Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът

196
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
уважавам и без да пазя достойнството им. Нищо чудно, чене ме уважават и не ме слушат.
Доктор Г Искате да кажете, че се обвинявате затова, чене сте знаели какво да правите?
Господин Б Мисля, чеда. Но докато обвинявам себе си, ще обвинявам също и децата си, вместо наистина да променя стила сина общуване с тях. Добре, сега вече знам какво да правя. Трябва да престана да обвинявам ида проверя дали другият език, онзи, за който вие говорихте, наистина действа.
Когато родителите наистина положат усилие да отвърнат с обичи грижа на децата си, резултатът е чудесен. Децата усещат разликата и се научават да говорят сроди телите си по същия начин.
Господин Браун завежда дъщеря си Деби, на девет години, в офиса си, който се ремонтира, за да му помага. Той ни предава следният разговор:
Господин Б Не мога да*понасям миризмата на боя и всичкия този прах. Такава бъркотия е навсякъде.
Деби: Сигурно ти е много неприятно да работиш в тази обстановка. Всичко е наопаки.
Господин Б Точно така.
Деби: Как приемаш това, което ти казах?
Господин Б Харесва ми. Помислих си Ето, Деби много добре ме разбира“.
Деби: Забелязах, че напоследък ти говориш с мен по този начин.
Но трябва да предупредим родителите да не очакват децата им винаги да оценят новия им стилна отношение, като отвърнат със същото. Понякога децата настояват родителят вместо да признава правото им да се чувстват така, както с чувстват, направо да разреши проблемите им. Ето какъв разговорни предава една майка.
Един ден единайсетгодишният й син Ноа се оплаквал за пореден път от седемгодишния си брат Рон.

Глава X. Обобщение
197
Ноа: Писна ми от Рон да ме лъже, дами прави номера ида ме дразни.
Майката: Сигурно е много досадно. Прибираш се вкъщи след тежък ден в училище и те посреща по-мал­
кият ти брат, който ти трови живота.
Ноа: Ето, пак почваш. Аз знам как се чувствам. Нямам нужда ти дами казваш.
Майката (спокойно, без да се оправдава): Когато някой ми каже как се чувствам, аз се чувствам разбрана.
Ноа {още по-ядосан): Но аз знам, че ме разбираш. Мисля, че се взела уроците си с доктор Гинът прекалено насериозно. Неми харесва как си се променила. Майката Как мога дати помогна?
Ноа: Искам да се караш повече на Рон.
Майката: Но аз се съм научила, че караниците за нищо не помагат.
Ноа: Искам дами решиш проблемите с Рон. Майката Досега се опитвах да правя все това, но повече няма да го правя. Това е промяната, която не ти харесва. Научих се да вярвам в твоите способности да си решиш проблемите.
Ноа: Ами Рон като лъже Аз не мога да го понасям. Майката Снощи баща ти ми каза, че също е имал проблем с това, че Рон лъже, но синът му Ноа го успокоил, като му припомнил, че това просто е етап от развитието му. Можеш ли да си представиш едно еди- найсетгодишно момче да помогне на баща си да приеме спокойно поведението на детето си?
Ноа: Може ида съм му помогнал. Може и на себе си да помогна.
Иска се умение, за да не прибегнеш към стария сина вик да реагираш, когато детето те ядоса. Майката на Ноа нему е позволила да определи настроението й, нито да намали решимостта й да следва курса на поведение, кой­

198
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
то сама си е определила. Тя е направила достатъчно, като е признала правото на сина си да бъде недоволен, и няма нужда да се оправдава или да отстъпва пред изискванията му да реши неговия проблем. Вместо това тя му помага да си повярва, че може да си реши сам проблема и по този начин му помага да порасне.

Изтегляне 6.43 Mb.

Сподели с приятели: