Основни космически закони Ако Вселената наричат Макрокосмос, то човекът е Микрокосмос и цялата Вселена се намира вътре в него. Да поясним това положение. Там, където завършва физическият свят, т.е. светът, който можем да усетим с петте си сетивни органи и да измерим, там започва невидимият, финият свят. Той също е така реален, както и физическият. Ние всяка секунда се докосваме, общуваме с финия свят чрез различните си тела. Мислим, разговаряме, работим, обичаме, спим - ние постоянно взаимодействаме с финия свят и той взаимодейства с нас. Колкото качествено правим това, дотолкова хармонизираме и нашия живот Може ли да усетим финия свят? В нашия организъм има органи, възприемащи сигналите от финия свят. При повечето хора те са блокирани. Децата виждат понякога същества от финия свят и започват да се страхуват от тъмнината. Виждат ги и животните: котките, които имат развито астрално зрение; кучетата, които усещат незри- ми същества, намиращи се в човешката аура и често лаят сре- щутях. Сигналите на финия материален свят може да усети и обикновеният човек, ако бъде изолиран от всички привични светлинни, звукови и други дразнители [63]. След непродължително време той започва да вижда ярки светлинни приплам- вания, да чува странни и непривични звуци. След това влиза в контакт с някакви същества, т.е. в обикновено състояние на бодърстване, сигналите от обкръжаващия ни свят са толкова силни, че заглушават информацията, идваща от финия материален свят. Този принцип е бил известен още от древни времена в Индия, Тибет, Китай. Достатъчно е да си спомним практиката на бъдещите монаси, готвещи се да се посветят на ци-гун или у-шу. Те престояват в напълно изолирана килия, изсечена дълбоко в скалата. Там били в в пълна звукоизолация, без светлина, от няколко месеца до няколко години и едва след това имали достъп до тайните на майсторството [63]. Този феномен е бил открит и по време на изпитанията на космонавтите, при експериментите, правени при изключени сензорни дразнители. Какво представлява финият свят? В описанието на финия свят ние се сблъскваме със съвсем друга геометрия на пространството и времето, а именно мно- гомерността. Живеейки в триизмерно пространство, за нас е много сложно да си представим, че съществува четиримерно, петмерно, седеммерно пространство. Ние можем да възприемем само сенките или проекциите на тези пространства в нашия триизмерен свят. Затова при излъчването на финия свят в нас, извън нас и чрез интравертни методи, могат да възникнат усложнение и грешки при възприятието. За да се избегнат такива неточности в древната езотерика са използвани методите на многото лица. Например, много богове от индийския и тибетския пантеон били изобразявани с множество лица, различаващи се едно от друго: едни са прекрасни, други са страшни и уродливи. От гледна точка на древната езотерика боговете са многомерни същества. Явявайки се в нашия свят те показват само една от своите проекции, възприемани от нас като отделно тяло. Тези различни лица и множество ръце символизират разни проекции, облик на един и същ бог като многомерно същество. Естествено, че всяка езотерична школа има свое описание на финия свят. Обаче общите принципи са удивително еднакви, което е доказателство за тяхната реална същност [63]. Каква е все пак структурата на Вселената (Макрокосмоса) и каква е нейната взаимовръзка със струкрурата на човека (Микрокосмоса)? В съответствие с различни космогенни концепции [9], структурата на Вселената има седем начала и седем олана на Битието точно така, както структурата на човека има седем тела (обвивки) или седем нива на вибрации. И тези две структури (Макро- и Микрокосмос) са свързани помежду си. Тази връзка е отразена в седем космически закона, формулирани няколко хилядолетия преди раждането на Исус Христос от египетския мъдрец Хермес Трисмегист [57]. В езотеричната традиция Хермес е разглеждан като личност, постигнала висока степен на духовно посвещение. Той е оставил 3000 тома, намерени в библиотеката на гробницата Озимендия, над входа на която били изписани думите: „Лекарство за душата“. За нас космическите закони са интересни с това, че имат универсален характер и могсат да се използват при изучаване на сложната човешка структура. Освен това доста от тези закони, формулирани преди няколко хилядолетия, са потвърдени от съвременната наука. Първият закон или принципът на менталност птаси: „Всичко (в смисъл на Абсолютно, Цяло, Всеединно, т.е. това което съдържа в себе си Всичко), това е умът“. Вселената е нещо умствено, т.е. от позиция на херметизма Абсолюгьт - това е реалност, която включва в себе си всичко, което е било е и ще бъде. Тази реалност е вечна, безкрайна и неизменна, т.е. завършена и съвършена. Тя се проявява като разум, като енергия и като материя. Това означава, че Вселенският Разум има енергия, която обикновено наричат Свети Дух. Материята се разглежда като проявление на Вселенския Разум. Законите на фундаменталната физика [69] теоретически потвърждават наличието на абсолютното „НИЩО“ от което се появява „ВСИЧКО“. В това, че Вселената е разумна, се убедиха и астронавтите, които осъществиха полет до Луната с „Аполо - 14“. За това говори в своята книга астронавтът-парапсихолог, днес директор на Института по ноетика в САЩ Едгар Мичъл.