Красота и желание Платон пише за секса и сексуалните различия не така, както ги разбираме днес, а за ерос, непреодолимия копнеж. Според Платон ерос ъществува най-силно между хората от един и същи пол, изпитван особено от по-възрастен мъж, поразен от красотата на младеж. Гърците считат ерос за космическа сила, подобна на любовта, която според Данте „движи слънцето и другите звезди“. Затова възгледите на Платон за красотата във „Федър“ и „Пирът“ се коренят в различно клише:
(vii) Красотата в човека предизвиква желание.
Платон вярва, че това желание съществува, но е също и грешка, макар тя да ни разкрива нещо важно за самите нас и космоса. Някои твърдят, че не красотата предизвиква желанието, а желанието извиква красотата. В желанието си виждаме някого красив, като това е един от начините на ума, да заемем метафората от Хюм, да се разпростре върху обектите. Но и тя не отразява точно преживяването на сексуалното привличане. Очите са запленени от красиво момче или момиче и от този момент се появява желанието. Възможно е да има и друга, по-зряла форма на сексуално желание, което израства от любовта и открива красотата в повяхналата младост на дългогодишния спътник в живота. Но това категорично не е явлението, което Платон има предвид.
От която и гледна точка да се разглежда, седмото клише е проблем за естетиката. В областта на изкуството красотата е обект на съзерцание, не на желание. За да оценя красотата на една картина или симфония, не е нужно да бъда подбуждан от похотливо желание, и дори и по финансови причини да ми се прииска да открадна картина, то едва ли е възможно да напусна концертната зала със симфония в джоба. Означава ли това, че има два вида красота – красота в хората и красота в изкуството? Или, че желанието, предизвикано при вида на човешката красота, е вид грешка, която правим, и всъщност отношението ни към красотата клони към съзерцателност във всичките й форми?
