Друг клас пренастройваеми оптични филтри може да се получи, чрез използването на акусто-оптични и електро-оптични ефекти. Ширина на лентата на пропускане от около 1 nm може да се постигне при използването и на двата ефекта, но за отбелязване е, че при акусто-оптичните филтри обхвата на пренастройка е значително по- голям (над 100 nm).
Трети клас на пренастройваеми оптични филтри се основава на принципа на усилване само на тясна честотна лента от постъпващите оптични сигнали. Стимулирано Брюлиеново разсейване се наблюдава при оптичните вълноводи и може да се използва за селективно усилване на един канал. Напомпващото лъчение се прилага откъм страната на приемника в посока, противоположна на разпространението на многоканалния сигнал.
ІV. Оптични атенюатори.
IV. Оптични атенюатори.
Една оптимирана оптична преносна система има между другото приемник, чиято чувствителност е близко да теоретичните стойности. Това положително качество става в някои случаи недостатък, тъй като постигането на висока чувствителност става за сметка на стеснен динамичен обхват на приемника. Поради тази причина, при по-къси оптични линии, които внасят малко затихване по пътя на оптичния сигнал, се налага приемникът да се включи след затихвател (заместител на оптична линия с допълнителна дължина). Това са неутрални филтри по пътя на сигнала, който отслабват сигналната мощност, без да нарушават спектралната характеристика на сигнала.
Следните изпълнения са възможни:
- атенюатори с постоянна стойност на внесеното затихване, които се реализират като заварки със съответно затихване и са изпълнени като шнур /раtch-согd/ или елемент в адаптер;
ІV. Оптични атенюатори.
- атенюатори с регулируема стойност на внесеното затихване като интегрирана част от оптичния приемник. Тук се използват неутрални филтри с различна дебелина.
След овладяването на оптичните връзки за далечни разстояния, при които се води упорита борба за всеки допълнителен децибел в мощностния баланс, чрез разработка на оптични влакна и пасивни компоненти с затихвания близки до теоретично възможните, дойде моментът на широкото навлизане на оптичните преносни системи в селищните абонатни мрежи. Във връзка с това ново приложение на оптичните преносни системи възникват някои специфични проблеми. Един от тях е свързан с унификацията на приемо-предавателните устройства осъществяващи връзки в широк спектър от дължини на оптични линии между 50 m и 10-20 km. Допълнителни изисквания към тези устройства са ниска цена, липса на настройки при монтаж както и възможност за бърза подмяна.
