Глава 19 ДА ПОСТИГНЕШ МИР

1. 
   Изцеление на вярата
   

2. Всяка ситуация, когато се подхожда правилно към нея, се превръща във възможност да се изцели Божия Син. Неговото изцеление се дължи на това, че си се отнесъл към него с вяра, предавайки го на Светия Дух и освобождавайки го от всяка претенция, която твоето его може да предяви към него. По този начин ти го виждаш свободен и Светия Дух споделя това Виждане. И тъй като го споделя, Той го предава и лекува чрез но Това единство със Светия Дух в обща цел прави целта реална, придавайки й цялостност. А изцелението е тъкмо в това. Тялото е изцелено, защото ти си се явил без него и си се съединил със Съзнанието, в което се състои всяко изцеление.

3. Тялото не може да лекува, защото не може да си причини заболяване. То не се нуждае от изцеление. Неговото здраве или болест зависи изцяло от начина, по който го възприема съзнанието и от целта, на която съзнанието го подчинява. Очевидно е възможно дял от съзнанието да се чувства откъснат от Всеобщата Цел. Когато това стане това, тялото става негово оръдие срещу тази Цел, за да демонстрира „факта", че е възникнало разделение. По този начин тялото се превръща в инструмент и на илюзии и се проявява в съответствие с това - то вижда несъществуващи неща, чува истина, която никога не е била изричана и се държи безумно, закрепостено от безумието.

4. Не пренебрегвай нашето по-раншно твърдение, че неверието води право към илюзиите. Защото неверието представлява да възприемаш своя брат в качеството му на тяло, а тялото не може да се използва за целите на единението. В такъв случай, виждайки своя брат в качеството му на тяло, ти установяваш условие, при което става невъзможно да се съединиш с него. Твоето неверие в него ви разделя и не позволява и на двама ви да се изцелите. По този начин твоето неверие е противоположно на целта на Светия Дух и е довело до илюзии, в центъра на които е тялото и които застават между вас. И тялото ще изглежда болно, защото ти си го превърнал във „враг" на изцелението и противоположност на истината.

5. Никак не е трудно да се осъзнае, че вярата трябва да бъде противоположност на неверието. Въпреки това, несходството в начина им на проявление не е така очевидно, макар че е пряко следствие от фундаменталната разлика между тях. Неверието винаги ограничава и напада; вярата премахва всички ограничения и създава цялостност. Неверието унищожава и разделя; вярата съединява и лекува. Неверието вклинява илюзиите между Божия Син и неговия Творец; вярата премахва всички пречки, които застават помежду им. Неверието е всецяло предано на илюзиите, а вярата - на истината. Частично посвещение е невъзможно. Истината е отсъствие на илюзии; илюзиите са отсъствие на истина. Те са несъвместими и не могат да се възприемат на едно и също място. Да се посветиш и на двете означава да си поставиш една извечно неосъществима цел, защото едната й страна трябва да се постигне чрез тялото, което се мисли като средство за постигане на реалността по пътя на агресията. Друга част е целебна и следователно се обръща към съзнанието, а не към тялото.

6. Неизбежният компромис между тях е убеждението, че тялото, а не съзнанието, се нуждае от изцеление. Защото тази двойнствена цел е придала и на двете равностойна реалност, което би било възможно, само ако съзнанието е сведено до тялото и разбито на малки късчета, всяко от които е привидно цялостно, но които са несвързани помежду си. Това няма да увреди тялото, но наистина ще съхрани илюзорната мисловна система на съзнанието. Тук именно се налага изцеление. И тук е изцелението. Защото Бог не е дал изцеление там, където няма болест и не е установил лек, където заболяване не може да има. Болестта и изцелението вървят винаги заедно и когато се разгледат заедно, всички опити да се поддържат едновременно истината и илюзията в съзнанието, към което се отнасят и двете, се разбират като служене на илюзията която сведена към истината, се разгражда и осъзнава като напълно несъвместима с истината във всяко отношение.

7. Истината и илюзиите нямат никаква връзка помежду си. Това ще бъде вярно винаги, независимо колко се стремиш да ги свържеш. Но илюзиите са винаги вътрешно свързани, така както и истината. И едното, и другото представляват единна, зaвършена система на мислене, но са напълно несвързани помежду си. Да възприемаш това означава да разбереш в какво се състои разделението и към какво трябва да се насочи изцелението. Следствието от една идея никога не е откъснато от нейната първопричина. Идеята за разделение е създала тялото и остава свързана с него, причинявайки му болести поради това, че съзнанието се отъждествява с него. Ти смяташ, че укриването на тази връзка е защита на тялото, защото така твоята идентичност сякаш е предпазена от „агресията" на истината.

8. Ако само разбираше каква вреда на твоето съзнание е нанесло това странно укриване и колко объркана е станала собствената ти самоличност поради него! Ти не виждаш колко голяма е вредата от твоето неверие, защото неверието е агресия, привидно оправдана от нейните резултати. Защото потискайки вярата, ти виждаш всичко недостойно за нея и не можеш да погледнеш отвъд преградите към това, което е единно с теб.

9. Да имаш вяра означава да лекуваш. Това е признак, че си Приел Изкуплението и си готов да го споделиш. Чрез вярата ти предлагаш дара на освобождение от миналото, което си получил. Не се възползваш от нищо, което твоят брат е извършил преди, за да го заклеймиш сега. Избираш свободно да пренебрегнеш неговите грешки, обръщайки поглед отвъд всякакви прегради между себе си и него, като ги свеждаш до една. И в тази единност ти виждаш пълното оправдание на своята вяра. Няма оправдание за неверието, но вярата е винаги оправдана.

10. Вярата е противоположност на страха, дотолкова е част от любовта, колкото страхът от агресията. Вярата е признание за единението. Тя е благородното признание, че всеки е Син на твоя любящ Отец, Който обича и него, както и теб, и когото ти обичаш като себе си. Божията Любов те свързва с твоя брат и с името на Неговата Любов ти не бива да лишаваш никого от своята. Всеки изглежда точно така, както го възприемаш в светия миг, приобщен към твоята цел да се освободи от вина. Ти виждаш Христос в него и гой се изцелява, защото си обърнал поглед към онова, което оправдава вярата у всекиго.

11. Вярата е дар от Бога посредством Този, Когото Бог ти е изпратил. Неверието гледа на Божия Син с осъждане като недостоен за прошка. Но в очите на вярата Божия Син вече е получил прошка, отърсен от цялата вина, която си е наложил. Вярата го вижда само сега, защото не търси в миналото повод да го осъжда, а вижда в него само това, което е готова да види в теб. Тя не гледа през плътските очи, нито търси оправдание в тялото. Тя е предвестник на ново възприятие, призвана да събере доказателства за неговото настъпване и да ти върне техните сведения.

12. Вярата се сменя с познание със същата лекота, с която се заменя и с реалния свят. Защото вярата възниква от възприятието на Светия Дух и е признак, че споделяш това възприятие с Него. Вярата е дар, който предлагаш на Божия Син посредством Светия Дух и който е еднакво приемлив за Отца и за Духа. И следователно е даден и на теб. Твоите свети взаимоотношения с тяхната нова цел ти дават вяра, която да дариш на своя брат. Твоето неверие ви е разделило, затова и не разбираш, че в него е спасението. Но вярата ви свързва в святост, която ти не виждаш с плътските очи, а през погледа на Този, Който ви обединява и в Когото сте единни.

13. Благодатта не се дава на тялото, а на съзнанието. И съзнанието, което приема благодатта, мигновено проглежда отвъд тялото и вижда свещеното място, където то бива изцелено. Там е олтарът, където се дарява благодатта, на нея той се крепи. И тогава, ще предложиш благодат и благословение на своя брат, защото стоиш пред същия олтар, пред който благодатта е положена и за двама ви. И бъдете изцелени заедно от благодатта, за да изцелявате чрез вярата.

14. В светия миг ти и твоят брат стоите съвместно пред олтара, издигнат от Бога за Него Самия и вас двама ви. Отхвърлете неверието и елате заедно. Тук ще видиш чудото на вашите взаимоотношения, изградени наново чрез вярата. И тук ще разбереш, че няма нищо, което вярата да не може да прости. Никоя грешка не нарушава спокойния поглед на вярата, който свежда чудото на изцелението с еднаква лекота към всички тях. Защото пратениците на любовта изпълняват всичко, за което са изпратени, и се завръщат с благата вест, че чудото е станало за теб и твоя брат, съвместно застанали пред олтара, от където са поели.

15. Както неверието държи вашите незначителни царства в запуснатост и разделение, така вярата ще подпомогне Светия Дух да подготви почвата за най-святата градина, която може да създаде. Защото вярата води до мир и приканва истината да навлезе и да направи красиво онова, което вече е подготвено за красотата. Истината следва вярата и мира, завършвайки за почнатия процес па постигане па красотата Защото вярата все още е учебна цел, която престава да бъде нужна, когато урокът е усвоен. Но истината ще остане завинаги.

16. Отдай на вечното цялата си преданост и се научи да не му пречиш, подчинявайки го на времето. Защото онова, което мислиш, че е твое отношение към вечността, е всьщност отношението ти към самия себе си. Когото Бог е сътворил като Свой Син, не може да се подчинява на нищо, бидейки господар на всичко заедно със своя Творец. Можеш да подчиниш тялото, но идеята е свободна и не може да се държи в затвор, нито да бъде ограничавана по някакъв начин, освен от съзнанието, което я е породило. Защото тя остава свързана със своя първоизточник, който е неин тъмничар или освободител, в зависимост от целта, която си поставя.

1. От съществено значение е грешката да не се бърка с грях, защото това разграничение прави спасението възможно. Защото грешката може да се коригира и неправилното да се поправи. Но грехът, ако беше възможен, щеше да бъде необратим. Вярата в греха задължително се основава на твърдото убеждение, че съзнанията, а не телата упражняват агресия. Така съзнанието става виновно и ще остане вечно такова, докато съзнание, което не е част от него, го помилва от греховете му. Грехът предполага наказание, докато грешката - изправление, а убеждението, че наказанието е изправление, е очевидно безумно.

2. Грехът не е грешка, защото предполага гордост, каквато не се съдържа в представата за грешка. Да извършиш грях би означавало да накърниш реалността, при това успешно. Грехът е заявление, че нападението е реално и вината - оправдана. Той предполага, че Божият Син е виновен, и по този начин е загубил своята невинност и се е превърнал в нещо, несътворено от Бога. По този начин творението не се възприема като нещо вечно, а Божията Воля подлежи на противопоставяне и поражение. Грехът е великата илюзия, на която се основава надменността на егото. Защото чрез него Бог се променя и представя за незавършен.

3. Божият Син може да сгреши; той може да се заблуждава; дори може да насочи силата на собственото си съзнание срещу себе си. Но не може да стори грях. Нищо, което прави, не може да промени неговата реалност или да го направи истински виновен. Грехът би причинил това, защото целта му е такава. Но при цялото жестоко безумие, присъщо на идеята за греха, той е невъзможен. Защото смъртта е разплатата за греха, aim ма безсмъртният може да умре?

4. Основна догма в безумната религия на егото е, че грехът е не грешка, а истина и тъкмо невинността е измамна. Чистотата се разглежда като надменност, а да приемаш себе си за греховен се смята за святост. Тъкмо тази доктрина измества реалността на Божия Син, каквато е сътворена от Отца и каквато Той е повелил да бъде вечно. Нима е смирение това? Или по-скоро опит да се отдели творението от истината и да се държи далеч от нея ?

5. Всеки опит да се изтълкува грехът като грешка е безпочвен за егото. Идеята за греха е съвършено съкровена за неговата мисловна система и към нея не може да се пристъпи по друг начин, освен с благоговение и страхопочитание. Тя е най-"сакралната" концепция в системата на егото - красива и силна, напълно вярна, и непременно съхранявана с всички защитни средства, които са на разположение. Защото идеята за греха е „най-добрата" му защита, на която се подчиняват всички останали. Тя е неговата защитна броня и дълбоката цел на специалните взаимоотношения според разбиранията на егото.

6. Може да се каже наистина, че егото е изградило своя свят върху греха. Само в такъв свят всичко би могло да бъде обърнато с главата надолу. Това е онази странна илюзия, вследствие на която вината надвисва като тежки и непроницаеми облаци. Върху греха се гради привидно стабилната основа на този свят. Защото грехът е променил творението от идея на Бога в идеал, желан от егото; свят, над който егото господства, състоящ се от тела, безсъзнателен и подложен на пълна разруха и разложение. Ако става дума за грешка, тя лесно може да се преодолее от истината. Всяка грешка може да се поправи, ако се предаде на съда на истината. Но ако на грешката се придаде статуса на истина, какво ще може да я поправи? На греховността се придава „святост" именно благодарение на този странен подход. Ако грехът е истина, той е недосегаем и всичко се подлага на неговия съд. Ако е грешка, той трябва да бъде изправен пред истината. Невъзможно е да вярваш в греха, защото грехът е неверие. Но е възможно да вярваш, че една грешка може да бъде поправена

7. Няма друг камък в цялата добре укрепена цитадела на егото, който да е по-добре защитен, отколкото идеята, че грехът е реален – естествено проявление на това, в което Божия Син се е превърнал и което е. Това не е грешка за егото. Защото грехът е неговата реалност - онази „истина", от която е завинаги невъзможно да се избяга. Той е неговото минало, настояще и бъдеще. Защото някак си е съумял да опорочи своя Отец и Напълно да промени Неговото Съзнание. Оплаквай смъртта на Бога, Когото грехът е убил! Такова би било желанието на егото, което в своята лудост го вярва, че е осъществило.

5. Нима не е по-добре всичко да се окаже най-обикновена грешка, напълно поправима и която може така лесно да се избегне, че цялото й изправление се състои в това да преминеш през мъглата на слънце? Защото такава е грешката. Възможно е да бъдеш изкушен да се съгласиш с егото, че е далеч по-добре да бъдеш грешен, отколкото да сбъркаш. Но си помисли добре, преди да направиш такъв избор. Не се отнасяй лекомислено към него, защото това е изборът между Небето и ада.
III. Нереалност на греха

1. Вината придобива привлекателна сила благодарение на греха, а не на грешката. Поради това влечение грехът ще бъде повтарян. Страхът може толкова да се изостри, че човек да спре да върши грях. Но докато влечението към вината остава, Съзнанието ще страда и няма да се освободи от идеята за грях. Защото повикът на вината ще продължава и човешкото съзнание ще го чува, и ще се стреми към нея, превръщайки се в доброволен заточеник на нейния болезнен зов. Грехът е идеята за зло, което не може да се поправи, и въпреки това, ще ocтане вечно желано. Той съставлява съществена страна на твоята същност според представите на егото и ти винаги ще го желаеш. И само отмъстител със съзнание, различно от твоето, Може да го смаже, и то от страх.

2. Егото не мисли, че грехът е зов за любов, а не за страх, и че любовта винаги се отзовава. Защото егото свежда греха към страха и Изисква наказание. Ала наказанието е само друга форма за запазване на вината, защото, ако нещо заслужава наказание, трябва да е било наистина извършено. Наказанието е винаги велика защита на греха, отнасяйки се към него с респект и зачитайки неговите големи мащаби. Щом нещо заслужава наказание, значи е истина. А каквото е истина, трябва да е вечно и ще бъде повтаряно до безкрайност. Защото, каквото е реално в твоите представи, то е желано от теб и ти не си склонен да се откажеш от него.

3. Грешката, от друга страна, не притежава привлекателна сила. Ако виждаш ясно дадена грешка, ти би желал да я поправиш. Понякога грехът може да бъде повтарян отново и отново, водейки до истинско разочарование, но без да загуби своята притегателност. И най-неочаквано, ти променяш неговия статус от грях на грешка. Сега вече няма да го повтаряш - просто преставаш и се отказваш от него, освен ако не остане вината. Защото, ако тя остане, ти просто ще промениш формата на греха, признавайки, че е бил грешка, но запазвайки неговата непоправимост. Това няма да бъде реална промяна на възприятията, защото наказание изисква грехът, а не грешката.

4. Светия Дух не може да наказва греха. Грешките Той разпознава и ще поправи всяка от тях, както Бог Му е поверил. Но грехът за Него е непознат, нито вижда грешки, които да не могат да бъдат поправени. Защото понятието грешка, която не може да се поправи, е нещо безсмислено за Него. Грешките изискват корекция и нищо друго. Ако нещо изисква наказание, то не води към нищо. Всяка грешка е неминуемо зов за любов. Какво тогава представлява грехът? Какво друго би могъл да бъде, ако не грешка, която желаеш да укриеш; вик за помощ, който предпочиташ да оставиш нечут и без отклик?

5. В течение на времето Светия Дух вижда ясно, че Божият Син допуска грешки. В това отношение ти споделяш Неговото виждане. Но не споделяш Неговото разбиране за разликата между времето и вечността. А когато завърши процесът на поправяне на грешките, времето е вечността. Светия Дух може да те научи как да гледаш по различен начин на времето и да виждаш отвъд него, но не и докато вярваш в греха. В грешката - да, защото тя може да се поправи в съзнанието. Но грехът е убеждението, че начинът ти на възприемане е неизменен и съзнанието трябва да приеме за истина онова, което ти говори грехът. Ако съзнанието не се подчини, то се осъжда като безумно. Така единствената сила, която би могла да промени начина ти на възприемане, бива държана немощна, закрепостена за тялото посредством страх от промяна на възприятията, каквато Учителят, единен със съзнанието, може да му предложи.

6. Когато се изкушиш да повярваш в реалността на греха, спомни си, че: Ако грехът е реален, вие с Бога не сте. След като творчеството представлява разгръщане, Творецът е разгърнал Себе Си и нищо, което е част от Него, не може да се различава съвършено от всичко друго, което е Той. Ако грехът е реален, Бог трябва да е във война със Самия Себе Си. Той трябва да е разкъсан и раздвоен между доброто и злото; отчасти разумен, а отчасти - безумен. Защото трябва да е сътворил нещо, което желае да Го унищожи и е способно да го направи. Нима не е по-лесно да повярваш, че си допуснал грешка, отколкото във всичко това?

7. Докато си убеден, че тялото ограничава твоята реалност и тази на твоя брат, ти ще вярваш в греха. Докато си убеден, че чрез телата може да се постигне единение, ще имаш влечение към вината и ще вярваш в ценността на греха. Защото убеждението, че съзнанието се ограничава до тялото, те кара да възприемаш света така, че навсякъде да съзираш мними доказателства за разделение. И Бог изглежда разделен от Своето творение и отхвърлен. Защото грехът е доказателство, че онова, което е сътворено свято от Бога, не може да победи греха, пито да се самосъхрани пред неговата сила. Грехът се възприема като по-могъщ от Бога и Бог трябва да му се поклони и да принесе творението Си в жертва на неговия завоевател. Дали това е смирение или е лудост?

8. Ако грехът е реален, неговото изцеление трябва да е невъзможно завинаги. Защото това означава, че има сила по-голяма от Божията, способна да развие друга воля, която да атакува Неговата Воля и да я преодолее, като даде на Божия Син воля, която е различна от Неговата и при това е по-силна. И всички отделни части от разпокъсаното Божие творение ще бъдат с различна воля, противоположна на Неговата и във вечно противоречие с Него и помежду си. Твоето свято взаимоотношение има за цел сега да докаже, че това е невъзможно. Небето му се е усмихнало и вярата в греха е изкоренена чрез тази любяща усмивка. Ти го забелязваш все още, защото не осъзнаваш, че неговите основи са премахнати. Първоизточникът на греха е отстранен и той би могъл да бъде само още мъничко желан преди да изчезне. Останал е само навикът да го търсиш.

9. Но ти гледаш с Небесната усмивка на своите устни и очи с Небесен благослов. Няма да виждаш греха още дълго. Защото, когато започнеш да възприемаш по нов начин, стори ли ти се, че виждаш грях, съзнанието те поправя и той става невидим. 'Грешките се осъзнават бързо и се поправят, за да се изцелят, а не скрият. Ти ще се възстановиш от греха и всички поражения, които ти е нанесъл, веднага щом не му позволиш да господства над твоя брат. И ще му помогнеш да преодолее грешките, като с радост го освободиш от вярата му в греха.

10. В светия миг ще видиш Небесната усмивка, засияла над двама ви с брат ти. И ти ще го озариш със своята светлина, признавайки щастливо дадената ти благодат. Защото грехът не може да победи единството, над което се е усмихнало Небето. Възприятията ти са излекувани в свещения миг, който ти е даден от Небето. Забрави онова, което си виждал, и издигни поглед с вяра към това, което виждаш сега. Преградите пред Небето ще паднат пред очите ти, защото ти, бидейки сляп, получи зрение и прогледна. Не търси падналите прегради, а виж славата, която отново можеш да съзерцаваш.

11. Погледни своя Спасител и виж онова, което Той ще ти открие в твоя брат и нека грехът не се надигне пак да ослепява очите ти. Защото грехът се стреми да те държи разделен от него, но Спасителят ти желае да виждаш в своя брат себе си. Твоите взаимоотношения сега са храм на изцеление - място, където всички измъчени могат да дойдат и намерят покой. Тук е онзи покой, който очаква всекиго. И той се приближава за всички благодарение на твоите взаимоотношения.

1. Когато мирът се разгръща от твоята дълбока вътрешна същност, за да обгърне цялата Синовност и да й даде покой, той се сблъсква с множество пречки. Някои от тях са наложени от теб. Други ще ти се струват породени от различни фактори -от твоите братя или аспекти на външния свят. Но мирът с лекота ще ги преодолее и ще се разгърне отвъд тях напълно необезпокояван. Светия Дух разгръща своята цел от твоите взаимоотношения към останалите и нежно ги привлича, като по този начин съчетава средства и цел. Мирът, който Той е вложил в теб и твоя брат, тихо ще се разгърне към всеки аспект на твоя живот и ще обгърне и двама ви в сияйно щастие и спокойно съзнание за пълна закрила. И ти ще отнесеш неговото послание на любов, сигурност и свобода на всеки, който пристъпи твоя храм, където го очаква изцеление. Ти ще му го дадеш не забавно, защото ще го призовеш и той ще ти откликне, разпознавайки Зов към Бога в твоя повик. И ти ще го поканиш, за да му предложиш покой, какъвто ги е даден и на теб.

2. Ти ще направиш всичко това. Но мира, който вече съществува дълбоко в теб, трябва да се разгърне и да преодолее препятствията, които си му наложил. Ти ще го постигнеш, защото нищо, предприето съвместно със Светия Дух, не остава недовършено. Не можеш да си сигурен в нищо извън себе си, но можеш да бъдеш сигурен в едно: Светия Дух иска да Му предложиш място на покой, където да намериш мир в Него. Той се е отзовал на повика ти и е влязъл в твоите взаимоотношения. Няма ли да отвърнеш на тази Негова благодат като установиш взаимоотношения с Него? Защото Той дари твоите взаимоотношения със святост, без която щеше да бъде невъзможно да оцениш своя брат.

3. Той иска да получиш в Негово име благодарността, която Му дължиш. И когато погледнеш с добро и щедрост своя брат, ти виждаш Него. Защото си се обърнал там, където е Той, а не далеч от Него. Не можеш да видиш Светия Дух, но можеш да видиш своите братя истинно. И светлината в тях ще ти покаже всичко, което е необходимо да видиш. Когато твоят вътрешен мир се разгърне, за да обхване всекиго, предназначението на Светия Дух тук ще бъде осъществено. 3а какво ще ти бъде зрението тогава? Когато Бог направи последната стъпка, Светия Дух ще поеме цялата благодарност и признателност, която си Му отдал, и внимателно ще я предложи пред Своя Творец в Името на Неговия пресвят Син. И Отца ще ти приеме в Негово Име. Какво ще има да гледаш тогава в присъствието на Неговата благодарност?

1. Първата пречка, която трябва да преодолееш, за да имаш мир, е твоето желание да се откажеш от него. Защото не можеш да разгърнеш мира, без да го запазиш. Ти си център, от който се излъчва мир, за да привлече и другите към него. Ти си Негов дом - спокойно кътче, от където се разгръща с лекота, без никога да те напусне. Ако поискаш да го оставиш бездомен, как ще може да живее той в Божия Син? За да се разпространи над цялото творение, мирът трябва да се излъчи от теб и да стигне до всеки, който го зове и свързвайки го с теб, да му дари покой.

2. Защо искаш да оставиш мира бездомен? Какво не одобряваш в Него, че да не може да живее в теб? Нима цената е толкова голяма, та не искаш да я платиш? Ниската пясъчна преграда все още се издига между теб и твоя брат. Сега ли ще я укрепваш? Иска се да я премахнеш не само заради себе си. Христос желае да го направиш заради Него. Той желае да даде мир на всекиго, а как да стори това, ако не чрез теб? Нима ще позволиш един малък пясьчен насип, една стена от прах - малка привидна преграда - да се изпречи пред спасението на твоите братя? Но тази незначителна останка от агресия срещу тноя брат, която продължаваш да желаеш, е първата пречка пред постигането на вътрешен мир. Тази нищожна стена от омраза все още се издига срещу Божията Воля и я ограничава.

3. Целта на Светия Дух мирно живее в теб. Но ти все още не искаш да я споделиш изцяло. Продължаваш, макар и слабо, да се противопоставяш на Божията Воля. Това слабо е границата, която налагаш върху цялото. Божията Воля е Една, а не много. Тя няма противоположност, защото не съществува друга воля, освен нея. Малкото, което държиш зад жалката cи ограда, отделяща те от твоя брат, ти се струва по-могъщо от вселената, защото отблъсква вселената и нейния Творец. Тази ниска стена скрива целта на Небето и я отделя от Небето.

4. Нима искаш да отнемеш спасението от даряващия спасение? Защото ти си се превърнал в такъв. Мирът не може да те напусне, също както не може да напусне Бога. Нека тази незначителна пречка не те плаши. Тя не е в състояние да попречи на Божията Воля. Мирът ще я преодолее и ще премине в теб безпрепятствено. Спасението не може да ти се отнеме. То е твоята цел. Не можеш да избираш независимо от него. Ти нямаш цел, отделно от своя брат, нито отделно от тази, която Светия Дух е призван да сподели с теб. Малката стена тихо ще се срути под крилете на мира. Защото мирът ще изпрати своите вестители от теб към целия свят и преградите ще паднат при тяхното пристигане със същата лекота, с която ще бъдат преодолени преградите, които сам си издигнал.

5. Да се победи света не е по-трудно, отколкото да се преодолее твоята незначителна стена. Защото в чудото на твоите свети взаимоотношения, преодолели тази преграда, се съдържат и всички други чудеса. Не съществуват различни по трудност чудеса, защото те всички са едно. Всяко чудо е благородна победа над влечението към вината чрез привлекателната сила па любовта. Как е възможно да не го постигнеш, ако опиташ? Вината не е в състояние да издигне реални прегради. И всичко, което видимо стои помежду теб и брат ти, трябва да отпадне, защото си се отзовал на повика. Чрез теб, отзовалия се, ще се разпространи зова на Този, Който дава отговор. Неговият дом са твоите свещени отношения. Не се опитвай да заставаш между Него и святата Му цел, защото тя е и твоя. Но позволи Му тихо да разгърне чудото на твоите взаимоотношения до всички, причастни към тях, както е определено.

6. Небето се смръчава в щастливо очакване, всичко спира за миг, осъзнавайки с радост, че пътуването е наближило своя край. Защото Небето те познава добре, както го познаваш ти. Никакви Илюзии не се изпречват между теб и твоя брат сега. Не обръщаш погледа си към незначителната стена от сенки. Над нея е изгряло слънцето. Нима може някаква си сянка да ти го отнеме? Така и сенките не биха могли да ти отнемат светлината, която е Краят на илюзиите. Всяко чудо е краят на една илюзия. Такова бе пътуването; такъв е и краят. И пред истината, която си приел като своя цел, трябва да свършат всички илюзии.

7. Нищожното и безумно желание да се избавиш от Онзи, Който си поканил и да Го изхвърлиш, предизвиква неизбежно противоречие. Когато погледнеш света, това незначително желание, което се рее изкоренено и безцелно, би могло да спре и да се закрепи за кратко навсякъде, защото целта му е отнета. Преди Светия Дух да се яви и заживее в теб, това желание се бе свързвало с огромна цел - твърдото и неизменно посвещение на греха и неговите последици. Сега то е безцелно, лутащо се без посока и не води до нищо, освен краткотрайни препятствия пред повика на любовта.

8. Това мимолетно желание, тази нищожна илюзия, този микроскопичен отломък от вярата в греха е всичко, останало от някогашния привиден свят. То вече не е непоклатима пречка пред мира. Безцелното му лутане придава на неговите резултати още по-голяма неустойчивост и непредсказуемост, отколкото преди. Но какво би могло да бъде по-неустойчиво от една щателно организирана система от заблуди? Нейната Привидна устойчивост е слабост, надвиснала и застрашаваща всичко. Непостоянството, поддържано от този нищожен остатък, само показва колко ограничени са неговите последици.

9. Какво може да стори едно перце пред великите криле на истината? Нима може то да спре полета на орела или да задържи настъпването на лятото? Може ли да попречи на слънчевите лъчи да стопят снега в градината? Виж само колко лесно ще се издигне и отлети тази прашинка, за да не се завърне никога повече и раздели се с нея с радост, а не със съжаление. Защото тя не е нищо сама по себе си и не е означавала нищо, дори и тогава, когато ти влагаше цялата си вяра в нейна защита. Нима не ще предпочетеш да поздравиш лятното слънце, вместо да следиш с поглед една изчезваща снежинка и да трепериш при спомена за зимния студ?

10. Влечението към вината поражда страх от любовта, защото любовта дори не забелязва страха. В природата на любовта е да вижда само истината, защото в нея открива себе си и се свързва с нея в свещен съюз и пълнота. Както любовта гледа отвъд страха, така и страхът не забелязва любовта. Защото любовта предполага краят на вината със същата сигурност, е каквато страхът зависи от нея. Любовта се привлича само от любов. Като не вижда никаква вина, тя не вижда и страх. Лишена от всякаква агресия, тя не би могла да се страхува Страхът е привлечен от това, което любовта въобще не забелязва и всеки вярва, че онова, което вижда другият, не съществува. Страхът вижда вина със същата преданост, с каквато любовта вижда любов. И всеки изпраща вестители, които се връщат с послания на езика, на който са били изпратени.

11. Пратениците на любовта са изпроводени с нежност и се връщат с вестите за любов и доброта. Пратениците на страха получават грубата заповед да търсят вина и скъпят и най-дребния грях и злина, които могат да открият, като не смеят да за губят нищо от това под смъртна заплаха, полагайки го почтително в нозете на своя господар и владетел. Възприятието не може да се подчинява на двама господари, всеки от които търси вести за различни неща на различни езици. Любовта пренебрегва онова, от което се подхранва страхът. Любовта дори не вижда онова, което изисква страхът. Жестокото влечение на вината към страха напълно отсъства в ласкавия поглед на любовта. Онова, което вижда любовта, е напълно невидимо и лишено от смисъл за страха.

12. Взаимоотношенията на този свят са резултат от това как се гледа на света. А то зависи от чувството, на което човек се позовава да изпрати своите вестители да видят света и да се върнат с послание за онова, което са видели. Вестителите на страха са възпитани в страх и треперят от ужас, когато господарят им ги повика да му служат. Защото страхът е безмилостен дори към приятелите си. Неговите посланици виновно се промъкват и гладно търсят вина, защото са държани в глад и студ и са ожесточени от своя господар, който ги храни само с плячката, която са донесли. Дори най-нищожната вина не убягва от алчния им поглед. И в жестокото си търсене на грях те се нахвърлят на всичко живо, което виждат, и го носят виещо на своя господар да го разкъса.

13. Не изпращай тези сурови пратеници в света да пируват и плячкосват реалността. Защото те ще ти донесат известия за кости, кожа и плът. Обучени да търсят всичко тленно, те ще се върнат и ще донесат в търбусите гнилост и разложение. За тях то е прекрасно, защото очевидно утолява неистовите конвулсии на глада. Обезумели от болка, породена от страха, те се стремят да отклонят наказанието от този, който ги е пратил, предлагайки му всичко, което им е скъпо.

14. Светия Дух те е дарил с вестители на любовта, за да ги разпратиш вместо онези, които си обучавал в страх. Те също са готови да ти върнат онова, което им е скъпо, както и другите. Ако изпратиш тях, те ще съзрат само невинното и красивото, доброто и благородното. И също тъй щателно ще следят да не изпуснат от поглед дори и най-дребното милосърдие, дори най-малката проява на прошка, дори най-крехкото дихание на Любовта. И ще се завърнат с всичко, което са намерили щастливи, за да го споделят с теб в любов. Не се страхувай от тях. Те ти предлагат спасение. Техни са вестителите на сигурността, защото виждат доброто в света.

15. Изпратиш ли в света само посланиците на Светия Дух и ако не се стремиш към други вести, освен техните, ти ще престанеш да съзираш страх. Светът ще се преобрази пред погледа ти, очистен от всякаква вина и нежно докоснат от красотата. Няма прах в него, който да не е вложен от теб. И няма да виждаш това, което си пожелал вестителите на любовта да премахнат. Светия Дух ти е дал Своите вестители, които да изпратиш при своя брат, за да се върнат с онова, което вижда любовта. Те са ти дадени, за да изместят гладните кучета на страха, които си изпращал. И те потеглят, за да ознаменуват края на страха.

16. Любовта също ще ти предложи пиршество върху маса, Покрита с белоснежна покривка, сред тиха градина, където не се чуват други звуци, освен пеене и тих, радостен шепот. Това е пиршество в чест на твоите свети взаимоотношения, където всеки е поканен като почитан гост. И в един свят миг всички заедно изричат благослов, в благородно единение пред масата на причащението. И аз там ще се присъединя към теб, както съм обещал отдавна, и ще удържа това свое обещание. Защото в твоите нови взаимоотношения съм приет. А аз съм там, където съм приет.

17. Сьстоянието на благодат е, в което съм приет, а това значи, че най-сетне си ми простил. Защото аз бях превърнат в символ на твоя грях и затова е трябвало да умра вместо теб. За егото грехът означава смърт и затова спасение се постига чрез убийство. Спасението се разглежда като убийство на Божия Син вместо на теб. Но нима аз бих ти предложил тялото си - на теб, когото обичам - когато познавам неговата нищожност. Или бих учил, че телата не ни разделят? Моето тяло не бе по-скъпоценно от твоето; не бе по-добро средство за връзка си спасението, нито Източникът на спасение. Никой не може да умре наместо друг и смъртта не изкупва греха. Но ти можеш да живееш, за да покажеш нереалността на греха. Тялото наистина изглежда символ на греха, докато вярваш, че то може, да ти предостави желаното. Докато вярваш, че то може да ти достави удоволствие, ще вярваш също така, че може да ти донесе болка. Да си мислиш, че можеш да постигнеш щастие и удовлетворение от толкова малко, означава да нанесеш сам вреда на себе си, а да ограничиш щастието, което можеш да имат, би предизвикало болка, за да запълни мизерния ти запас и да внесе пълнота в живота ти. Това е пълнотата такава, каквато и вижда егото. Защото вината се намъква там, където е отстранено щастието, за да го замести. Причащението е друг вид пълнота, която преодолява вината, защото надмогва тялото.
Б. Втора пречка: Вярата, че тялото е ценно заради онова, което може да предложи

1. Казахме, че първата пречка, която трябва да се преодолее, за да се постигне мир, е желанието да се откажеш от него. Там, където доминира влечение към греха, мирът е нежелателен. Второто препятствие пред постигането на мир, което е тясно свързано с първото, е убеждението, че тялото е ценно с онова, което може да предложи. Защото тук влечението към вината се проявява посредством тялото и се вижда в него.

2. Такава е ценността, която ти се струва, че мирът може да ти отнеме. Това е владението, от което вярваш, че мирът ще те изгони, оставяйки те бездомен. И заради това владение си готов да откажеш да дадеш прибежище на мира. Тази „жертва" ти се струва прекалено голяма, твърде много е да се иска тона от теб. Но дали е жертва или освобождение? Какво реално ти е дало тялото, което да оправдава странната ти вяра, че в него е спасението? Нима не виждаш, че това е вяра в смъртта? Че тук тръгва възприемането на Изкуплението като убийство. Това е източникът на идеята, че любовта е страх.

3. Пратениците на Светия Дух се изпровождат далеч отвъд пределите на тялото, приканвайки съзнанието да се присъедини в свето причастие и да бъде в мир. Такова е посланието за вас, дадено им от мен. Само пратениците на страха виждат тялото, защото търсят онова, което може да страда. Жертва ли е да се отърсиш от онова, което може да страда? Светия Дух не изисква да пожертваш надеждата за удоволствия на тялото; тялото не храни подобна надежда. Но то не може да те накара също да се страхуваш от болката. Болката е единствената „жертва", която иска Светия Дух и той ще те избави от нея.

4. Мирът се разгръща от теб единствено към вечното и достига до теб от вечността. Всичко останало преодолява. Второто препятствие пред постигането на мир е също така нестабилно, както и първото. Защото ти не искаш нито да се отърсиш от мира, нито да го ограничаваш. Какви са тези препятствия, които си готов да издигнеш на пътя на мира, ако не прегради между онова, което желаеш и възможността да го осъществиш? Ти се стремиш към причастие, а не към пиршеството на страха. Търсиш спасение, а не болка и вина. И искаш Отца, а не една глинена могила да бъде твоят дом. С теб в свети взамоотношения е Синът на твоя Отец. Той не е преставал да бъде причастен с Него, нито със себе си. Когато приемаш единението със своя брат, ти признаваш този факт. Това признание не ти струва нищо, а те освобождава от разплата.

5. Скъпо са ти стрували твоите илюзии и нищо, което си платил, не ти е донесло мир. Нима не си щастлив, че не може да се пожертва Небето и от теб не може да се изисква жертва? Не Съществува пречка, която да се издигне пред нашето единение, защото аз присъствам във всички твои свети взаимоотношения. Ние ще преодолеем заедно всички прегради, защото не сме извън дверите, а вътре. Колко е лесно да се отворят дверите отвътре, за да посрещнат мира, който да благослови този изнурен свят! Нима можем да се затрудним да преодолеем заедно преградите, когато ти си се съединил с безграничното? Краят на вината е в твоите ръце, за да го дариш. Нима сега ще се спреш, за да съзираш вината в своя брат?

6. Позволи ми да бъда за теб символ на края на вината и погледни на своя брат така, както би погледнал на мен. Прости ми всички грехове, които смяташ, че е извършил Божият Син. И в светлината на твоята прошка той ще си припомни кой е и ще забрави онова, което никога не е било. Аз те моля за прошка, защото, ако ти си виновен, съм виновен и аз. Но след като аз преодолях вината и победих света, ти беше с мен. Koе ще видиш в мен - символа на вина или на края на вината, помнейки, че каквото символизирам за теб, това виждаш в себе си?

7. В свещените ти взаимоотношения истината заявява за себе си и се оглежда любовта. Спасението произтича дълбоко от онази обител, която си предоставил на моя Отец и мен. И там сме заедно в безмълвното причастие, в което Отец и Син са единени. О, елате всички вярващи в светото единение на Отца и Сина вътре във вас! И не стойте настрана от онова, което ви се предлага като благодарност, че сте дали на мира неговия Небесен дом. Разпръснете по света щастливата вест за края на вината и целият свят ще ви откликне. Помисли си само какво ще бъде твоето щастие, когато всеки ти засвидетелства края на вината и ти покаже, че със силата й е свършено завинаги. В какво може да се състои вината, когато се приключи с вярата в греха? И къде е смъртта, когато нейният велик защитник не се чува повече?

8. Прости ми своите илюзии и ме освободи от наказание за нещо, което не съм сторил. Така ще познаеш свободата, на която съм те учил, като покажеш какво е свобода на своя брат и по този начин освободиш и мен. Аз живея в твоите свети взаимоотношения, но ти си готов да ме оковеш, като издигаш пречки пред свободата и ми преграждаш пътя към теб. И вее пак, невъзможно е да преградиш пътя на Този, Който е вече тук. И в Него е възможно нашето причастие, в което вече сме свързани, да бъде съсредоточие на ново възприятие, което где донесе светлина на целия свят, съдържащ се в теб.
б. Влечение към болката

9. Твоят малък дял е да предадеш на Светия Дух изцяло представата си за жертва. И да приемеш на нейно място мира, който ти предлага Той, без онези ограничения, които биха задържали неговото разгръщане и биха ограничили твоето съзнание за него. Защото каквото дава Светия Дух, трябва да се разгръща, за да бъде твоя безграничната Му сила и да го ползваш за освобождаването на Божия Син. Ти не желаеш да се освобождаваш от мира, а имаш ли го, не можеш да му наложиш граници. Ако мирът е бездомен, то и ти, и аз сме бездомни. И Този, Който е нашият дом, е бездомен заедно с нас Нима желаеш това? Завинаги ли искаш да бъдеш скитник, които търси мир? Нима ще възложиш надеждата си за мир и щастие на нещо, което неминуемо ще се провали?

10. Вярата във вечното е оправдана винаги, защото вечното е винаги добро, безкрайно търпеливо и напълно любящо. То ще те приеме цялостно и ще ти даде мир. Но вечното може да се съедини единствено с онова в теб, което е вече безсмъртно и в мир. Тялото не може да ти даде нито мир, нито тревога; нито радост, нито болка. То е средство, не и цел. То няма цел само по себе си, а само такава, каквато му се приписва. Тялото е това, което е средството за постигане на целта, която си му приписал. Само съзнанието може да си постави цел, да види средствата за нейното постигане и да оправдае използването им. 'Мирът и вината са условия на съзнанието, които могат да се постигнат. И тези условия са домът на онази емоция, която ги е породила, и следователно е съвместима с едното или другото.

11. Но замисли се коя от тези емоции е съвместима с теб. Ти разполагаш със свободен избор. Но всичко, което се състои в Него, ще дойде заедно с него и никога това, което смяташ, че е твоя същност, не може да бъде откъсната от избора. Тялото е великият мним предател на вярата. В него са заложени разочарованието и семената на безверието, но само ако очакваш от него онова, което то не може да даде. Може ли една твоя грешка да бъде достатъчно основание за разочарование и депресия и съответно за нападение срещу онова, което си мислиш, че те е подвело? Недей използва собствената си грешка като оправдание на своето неверие. Ти не си съгрешил, но си сбъркал относно онова, което заслужава вяра. И като поправиш тази грешка, ще се сдобиеш с вяра.

12. Невъзможно е да търсиш удоволствие чрез тялото, без да намериш болка. Много е важно да се разбере тази връзка, защото именно нея егото използва като доказателство за съществуването на греха. Но тази взаимовръзка съвсем не притежава смисъла на наказание. Тя е само неизбежен резултат от отъждествяването ти с тялото, което е покана за болката. Защото то приканва страха да нахлуе и да се превърне в твоя цел. Влечението към вината неизбежно прониква заедно с него и затова каквото страхът налага на тялото, е болезнено. То е част от болката на всички илюзии и илюзията за удоволствие ще бъде също, както илюзията за болка.

13. Не е ли неизбежно това? Под диктата на страха тялото ще се стреми към вината, вярно на своя господар, чието влечение към вината поддържа изцяло неговото илюзорно съществувание Следователно, това е влечение към болката. Като се ръководи от такива възприятия, тялото започва да служи на болката, като ревностно се стреми към нея и се подчинява на представата, че болката е удоволствие. От тази идея именно произтича всичко, което егото възлага на тялото. И тази безумна взаимозависимост крие то, като едновременно се подхранва от нея. То учи, че щастието е в телесните удоволствия. Но на себе си шепти: „Те са смърт".

14. От къде идва значението на тялото за теб? Това, което го изгражда, положително няма никаква стойност. И със същата положителност може да се твърди, че то е безчувствено. То само ти предава чувствата, които желаеш. Както всеки посредник за общуване, тялото просто получава и препраща посланията, които са му дадени. То е напълно безчувствено към тях. Всички чувства, вложени в тези послания, им се придават от изпращача и получателя. Както егото, така и Светия Дух разбират това, а също и че в този случай изпращачът и получателят е един и същ. Светия Дух с радост ти дава да разбереш това. Егото го укрива, защото предпочита да не го осъзнаваш. Кой би изпратил вести на омраза и агресия, ако разбираше, че ги изпраща на себе си? Кой е готов да обвинява, да внушава вина и заклеймява сам себе си?

15. Посланията на егото се изпращат от теб винаги с убеждението, че от твоето послание за нападение и вина ще пострада някой друг. И дори ако и ти страдаш, все пак някой друг ще страда повече. Великият измамник разбира, че не е така, но като „враг" на мира, той те подтиква да изпратиш всички свои посланици на омраза, за да се отърсиш от нея. И за да те убеди, че това е възможно, той иска от тялото да търси болка в нападението над някой друг, като нарича това наслада и ти го предлага като освобождение от нападението.

16. Недей да слушаш това негово безумие и да вярваш, че е истина невъзможното. Не забравяй, че егото е посветило тялото на целите на греха и възлага изцяло на него вярата, че това може да се осъществи. Печалните му служители пеят протяжни и нескончаеми химни на тялото, празнувайки най-тържествено властта на егото. Всички до един са длъжни да повярват, че да се подчиниш на влечението към вината означава да се освободиш от болката. Всички до един трябва да отъждествяват себе си с тялото, без което ги чака смърт и в което смъртта е не по-малко неизбежна.

17. Не е дадено на служителите на егото да осъзнаят, че са се посветили на смъртта. Дадена им е свобода, но те не са я приели, а това, което се предлага, трябва и да се приеме, за да бъде наистина дадено. Защото и Светия Дух е посредник на общуването, приемайки посланието на Отца и предавайки го на Неговия Син. Също както егото, Светия Дух е едновременно изпращащ и получаващ. Защото, каквото е изпратено чрез Него, се получава също чрез Него, търсейки и намирайки при това Себе си. Така егото намира смъртта, която търси и ти я връща.

1. На теб и твоя брат, в чиито специални взаимоотношения се е явил Светия Дух, ви е дадено да освободите себе си и да освобождавате другите от влечението към смъртта. Това освобождение ти е дадено и ти си го приел. Но трябва да узнаеш повече за това особено влечение, защото то представлява третата пречка, която трябва да се преодолее, за да се постигне мир. Никой не може да умре, ако не е избрал смъртта. Това, което ти се струва страх от смъртта, е всъщност влечение към нея. Вината също е нещо, което внушава страх и от което хората се страхуват. Но тя не може да има никаква власт, освен над онези, които имат влечение към нея и се стремят към нея. Същото е и по отношение на смъртта. Създадена от егото, нейната тъмна сянка пада над всички живи същества, защото егото е „враг" на живота.

2. Но една сянка не е способна да убие. Какво е сянката за живите? Прекрачват я - и вече я няма. Ала какво става с онези, които са се обрекли да не живеят, с обвитите в траурния воал на „грешници" - погребалния хор на егото, които пристъпват тежко, отдалечавайки се от живота, като влачат веригите си и маpшируват в траурна процесия в чест на своя мрачен господар, властелина на смъртта? Докосни когото и да е от тях с нежните ръце на прошката и виж как ще се смъкнат неговите окови заедно с твоите. Виж как ще захвърли черната роба, която носеше за погребението си, и чуй как ще се присмее над смъртта. Той може да избегне присъдата, наложена му от греха, чрез твоята прошка. Това не е надменност. То е Волята Божия. Какво е невъзможно за теб, който си приел Неговата Воля за своя? Какво представлява смъртта за теб? Ти не си се посветил на смъртта, нито на нейния господар. Приемайки целите на Светия Дух вместо тези на егото, ти си отхвърлил смъртта и си я заменил с живот. Ние знаем, че една идея не се откъсва от своя първоизточник. И смъртта е резултатът на онази мисъл, която сме нарекли его, както животът е резултат на Божията Мисъл.
в. Нетленното тяло

1. От егото са произлезли грехът, вината и смъртта в противовес на живота, невинността и на Волята на Самия Бог. Къде може да има такова противопоставяне, освен в болните умове на безумните, отдадени на лудостта и изправили се срещу Небесния мир? Едно е сигурно - Бог, Който не е сътворил греха, нито смъртта, няма желание ти да влачиш техните окови. Той не познава нито греха, нито неговите последствия. Забулените силуети в погребалната процесия не маршируват в почит на своя Творец, Чиято Воля е те да живеят. Те не следват Неговата Воля - те й се противопоставят.

4. И какво представлява това тяло в черна плащаница, което ще погребват? Тяло, обречено от тях на смърт, символ на тлението, жертвоприношение пред греха, което го подхранва и поддържа неговия живот; нещо обречено, прокълнато от своя създател и оплаквано от всеки, който вижда в него себе си. Ти, който вярваш, че си обрекъл Божия Син на това, проявяваш надменност. Но ти, който си готов да го освободиш, само оказваш почит на Волята на неговия Творец. Надменността на греха, гордостта на вината, гробницата на разделението са част от твоето несъзнавано посвещение на смъртта. Блясъкът на вината, който си положил върху тялото, ще го унищожи. Защото егото унищожава онова, което обича, поради неговата покорност. Но то не може да убие нищо, което не му се подчинява.

5. Ти можеш да се посветиш на друго, което ще поддържа тялото ти нетленно и съвършено дотогава, докато служи на свещената ти цел. Тялото не умира също така, както не притежава чувства. То не прави нищо. Само по себе си то не е нито тленно, нито нетленно. То е нищо. Резултат от нищожната, налудничава идея за тлението, която може да се поправи. Защото Бог е дал в отговор на тази безумна идея Своя Собствена; това е Отговорът, който не Го е напускал и следователно свежда съзнанието за Твореца до всеки ум, който е чул Неговия Отговор и Го е приел.

6. На теб, който си се посветил на нетленното, ти е дадена и ти си я приел силата да освобождаваш от тлението. Какъв по-добър начин да се предаде първият и основен принцип в курса на чудесата, освен като се покаже, че това, което ти се струва най-трудно, може да се осъществи първо? Тялото може единствено да обслужва твоята цел. Както го възприемаш, такова ще ти се струва то. Смъртта, ако беше истина щеше да бъде окончателно и пълно прекъсване на общуването, което е целта на егото.

7. Онези, които се плашат от смъртта, не виждат колко често и колко силно я призовават и я приканват да ги спаси от общуване. Защото смъртта се възприема като сигурност - великият спасител от светлината на истината, отговор на Отговора, заглушаващ Гласа, Който говори от името на Бога. Но оттеглянето в смъртта не е краят на противоречието. Само Божият отговор е неговият край. Твоята мнима любов към смъртта, която мирът трябва да преодолее изглежда твърде голяма. Защото в нея се крият всички тайни на егото, всички странни средства за измама, всички негови болезнени представи и причудливи фантазии. Тя е окончателният край на единението, триумфът на това, което егото е осъществило над творението, победата на лишеното от живот над Самия Живот.

8. Краят на деформирания свят на егото е пръстта, под която то ще остави да лежи Божия Син, убит по негова повеля, доказващ със своето разтление, че Самият Бог е безсилен пред могъществото на егото, неспособен да защита живота, който е сътворил, противно на жестоката воля на егото да убива. Братко мой, чедо на нашия Отец, това е само сън за смъртта. Няма нито погребение, нито олтари на тъмата, нито сурови повели или превратни заклеймяващи ритуали, към които тялото да те води. Не очаквай освобождение от него. Но го освободи от безмилостните и неадекватни повели, които си му наложил, и му прости за онова, което ти си му заповядал да направи. Превъзнасяйки тялото, ти си го осъдил на смърт, защото само смъртта би могла да превъзмогне живота. А какво, ако не пълно безумие, е да се вижда поражение у Бога и да се смята то за реално?

9. Страхът от смъртта ще премине, когато влечението към нея отстъпи пред реалната притегателна сила на любовта. Съвсем близо е краят на греха, тихо стаен в твоите сигурни взаимоотношения, основани на единение с твоя брат, които могат да се превърнат в могъща сила за Бога. Спасението на неговия младенчески етап се пази грижливо от любовта, която го предпазва от всяка мисъл, представляваща агресия, и тихо го подпитва, за да осъществи могъщата задача, която ти е поверена. За твоята новородена цел се грижат ангелите, желае я Светия Дух и Самия Бог я съхранява. Тази новородена цел не се нуждае от твоята защита; тя ти принадлежи. Тя е безсмъртна и в нея самата е краят на смъртта.

10. Каква заплаха може да надвисва над напълно невинния? Какво може да засегне безгрешния? Какъв страх би могъл да нахлуе, за да наруши мира на лишения от грехове? Онова, което ти е дадено, макар и в своята младенческа фаза, притежава пълно общение с Бога и с теб. В своите малки ръце то държи в пълна безопасност всяко чудо, което ще сториш, и ти го предава. Чудото на живота е безсмъртно, родено във времето и подхранвано от вечността. Погледни това дете, на което даваш приют чрез опрощението на своя брат и виж в него Божията Воля. Тук е повторното рождение на детето от Витлеем. И всеки, който му даде подслон, ще го последва, не към кръста, но към възкресението и живота.

11. Когато нещо ти се стори източник на страх, когато някаква ситуация ти вдъхва ужас и тялото ти се разтрепери и те избие студена пот от уплаха, спомни си, че това е винаги по една единствена причина - егото е възприело тялото като символ на страх, като знак на греха и смъртта. Спомни си тогава, че никой знак или символ не бива да бъде погрешно смятан за първоизточник, защото знакът и символът са само означения на нещо различно от тях самите. Значението им трябва да се търси не в самите тях, а в онова, което превъплъщават. Така те могат да означават всичко или нищо, в зависимост от истината или неистината на идеята, която отразяват. Изправяйки се пред подобна привидна несигурност на смисъла, недей да съдиш за него. Спомни си святото Присъствие на Този, Който ти е даден да бъде Първоизточникът на всяко съждение. Предай го на Него, за да отсъди Той и кажи:

1. Какво би виждал, ако го нямаше страхът от смъртта? Какво би чувствал и мислил, ако в теб липсваше влечението към смъртта? Много просто: щеше да си спомниш своя Отец. Твореца на живота, Първоизточника на всичко живо, Отеца на вселената и на вселената на вселените, и на всичко, което е допри отвъд тях, щеше да си спомниш. И когато този спомен възникне в твоето съзнание, мирът трябва да преодолее една последна пречка, след която ще бъде постигнато спасение и Божият Син ще си възвърне разума напълно. Защото тук свършва твоят свят.

2. Четвъртата пречка, която трябва да се преодолее, е надвиснала като тежък воал над лицето на Христос. Но когато лицето Му проникне отвъд воала, сияйно от радост, защото живее в Любовта на Своя Отец, мирът леко ще отмахне завесата и ще се втурне да Го посрещне, за да се съедини най-сетне с Него. Защото този тъмен воал, който сякаш уподобява лицето на самия Христос на лице на прокажен и светлите Лъчи на Любовта на неговия Отец, които озаряват лицето Му със слава, изглеждат като потоци кръв – този мрачен воал избледнява и изчезва в ослепителната светлина отвъд него, когато изчезне страхът от смъртта.

3. Това е най-тъмната завеса, която се хвърля от вярата в смъртта и се пази от влечението към смъртта. Посвещението на смъртта и на нейното господство е сурова клетва, тайно обещание пред егото никога да не се повдигне тази завеса, да не бъде приближавана и да няма и подозрение дори относно нейното съществуване. Това е тайна сделка с егото да се държи всичко отвъд завесата завинаги заличено и забравено. Това е твоето обещание никога да не допуснеш връзка, която да те извади от разделението; великата амнезия, в която споменът за Бога изглежда напълно заличен, раздвоението между твоя Аз и теб; страхът от Бога - последната стъпка в твоето разпадане.

4. Виж само как вярата в смъртта създава впечатлението, че те „спасява”. Защото, ако нея я нямаше, от какво друго щеше да се страхуваш, ако не от живота? Именно влечението към смъртта прави живота да изглежда грозен, жесток и тираничен, Ти не се страхуваш толкова от смъртта, колкото от егото. Това са приятелите, които си избрал. Защото в тайния съюз, който си сключил с тях, ти си приел никога да не позволиш страхът от Бога да те напусне. Но сега можеш да погледнеш лицето на Христос и да се съединиш с Отца заедно с Него.

5. Всяка пречка, през която мирът трябва да премине, се преодолява именно по този начин - страхът, който я е породил, отстъпва пред, любовта отвъд него и изчезва. Същото се отнася и до тази. Желанието да се отърсиш от мира и да отблъснеш Светия Дух изчезва пред безмълвното разбиране, че Го обичаш. Възвеличаването на тялото се отхвърля в полза на духа, който обичаш така, както не би могъл никога да обичаш тялото. Влечението към смъртта завинаги изчезва, когато се събуди привлекателната сила на любовта, за да те призове. Отвъд всички пречки пред, любовта, Самата Любов те зове. И всяка пречка се преодолява по силата на влечението към онова, което е отвъд нея. Стремежът ти към страха бе силата, която ги бе поддържала. Но когато до теб достигна Гласът на Любовта отвъд тях, ти му откликна и те изчезнаха.

6. И сега стоиш в ужас пред онова, което се бе заклел никога да не погледнеш. Свеждаш очи надолу и си спомняш обещанието, дадено пред твоите „приятели". "Красотата" на греха, нежната привлекателност на вината, „Светия" восъчен образ на смъртта и страхът от отмъщението на егото, пред, което си се заклел с кръвна клетва да не го напускаш - всички те се надигат и изискват от теб да не вдигаш очи. Защото осъзнаваш, че ако ги погледнеш и оставиш завесата вдигната, те ще изчезнат завинаги. Всичките ти „приятели", твоите закрилници и твоят „дом" ще изчезнат. Ще престанеш да си спомняш каквото и да било от онова, което помниш сега.

7. Струва ти се, че само да вдигнеш очи, и ще се видиш напълно изоставен на този свят. Но всичко, което ще се случи, е, че ти ще напуснеш света завинаги. Това е потвърждение на твоята собствена воля. Погледни на нея с отворени очи и вече никога няма да вярваш, че си оставен на произвола на неща които са по-силни от теб, на произвола на сили, които не можеш да контролираш и мисли, които те спохождат противно на твоята воля. Твоята истинска воля е да видиш това. Няма такова безумно желание или дребнав импулс отново да забравиш, нито пристъп на страх, нито студената пот на мнима смърт, който може да застане срещу твоята воля. Защото отвъд завесата ти си привлечен от нещо, което е също и дълбоко в теб, неотделимо и напълно единно.

8. Не забравяйте, че заедно сте стигнали до тук. И съвсем сигурно е, че не егото ви е довело. Нито една пречка към мира не може да се преодолее чрез неговата помощ. То не разкрива тайните си, за да те накара да ги погледнеш и преодолееш. То не ти дава да видиш неговите слабости и да узнаеш, че няма власт, с която да скрива истината от теб. Водачът, който те е довел дотук, остава с теб и когато вдигнеш поглед, ще бъдеш готов да видиш ужаса без никакъв страх. Но първо вдигни очи и погледни невинно своя брат, с повинност, породена от пълното всеопрощаване на неговите илюзии и през очите на вярата, която не ги забелязва.

9. Никой не може да види страха от Бога, без да се ужаси, освен ако е приел Изкуплението и е узнал, че илюзиите не са реални. Никой не може да застане сам пред тази пречка към мира, защото няма да е достигнал до нея, ако брат му не е вървял редом с него. И никой не би се осмелил да погледне този страх без пълно опрощение към своя брат в сърцето си. Застани тук за момент, без да се плашиш. Ще бъдеш готов. Нека се свържем заедно в светия миг, тук, в това място, до което те е довела целта, дадена ти в светия миг. И нека се съединим с вярата, че този, който ни е довел дотук заедно, ще ти даде невинност, каквато ти е нужна, и ти ще я приемеш в името на моята и Неговата Любов.

10. Но не е възможно да видиш това преждевременно. Това място се постига от всеки, когато бъде готов. Щом открие своя брат, той е готов. Но просто да стигнеш до мястото не е достатъчно. Едно пътуване без цел е безсмислено и дори когато свърши, изглежда лишено от съдържание. Как ще узнаеш, че е свършило, ако не съзнаваш, че целта му е осъществена? Тук, когато си в края на своето пътуване, ти виждаш неговата цел. И тук избираш дали да я видиш, или да продължиш да се луташ само за да се върнеш и да имаш възможност още веднъж да избереш.

11. Да погледнеш на страха от Бога наистина изисква известна подготовка. Само разумният може да погледне на очевидното безумие и вилнеещата лудост със съжаление и съчувствие, а не със страх. Защото само ако участва в нея, лудостта изглежда страшна, а то участваш в нея само до тогава, докогато не погледнеш своя брат със съвършена вяра, любов, и нежност. Пред пълното всеопрощение ти продължаваш да стоиш без да прощаваш. Страхуваш се от Бога, защото се страхуваш от своя брат. Онези, на които не прощаваш, ти вдъхват страх. А никой не постига любовта, ако го придружава страхът.

12. Този брат, който стои до теб, все още ги се струва чужд. Не го познаваш и начинът, по който го разбираш, те плаши. И ти продължаваш да го нападаш, за да съхраниш, както си мислиш, собствената безопасност. И все пак, в негови ръце е твоето спасение. Виждаш неговата лудост, която мразиш, защото я притежаваш и ти. И цялото съчувствие и прошка, които биха я изцелили, отстъпват пред страха. Братко, ти имаш нужда да простиш на своя брат, защото вие ще бъдете заедно в безумието, или в Небесното Царство. И заедно ще вдигнете поглед с вяра или не ще го направите изобщо.

13. Този, който е до теб, ти предлага чашата на Изкуплението, защото в него е Светия Дух. Нима ще издигнеш греховете му срещу него или ще приемеш дара, който носи за теб? Дарявайки ти спасение, дали той е твой приятел или враг? Избери какъв е, като помниш, че това, което ще получиш от него, е зависимо от твоя избор. В него е силата да прости греховете ти, както ти неговите. Никой сам не може да си дари това опрощение. Но вашият спасител стои до всеки от вас. Позволи му да бъде това, което е, и не се опитвай да превърнеш любовта в свой враг.

14. Погледни своя Приятел, Христос, Който стои редом с теб. Колко свят и красив е Той! Ти мислеше, че е съгрешил, защо то бе хвърлил воала на греха върху Него, за да скриеш красотата Му. И въпреки това, Той ти дава прошка, за да споделиш Неговата Святост. Този „враг", този „чужденец", все пак ти предлага спасение като Негов Приятел. "Враговете" на Христос, поклонниците на греха, не знаят Кого нападат.

15. Това е твоят брат, разпънат от греха и очакващ освобождава не от болката. Нима няма да му предложиш прошка, когато само той може да я предложи на теб? Заради своето спасение, той ще даде спасение на теб със същата сигурност, с която Той е сътворил всичко живо и го обича. И неговият дар е истинен, защото е даден, както и приет. Няма Божествена благодат, която да не можеш да дариш на своя брат, получавайки я от своя пресвят Приятел. И нека той не я задържа, защото ти му я предлагаш, за да я получиш. И ще получи от теб онова, което ти си получил от него. Спасението ти е дадено, за да го предадеш на своя брат, получавайки го по този начин. На когото простиш, той е свободен, а ти притежаваш онова, което си дал. Прости греховете, които твоят брат смята, че е извършил, как то и цялата вина, която ти се струва, че виждаш в него.

16. Това е святото място на възкресението, до което стигаме от ново; до което ще се връщаме дотогава, докогато се осъществи и приеме спасението. Помисли кой е твоят брат, преди да го заклеймиш. И отдай благодарност на Бога за това, че твоя брат е свят и е приел дара на светостта и за теб. Присъедини се към него с радост и премахни всяка следа от вина в неговото тревожно и измъчено съзнание. Помогни му да повдигне тежкия товар на греха, който си му наложил и който той е прие и го захвърли с лекота и щастлив смях далеч от него. Не го налагай като тръни над веждите му, не го приковавай е него, лишен от спасение и безнадежден.

17. Дари с вяра своя брат, защото вярата, надеждата и милостта ти принадлежат, за да ги даряваш. В ръцете, които дават, се два дарът. Погледни на своя брат и виж в Него Божия дар, които ще получиш. Великден наближава, времето на възкресението. Нека взаимно да се дарим със спасение и да споделим спасението, за да възкръснем като един и да не бъдем разделени от Смъртта. Виж дара на свободата, който съм дал на Светия Дух за теб. И двамата с брат ти бъдете свободни заедно, като дарите и на С ветия Дух същия този дар. И давайки го, получете го от Heго за това, че сте го дарили. Той ни води - вас и мен, за да се Срещнем тук, на това свято място и да направим своя общ избор.

18. Освободи тук своя брат, както аз те освободих. Дай му същия този дар и гледай на него без осъждане. Нека той бъде невинен в твоите очи, както ти в моите и не забелязвай греховете, които му се струва, че вижда в себе си. На брат си предложи свобода и пълно освобождение от греховете тук, в долина та на привидната агония и смъртта. Така заедно ще подготвим пътя за възкресението на Божия Син, ще му позволим отново да възкръсне във възпоменание на неговия Отец, Който не познава нито грях, нито смърт, а само вечен живот.

19. Заедно ние ще изчезнем в Присъствието отвъд завесата, не за да се изгубим, а за да се намерим; не за да бъдем видени, а за да бъдем познати. И познавайки, нищо, което е установено в Божия план за спасение, няма да остане несвършено. Това е целта на пътуването, без което самото пътуване е лишено от смисъл. Тук е Божият мир, който извечно ти е даден от Него. Тук е почивката и покоят, които търсиш, причината за пътуването от самото му начало. Небето е дар, който дължиш на своя брат, дължимата благодарност, която отдаваш на Сина Божи за Това, което е и което Неговият Отец го е сътворил да бъде.

20. Помисли внимателно как ще погледнеш приносителя на този дар, защото, както гледаш на него, такъв ще ти се стори дарът Му. 'Както виждаш него - като дарител на вина или спасение, така и ще видиш и приемеш дареното. Разпънатите даряват болка, защото ги боли. Но спасените даряват радост, защото са спасени от болката. Всеки дарява това, което получава, но трябва да събере какво да бъде онова, което ще получи. И ще разпознае какъв е неговият избор по онова, което дава и което му е дадено. И няма нищо в Рая или в ада, което да попречи на този избор.

21. Ти си стигнал до тук, защото избра този път. А никой не Предприема нещо, което намира за безсмислено. Това, в което си повярвал, продължава да заслужава вярата ти и те закриля с такава силна и нежна вяра, че тя ще те издигне далеч отвъд тъмната завеса и ще постави Божия Спи в пълна безопасност под закрилата на неговия Отец. В това е изцяло предназначението на този свят и на пътуването през този свят, какъвто и да е неговият смисъл. Отвъд него, те са безсмислени. 'Двамата с твоя брат стоите заедно и все още не сте убедени, че имате някаква цел. Но на теб ти е дадено да видиш тази цел в своя свят Другар и да я разпознаеш като своя.