Мотиви към присъда по н о. Х д. №53 / 2008 г по описа на Районен съд – гр. С

МОТИВИ

1. Срещу подсъдимия С. С. Я., роден на ****** г. в с. С. , В. област, живущ в гр. Д. , ул. „..” № ., българин, български гражданин, женен, неосъждан, безработен, с основно образование, ЕГН: **********, за това, че на 09.01.2000 г. около 19.00 часа на ГКПП – К. , в съучастие като помагач с Ю. К. (като извършител), умишлено е улеснил Ю. К. чрез набавяне на средства (предоставил му български задграничен паспорт, серия „К”, № 3261955) да влезе през границата на страната – през ГКПП – К. , без разрешение на надлежните органи на властта – престъпление по чл.279, ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК и

2. Срещу подсъдимия Ю. К., роден на ****** г. в гр. Дикле, Р Турция, живущ в гр. Д., обл. Д., Р Турция, кв. „.” № ., дом № ., турчин, турски гражданин, женен, неосъждан, земеделец, без образование, за това, че на 09.01.2000 г. около 19.00 часа на ГКПП – К. , в съучастие като съизвършител със С. С. Я. (помагач), е направил опит да влезе през границата на страната – през ГКПП – К. , без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието му е останало недовършено по независещи от волята му причини – престъпление по чл.279, ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл. 18, ал.1 пр.1НК.

В съдебно заседание представителят на Р. П. – гр. С. поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимите С. С. Я. и Ю. К., като счита, че същото се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Представителят на държавното обвинение поддържа становище, че от събраните по делото доказателства се установява изцяло фактическата обстановка, въведена в обвинителния акт, от която е видно, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение и моли да бъдат признати за виновни в извършването на тези престъпления. Според прокурора по делото е несъмнено доказано, че на 09.01. 2000 г. подсъдимият Ю. К. е представил на служителя на ГКПП - К. преправен паспорт на български гражданин, в който на мястото на оригиналната снимка била поставена негова снимка, и същевременно е доказано, че инкриминирания паспорт му е бил предоставен от подсъдимия Я. срещу определена парична сума. Прокурорът посочва, че подсъдимият С. С. Я. е знаел целта на подсъдимия Ю. К., а именно, че паспорта му е необходим, за да напусне територията на страната и снабдявайки го с паспорт на български гражданин го подпомага да преодолее граничния контрол, с каквато цел е била поставена и визата в собствения му турски паспорт. Представителят на държавното обвинение заявява , че субективно и двамата подсъдими К. и Я. са съзнавали деянието, което извършва всеки един от тях, имали са представа за общественоопасния характер на същото и са предвиждали общественоопасните последици, искали са настъпването им, т, е. действали са с пряк умисъл. С оглед на това, прокурорът моли съда да признае подсъдимите С. С. Я. и Ю. К. за виновни в извършването на престъпленията, предмет на обвинението. По отношение на наказанието представителят на държавното обвинение не взема становище относно размера им.

Подсъдимият С. С. Я., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание. Производството спрямо него е проведено по реда на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.

Служебният защитник на подсъдимия С. С. Я., адв. В. от , заявява, че от събраните по делото доказателства не е доказано по един безспорен и категоричен начин, че подзащитния й е извършил престъплението, за което е обвинен. Адв. В. счита, че съставът на престъплението, за което на подс. Я. е повдигнато и предявено обвинение не е доказан, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като нито един от свидетелите разпитани в хода на съдебното производство не твърди да е възприел обстоятелствата, сочени в обвинителния акт и налагащи извода, че именно подзащитния й е извършил престъплението по чл. 279, ал.1, пр.1 във връзка с чл. 20, ал.4 от НК. С оглед на тези съображения адв. В. моли съда да признае подзащитния й за невиновен и да го оправдае по така повдигнатото обвинение за това престъпление.

Подсъдимият Ю. К., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание. Производството спрямо него е проведено по реда на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.

Служебният защитник на подсъдимия Ю. К. – адв. Л. А. от заявява, че обвинението по отношение на подзащитния й Ю. К. не е доказано по несъмнен начин. Алтернативно адв. А. моли в случай, че съда прецени, че са налице достатъчно и несъмнени доказателства в подкрепа на обвинението, при индивидуализация на наказанието да отчете смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства и да бъде наложено наказание към съответния минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. С. Я. е роден на ****** г. в с. С. , Вл област. Живее в гр. Д. , ул. „..” № . Същият е българин, български гражданин, женен, с основно образование, неосъждан, безработен. Притежава ЕГН: **********.

Подсъдимият Ю. К. е роден на ****** г. в гр. Д., Р Турция, живущ в гр. Д., обл. Д, Р Турция, кв. „С.” № .., дом № .. Същият е турчин, турски гражданин, женен, неосъждан, земеделец, без образование.

На 09.01.2000 г. около 19.00 часа на ГКПП – К. при влизане в Р България, във влак № 15, пътували четири лица, на които извършил проверка граничен полицай при ГКПП – К. К. Ж.. За удостоверяване на самоличността си един от пътуващите представил на граничния служител обикновен български задграничен паспорт серия „К”, № 3261955, издаден на 20.03.1992 г. на името на К. Т. Ю.. Проверяващият орган установил, че поставената в паспорта снимка отговаря на лицето, което представило документа за гранична проверка, но видял, че снимката е подменена. След проведен разговор с лицето, представило горепосочения паспорт, било установено, че това е подс. Ю. К.. За констатираното нарушение граничния полицай представил рапорт до св. В. Ж., който от своя страна оформил обстоятелствен протокол от 09.01.2000 г. и представения обикновен български задграничен паспорт серия „К”, № 3261955, издаден на 20.03.1992 г. на името на К.Т.С., бил приобщен като веществено доказателство.

От изготвената от вещото лице С. М. съдебно - техническа експертиза с обект обикновен български задграничен паспорт серия „К”, № 3261955, издаден на 20.03.1992 г. на името на К.Т.С., е установено, че в същия има извършена подправка, изразяваща се в подмяна на оригиналната фотоснимка с настоящата.

Подсъдимият С. С. Я. е безработен, женен, липсват отрицателни данни за личността му. Видно от представената справка за съдимост от РС – гр. Балчик, С. С. Я. не е бил осъждан, преди датата на деянието, предмет на настоящото дело.

Подсъдимият Ю. К. е без образование, земеделец, женен, липсват отрицателни данни за личността му. Видно от представената справка за съдимост от Министерство на правосъдието, Ю. К. не е бил осъждан.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателства, установени чрез обясненията на подсъдимия Ю. К., дадени в хода на досъдебното производство и към доказателствения материал по делото на основание чл.279, ал.1 т.2 НПК, показанията на свидетеля В. С. Ж., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Д. Д. И., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, пр.2 НПК, заключението на приетата съдебно - техническа експертиза, протоколите за извършени следствени действия и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото: обстоятелствен протокол от 09.01.2000 г. (л. 5 ДП); протокол за разпознаване на лица по снимки (л. 32 ДП); фотоалбум за разпознаване на лица (л. 33- 35 ДП); справка за пътувания на лица – чужди граждани (л. 68- 70 ДП); справка за пътувания на лице – български гражданин (л. 25, том ІІ ДП); справка от НБД „Население” (л. 45, том ІІ ДП); справка за съдимост на подсъдимия С. С. Я.(л. 46 – 47, том ІІ ДП); справка за съдимост на подсъдимия Ю. К. (л. 49, том ІІ ДП), както и приложеното по делото веществено доказателство - обикновен български задграничен паспорт серия „К”, № 3261955, издаден на 20.03.1992 г. на името на К.Т.С..

Съдът кредитира частично обясненията на подс. Ю. К., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. чл.279, ал.1 т.2 НПК, относно обстоятелствата, че в края на 1999 г. заедно със свой познат пристигнали в Р България с намерение да се снабдят с визи или с други документи за самоличност, с които ще могат да преминат през Р Сърбия, за да стигнат впоследствие в Р Германия, където да си търсят работа; че подс. К. и неговия познат преминали нелегално през границата на страната в Р Сърбия, където останал около 15 дни и на 09.01.2000 г. подс. К. решил да се върне обратно в Р България, като преминал през ГКПП – К. и представил задграничния паспорт, серия „К”, № 3261955, издаден на 20.03.1992 г. на името на К.Т.С.. Съдът възприема като достоверни обясненията на подсъдимия Ю. К. в тази им част, тъй като те се подкрепят от останалите събрани, проверени и кредитирани от съда доказателства - намират потвърждение в показанията на свидетелите В. Ж. и Д. И. и приобщените по делото писмени доказателства - обстоятелствен протокол от 09.01.2000 г., протокол за разпознаване на лица по снимки (л. 32 ДП); фотоалбум за разпознаване на лица (л. 33- 35 ДП), както и от приобщения като веществено доказателство по делото обикновен български задграничен паспорт, серия „К”, № 3261955, издаден на 20.03.1992 г. на името на К.Т.С.. Обясненията на подс. К. са последователни и непротиворечиви. При проверката чрез способите по НПК на обясненията на подсъдимите с останалите събрани, проверени и кредитирани доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост и еднозначност.

Съдът не кредитира обясненията на подс. К., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. чл.279, ал.1 т.2 НПК относно изнесените в тях факти, че подс. Я. му е осигурил преправения задграничен паспорт с подменена снимка срещу определена парична сума, заплатена от него. Съдът намира за недостоверни обясненията на подс. К. в тази им част, тъй като не намират подкрепа в останалите събрани и проверени от съда доказателства, което да мотивира настоящия съдебен състав да обоснове извод за друга фактическа обстановка, различна от възприетата и описана по - горе. По изложените съображения съдът обосновава извод за недостоверност на обясненията на подсъдимия К. в посочената част и като такива не следва да бъдат кредитирани. В обясненията му досежно посоченото обстоятелство е обективирана само една защитна позиция (версия), която не е убедителна, явява се изолирана и не се подкрепя по несъмнен начин от останалите проверени и кредитирани от съда доказателства.

Съдът кредитира изцяло и писмените доказателства – обстоятелствен протокол от 09.01.2000 г. и протокол от 18.01.2000 г. за разпознаване на лица по снимки и фотоалбум към него, в който е отбелязано, че при извършеното разпознаване на лица подс. К. е посочил подс. Я. като лицето, което го е снабдило с преправения обикновен задграничен паспорт. В обстоятелствения протокол от 09.01.2000 г. се съдържат доказателства относно факта, че на посочената в него дата на ГКПП – К. подс. К. е представил за удостоверяване на самоличността си задграничен паспорт серия „К”, № 3261955, издаден на 20.03.1992 г. на името на К.Т.С., в който била поставена негова снимка. Протоколът от 18.01.2000 г. за разпознаване на лица по снимки и фотоалбум към него е съставен по реда и при условията на чл.145, ал.3 НПК (отм.) и е годно доказателствено средство за извършеното процесуално – следствено действие, за реда, по който то е било извършено и за събраните доказателства.

Съдът не обсъжда протоколът за очна ставка между двамата подс. К. и подс. Я., проведена в хода на досъдебното производство пред друг състав на съда, от една страна - защото съгласно чл.89, ал.1 НПК (отм.) това действие по разследването се извършва при съществено противоречие между обясненията на подсъдимите (обвиняеми в досъдебното производство), каквото няма как да е било констатирано от водещия разследването, тъй като подс. Я. се е възползвал от правото си по чл.87, ал.3 НПК (отм.) и не е давал обяснения, а от друга – този протокол не установява обстоятелства, релевантни за предмета на доказване по настоящото производство.

Съдът възприема изцяло и заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, тъй като това заключение в пълнота отговаря на поставените задачи, ясно и обосновано е и с оглед останалите доказателства по делото не възниква никакво съмнение за неговата достоверност и правдивост. Заключението на техническата експертиза като способ за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване, за които са нужни специални знания, е компетентно изготвено.

Всички дотук разгледани доказателствени средства по категоричен начин установяват отделните признаци от обективната страна на състава на престъплението по чл.279, ал.1, пр.1 във връзка с чл.18, ал.1, пр.1 от НК, извършено от подсъдимия Ю. К. – фактът, че на 09.01.2000 г. около 19.00 часа на ГКПП – К. , Софийска област, е направил опит да влезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието му не е довършено по независещи от волята му причини.

Разгледаните доказателствени средства не подкрепят заключението, че от обективна и субективна страна подсъдимият С. С. Я. е осъществил състава на престъплението по чл.279, ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК, като на 09.01.2000 г. около 19.00 часа на ГКПП – К. , в съучастие като помагач с Ю. К. (като извършител), умишлено е улеснил Ю. К. чрез набавяне на средства (предоставил му български задграничен паспорт, серия „К”, № 3261955) да влезе през границата на страната – през ГКПП – К. , без разрешение на надлежните органи на властта.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Въз основана анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, проверени чрез способите по НПК, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Ю. К. на 09.01.2000 г. около 19.00 часа на ГКПП – К. , Софийска област, е направил опит да влезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието му не е довършено по независещи от волята му причини, с което той е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.279, ал.1, пр.1 във връзка с чл.18, ал.1, пр.1 от НК.

От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият К. на 09.01.2000 г. на ГКПП - К. се е насочил пряко и непосредствено към преодоляване граничния контрол за преминаване на границата на страната без надлежно разрешение, т.е. същият е осъществил изпълнителното деяние, което в конкретния случай се реализира чрез действие. Преминаването на границата на страната е под разрешителен режим. Изпълнението на престъплението е започнало в момента, в който подсъдимият К. се е насочил пряко и непосредствено към осъществяването му. В тази връзка следва да се отбележи, че той не е имал надлежно разрешително за преминаване през границата на страната, което обстоятелство е безспорно установено. Подсъдимият е започнал преодоляването на надлежния контрол, насочвайки се и представяйки за удостоверяване на самоличността си преправен официален документ, издаден на името на друго лице, но с подменена снимка, на чието място е поставена снимката на подсъдимия, без да разполага с надлежно разрешително за преминаване през границата на страната, което да представи пред граничните власти, явяващи се на влизане в страната пръв “контролен пункт“. Обстоятелството, че подсъдимият К. е пристъпил към преодоляване на надлежния граничен контрол, фактът, че същият е представил на граничния служител преправен официален документ, с поставена негова снимка, но с данните за самоличност на друго лице, с който да удостовери пред граничните власти собствената си самоличност при преминаване границата на страната, фактът на неуспешното преодоляване на този контрол по независещи от волята на подсъдимия причини, обосновават извода за наличието на обективните признаци на състава на престъпление по чл.279 ал.1, пр.1 НК именно в стадия на опита. Причина изпълнителното деяние на подсъдимия да остане недовършено е единствено намесата на граничните власти - в конкретния случай подсъдимият не е успял да влезе в страната посредством представения преправен официален документ, защото служител от граничния контролно - пропускателен пункт своевременно е констатирал подмяната на снимката в задграничния паспорт. Съгласно Постановление № 8 от 28.VI.1971 г. на Пленума на ВС, за да е налице опит към престъпление по чл. 279 НК, необходимо е деецът, насочвайки се непосредствено към преминаване на границата, да е започнал да преодолява надлежния граничен контрол. Опит към престъплението е възможен и преди деецът да е навлязъл в граничната зона или граничната ивица, т. е. без значение за наличието на законовите признаци на опита за преминаване на границата без надлежно разрешение е обстоятелството дали деецът е навлязъл в граничната зона или граничната ивица.

Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с опазване на установения ред за преминаване на държавната граница, защитен от закона.

От субективна страна подсъдимият К. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – преминаване границата на страната без да има надлежно разрешително за това. Подсъдимият е предвиждал конкретните общественоопасни последици от деянието си и е искал настъпването им. Анализът на действията на подсъдимия сочат за наличието на представи у същия за липсата на надлежно разрешение, при което той е предприел преминаването на границата на страната, т.е. за наличието на пряк умисъл у подсъдимия К.. За да достигне до този извод, съдът отчете безспорно установения факт, че пред граничните власти на ГКПП – К. , който представлява територия със специален режим на пропуск и охрана и през който се разрешава преминаването на държавната граница, подсъдимият К. е представил за удостоверяване на собствената си самоличност задграничен български паспорт с подменена снимка. Съгласно императивната разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т.3 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.) органите на Национална служба "Гранична полиция" осъществяват граничния режим и контрол на преминаващите през границата на страната лица. В конкретния случай, за да приеме, че подсъдимият е действал умишлено при извършване на деянието съдът прецени и обстоятелството, че подс. К. се е насочил към преминаване на границата през ГКПП – К. , представяйки за удостоверяване на самоличността си документ, с подменена снимка, поставена на мястото на наличната и с данни за самоличност на лицето, на чието име е издаден документа, а именно – обикновен български задграничен паспорт, серия „К”, № 3261955, издаден на 20.03.1992 г. на името на К.Т.С.. От анализираното и безспорно установено поведение на подсъдимия следва, че той е предвиждал настъпването на конкретните съставомерни общественоопасни последици и е искал това.

При дотук изложените съображения съдът намери, че с деянието си подсъдимият Ю. К. е осъществил състава на чл. 279, ал.1, пр.1 във връзка с чл.18, ал.1, пр.1 от НК, като на 09.01.2000 г. около 19.00 часа на ГКПП – К. , Софийска област, е направил опит да влезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието му не е довършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание тези разпоредби, приложени във връзка с разпоредбата на чл., ал.1 от НК призна подсъдимият Ю. К. за виновен в извършването на описаното по – горе престъпление по чл. 279, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл.18, ал.1, пр.1 от НК, поради което и на основание тези разпоредби, приложени във връзка с разпоредбата на чл. от НК го осъжда на “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца и “глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът констатира, че в конкретния случай не са налице отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия К. обстоятелства, а само смекчаващи - чисто съдебно минало и липсата на отрицателни данни за личността му. Съдът намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. За да определи вида на наложеното на подсъдимия К. наказание, а именно “лишаване от свобода“, съдът намира, че с оглед конкретиката на престъпното деяние и обществената опасност на същото, целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат реализирани именно посредством посочената санкция “лишаване от свобода“. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 НК при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Наказанието, предвидено за престъплението по чл. 279, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1, пр.1 НК е “лишаване от свобода” до пет години и глоба от сто до триста лева. След като анализира изложените горе смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като взе предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено, съдът определи размера на наложеното на подсъдимия К. наказание “лишаване от свобода“ в минималния такъв и при превес на смекчаващите вината обстоятелства. При определянето размера на наказанието глоба към минималния такъв съдът отчете изискванията на чл.47 ал.1 от НК и съобрази имотното състояние на подсъдимия К., както и обстоятелството, че същия е безработен.

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отлага изпълнението на така наложеното на подсъдимия К. наказание 3 (три) месеца “лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

За да приложи в случая разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, съдът приема, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание “лишаване от свобода“. Съдът преценява, че с оглед характера на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на същото и на дееца, изпитателният срок ще следва да бъде определен в неговия минимум, а именно – три години.

Анализът на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, води до извода, че същите не установяват по несъмнен и категоричен начин, че от обективна и субективна страна подс. С. С. Я. е осъществил състава на престъплението по чл.279, ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК, като на 09.01.2000 г. около 19.00 часа на ГКПП – К. , в съучастие като помагач с Ю. К. (като извършител), умишлено е улеснил Ю. К. чрез набавяне на средства (предоставил му български задграничен паспорт, серия „К”, № 3261955) да влезе през границата на страната – през ГКПП – К. , без разрешение на надлежните органи на властта.

Формата на съучастие в изпълнителното деяние на престъплението, за което е повдигнато и предявено обвинение на подс. С. С. Я. е определена като помагачество при “влизане през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта”. При тази форма на съучастие, освен другите предпоставки, е необходимо помагачът да е улеснил прекия извършител на изпълнителното деяние – в случая подсъдимия К., при влизането му в Р България, като улесняването се изразява в набавяне на средства – предоставяне на подс. К. на обикновен български задграничен паспорт с негова снимка, но с данните за самоличност на друго лице. От обективна страна от анализираните по – горе доказателства се установява, че на 09.01.2000 г. на ГКПП – К. при влизането си в Р България подс. К. е представил за удостоверяване на самоличността си подправен документ – обикновен български задграничен паспорт серия „К”, № 3261955, издаден на 20.03.1992 г. на името на К.Т.С., в който била подменена оригиналната фотоснимка като на нейно място била поставена тази на приносителя на документа. От събраните гласни и писмени доказателствени средства - основен източник на доказателства в настоящото производство, не се извеждат обективните признаци на престъплението, за извършването на което е повдигнато и предявено обвинение на подс. С. С. Я.. В наличните по делото годни доказателствени средства не се съдържат доказателства, от които да се направи извод за авторството на това деянието, а именно – че то е извършено от подс. С. С. Я. като помагач чрез умишлено улесняване на подс. К. при преминаване на границата на Р България без разрешение на граничните власти, чрез набавяне на средства, като му предоставил подправения официален документ. За да направи тази преценка, настоящият съдебен състав взе предвид безспорно установеното обстоятелство, че при влизането си в Р България подс. К. лично е представил преправения обикновен български задграничен паспорт именно с цел удостоверяване на самоличността си. В тази връзка наличието на изнесеното в обясненията на подс. К. обстоятелство, че подс. Я. му е осигурил ползвания от него преправен задграничен паспорт срещу определена парична сума, не обосновава извод за улесняване от негова страна на подс. К. при преминаването му през границата на страната без разрешение на граничните власти, съдът преценява освен като защитна версия на подс. К. и като изявление, уличаващо подс. Я. в извършването на престъпление (т.нар. „оговор”), което се явява изолирано от останалите събрани по делото доказателства и да послужи като основание за признаването на подс. Я. за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато и предявено обвинение. Доколкото не се установи да са осъществени признаците от обективната страна на състава на престъплението по чл.279, ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК от страна на подс. Тодоров, съдът намира да безпредметно да обсъжда налице ли са елементите от субективната стана.

Предвид гореизложеното, съдът намери, че подсъдимият С. С. Я. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.279, ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК, а именно, че на 09.01.2000 г. около 19.00 часа на ГКПП – К. , в съучастие като помагач с Ю. К. (като извършител), умишлено е улеснил Ю. К. чрез набавяне на средства (предоставил му български задграничен паспорт, серия „К”, № 3261955) да влезе през границата на страната – през ГКПП – К. , без разрешение на надлежните органи на властта.

В производството пред съда не бяха ангажирани никакви доказателства, от които да се установява по един несъмнен и категоричен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт досежно повдигнатото и предявено на подсъдимия С. С. Я. обвинение за престъплението по чл.279, ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК. Поради това настоящия съдебен състав не може да обоснове извод за доказаност на обвинението, повдигнато на подс. Я. за извършено престъпление по чл.279, ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК, тъй като от събраните гласни доказателства не се установиха конкретните обстоятелства, при които е било извършено твърдяното престъпление.

Съдът постанови след влизане в сила на присъдата иззетият по делото като веществено доказателство обикновен български задграничен паспорт, серия „К”, № 3261955, издаден на 20.03.1992 г. на името на К.Т.С., да се унищожи по съответния ред.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Председател:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
След постановяване на присъдата съдът служебно се занима с взетата по отношение на подсъдимия Ю. К., с установена по делото самоличност, мярка за неотклонение „подписка”, която до настоящия момент е била изпълнявана спрямо него, като намира, че са налице основанията за отменяване на същата, предвидени в чл.309, ал.2, пр.2 от НПК.

Воден от горното, съдът

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски окръжен съд в 7 - дневен срок от днес.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Воден от горното, съдът

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски окръжен съд в 7 - дневен срок от днес.