Вокални редувания
Редуване на О:Е (духовен : душевен, бодрост : свежест)
Йотация на съгласни
Това е вид палатализация под влияние на следходна йота /j/. Най-стара е йотацията на т и д (поклатя – поклащам, родя – раждам, писах – пиша, мисля – размишлявам, кряскам – крещя)
Суперсегментни фонетични средства
Ударение
Чрез ударението се отделя с фонетични средства една сричка от думата. Българското словно ударение е силово(динамично, централизиращо), защото интензитетът е основният фактор, допринасящ за възприемането му, и свободно, тоест може да стои на която и да е сричка в думата. Ударените гласни се изговарят с леко удължаване на учленението. Свободното ударение може да бъде подвижно (грàд, градът, градовè, грàдски) и неподвижно (брàт, брàтя, брàтски, брàтов). Българското ударение е и лексикализирано, защото е строго определено във всяка дума и граматична форма. Съществуват думи с едно ударение /магазѝн/, с две ударения /кандидàт-студèнт/ или без ударение. Думите без ударение се наричат проклитики (изговарят се с ударението на следващата ги дума – /ште ̮ четъ/, /върху ̮ мàсата/) и енклитики (изговарят се с ударението на предходната дума – /вид’àх ̮ го/, /смèе ̮ се). Има и акцентни дублети, тоест думи с двояко ударение – вѝно и винò, мòлив и молѝв.
Интонация
Чрез интонацията се изразяват определени синтактични и оценъчни отношения. Тя се проявява в речта чрез мелодиката, интензитета, паузата и темпа. Най-важната интонационна функция е комуникативната. Чрез интонацията се оформя всяко изказване и му се придава смислова и синтактична завършеност. Графичен израз на интонационните особености при писане са препинателните знаци.
Правила за фонематична транскрипция
Сподели с приятели: |
