Правило: Когато едно прозрение е вярно, то смущава! Обобщение на теорията 1. Човешкото съзнание е двуполюсно. Това, от една страна, ни дава познавателна способност, а от друга - прави ни не-здрави и несъвършени. 2. Човекът е болен. Болестта е израз на неговото несъвършенство и в рамките на полярността е неизбежна. 3. Болестното състояние на човека се изразява чрез симптоми. Симптомите са реализирани в материална форма елементи от сянката на съзнанието. 4. Човекът, като микрокосмос, съдържа латентно в съзнанието си всички принципи на макрокосмоса. Тъй като, въз основа на способността си да взема решения, човекът се идентифицира винаги само с половината от всички принципи, другата половина попада в сянката и той не я осъзнава. 5. Един неизживян в съзнанието принцип си извоюва право на живот и съществуване чрез обиколния път на телесния симптом. В симптома човек винаги изживява и осъществява това, на което в действителност се е съпротивлявал. По този начин симптоматиката компенсира всички едностранчивости. 6. Симптомът прави човека искрен! 7. Като симптом човекът има това, което липсва в съзнанието му! 8. Изцелението е възможно само тогава, когато човек осъзнае и интегрира скрития в симптома елемент на сянката. Намери ли човек онова, което му липсва, симптомът става излишен. 9. Изцелението има за цел да постигне цялост и единство. Човекът е здрав, когато е открил истинското си аз и се е слял с всичко, което е. 10. Болестта принуждава човека да не напуска пътя към единството - ето защо БОЛЕСТТА Е ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВОТО.
50 ВТОРА ЧАСТ Болестните картини и тяхното значение Ти питаш: “ Кое е знамението за пътя, о, дервиш?” Чуй го от мене и като чуеш, добре размисли! Това е за тебе знамението: че ти, макар и да вървиш напред, ще виждаш как мъката ти става по-голяма”. Фаридудин Атар
