Понятийно-терминологичен апарат на дидактиката

1. 
   Основно понятие – обучение – стратегия за предаване на социалния опит на следващото поколение, която се реализира чрез единството на дейността на учителя /преподаване/ и дейността на ученика /учене/, и в резултат на която се усвояват компетентности се постига пълноценно развитие на личността.
   
2. 
   Производни на основното понятие – извеждаме го чрез отговор на въпроса „Кои са специфичните особености на всяко обучение?“ Те са следните:
   

• 
  Цел
  
• 
  Съдържание
  
• 
  Методи
  
• 
  Форми
  
• 
  Принципи
  
• 
  Резултат
  

3. 
   Конкретизация на основните понятия:
   

1. 
   Цел на обучението. Първият начин за конкретизация на целта е в зависимост от структурата на личността. От тази гледна точка целите могат да бъдат: когнитивни (познавателни, насочени към усвояване на знание), афективни (насочени към развитие на емоционалната сфера), операционални (насочени към развитие на умения) и смесени.
   

2. 
   Учебно съдържание. Има два начина за конкретизация. От гледна точка на структурата на личността учебното съдържание се състои от знания, умения и отношения. Тези 3 елемента се обединяват в понятието КОМПЕТЕНТНОСТ. В зависимост от структурата на нужното знание учебното съдържание се състои от следните елементи: научни факти, научни понятия, научни закони и закономерности и научни теории.
   
3. 
   Методи на обучение: два начина за конкретизация:
   

• 
  В зависимост от източника на познание методите могат да бъдат: словесни (устно изложение на учителя, дискусия, мозъчна атака); практически (упражнение); нагледни (демонстрация)
  
• 
  Втори начин за конкретизация: методите се разглеждат от 3 гледни точки:
  

• 
  Методът като външна форма на обучението – учителят говори, учениците слушат / монологичен/; учителят задава въпроси, учениците отговарят /диалогичен/; учителят поставя задачи, учениците ги изпълняват /самостоятелна работа/;
  
• 
  Методът като вътрешна форма – учителят преподава знанията н готов вид /догматичен/; учителят създава проблемни ситуации, а учениците ги решават, като самостоятелно откриват знанията /евристичен/; учениците самостоятелно откриват знанията чрез наблюдения и експерименти /изследователски/;
  
• 
  Методът като логически път на познанието: аналитичен, синтетичен, аналитико-синтетичен, индуктивен, дедуктивен.
  

4. 
   Организационни форми на обучението – един начин на конкретизация, три групи:
   

II група: класни, неурочни форми на обучение – семинар, учебна екскурзия, лабораторно занятие

5. 
   Принципи на обучението. Съществуват седем класически принципа на обучение, обосновани още в първото системно изложение на дидактическите знания. Известни са още от бащата на педагогиката – Ян Амус Коменски /“Велика дидактика“/. Принципите са следните: активност, нагледност, достъпност, индивидуален подход, съзнателност, системност, трайност на знанията.
   
6. 
   Резултат от обучението – той отразява степента, в която са постигнати целите на обучението. По тази логика начините за конкретизация на резултатите са същите, каквито са и начините за конкретизация на целите на обучението, т.е. в зависимост от структурата на личността резултатите могат да бъдат когнитивни, афективни, операционални и смесени. От гледна точка на структурата на социалния опит резултатите могат да бъдат репродуктивни и творчески.