Най-красивите автомобили на Alfa Romeo От 1935 до новото поколение Giulia

Преди 1945 г. автомобилите на Alfa Romeo са символ на технически напредък. 6C означава "sei cilindri", тоест шест цилиндъра. Този 2300 B от 1935 г. е във версия кабриолет на Castagna, а нареченият "Berlinetta" седан е дело на Touring.

В края на 30-те години дизайнерската тенденция се ориентира все повече към аеродинамичните модели. Този 6C 2300 B е създаден през 1938 г. специално за Mille Miglia от Touring.

Този капак на двигателя! Тези калници! 8C 2900 B е топмоделът на Alfa в края на 30-те години. Berlinetta отново е дело на Touring. Добавката "Lungo" се отнася за дългите предавателни отношения на трансмисията, които спъват автомобила при 175 км/ч.

6C 2500 SS е майсторско творение на Bertone. Много ниско разположената броня прилича на спойлер.

След войната Alfa Romeo първоначално продължава производството на старите си модели. Но ателиетата за дизайн на каросерии като Touring създават по-модерни „одежди”. Особено успешен е моделът 6C 2500 SS "Villa d`Este" от 1949 г.

Още през 1946 г. Pininfarina създава този елегантен кабриолет на Alfa на базата на 6C 2500 S. Части от езика на формите откриваме в по-късните модели на Lancia.

Alfa Romeo не успява да преживява за продължително време само с ексклузивните модели 6C. Необходим е масов автомобил, а резултатът е готов през 1950 г. - 1900. Дизайнът е създаден в собственото студио на марката.

Ако възприемате автомобилните форми като чувствени или дори като еротични, могат да ви обявят за луд. Но погледнете тази Alfa 1900 Sprint: не ви ли се иска спонтанно да я погалите?

Гледайки 1900 Sport Spider окото почти не открива прилики със семплия седан 1900. Също както и съвременника си Porsche 550 Spyder радикалният роудстър служи за състезателни цели.

Куриозно: седанът Giulietta се появява цяла година след Coupé-варианта. По-малката „сестра” на 1900 окончателно превръща Alfa Romeo в производител на големи серии автомобили.

Кой твърди, че навремето е нямало красиви комбита? За съжаление Giulietta Giardinetta (наричана също и "Promiscua") е произведена само 91 пъти.

"Coda Tronca" – така се нарича заоблената задница на Alfa Giulietta SZ. При показаното тук второ изпълнение задната част обаче не е кръгла. От Zagato залагат на аеродинамичен завършек на автомобила.

Класиката на Alfa е Giulia. Непреходният й дизайн издържа невероятните 16 години.

Не всеки харесва формата на Giulia Sprint Speciale. Представена през 1963, името Giulia е малко заблуждаващо. Техническата база на развиващия до 200 км/ч автомобил е на Giulietta.

Кабриолети: от Alfa Romeo умеят да ги правят. Представеният през 1955 г. Giulietta Spider става малко по-голям с течение на времето и е причислен към серията на Giulia.

Топмоделът на Alfa през 60-те години е 2600. Далият името 6-цилиндров мотор е с мощност 130 к.с. Тук също има Spider, който в профил много прилича на по-малката „сестра” на Giulia

На IAA 1965 г. Alfa Romeo 2600 SZ блясва под светлината на прожекторите. Добавката Z сочи към Zagato. Произведени са само 54 екземпляра от ексклузивния луксозен лайнер.

Ferrari 250 GTO? Не е вярно. Това всъщност е състезателна версия на Giulia с редуцирано тегло. 170 к.с. ускоряват TZ2 до 250 км/ч.

"Bertone-GT" – така е известна и до днес Coupé-версията на Giulia. Така веднага става ясно, кой е отговорен за красивите линии. Официално автомобилът дебютира през 1963 г. като Giulia Sprint GT.

По време на своя 27-годишен живот първият Alfa Spider често е модифициран. За мнозина версията със заоблена задница от 1966 г. е най-красивата. По онова време обаче вкусът е различен: представеният през 1969 г. Fastback-Spider се харесва повече.

Zagato е в ръбестата си фаза при Giulia Coupé GT Junior Z. Малкият автомобил е задвижван от бензинов мотор с 89 к.с. и с два разпределителни вала.

През 1968 г. от състезателна кола възниква суперспортистът 33 Stradale, чието име указва пригодността за движение по нормални пътища. За съжаление от расовата скулптура са произведени само 18 екземпляра.

По-пригоден за нормални пътища от 33 Stradale е Alfa Romeo Montreal. Необичайното име идва от световното изложение в канадски град, където се показват първи прототипи. V8-двигателят с 200 к.с. е от 33 Stradale.

През практичните 70-те години Alfa продължава да вади елегантни седани. Между 1972 и 1984 г. са произведени почти половин милион екземпляри на Alfetta.

Дизайнът на Alfetta GT е създаден от създателя на Golf – Джорджо Джуджаро. Също како и Golf I, тази Alfa се появява през 1974 г. и се отличава с изчистени линии.

С небезизвестната Alfasud Alfa Romeo определя мащабите в компактния клас още от 1972 г. При появилото се през 1976 г. Coupé на Alfasud видимо личат паралелите с Alfetta GT, но се прокрадва и малко VW Scirocco I. Нищо чудно – и трите модела са дело на Джорджо Джуджаро.

През 70-те и 80-те години Alfa Romeo не предлага майсторски творения по отношение на външния вид. Убедително изглежда едва създадената от Pininfarina 164. Моделът е най-елегантния член от технически идентичния квартет, състоящ се от 164, Fiat Chroma, Lancia Thema и Saab 9000.

Красив или не? Моделът с клиновидна форма Alfa Spider от 1995 г. поляризира и до днес. И тук Pininfarina удря едно рамо при оформлението.

През 1997 г. новата Alfa 156 е истински хит. Успешният дизайн е дело на Валтер де Силва, който по-късно отива във VW. Благодарение на скритите дръжки на задните врати нищо пречи на красивите линии.

Alfa вижда 159 в традиционната линия на стария 1750. И действително има двигатели с работен обем 1750 куб. см. Страхотната външност обаче не успя да компенсира лошото оползотворяване на пространството.

8C: това съкращение при разполагащия с 450 к.с. 8C от 2006 г. не означава само осем цилиндъра, но препратка към носталгичните 8C-модели. Дизайнът цитира миналото на марката.

Като малкия брат на 8C – за такъв се счита актуалният 4C. 240 к.с. в „ракетата” със средно разположен двигател и само 895 килограма собствено тегло. Програмирано удоволствие от шофирането.