Махабхарата. Рамаяна Индийски национални епопеи

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи жените на косата.
Но хукнаха отново сред паника безумна — от змийската отрова дворецът в огън лумна.
Додето се избавят от буйните пожари, палатът рухна, сякаш връз него гръм удари.
И нейде там отдолу в руините зарит, лежеше, неизбягнал съдбата,
Парикшит.
Съветниците царски, брамините и жреца изпратиха достойно до оня свят мъртвеца.
И жителите градски, събрани до един, решиха цар да бъде по- малкият му син.
И младият владетел, на име Джанмеджая, възкачи се на трона. По- мъдър цар не зная.
ПЕСЕН СЕДЕМНАЙСЕТА
Джанмеджая решава да изгори змиите.
Сута каза:
Към злобните влечуги възпламнал от омраза, повика Джанмеджая придворните и каза:
— На клада ще ги хвърля, ала преди да почна, желая да изслушам историята точна за татковата гибел, макар да е печална.
В противен случай няма аз кладата да пална.
Съветниците мъдри с усърдие голямо напълно справедливо възхвалиха баща му:
— Родителят ти, царю, човек с душа открита, обичаше народа и беше му защита.
Пазител непреклонен на четирите касти,
не даваше да пламнат сред тях размирни страсти.
Не цар със добродетел, присъща на владетел, а всъщност царят беше самата добродетел.
63

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Към него никой нийде не хранеше омраза, към никого и царят омраза не показа.
Подкрепяше сираци, вдовици, инвалиди, не давайки на никой злодей да ги обиди.
Красив като Луната, пътуваща по свода, баща ти беше, царю, любимец на народа.
Потомък бе последен на славните каурави, затуй, каквито после добри дела да прави,
не можеше съдбата по други път да тласне — че Парикшит туй значи: „човекът, който гасне“.
Воюваше със меча, когато се налага,
а вечно и успешно срещу шестте ни врага,
а именно: гневливост, скъперничество, леност, чрезмерна похотливост, пиянство и надменност.
И тъй шейсет години, додето свърши срока, предвиден от съдбата.
И змията жестока тогава го ухапа. Това му беше края.
И ти дойде на трона, о царю Джанмеджая.
Макар и още малък, превърна се в опора на цялата държава и всичките й хора.
Отвърна Джанмеджая: — В рода ни всеки цар добро е вършил, бил е обичан господар,
но искам аз за тоя подробности да зная. Кажете ми, велможи, а кой е чул оная беседа на Кашапа и злобния Такшака, когато те били са сами сред пущинака?
Такшака е подкупил лечителя с пари, та той да не отиде баща ми да цери,
и оня се е върнал — така поне твърдите.
Но кой е бил свидетел на всичко в дън горите?
Придворните тогава направиха поклони и казаха: — Отгоре в смокиновите клони
64

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи един човек си чупел за огъня дърва. Кашапа и Такшака не знаели това.
От змийската отрова дървото запламтяло, а вътре, то се знае, и неговото тяло превърнало се в пепел. След туй го съживила на мъдрия Кашапа лечителната сила,
когато и дървото поникнало отново.
Та всичко туй узнахме от неговото слово.
Разказахме ти всичко, о лъве сред царете. Сега стори каквото сърцето те подсети.
От мъка Джанмеджая сурово се навъси, ръцете си закърши и пръстите в яда си.
Очите му, подобни на лотосови листи, зарониха надолу поточета сребристи.
Съвзе се. После каза: — Изслушайте какво е и после изпълнете решението мое:
предлагам ви веднага и при това на всяка цена да се накаже престъпника Такшака.
Защото, ако беше ухапал той баща ми и просто да си иде, а не с пари да мами лечителя Кашапа, не щеше да загине баща ми посред пепел и дворцови руини.
Безспорно би го вдигнал от треската Кашапа. Такшака му попречи, горен от злоба сляпа.
Защото той не губи и нищо не печели от туй, дали са живи, или пък са умрели ухапаните, щом е изпълнил спрямо тях проклятието. Те са платили своя грях.
Но своя грях Такшака тепърва ще плати. Убил чрез огън, нека връз огън запламти!
ПЕСЕН ОСЕМНАЙСЕТА
65

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Съветът на змиите.
Сута каза:
Васуки, царят змийски, след майчината клетва повика всички змии, та с тях да се съветва за средство да избягнат предречената клада, че пламне ли, родът им завинаги пропада.
Той каза им: — О змии, различни клетви има, но има между всички една необорима:
проклятие от майка. И знайте — няма начин гневът да ви не стигне, когато той е майчин.
И днеска, щом си спомня за клетвата на мама, която произнесе в присъствие на Брама,
сърцето ми трепере. И Брама не възпре я, което значи — гибел очаква ни от нея.
Но нека да помислим, додето има време,
с какво да подпомогнем нещастното си племе,
та жертвеният огън на царя Джанмеджая изцяло да пропадне или поне накрая.
Така и боговете направиха съвет на времето, когато издирваха навред
Изчезналия огън, и бяха упорити — откриха го накрая, че свети в пещерите.
След тия думи почна на змиите съветът. Един през друг мълвяха каквото се досетят:
— Добре е да отидем във образ на брамини при царя Джанмеджая, да кажем: „Приеми ни молбите, не изгаряй нещастните влечуги.“ Но тутакси връз тия нахвърляха се други,
минаващи за умни във змийската държава:
— Съветници ще станем на царя и тогава,
когато ни попита да почва ли да пали приготвената клада, ще
66

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи кажеме: „Едва ли.“
И пречки ще посочим и разни светотатства, ще кажем, че самата съдба го възпрепятства.
И той ще го отложи. А още по-добре е жреца да ухапем. Когато той умре и няма кой да води край кладата обряда, тогава, то се знае, и кладата отпада.
Ще трябва да ухапем и който му помага. По тоя път целта ни постига се веднага.
Но други възразиха: — Идея неразумна, а също и опасна в главите ваши хрумна.
Убийството не носи добро, а злото няма предел, когато някой убие жрец на Брама.
В нещастието трябва едно да ни теши и то е — чистотата на нашите души.
А всяка беззаконност, насилие и смут света събарят само, съзиждан с много труд.
— На облаци да станем — мълвяха други змии, връз огъня да ливнем порой, та да измие и помена му даже. — А най-добре ще бъде жреците да издебнем, та техните съсъди потайно да задигнем. — Четвърти закрещяха:
— Да плъзнем сред народа, вселявайки уплаха и както ний умеем, по змийски безпощадни, да хапем безразборно каквото ни попадне.
— Обрядните предмети със тор да оскверниме, тогава ще изгубят свещеното си име.
— Жреци да станем царски. От царя такси скъпи ще вземем и ще бъде принуден да постъпи тъй, както пожелаем, попаднал в наша власт.
— Каква ти власт е тая — просъска други глас.
В басейна да го вържем, когато гол се къпе, тогава власт над него
67

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи ще имаш, брате скъпи.
И учените змии след всичките поуки предложиха накрая на своя цар Васуки:
— Разсъдихме, решихме, че други изход няма, освен да се изпрати във царството на Яма с отрова Джанмеджая. Решихме го, защото, умре ли Джанмеджая, умира с него злото творение, гласящо смъртта на всички змии. Каквото заповядаш, това ще сторим ние.
Към своя повелител погледнаха с надежда,
но той поклати тъжно глава: — Не ми изглежда разумна нито тая възможност, ни оная. Какво да се направи, самият аз не зная и туй ме мъчи много, защото аз съм царят — последиците тежки връз мен ще се стоварят.
Тогава Елапатра, една премъдра змия, им каза: — Тоя огън е наша орисия,
съдбата го предвижда и нищо не гаси го — не можем да отхвърлим всевечното й иго.
Самият Джанмеджая ако поиска даже, от кладата не може и той да се откаже.
Нещастие съдбата за нас е отредила, ще трябва да подирим от нея и закрила.
Когато нашта майка ядосана прокле ни,
от страх се бях пригушил на нейните колени и чух, че боговете възкликнаха: — О Брама, не сме видели друга жестокост по-голяма.
Освен самата Кадру, коя ли майка може така да няма милост.
Защо, кажи ни, боже,
не я възпря, когато децата си проклина? Отвърна богът Брама: —
Не спрях я по причина,
че змиите са вредни и тяхното гъмжило в невиждани размери се
68

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи беше умножило.
Но само злите змии ще си намерят края на жертвения огън на царя
Джанмеджая.
Смъртта си ще избягнат смирените, добрите. А кой ще ги избави?
Един от мъдреците,
известен по земята на младо и на старо, надмогнал всички страсти, наречен Джараткару,
ще има син — Астика, и той ще спре обряда, избавяйки добрите от жертвената клада.
Безсмъртните тогава от Брама пожелаха да чуят за жената, която от монаха ще трябва да зачене, та син да му роди, спасител-прекратител на змийските беди.
И каза богът Брама коя ще е жената — на двамата еднакви ще бъдат имената.
Монахът Джараткару ще вземе за съпруга жената Джараткару, не ще приеме друга.
— Да бъде тъй — решиха и тръгна всеки бог, а също тъй и Брама, към райския чертог.
Това дочух тогава. И тъй, Васуки, царю, сега до тебе виждам сестра ти Джараткару.
Отдай я, щом потърси отшелникът девойка, с която да направят спасителната двойка.
Зарадваха се много нещастните влечуги, а радостта на царя надмина всички други.
Сестра си Джараткару със грижи огради, каквито тя не беше сънувала преди.
И прати съгледвачи да следват по петите аскета Джараткару: —
При мен да дотърчите,
когато пожелае мъдрецът да се жени — въпрос е да сме живи или пък изгорени.
69

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
ПЕСЕН ДЕВЕТНАЙСЕТА
Джараткару среща прадедите си и решава да се ожени.
Шонак каза:
Ти рече, о мъдрецо, че бил е Джараткару известен по земята на младо и на старо.
На що се е дължала голямата му слава? А името му нещо дали не означава?
Сута каза:
Да, „джара“ значи нещо, което се смалява,
а „кару“ пък — суровост. Монахът имал здрава снага и много едра, но с пости непрестанни смалявал я, додето за името си стане достоен най-подире. А също и жената на име Джараткару е праведна и свята.
Но слушай за монаха. Той беше вечен странник. Нощуваше, където го свари слънчев заник.
Във извори свещени топеше живи мощи и в подвизи, каквито не са видени още.
Изсъхнал, както бива на някой дъб кората, намери Джараткару дедите си в гората.
Висяха те над пропаст, държейки се едва за тънко снопче суха проскубана трева.
Едно стъбленце само крепеше ги, а мишка, от ямата излязла, гризеше тая нишка.
Отиде Джараткару при тях и ги попита: — Защо сте окачени над бездна страховита и само жалко стръкче крепи ви, а и него със острите си зъби гризачката гризе го.
Останало е малко и вий ще полетите към зейналата яма надолу със главите.
С какво да ви избавя от тая участ клета? Едната четвъртина или
70

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи едната трета от моите заслуги, или пък, ако щете, изцяло ви ги давам — чрез тях се избавете.
Отвърнаха дедите: — Недей се и опитва, светецо, да помогнеш чрез пост и чрез молитва.
И ние сме аскети и с подвизи такива богати сме, но вече родът ни си отива.
А който без потомство останал е, пропада във ада, та и ние увиснахме над ада.
Надвеси ни съдбата и оттогаз насетне не може вече нищо в ума ни да просветне,
затуй не те познахме, а сигур твойта слава се носи по земята и нека продължава.
Достоен си за нея, защото ни почете,
от мъките ни трогнат. Изслушай ни, аскете.
Монаси бяхме ние и спазвайки най-строго обетите, творяхме дела угодни богу.
Добре, но не родихме, за разлика от други, достатъчно потомци.
От нашите заслуги остана тънка нишка, но все едно, я няма, че скоро ще се скъса над зиналата яма.
Синът ни Джараткару единствен продължава рода ни, ала колко животец му остава.
И той пустинник стана, изучи всички веди, чрез своя аскетизъм до пропаст ни доведе.
Жена не си подири, деца не си роди, а ето че погубва и своите деди.
Случайно ако нейде го срещнеш, о блажени, кажи му да намери жена и се ожени.
Защото, о брамине, разкъсаното снопче от стръкчета, в които над бездната се вкопчи родът ни и увисна, това са влакънцата на нашто родословно
71

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи растение — децата.
А мишката, това е безмилостното време, което ги прегризва. Не можем да го спреме.
Прегризало е всички. Остана ни едничка, и то наполовина проядена тревичка.
Синът ни Джараткару. Последната надежда. Увиснахме на него.
Но времето изглежда,
че в царството на Яма бездетен ще го прати, защото мисли само дела да върши святи,
а всъщност е безчувствен човек и малодушен, на уставите само и догмите послушен.
Отшелничество, пости, молитви, книги, химии в другите велики дела на несравними е това — да си родител. Тъй думат всички хора. Кажи на
Джараткару, на нашата опора,
че трябва, за да бъдат дедите му спасени, жена да си намери, дете да му зачене.
Отвърна им монахът през сълзи: — Аз съм тук, самият
Джараткару, виновният ви внук.
О праотци, жестоко сина си накажете,
уж праведник, а всъщност най-грешен от мъжете.
Възкликнаха дедите: — Съдбата е добра, че тука те доведе. Защо не си избра жена до днеска, сине, та прати ни над ада? — Защото смятах в рая да ида за награда,
задето съм надвивал желания и страсти.
Но тук като ви срещнах и зърнах над каква сте погибел закрепени, отвръщам своя разум от всеки подвиг, който с аскетство е белязан.
Жена ще си намеря, но искам на жената и на мъжа да бъдат еднакви имената,
което да показва, че не десница мъжка ще търси за опора у мен и за
72

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи издръжка,
а както милостиня на просяка се дава, така при мене идва. И взел я бих тогава.
А друга не желая. — След тия свои думи заскита Джараткару по сборища и друми.
Но нийде не намери съпруга Джараткару, че тялото му беше съсухрено и старо.
Отчаян най-подире в гората, в гъсталака се мушна Джараткару и викна, та заплака;
— Дедите си погубих. Горко ми, о, горко ми. Дочуйте ме, о птици, животни, насекоми.
Което е подвижно, което се не движи, да чуе, да помогне на тежките ми грижи!
Заклет аскет доскоро, от кът на кът се местя и търся да намеря девойка за невеста по воля на дедите, че адът ще ги глътне, понеже съм последен и свършва с мен родът ни.
Комуто се намира за женене мома, при мене да я прати, че цялата земя обходих, а невеста да найда все не мога. На просяка отдайте съпруга, ради бога.
Да носи мойто име, но без да се осланя на мене — че съм беден и няма да я храня.
Да дойде като лепта към моята просия. Пратете я, о твари. Към всички ви вопия.
Веднага с тия думи агентите-влечуги дотичаха при царя. Васуки, щом дочу ги,
сестра си издокара с най-хубави премени и тръгна за монаха в гората да я жени.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТА
Джараткару се оженва и скоро изоставя жена си.
73

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Сута каза:
Хареса Джараткару девойката на змея,
че беше дивнобедра. Хареса, но не взе я —
от свойта рядка бедност пред нея се засрами. Досети се Васуки и каза му: — Сестра ми се казва като тебе, монахо, и от мене за зестра тя ще има, когато се ожени,
покои най-обширни с трапеза най-богата — съпругът й не ще си помръдне и ръката.
Спокоен Джараткару се съгласи и с нея отиде да живее в палатите на змея.
Под звуците на химни я хвана за ръка — съпруга по закона тя стана му така.
Под скъпо покривало очакваше ги ложе — до себе си съпругът съпругата положи.
И каза й: — Веднага от тебе ще си ходя, извършиш ли каквото не ми е по угода.
Помни го, ако искаш да бъда твой съпруг. Сгрешиш ли, безвъзвратно отивам си оттук.
Невестата потули в душата й какво е и рече: — Ще изпълня желанието твое.
И вечно да не сбърка уплашена, горкана, започна да му служи като на бяла врана.
Усетила, че иде за нея благо време, когато у жените пониква плод от семе,
изкъпа се тъй, както по ведите се иска, отиде при мъжа си и стана с него близка.
Зародиш като огън у нея запламтя — пламтеше на светеца у нея светостта.
Зародишът растеше подобно на луната, когато не е щърба, а пълна и налята.
74

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Великият отшелник на нейните колени заспа веднаж, притворил зеници уморени.
И чак до залез слънце държеше го сънят в обятията свои. Угасваше денят.
Жената се уплаши, че миг по миг отлитва часът и ще изпусне вечерната молитва.
Аскети като него в обрядите са твърди.
Но може пък разбуден и зле да се разсърди.
Кое е по-престъпно, започна да се чуди: закона да не спази? Гнева му да разбуди?
Накрая тя разсъди, че първото от тях — закона да потъпче — е по- престъпен грях.
И рече сладкодумно на своя мъж, излегнат подобно бога Агни: —
Стани, че вече тегнат на слънцето лъчите към сумрачния запад и в трепета на сетни сияния се стапят,
Възлей вода светена, срещни с молитва мрака. Минута много страшна и сладостна те чака.
Светецът Джараткару събуди се и с гневна гримаса към жена си извърна се и ревна:
— Змеице, тия думи за мене са обида.
Тъй както съм пристигнал, така и ще си ида.
От мене по е слабо небесното светило — преди да се събудя, едва ли би се скрило,
а щеше да ме чака. Това е моя вяра, която ти отхвърли. Повеля има стара:
тоз, който е обиден, с обидчика не може повече да живее, а камо ли на ложе.
Уплашена задума жената Джараткару:
— Не исках да ти сторя обида, господарю,
а вдигнах те да кажеш молитвата си. — Да, но жена си да напусне решил бе той отрано
75

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи и рече: — Казах вече. При мене отказ няма. Така и отначало решихме с тебе двама.
Живях щастливо тука. Отивам си сега. Кажи го на Васуки и трябва без тъга от къщи да изпратиш пустинник като мене. Съпругата му скръсти ръцете си сломени,
молитвено погледна светеца във лицето, събрала малко смелост и много страх в сърцето:
— Пазителю на всички закони и обряди, недей напуска тази, която ти отдаде душата си, снагата, била е с тебе мила и никога и в нищо не се е провинила.
При брат си как ще ида, кажи ми, о блажени, когато, за да имам наследник, ме ожени и всички змии чакат спасение от него. Надяват се на мойто потомство, ала де го?
Не трябва, о съпруже, напразен да е бракът, от който избавител роднините ми чакат.
Мъдрец ли си, когато си тръгнал да си ходиш, оставил в мене само неясния зародиш?
Тогава Джараткару, светец, богат на слава, отвърна й достойно и както подобава в минута като тая: — Оставям те щастлива. Синът ти, който в твойта утроба се развива,
ще бъде като огън всесилен и целебен,
на всички по земята ще бъде той потребен,
че най-добре ще знае да вниква и постига премъдростите, скрити в божествената книга.
Издумал тъй, монахът отправи се отново в горите — да започне скиталчество сурово.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
76

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Раждането на Астика.
Сута каза:
Замина си монахът и тутакси жена му при брата си отиде.
Изпаднала в голямо униние, разправи за случката докрая. Васуки и от нея повече се отчая:
— О сестро, нали знаеш повелята на Брама. От тебе син се чака.
Спасител други няма за змийското ни племе. Не те ли оплоди мъжът ти, да избави рода ни от беди?
Да пита брат сестра си така не подобава, но делото е важно за цялата държава.
Съпруга ти го зная, че твар е саможива, и няма да го гоня, че знае да излива в проклятие гнева си и току-виж, пострада родът ни по-ужасно, отколкото на клада.
Кажи ми всичко, сестро, та тръна изтръгни, в сърцето ми дълбоко забит от много дни.
Тогава Джараткару — от всички най-добрата змеица — тъй задума, за щастие на брата:
— Попитах го, о братко, ще имам ли дете. Посочвайки ми скута, издума: „То расте!“
Какъвто и да бъде, не съм го чула даже шегувайки се, дума лъжлива да ми каже,
та камо ли когато в беда ме изоставя, ще вземе да ме лъже богатият на слава?
Той каза ми: „Не бой се, а знай, че тоя наш потомък ще сияе, от слънце по-блестящ.“
Така че да излитнат тъгите, брате мили, които в твойто царско сърце са се вгнездили.
— Да бъде тъй! — извика зарадваната змия, сестра си запрегръща
77

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи и с дарове дари я.
И с още по-големи блаженства от преди я огради, та силен потомък да роди.
И почна да нараства сияйното й бреме по-бързо от луната през новолунно време.
. Когато появи се блаженият отрок на свят, мълвяха всички, че туй е син на бог.
Отдъхнаха спокойно дедите на баща му, увиснали над ада на тънко стръкче само.
Отдъхнаха спокойно и майчини роднини, че жертвената клада сега ще ги отмине.
И раснеше момчето в палата на Васуки, над ведите вглъбено и техните поуки.
Макар и още малък, блестеше с добродетел, по чувства беше сдържан, умът му беше светъл.
И стана той известен под името Астика, защото тъй баща му на времето извика към бременната майка, суров и тържествуващ. И викаха му всички
Астика (Съществуващ).
Растеше много силен и хубав като Шива, да радва всички змии и майка си щастлива.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ВТОРА
Великото изгаряне на змиите.
Сута каза:
Когато Джанмеджая, потомък на Бхарата, намисли да изтреби влечугите в отплата задето умъртвиха баща му Парикшит, съветниците свика и с поглед страховит към жреца охранител и жреца изпълнител така задума тоя премъдър повелител:
78

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
— Злосторникът Такшака на оня свят изпрати баща ми без причина. На помощ ми елате,
кажете как да хвърля Такшака върху клада с роднините му вкупом, защото им се пада.
Горен от змийски огън, баща ми си замина. Сред огън нека бъде и тяхната кончина.
Жреците казаха:
О царю Джанмеджая, за лек на твойта рана предвиждат боговете и пише го в Пурана,
че предстои велико изгаряне на змии. Отлично правилата познаваме му ние.
И всеки тълкувател на текстовете смята, че ти единствен можеш, о царю на земята,
стопанин да му бъдеш за чест на боговете. Да лумне жертвен огън!
Влечуги, треперете!
Сута каза:
При тия техни думи съгледа вече царят бушуващи езици Такшака да обгарят и рече: — Ще го сторя, щом бог ми го възлага, а вие пригответе предметите веднага.
Жреците познавачи избраха равнина, приветна за окото, богата на храна,
с неща великолепни нагиздиха олтаря и после посветиха във тайнствата му царя.
Брамини многобройни край жертвената клада насядаха удобно и тъкмо за обряда предвиденото време задаваше се вече, поличба появи се, че нещо ще попречи.
Зидарят на олтара — мъдрец, прочел Пурана, им каза: — Тая местност не е добре избрана,
а също тъй е лоша насрочената дата — брамин ще ни прекъсне обряда по средата.
79

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Дочу го Джанмеджая и строго заповяда човек да не пропущат до жертвената клада.
И лумнаха езици сред съсък и пращене насред олтара, както във книгите свещени предвижда се. Жреците, кръвясали от димни кълба и в дрехи черни, редяха своите химни,
възливайки топени масла върху жарава, влечугите зовейки от змийската държава във гърлото на Агни да скочат до една. И всички, позовани натам по имена,
започнаха да падат над огъня, увити една о друга, сплели опашките с главите.
Кафяви, бели, сини, безумни от уплаха, сред пламъци свистящи самите те свистяха.
До змията, която и слона надвишава,
се сгърчва друга — дребна като ухо на крава.
Прилични на тояги с накрайници железни, една преварва друга сред огъня да влезне,
макар и ужасена. И трупат се милиони връз пламъка, към който проклятие ги гони.
Наливаха жреците масла в огньове бесни и ужас във душите на змиите чрез песни.
Потече по земята река от змийско сало и въздухът сгъсти се от дъх на изгоряло.
Крещяха тия, дето се свличаха в жарава, крещяха тия, дето редът им наближава.
Такшака щом научи, че вече Джанмеджая подготвил е обряда, напълно се отчая и в царството на Индра избяга — да не могат огньове да го стигнат. Изслуша всичко богът и рече му доволен: — За теб опасност няма, че аз омилостивих отдавна бога Брама —
80

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи сърцето ти не бива от туй да се тревожи. И заживя Такшака в селенията божи.
А кладата пламтеше, не знаеше насита. Уплаши се Васуки, че неговата свита все повече редее, олизвана с езика на кладата. Тогава сестра си той повика и каза й: — Сестрице, край нас е запламтяло небето и полето, гори и мойто тяло.
Замаян съм, обърквам световните посоки, една посока имам — в огньовете високи.
И нямам власт над други, над себе си — съвсем. Умирам, но и всички влечуги ще умрем наскоро и ще свърши завинаги родът ни, че иска Джанмеджая чрез огън да го глътне.
О сестро, милиони на кладата умряха. Дойде часът, за който те дадох на монаха.
Астика да прекъсне свещените обряди, че него го почитат и старци белобради.
Кажи му да направи тоз огън да угасне, та мене да избави и моите подвластни.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ТРЕТА
Астика се отправя към мястото на жертвоприношението.
Сута каза:
Замолена от брат си, змеицата повика сина си и му каза: — Изслушай ме, Астика.
На времето Васуки в гората ме изпрати не току-тъй да стана съпруга на баща ти,
а даде ме нарочно. Сега часът настава да сториш подвиг, нужен на змийската държава.
Астика каза:
81

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
Добре, ще ви помогна. Но ти кажи все пак каква била е точно целта на твоя брак.
Сута каза:
Желаейки доброто на своите роднини, задума Джараткару: —
Известно ти е, сине,
че змиите от майка били са прокълнати чрез огън Джанмеджая при
Яма да ги прати.
С проклятието нейно се съгласил и Брама. Васуки все си мислел за идещата драма.
Когато боговете добивали амрита и брат ми им помагал, помолил за защита.
Доволни боговете, че вече са добили безсмъртната напитка, над него се смилили.
Завели го при Брама, извели го отпред и рекли: — Праотецо, скърби Васуки клет за своя род и моли за милост и пощада.
И Брама казал: — Няма изцяло да пострада родът ви. Джараткару — монахът и жената, еднакви по заслуги, еднакви в имената,
ще имат син — спасител на вас, о прокълнати. И станах аз тогава съпруга на баща ти.
Сега настъпи време за твоя подвиг, сине. Към кладата побързай, спасителю, спаси ни.
Към вуйчо си тогава обърна се Астика.
В замрелия властител животът пак заблика.
— Не се страхувай, царю на змийската държава. От майчината клетва сега ще те избавя.
Не съм до днеска лъгал дори и на шега и няма да излъжа, о царю, и сега.
При огъня ще ида и царя Джанмеджая с прославящи и благи слова ще полаская.
Това ще му хареса и той ще заповяда, макар и незавършен, да
82

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи прекратят обряда.
Васуки каза: — Смътно дочувам твоите думи. Умирам. Сипе
Брама възмездие върху ми.
— Недей се плаши — рече Астика. — Тоя жупел и пламък, който
Брама връз змиите е струпал,
ада след малко ще угасне. Страха ви ще разсея от кладата, а също и пепелта от нея.
Жаравата цвъртяща и пламъците върли от царевото тяло Астика ги прехвърли във свойто и забърза към жертвената клада, загрижен да не стигнат до края на обряда.
Съгледа там олтара сияен и жреците, които като огън сияеха самите.
И тъй като вратарят в олтара го не пусна, започна да възхвалва обряда с реч изкусна.
Въведен бе Астика, макар и непоканен, възхвалвайки жреците и техния стопанин.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Астика възхвалява жертвоприношението. Джанмеджая му обещава дар.
Астика каза:
О царю Джанмеджая, потомък на Бхарата, носител на корона, ти сам си най-добрата корона на рода си, издигнал най-голяма и най-свещена клада, каквато само Брама,
Луната и Варуна са правили в Праяга! О богове, съдбата към нас да бъде блага.
Известно е, че Индра издигнал е сто клади, на тях е равна тая, която ти подкладе,
83

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи но сто по сто да сложим към тях, о Джанмеджая, тогава чак ще могат да мерят ръст по тая.
Жреците твои служат, тъй както се полага. О богове, да бъде към нас съдбата блага.
Наука няма, дето на тях е непозната,
о царю Джанмеджая, потомък на Бхарата.
На твоите брамини учител им е Вяс, а по-добър не зная и в трите свята аз.
Бог Агни, който вечно изпитва глад и жажда за жертви, твоите жертви най-лакомо изяжда.
Народът ти, о царю, на тебе се обляга. О богове, да бъде към нас съдбата блага.
Ни в тоя свят, ни в оня на тебе равен няма, или си Юдищира, или самият Яма,
или самият Индра с тризъбеца в ръка — народите, о царю, почитат те така.
Надмогнал гняв и страсти, с делата си велики достигна ти певеца на подвига — Валмики.
Душата ти, о царю, не знае язва скришна — по свойта добродетел ти равен си на Кришна.
От воините Рама за твой другар приляга. О богове, да бъде към нас съдбата блага.
Сута каза:
Затрогват, Джанмеджая усети, че допада хвалбата на жреците и на самата клада.
И каза: — О брамини, това момче е младо, а по-добре говори дори от мъдър дядо.
Награда заслужава за качества такива. Съвет ми дайте — бива това или не бива?
Отвърнаха жреците: — Дори дете, браминът достоен е за почит. А щом е ненадминат в науките и мъдър, макар и млад, тогава то двоен дар и почит от
84

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи царя заслужава.
И тъкмо Джанмеджая да каже на Астика: „Избирай дар“, тогава ядосан се развика браминът-заклинател: — С дара да се почака, че в огъня ни още не е дошъл Такшака!
Джанмеджая каза:
Такшака примамете, вложете всички сили, че тая клада всъщност затуй сме извисили.
Жреците казаха:
Във книгите свещени и в пламъците ние четеме, че Такшака при
Индра бог се крие.
Великият властител му дал закрила в рая и казал: „Тука няма да може Джанмеджая със огън да те стигне.“
Сута каза:
Смутен накара царят жреците своите химни високо да повтарят.
И жрецът заклинател завика в изнемога, така че да примами и змията, и бога.
И ето — в колесница, от облаци увита, яви се богът Индра и цялата му свита от нимфи и гандхарви. Под връхната му дреха Такшака се таеше и диреше утеха.
От страх не се показа. Желаещ гибелта му, извика Джанмеджая с вълнение голямо:
— Щом крие се при Индра омразната ми змия, то в огъня хвърлете и Индра бог самия!
Жреците казаха:
Владетелю, Такшака от страх пред тебе стене, дочуваме наблизо могъщото свистене на неговото тяло. Защитникът му вече напусна го. Такшака от скута му се свлече и носи се, помамен от святите ни песни, изпускайки от злоба и
85

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи страх въздишки бесни.
След малко ще надвисне над жертвената клада. Обряда ще завърши, така че дай награда на този, от когото изслушахме похвали. Владетел за достоен брамин пари не жали.
Джанмеджая каза:
Избирай дар в отплата за мъдрата прослава. Бих дал дори каквото не бива да се дава,
на тебе, момко млади, по детски миловиден. Не ще ми се досвиди, защото си ми свиден.
Сута каза:
А в тоя миг Такшака, на пръстени грамадни нагърчен, бе надвиснал над кладата да падне.
Астика рече: — Царю, избирам дар: обрядът да спре и други змии в жарта да не попадат.
Погледна Джанмеджая момчето и начена с душа опечалена, до дъно огорчена:
— Преклонно ти се моля, момче, недей го прави. Поискай диаманти, сребро поискай, крави,
владения обширни на теб да са подвластни, но жертвения огън не искай да угасне.
Астика рече:
— Царю, ни злато, ни сребро желая, а да сторя на майка си добро,
от гибел да избавя и своите роднини, така че тая клада ще трябва да изстине.
Замоли Джанмеджая отново и отново Астика да отстъпи, но той от свойто слово докрай не се отказа, потомъко на Бригу. Брамините тогава извикаха: — Дари го!
Че който обещал е на някой жрец на Брама подарък, той го дава — назад пътека няма.
86

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЕТА
Астика прекратява жертвоприношението.
Сута каза:
Додето Джанмеджая даруваше Астика, влечуги неброими се гърчеха в езика на кладата, подобни на пламъци самите, различни по снагите и броя на главите.
Едни — десетоглави, а други — седмоглави, а трети петоглави.
Дебели, тънколяви и равни по размери на цял планински хребет, пристигаха покорно в жарта да се изтребят.
Единствено Такшака над огнената клада застинал неподвижно, висеше, без да пада.
Шонак каза:
Защо така се случи — жреци от род изтъкнат Такшака да не могат в жаравата да смъкнат?
Сута каза:
Защото, щом увисна сред дим и сред искри, Астика му извика, и то трикратно: „Спри!“
След тоя вик Такшака застина, както прави пастирът, озовал се сред стадото от крави.
Тогава Джанмеджая по мъдрите съвети на своите брамини извика:
— Прекратете обряда. Нека бъде Астика както иска, наситихме се доста и тъй от гибел змийска.
И нека да се сбъднат словата на зидаря. Угасва мойта клада и моят гняв догаря.
При тия царски думи, под сетния отблясък на кладата, от всички страни отекна плясък на длани в знак на радост. Самият Джанмеджая, тоз тигър сред царете, доволен бе от края
87

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи на делото и всички брамини надари богато, пребогато. В това число дори зидарят, който още в началото предрече,
че млад брамин ще дойде на царя да попречи.
Изпрати Джанмеджая момчето по закон и рече: — Ще принасям наскоро в жертва кон.
Ела и жрец бъди ми. Сега носи си здраве. Астика съгласи се, към къщи се отправи.
И близките си свари от щастие обзети. Разказа им за всичко, смири им се в нозете.
И всички оцелели от жертвената клада завикаха: — Мъдрецо, избирай си награда,
защото твоят подвиг отплата заслужава, каквато пожелаеш от змийската държава.
Астика каза:
Премъдрите брамини, а с тях и всички други, които ще разказват за моите заслуги,
това да ги предпазва от вашите жила!
Змиите казаха:
Да бъде туй, което Астика пожела!
СКАЗАНИЕ ЗА ШАКУНТАЛА
>>>
Сута каза:
И тоя разказ даже накратко преразказан, предпазва те да нямаш пред змиите боязън.
Влечуго щом съгледаш, издумай тия думи: „Бъди щастлива, змийо, не хвърляй се върху ми,
защото за Астика сказанието зная —
тоз, който ви избави от царя Джанмеджая.
Закрилят ме словата за неговото дело. Помни, че вашто племе така му се е клело.“
88

Махабхарата. Рамаяна
Индийски национални епопеи
И тя ще си отиде. Не стори ли го, тази, която те ухапе и клетвата не спази,

Изтегляне 0.75 Mb.

Сподели с приятели: