Министерство на регионалното развитие и благоустройството министерство на енергетиката и енергийните ресурси наредба №15 от 28 юли 2005 г

(2) При полагане на топлоизолация по време на изграждане на топлопреносните мрежи се спазват изискванията на техническите спецификации на производителите, като се отчитат характеристиките на тръбите.

(2) Примерните стойности на коефициента на топлопроводност на почвата в зависимост от вида и влажността й са съгласно приложение № 7.

1. от повърхността на изолацията към околния въздух в непроходими и полупроходими канали - α_o = 8,16 W/m².K;

2. от повърхността на изолацията към околния въздух в тунели - α_o = 10,5 W/m².K;

3. от въздуха към стената на канала или тунела - α_o = 8,16 W/m².K.

(2) При надземно полагане примерните стойности на коефициента на топлопредаване от повърхността на топлоизолационната конструкция към околния въздух се определят в зависимост от скоростта на вятъра и външния диаметър на топлоизола­ционната конструкция на тръбопровода съгласно приложение № 8.

Чл. 131. При безканално подземно полагане на топлопреносната мрежа се предвижда защита на топлоизолационната кон­струкция срещу овлажняване.

Чл. 132. (1) Оптималната дебелина на основния топлоизолационен слой и годишните загуби на топлина при топлопроводите с топлоносител вода се определят в зависимост от средногодишната температура на топлоносителя.

(2) Оптималната дебелина на основния топлоизолационен слой при парните топлопреносни мрежи се определя в зависимост от максималната температура на парата при топлоизточника, а при зададено спадане на температурата - в зависимост и от зададените крайни температури на отделните участъци и при потребителите при различните режими на работа на паропровода.

(3) При определяне загубите на топлина при паропроводите по зададена топлоизолационна конструкция температурата на парата се приема като средна за разглеждания участък.

(4) При определяне температурата на почвата в дадена точка от температурното поле на паропроводите се приема максималната температура на парата и съответната точка на паропровода за различните режими на работа.

(5) При кондензопроводите и топлопроводите за ГВБН дебелината на топлоизолацията се определя в съответствие с изчислителната температура на топлоносителя.

Чл. 133. (1) При определяне на топлинните загуби в топлопроводите на топлопреносните мрежи изчислителната температура на околната среда се определя в съответствие със заданието за проектиране.

(2) При определяне на топлинните загуби на съоръженията на топлопреносните мрежи могат да се използват следните корекционни коефициенти:

1. при безканално полагане - 1,10 - 1,15;

2. при подземно полагане в канали и тунели - 1,15 - 1,25;

3. при надземно полагане - 1,20 - 1,30.

Чл. 134. (1) При определяне на топлинните загуби на топлопроводите загубите на топлина на арматурата, опорите и компенсаторите се определят със следните корекционни коефициенти за дължината на топлопровода при:

1. безканално полагане - 1,10 - 1,15;

2. подземно полагане в канали и тунели - 1,15 - 1,25;

3. надземно полагане - 1,20 - 1,30.

(2) При канално полагане на топлопреносните мрежи каналите се проектират и изпълняват като строителни конструкции, изпълнени от монолитни или сглобяеми стоманобетонни елементи.

(3) При надземно полагане на топлопреносните мрежи естакадите и опорите на топлопреносните мрежи се проектират и изпълняват като строителни конструкции, изпълнени от стоманобетонни и/или стоманени елементи.

Чл. 136. (1) При проектирането на строителните конструкции на съоръженията на топлопреносните мрежи се осигурява тяхната надеждност.

(2) Строителните конструкции се изчисляват при спазване изискванията на нормативните актове по чл. 169, ал. 3 ЗУТ и на стандартите, посочени в тях.

(2) На топлопроводи с по-големи диаметри могат да се опрат топлопроводи с по-малки диаметри, при условие че се осигури свободно преместване на единия спрямо другия топлопровод.

(3) При използване на топлопровода като носеща конструкция разстоянието между опорите се определя в зависимост от якостта на тръбите.

(4) При надземно полагане на площадките за обслужване на топлопроводите се предвижда парапет с височина 90 сm.

(2) Дренажните тръби се полагат осово най-малко на 40 сm под дъното на съоръженията по ал. 1.

(3) Ревизионни шахти с минимален диаметър 800 mm се поставят през 50 m при прави участъци и в местата на изменение на посоката на топлопреносните мрежи.

(4) Каналите и тунелите се полагат с минимален наклон 0,0015 m/m, като при възможност се осигурява и напречен наклон.

(2) Дилатационните фуги по ал. 1 се разполагат на следните разстояния:

1. при бетонни конструкции:

а за сглобяеми конструкции - 40 m;

б за монолитни конструкции с конструктивна армировка - 30 m;

в за монолитни конструкции без конструктивна армировка - 20 m;

2. при стоманобетонни конструкции:

а за сглобяеми плътни конструкции - 50 m;

б за монолитни конструкции с конструктивна армировка - 30 m;

в за монолитни конструкции без конструктивна армировка - 20 m.

(2) При полагане на топлопреносни мрежи в газоснабдени райони или в райони, които подлежат на газоснабдяване, се предвижда херметично затваряне на топлопровода при влизането му в сградата.

(2) В камерите се предвиждат водосъбирателни шахти с размери 40/40 сm или с диаметър 40 сm и дълбочина най-малко 30 сm.

(3) Към водосъбирателните шахти се предвижда минимален наклон 0,02 m/m на дъното на камерата.
Раздел V
Защита на топлопроводите от корозия
Чл. 145. (1) Топлопроводите на топлопреносните мрежи се защитават срещу:

1. атмосферна корозия при изпълнение на монтажните и изолационните работи;

2. корозия от овлажняване на топлоизолационните конструкции при изключване на топлопроводите;

3. почвена корозия;

4. корозия от блуждаещи електрически токове.

(2) Антикорозионните покрития трябва да отговарят на следните изисквания:

1. топлоустойчивост;

2. устойчивост при температурни промени;

3. влагоустойчивост;

4. еластичност и адхезия;

5. механична устойчивост и дълготрайност.

Чл. 146. При безканално полагане на топлопреносните мрежи се проектира защита на топлопроводите срещу почвена корозия.

Чл. 147. Защита на топлопроводите срещу корозия вследствие на блуждаещи токове се предвижда за всички видове подземно полагане, като:

1. трасето на топлопреносната мрежа се определя така, че да е отдалечено от релсите на електрическия транспорт и да са намалени пресичанията с тях;

2. разстоянието между най-близките до релсите на трамвайни линии успоредно положени топлопроводи е не по-малко от 2,5 m, мерено между осите на по-близката тръба и релсата;

3. пресичането на топлопроводите с пътищата на електрифицирания релсов транспорт е под ъгъл 75 - 90° към оста на пътя, в полупро­ходими канали, тунели или общи колектори в съответствие с изисква­нията на чл. 79, ал. 3 и 4;

4. не се допуска пресичането на топлопроводите с релсите на електри­фицирания транспорт под стрелките и кръстовките, както и в ме­стата на присъединяването на отсмукващите кабели; мястото на преси­чането отстои от показаните места на разстояние не по-малко от 3,50 m;

5. при невъзможност за спазване на разстоянието по т. 4 се предвиждат мерки за намаляване на вредното действие на блуждаещите токове по следните начини:

а) увеличаване на преходното електрическо съпротивление между топлопроводите и почвата;

б) използване на изолиращи фланци на входа към потребителите и в местата на пресичане на топлопроводите с електрифицирани релсови пътища;

в) използване на електрически дренаж (директен, поляризационен или усилен), катодна и протекторна защита.

Чл. 148. (1) За всички подземни инженерни съоръжения се предвижда съвместна защита срещу електрическа корозия.

(2) Методът на защита се определя въз основа на анализа на резултатите от съответните измервания, проведени при естествени условия.

(2) Токопровеждащите връзки се изготвят от стоманени или медни проводници. Сечението на връзката се определя от създаването на електрическо съпротивление, еквивалентно на съпротивлението на съответния топлопровод с дължина до 10 m. Дължината на връзката се избира, като се отчита максималното възможно преместване на топлопроводите при топлинното им разширение. Стоманените токопровеждащи връзки се предвиждат с антикорозионно покритие.

1. в камерите на топлопреносните мрежи - на всеки 200 - 300 m;

2. около щитовите неподвижни опори (при безканално полагане);

3. в местата на пресичане на топлопреносните мрежи с релсите на електрическия транспорт и от двете страни на релсовия път;

4. в местата на монтиране на електрически изолираните фланци.

Г л а в а п е т а

(2) Абонатните станции се класифицират, както следва:

1. в зависимост от начина на монтаж:

а) сглобяеми;

б) блокови;

2. в зависимост от предназначението им:

а) групови - за две или повече сгради;

б) сградни - за самостоятелна сграда или отделни секции или етажи от нея;

в) апартаментни - за индивидуални апартаменти и/или имоти.

Чл. 154. Приетите параметри и режими на работа на вътрешните ото­плителни и вентилационни инсталации, на битовото горещо водоснабдяване на сградите и съоръженията с различно предназначение, както и технологичните инсталации в промишлените предприятия се осигуряват чрез регулиране подаването на топлина при оптимално из­ползване на основните съоръжения в топлоизточниците.

Чл. 155. В системите на централизирано топлоснабдяване се предвижда:

1. качествено регулиране - изменение на температурата на топлоносителя при запазване на постоянен дебит;

2. количествено регулиране - изменение на разхода на топлоносителя при запазване на постоянна температура на подаващата линия;

3. качествено-количествено регулиране - изменение на температурата и разхода на топлоносителя.

1. централно - в топлоизточника;

2. местно - в абонатните станции или котелните на потребителите;

3. зоново - регулиране на разпределението по клонове;

4. индивидуално - непосредствено в отоплителните тела, вентилационните и отоплителните инсталации.

(2) Нивата по ал. 1 могат да се комбинират в различни варианти, определени със заданието за проектиране.

(2) За двутръбни топлопреносни мрежи с топлоносител вода със съвместно подаване на топлина за промишлени предприятия и населени места се приема регулиране по отоплителния гра­фик за населените места.

(2) В диапазона на температурите на външ­ния въздух извън посочените в ал. 1 в подаващата линия на топлопреносната мрежа се поддържа постоянна тем­пературата на водата, равна на минималната температура, като допълнително се приема местно регулиране на подаването на топлина за отопление и вентилация.

(2) Температурата на водата, постъпваща в инсталациите за ГВБН, не трябва да надвишава 65 °С и да не е по-ниска от 55 °С.

(3) Температурата по ал. 1 се поддържа автоматично.

Чл. 165. При построяване на температурния график температурата на външния въздух в началото и в края на отоплителния сезон се приема +12 °С, температурата на въздуха в сградата се приема, както следва: за жилищни сгради - + 20 °С, за производствени сгради - +18 ^оС, за общи мрежи на жилищни и производствени сгради - +20 ^оС, независимо от съотношението на топлинните товари.

Чл. 166. При проектиране на нови обекти, които се присъединяват към съществуваща ТСС, се приема изчислителният температурен график на системата.
Раздел II
Защита, автоматичен контрол и управление
Чл. 167. 3а защита на топлопреносните мрежи и за поддържане на установените режими на работа се предвижда:

1. автоматично регулиране на подаването на топлина;

2. автоматизация на работата на:

а) помпените станции (мрежови, междинни, смесителни, дренажни, кондензни и др.);

б) секциониращите устройства за установяване на различни зони на налягане;

в) топлообменните станции и абонатните станции при потребителите.

1. блокировка на помпените агрегати за автоматично включване на резервната помпа при аварийно изключване на работната помпа;

2. блокировка на електродвигателите и шибърите на напорната страна на помпите за автоматично затваряне на шибъра при аварийно из­ключване на работната помпа и едновременно отваряне на шибъра при включване на резервната помпа (приема се, когато помпата се пуска при затворен шибър);

3. автоматично регулиране на налягането пред помпите, включени в обратната линия;

4. автоматично превключване от основното на резервното електрозахранване при спад или липса на напрежение в основното захранване.

Чл. 169. (1) При автоматизацията на смесителните помпени станции освен дейностите по чл. 168, т. 1, 2 и 4 се предвижда и регулатор на температурата за поддържане на зададената температура на смесената вода след помпената станция.

(2) Температурата на смесената вода по ал. 1 се поддържа посредством изменение на дебита на засмукваната от обратния топлопровод вода.

(2) Автоматизацията на кондензните помпени станции включва:

1. автоматично пускане н спиране на помпите при зададени нива на кондензата в кондензния резервоар;

2. поддържане на зададеното налягане на парната възглавница в кондензния резервоар;

3. поддържане при необходимост на зададената температура на водата, подгрявана в охлади­телите на кондензата;

4. защита на кондензния резервоар от повишено налягане;

5. за кондензни помпени станции с постоянно препомпване на кондензата - автоматично поддържане на нивото в резервоара.

Чл. 172. (1) Автоматизацията на секциониращите устройства, разделящи мрежата на отделни зони, трябва да осигурява автоматичната защита на топлопреносната мрежа от повишено статично налягане при аварийно спи­ране на мрежовите помпи.

(2) В зависимост от разположението на зоната с повишено статично налягане спрямо секциониращото устройство автоматизацията по ал. 1 се осъществява посредством регулатори на налягането и въз­вратни клапани.

1. регулиране на температурата на водата в подаващата линия след топлообменника за отопление и вентилация;

2. поддържане на зададената температура на ГВБН след топлообменника;

3. поддържане на зададеното налягане в обратната ли­ния след топлообменния апарат при динамичен и статичен режим;

4. блокиране, регулиране и превключване на мрежовите и подхранващите помпи след топлообменния апарат.

Чл. 175. Междинните и смесителните помпени станции, топлообменните станции и секциониращите устройства се електрозахранват с два захранващи кабела от два независими източника.

Чл. 176. (1) Контрол на параметрите на топлоносителите в топлопреносните мрежи се предвижда на магистралните топлопроводи и на отклоненията с диаметър над 200 mm.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва с местни контролно-измервателни прибори, които се поставят, както следва:

1. за измерване на температура:

а) в местата на отклоненията на магистралните подаващи топлопроводи на водните топлопреносни мрежи и на паропроводите - само в една точка от отклонението, и на магистралните обратни топлопроводи на водните топлопреносни мрежи - до отклонението и на самото отклонение до шибъра;

б) на магистралните топлопроводи, в местата на секциониращите шибъри, на подаващата и обратната тръба;

2. за измерване на налягането в подаващата и обратната линия:

а) в местата на отклоненията - преди отклонението, на магистралния топлопровод и след запорната арматура на отклонението;

б) на магистралните топлопроводи - преди и след секциониращите ши­бъри в утайниците.

(2) В междинните и смесителните помпени станции се предвиждат средства по ал. 1 за:

1. измерване на температурата на водата в подаващия и връщащия топлопровод преди и след помпените станции;

2. измерване на температурата на водата преди и след подкачващата помпа;

3. измерване на температурата на лагерите на помпите;

4. измерване на налягането на водата в смукателната и нагнетателната тръба на всяка помпа;

5. измерване и регистриране на налягането на водата в напорния колектор на междинните и смесителните помпени станции.

(3) В дренажните помпени станции се предвиждат средства по ал. 1 за измерване на:

1. температурата на лагерите на помпите;

2. налягането в нагнетателната тръба на всяка помпа;

3. нивото на водата в дренажната система.

(4) В кондензните помпени станции се предвиждат средства по ал. 1 за:

1. измерване на температурата на кондензата в топлопроводите, подвеждащи кондензат към резервоара;

2. измерване на температурата на кондензата в резервоара;

3. измерване на температурата на охлаждащата вода преди и след охладителя на кондензат;

4. измерване и регистриране на температурата на кондензата на изхода на помпената станция;

5. измерване на температурата на лагерите на помпите;

6. измерване на налягането на кондензата в топлопроводите, подвеж­дащи кондензат към резервоара;

7. измерване на налягането на парната възглавница в кондензния резервоар (при закрита система на кондензопроводите);

8. измерване на налягането в напорните тръби на помпите;

9. измерване на нивото на кондензата в резервоара.

Чл. 178. Контролът на параметрите на топлоносителя в топлообменните станции се извършва с контролно-измервателни средства и със средства с енергонезависима памет за:

1. измерване и регистриране на температурата на подгряваната вода на входа и изхода на топлообменната станция;

2. измерване на температурата на подгряваната вода след всеки топлообменник;

3. измерване и регистриране на температурата на подгряващата вода преди и след топлообменната станция или на температурата на парата и връщания кондензат;

4. измерване на температурата на подгряващата вода преди и след всеки топлообменник или на температурата на постъпващата пара и изходя­щия кондензат;

5. измерване на температурата на водата в подхранващия тръбопровод;

6. измерване на температурата на лагерите на помпите;

7. измерване и регистриране на налягането на подгряваната вода в обратния тръбопровод преди мрежовите помпи;

8. измерване и регистриране на налягането на подгряваната вода на изхода на топлообменната станция;

9. измерване и регистриране на налягането на подгряващата вода или пара на входа на топлообменната станция;

10. измерване на налягането на подгряващата вода или пара пред всеки топлообменник и на налягането на подгряващата вода след всеки топлообменник;

11. измерване на налягането на водата в нагнетателната и смукателната тръба на всяка помпа.

1. повишаване на температурата в лагерите на помпите над допусти­мата температура;

2. автоматично включване на резервната помпа;

3. превишаване на нивото в дренажната система над допустимото ниво;

4. понижаване на налягането на водата в подаващия тръбопровод след помпите в междинните помпени станции;

5. повишаване на налягането на водата в обратния тръбопровод пред помпите в междинните помпени станции;

6. понижаване на температурата на водата над допустимата температура на изхода от смесителните помпени станции.

(2) В таблото за управление в дренажните помпени станции се предвиждат сигнални устройства за сигнализиране при:

1. повишаване на температурата в лагерите на помпата над допусти­мата температура;

2. понижаване на нивото на водата в дренажната система под устано­веното ниво;

3. повишване на нивото на водата в дренажната система над устано­веното ниво, при което се включва резервната помпа.

Чл. 182. В таблото за управление в кондензните помпени станции се предвиждат устройства за сигнализиране при:

1. повишаване на температурата в лагерите на помпите над допустимата температура;

2. понижаване на нивото на кондензата в резервоара под установе­ното ниво;

3. повишаване на нивото на кондензата в резервоара до нивото, при което се включва резервната помпа;

4. повишаване или понижаване на налягането на парната възглав­ница в кондензния резервоар извън определените граници (при закрита система на кондензопроводите);

5. нарушаване на качеството на кондензата извън определените норми;

6. изменение на зададената температура за охлаждане на кондензата;

7. повишаване или намаляване на определеното ниво в кондензния резервоар и при спиране на работната помпа и включване на резервната помпа.

1. повишаване и понижаване на температурата на подгряваната вода извън определената стойност на изхода на станцията;

2. повишаване или намаляване на налягането на подгряваната вода извън определената стойност в обратния тръбопровод преди мрежовите помпи при задържане за установен интервал от време;

3. автоматично включване на резервната помпа;

4. повишаване на температурата на лагерите на помпите;

5. повишаване на налягането над допустимото при статичен режим;

6. понижаване на налягането под допустимото при статичен режим;

7. изключване на работната подхранваща помпа и включване на резервната помпа;

8. повишаване на температурата в лагерите на подхранващите помпи.

Чл. 185. (1) Сигнализацията за неизправности в работата на топлообменната стан­ция се подава в диспечерския пункт за управление на топлопреносната мрежа.

(2) За отчитане на неизправната работа на секциониращите устройства се предвиждат следните уредби за сигнализиране при:

1. повишаване на налягането над допустимото при статичен режим;

2. понижаване на налягането под допустимото при статичен режим;

3. изключване на работната подхранваща помпа и включване на резервната помпа;

4. повишаване на температурата в лагерите на подхранващите помпи.

НА ОТОПЛИТЕЛНИ, ВЕНТИЛАЦИОННИ И КЛИМАТИЧНИ

ИНСТАЛАЦИИ

Чл. 186. Отоплителните инсталации се проектират и изграждат за осигуряване на нормираните температури на въздуха в пространствата на сградите през зимния период.

Чл. 187. Вентилационните инсталации се проектират за:

1. осигуряване на необходимото количество пресен въздух за обитателите при спазване на националните здравни норми;

2. осигуряване на необходимото количество пресен въздух за рaзреждане на отделени опасни вещества в помещенията до пределно допустимата им концентрация при общообменна вентилация;

3. улавяне на опасни вещества и миризми на мястото на отделянето им;

4. отвеждане на топлината и влагата, отделяни в помещенията, с организирано естествено движение на въздуха;

5. осъществяване на топловъздушно отопление с общообменна вентилация.

(2) Климатичните инсталации работят с принудително движение на въздуха и осигуряват чистота и подвижност на въздуха в помещенията както вентилационните инсталации.

(3) За подържане на температурата и относителната влажност на въздуха в помещението в определени граници нагнетяваният въздух се загрява или охлажда, овлажнява или изсушава. Когато не се изисква едновременното поддържане и на двата параметъра на въздуха, броят на четирите термодинамични въздухообработващи процеса се намалява на два или три.

Чл. 189. Отоплителните, вентилационните и климатичните инсталации се проектират при съобразяване с максималното използване на отпадната топлина и на студа, с нормите за пожарна и аварийна безопасност, с прогресивните технологични процеси, с високата производителност и социалната ефективност при минимални капитални вложения и експлоатационни разходи.

Чл. 190. (1) Отоплителните инсталации в зависимост от предназначението и изискванията към тях се разделят на групи, както следва:

1. първа група - инсталации с повишени изисквания, осигуряващи нормираната температура на вътрешния въздух през зимния период в сгради, при които спадането на температурата води до недопустими експлоатационни загуби;

2. втора група - инсталации с нормални изисквания, осигуряващи нормираната температура на вътрешния въздух през зимния период в сградите, извън посочените по т. 1 с годишна необезпеченост по време до 35 h (0,4 % );

3. трета група - инсталации с нормални изисквания, осигуряващи нормираната температура на вътрешния въздух през зимния период в сградите, извън посочените по т. 1 с годишна необезпеченост по време до 88 h (1 % ).

(2) Вентилационните и климатичните инсталации в зависимост от предназначението и изискванията към тях се разделят на групи, както следва:

1. първа група - инсталации с повишени изисквания, осигуряващи нормираните параметри и чистотата на въздуха в работните помещения, за които технологични изисквания не допускат промяната им;

2. втора група - инсталации с нормални изисквания, осигуряващи нормираните параметри с годишна необезпеченост по време 35 h (0,4 %);

3. трета група - инсталации с нормални изисквания, осигуряващи нормираните параметри с годишна необезпеченост по време 88 h (1 % );

4. четвърта група - инсталации с нормални изисквания, осигуряващи нормираните параметри с годишна необезпеченост по време 176 h (2 %) - само през летния период.

Чл. 191. (1) В зависимост от изискванията към създавания микроклимат в общественообслужващи и жилищни сгради се определят следните категории за качество на обитаемата среда:

1. категория А - очаквано високо ниво;

2. категория В - очаквано средно ниво;

3. категория С - очаквано умерено ниво.

(2) Връзката между видовете категории за качество на обитаемата среда, параметрите на топлинното състояние и местния дискомфорт е съгласно приложение № 9.

(3) Допустимите вертикални температурни разлики, допустимите граници на температурата на пода и допустимата радиационна асиметрия се определят съгласно приложение № 10, табл. 1, 2 и 3, а процентът на незадоволени вследствие на течение -съгласно БДС CR 1752.

(2) Заданието за проектиране включва следните основни технологични, функционални и технически изисквания, свързани със:

1. съответствието с националните нормативни изисквания;

2. външните изчислителни условия (необезпеченост);

3. категорията на качеството на обитаемата среда в общественообслужващи сгради и възможността за понижаването й в определени периоди на експлоатация, параметрите на въздуха в стълбищни клетки и в помощни помещения; изчислителните параметри на микроклимата, ако сградата е производствена;

4. чистотата на външния въздух и нивото на шума на околната среда, в т.ч.:

а) степен на очистване на въздуха за приточните вентилационни и климатични инсталации в зависимост от предназначението на помещенията; необходимост от високоефективни филтри;

б) степен на очистване на изхвърляния въздух;

5. функционалните особености и режима на експлоатация на помещенията и обслужващите ги системи, изискванията към архитектурното разпределение (създаване на условия за ремонтопригодност);

6. броя на обитателите в помещенията на общественообслужващи сгради, в които се предвижда масово събиране на хора; процента на пушачите, ако пушенето е разрешено;

7. вида и енергийните характеристики на ограждащите конструкции и елементи и възможността за подобряването им за намаляване на енергопотреблението;

8. площта и топлотехническите характеристики на прозорците, възможността за отварянето им; вида на слънцезащитните съоръжения;

9. вътрешните източници на топлина и влага, коефициентите на едновременност;

10. отделяните опасни вещества в помещенията, вкл. от мебелировка, стенни покрития, подови настилки и др., и възможността за рециркулация на въздуха от помещенията;

11. вида на източника на топлинна енергия;

12. мястото на източника за топлозахранване (котелна централа/абонатна станция), като се отчитат необходимостта от поддръжка, достъпът за запълване на резервоарите за гориво и осигуряването на въздух за горивния процес;

13. мястото на източника за студозахранване;

14. мястото и типа на комина, ако е необходим;

15. мястото за резервоари за течно гориво, складове за твърдо гориво, помещения за сгурия;

16. мястото за разширителни съдове, за запълване и дрениране на системите;

17. изискванията, произтичащи от допълнителни системи (за ГВБН и др.), които се предвижда да бъдат обслужвани от проектираната система за топло- и студозахранване;

18. вида на ОВК системата и типа на вътрешните тела;

19. системите за регулиране и контрола на проектираните инсталации, вкл. защита от замръзване;

20. трасетата и начина на монтаж на топлопроводите;

21. измерването на разхода на енергия;

22. режима на експлоатация на системите, вкл. изисквания за понижено топло- и студоподаване през нощта, прекъснато отопление и резервни помпи;

23. акумулацията на топлина в системите за БГВ;

24. необходимостта от обработка на водата;

25. управлението, поддръжката и експлоатацията на инсталациите и необходимостта от оператор;

26. начините за управление на вентилационните системи, вкл. аварийна вентилация, за намаляване на рисковете от пожар и взрив, както и начините за използване на вентилационните системи за отдимяване при необходимост.

Г л а в а с е д м а
КЛИМАТИЧНИ ДАННИ ЗА ВЪНШНИЯ ВЪЗДУХ

И ПАРАМЕТРИ НА МИКРОКЛИМАТА

(2) За населени места, които не са посочени в приложение № 11, табл. 2, изчислителните параметри на външния въздух се приемат както тези на близко намиращи се населени места с приблизително еднакви географски и климатични особености.

1. в общественообслужващи и жилищни сгради - съгласно приложение № 12, табл. 1;

2. в производствени и специализирани сгради - съгласно технологичното задание или по приложение № 12, табл. 2.

(2) Чистотата на въздуха трябва да отговаря на граничните стойности на химичните агенти във въздуха на работното място при спазване изискванията на Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа (ДВ, бр. 8 от 2004 г.).

Г л а в а о с м а

1. определят се климатичните данни: външна изчислителна температура и средногодишна външна температура;

2. определят се неотопляваните и отопляваните пространства, като за последните се определят вътрешните изчислителни температури;

3. определят се характерните размери и топлотехническите характеристики на всички елементи на всяко пространство;

4. изчисляват се:

а) топлинните загуби от топлопреминаване;

б) топлинните загуби от вентилация;

в) общите топлинни загуби;

г) топлинната мощност за донагряване при прекъсване на отоплението;

5. общият топлинен товар.

1. определят се климатичните данни: външни изчислителни температура и относителна влажност, както и денонощна температурна амплитуда;

2. определят се неохлажданите и охлажданите пространства, като за последните се определят вътрешните изчислителни температура и относителна влажност;

3. определят се характерните размери и топлинните характеристики на всички елементи на всяко охлаждано пространство;

4. изчисляват се:

а) товарът от външни въздействия през покрива, пода, стените и остъкленията;

б) товарът от слънчево греене през остъкления;

в) товарът от неохлаждани пространства;

г) товарът от осветление;

д) осезаемият товар от хора;

е) осезаемият товар от технологични процеси, оборудване и внесени горещи материали;

ж) товарът от машини, задвижвани с електродвигатели;

з) осезаемият товар от вентилация и инфилтрация;

и) общият сух охладителен товар.

1. метод на преносните функции;

2. метод на еквивалентните температурни разлики;

3. метод с редове по време за радиационната съставка;

4. метод на топлинния баланс.
Раздел III
Влажностен товар
Чл. 203. Влажностният товар се определя за обособено пространство от сградата и включва влагоотделянията и влагопоглъщането от:

1. хора;

3. мокър под и мокри повърхности;

4. изсушаване на материали;

5. технологични процеси;

6. директното изгаряне на горива в пространството;

7. пропуски на пара или вода от технологичното оборудване;

8. провеждана вода в открити канали;

9. вентилация и инфилтрация;

10. сорбционни материали.

Чл. 204. (Изм., ДВ, бр. 20 от 2006 г.) Влажностният товар се изчислява в съответствие с Методиката за изчисляване на влажностен товар, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на икономиката и енергетиката.
Раздел IV
Вредни газове, прах и пари
Чл. 205. (Изм., ДВ, бр. 20 от 2006 г.) Отделяните опасни вещества в обособено пространство от сградата се определят с технологичното задание или се изчисляват в съответствие с Методиката за изчисляване на отделяните опасни вещества, утвърдена от министъра на икономиката и енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Г л а в а д е в е т а

1. технически е възможно комбиниране на въздушно отопление с нагнетателна вентилация;

2. помещенията са с височина над 5 m и е нецелесъобразно друг вид отопление;

3. се налага периодично отопляване на помещения (халета).

1. периодична използваемост;

2. колебания в топлинното им натоварване.

Чл. 213. Допуска се проектиране на отоплителната инсталация заедно с вентилационните или климатичните инсталации, когато с отоплителните тела се компенсират частично или напълно топлинните загуби на помещението.

Чл. 214. Допуска се проектиране на отоплителни инсталации с топлоносител пара с ниско налягане във вградени помещения в производствени блокове (халета), когато в тях са проектирани инсталации за технологична пара.

Чл. 215. (1) Отоплението на стълбищните клетки на жилищни сгради се определя със заданието за проектиране.

(2) Когато се предвижда отопление по ал. 1, се допуска входните антрета на жилищата да не се отопляват.

(3) Допуска се вътрешни клозети да не се отопляват, когато се предвижда отопление на стълбищата или входните антрета.
Раздел II
Отоплителни тела
Чл. 216. (1) Отоплителните тела се проектират така, че да отговарят на изискванията на БДС EN 442-1.

(2) Не се допуска предвиждане на стоманени тънкостенни отоплителни тела (панелни радиатори и др.) в инсталации, работещи с топлоносител пара, и в помещения, в които има значими отделяния на влага, корозионноагресивни газове и пари, независимо от вида на топлоносителя.

(3) Не се допуска предвиждане на ребрести отоплителни тела в помещения със значими отделяния на прах, влага и корозионноагресивни газове и пари.

(4) Локалните отоплителни тела, работещи с леснозапалими течности, горими течности и горими газове, се изпълняват при спазване на изискванията за пожарна и аварийна безопасност.

(2) Допуска се закръгляване към по-малко цяло число, при условие че това намаляване не превишава 10 % от отоплителния товар на помещението.

(2) При необходимост се допуска предвиждане на отоплителни тела и на вътрешните ограждащи елементи.

Чл. 221. (1) Отоплителните тела се монтират открито или в ниша, когато това се изисква със заданието за проектиране.

(2) нишата е най-малко с 300 mm по-дълга, а височината й е най-малко със 135 mm по-висока от височината на тялото.

(4) В нишата могат да се монтират топлоизолационни листове с дебелина 5 mm с алуминиево фолио към помещението.

(2) За помещения, представляващи малък дял от застроения обем на сградата, се допуска отклонение от изискването по ал. 1.

(3) Отоплителни тела конвективен тип могат да се предвиждат самостоятелно и едновременно с въздушно отопление, когато е необходимо да се компенсира охлаждащият ефект на студените ограждащи елементи, намиращи се на разстояние, по-малко от 3 m, от постоянните работни места.
Раздел III
Тръбна инсталация
Чл. 227. (1) Тръбната инсталация - разпределителна и събирателна, се проектира така, че да осигурява за отделните потребители топлоносител в количество и с параметри, позволяващи постигане на проектните температури в помещенията при минимален разход на енергия.

(2) Инсталацията се разделя на отделни клонове в зависимост от експлоатационния режим на помещенията.

(3) Самостоятелни клонове се предвиждат за:

1. отделни сгради, захранвани от общ топлоизточник;

2. отделни секции или етажи от сграда;

3. различни видове отоплителни инсталации в сгради;

4. въздухонагреватели към вентилационните и климатичните инсталации;

5. водонагреватели за битови нужди;

6. технологични потребители.

(4) На всеки клон на инсталацията се предвижда спирателна арматура, а при необходимост - регулираща и измервателна арматура.

(2) Отоплителните инсталации за група сгради, захранвани от собствено котелно, се свързват към топлопреносната мрежа по схема (индиректна или директна), определена със заданието за проектиране.

(2) Характеристиките, изискванията, методите за изпитване, производственият контрол на тръбите и съединенията (връзките и фасонните части между тях) се определят в съответствие с техническите спецификации на производителите и указанията за приложението им.

(2) Когато конфигурацията на мрежата не позволява нейното изпразване от едно място, се предвиждат изпразнители за отделни зони.

1. за главните хоризонтални клонове - 0,003 m/m;

2. за отклоненията от главните хоризонтални клонове и връзките към отоплителните тела - 0,005 m/m, но не по-малко от 10 mm за цялата им дължина;

3. за кондензните линии - 0,001 m/m.

(2) Допуска се проектиране на хоризонтални клонове без наклон при скорост на топлоносителя (вода), по-голяма от 0,2 m/s.

Чл. 234. (1) Топлинните удължения на тръбите се поемат чрез естествена компенсация.

(2) Когато естествена компенсация не може да бъде осигурена, се предвиждат компенсаторни устройства, без да се нарушава функционалното предназначение на помещенията.

(2) При оразмеряването на отоплителни инсталации с принудителна циркулация, работещи с топлоносител вода, се отчита и гравитационното налягане в зависимост от вида на системата.

(3) Допуска се гравитационният напор да не се отчита, когато той е до 10 % от налягането на циркулационната помпа.

Чл. 236. Максималните допустими скорости на топлоносителя за различните диаметри на тръбите са съгласно приложение № 13.

Чл. 237. (1) Принудителният напор в инсталациите с индивидуални или индиректно свързани котелни към външната топлопреносна мрежа се създава от циркулационни помпи.

(2) При отворен разширителен съд циркулационните помпи се монтират на подаващия или връщащия тръбопровод на инсталацията в близост до топлинния източник извън връзките му с разширителния съд.

(3) Когато циркулационната помпа е монтирана на връщащия тръбопровод при отворен разширителен съд, разликата в нивата между отоплителните тела в най-горния етаж и в средата на разширителния съд трябва да е по-голяма от напора на помпата.

(4) При затворен разширителен съд помпата се монтира след мястото на свързване на съда към връщащия тръбопровод.

(5) Резервна циркулационна помпа, успоредно свързана с основната помпа, се проектира, ако се изисква със заданието за проектиране.

(6) При избора на циркулационните помпи се отчитат:

1. схемата на инсталацията с разположението на помпите, включително резервните помпи;

2. характеристиката на помпите и оптималният им обхват на приложение;

3. възможността за работа с променлив дебит на топлоносителя;

4. минимизирането на потребената електрическа енергия;

5. осигуряването на ниско шумово ниво;

6. автоматичното рестартиране след спиране на тока;

7. изключването на възможността за поява на кавитация.

Чл. 238. (1) Вертикалните клонове, връзките към отоплителните тела при двутръбни отоплителни инсталации и отклоненията към етажните разпределителни табла при комбинирани хоризонтални отоплителни инсталации се предвиждат за открит монтаж.

(2) За отделни обекти, уникални сгради, паметници на културата и др. се допуска скрит монтаж, ако се изисква със заданието за проектиране.

(2) Върху топлопроводите се предвижда топлоизолация с дебелина в зависимост от топлопроводността на изолационния материал и температурата на топлоносителя, устойчива на топлина и влага, с необходимата механична якост и технологичност при полагане и ремонт, отговаряща на изискванията на БДС EN 12828, както следва:

1. на всички участъци на разпределителните мрежи;

2. при монтаж в неотоплявани помещения и когато съществува опасност от замръзване на топлоносителя;

3. при монтаж в принудително охлаждани помещения;

4. при необходимост да се ограничат топлинните загуби и да се запази определена температура на топлоносителя при транспортирането му;

5. при монтаж в помещения, в които наличието на горещи повърхнини е недопустимо;

6. при монтаж в застрашени от прегряване помещения;

7. при топлоносител с температура над 100 ^oC и при възможност за контакт с горещите повърхности на хора, животни и растения;

8. при монтаж на вертикални клонове в инсталационни шахти;

9. при отклонения от вертикални клонове към етажни разпределителни табла.

(3) За предпазване от механични, химични и други въздействия, както и поради естетични съображения, в зависимост от предназначението и мястото на монтажа, върху изолацията се полага защитно покритие, с характеристики, определени с инвестиционния проект.

(2) Допуска се проектиране на двутръбни отоплителни инсталации по попътна схема (Тихелман), когато това е предвидено със заданието за проектиране.