова се отнасяйте с уважение към болестта си. Изобщо, преди да започнете да се лекувате, променете отношението си към болестта. В никакъв случай не се отнасяйте към нея като към нещо лошо, дори ако тя води до летален изход. Не забравяйте, че тази болест е създадена от вашия подсъзнателен разум, който винаги и навсякъде се грижи за вас. Значи за това е имало сериозни причини. Не бързайте да критикувате организма си и болестта. Откажете се от борбата с болестта. Точно обратното, благодарете на Бог, на подсъзнателния си разум за нея. Благодарете на самата болест. Дори да ви звучи странно - направете го. Съвременната ортодоксална медицина не може да лекува хората точно затова, защото се бори с болестта. Тоест, тя се стреми да я потисне или да отстрани последствията от нея. А причините остават дълбоко в подсъзнанието и продължават разрушителното си действие. Получава се следната картина: подсъзнанието създава болестта като сигнал към съзнателния ни разум, тоест опитва се да ни съобщи на своя език определена информация, а ние отиваме при лекаря и потискаме този сигнал с лекарства. Оказва се, че се борим със самите себе си, при това избираме по-ефективни и скъпи средства за тази борба. Абсурдно ли е?! Задачата на лекаря е не да пречи на организма и да потиска реакциите му, а да помогне на „вътрешния лекар". Мислещият лекар ще активизира процеса на самовъзстановяване. Помислете - самовъзстановяване. Вашият организъм се стреми към равновесие. Само че той се нуждае от подкрепа. Защо да не му я окажете. Всеки от нас има свой „вътрешен доктор". В нашата култура е прието болестта да се възприема като зло, като нещо, което не зависи от нас, ние търсим причините за възникването й някъде извън нас. По такъв начин можем да заемем следната много изгодна позиция: „Аз не нося отговорност за болестта си. Нека лекарите се справят с проблема." А ако човек не желае да поеме отговорността за болестите си, те се превръщат в неизлечими или преминават от една в друга. Тогава този човек хвърля вината върху обстоятелствата, лошото време, роднините, хората изобщо, работата, лекарите. Вместо да се обърне към вътрешното си „аз" и сам да си помогне. Сега да разгледаме отношението към болестта и към болния от гледна точка на съвременната медицина. Лекарите първо поставят диагноза, тоест дават название на болестта, лепват й етикет. А след това ни помагат да потиснем болестта с помощта на лекарства. Разбира се, те облекчават страданията ни, но причината си остава и болестта става хронична или се прехвърля от един орган на друг. Тоест, лекарите връчват на пациента своеобразни патерици, каквито са лекарствата, и го учат как да живее с тях. Изобщо, съвременната медицина - това е театър на абсурда. Функцията на лекаря се свежда до поставянето на диагноза-шаблон, след което предоставя на пациента таблетки-патерици, отговарящи на този шаблон. Но лекарите в никакъв случай не са виновни за това. Просто в медицинските университети в продължение на шест-осем години тях ги обучават на определен модел на поведение. В официалната медицина господства нютоново-картезианският модел. Бъдещите лекари се учат да възприемат болния и болестта по определен начин съобразно този модел. Съвременните научни открития и практиката доказват, че той отдавна е остарял и е необходимо да бъде променен. Изобщо, в официалната медицина се наблюдава следната много интересна ситуация. Харчат се огромни пари за създаването на нови препарати, нови методи за диагностика, а болестите не само че не намаляват, но много от тях придобиват хроничен характер, а освен това се появяват и много нови болести. Те не се лекуват, а се потискат. Дори съвременната апаратура, въздействаща върху енергийните структури на човека, не отстранява причините за заболяването. Тя изтласква болестта към по-фините нива на подсъзнанието. Докато научните изследвания и открития продължават да се правят в рамките на стария модел, ситуацията с лечението на болестите не само че няма да се промени, но и ще се влошава. Съвременната медицина с нейните медикаментозни химически методи на лечение все по-рядко се обръща към вътрешната същност на човека. Липсва индивидуалният подход. За това способства прекалено тясната специализация, когато един лекар отговаря само за определен орган или система в организма. Друг фактор е подчинението на медицината на фармацевтичната промишленост, която в борбата за печалба от поредния удачно рекламиран препарат забравя за човека. А много лекари се превръщат в агенти по продажбите на препарати на една или друга фирма. Освен това, лекарствата се изпробват върху животни (и не се знае какво въздействие ще имат те върху човека), затова толкова често се появяват странични явления. И последно, лекарите-алопати се опитват да вкарат състоянието на болния в определени шаблони, наречени „диагноза". При това положение няма нищо чудно, че алопатичната медицина изживява криза още от времето на Хипократ. И всичко това става, защото моделът за възприятие на света, който тя използва, е остарял. В една от книгите си С. Н. Лазарев разказва следната прекрасна притча: Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|