По форма колекторите биват два главни вида: затворени за еднократна употреба и отворени - за по-продължително ползване.
Затворените колектори обикновено са полиетиленови торбички само с един отвор - за стомата. След напълването им с фекалии, те се отделят от стомата и се изхвърлят.
Отворените колектори имат два отвора - един за стомата и един в долната част на торбичката, който се затваря с клампа (щипка). Когато се напълни го изпразваме през долния отвор, като свалим щипката.
Според начина на прикрепването си колекторите биват залепващи се или прилепващи се. Залепващите се имат около отвора за стомата намазана с лепило повърхност, с която се залепват за кожата около стомата, както се лепи лейкопласт. Лепилото е цинкоксидно или полиакрилно. Последното е по-малко дразнещо кожата. И двата вида лепила могат да се употребяват само при здрава кожа. При отлепването трябва много да се внимава да не се разрани кожата от грубо третиране.
Поради дразнещото действие на лепилата по-често се употребяват прилеп-ващите колектори. При тях прикрепването към кожата става чрез плочка с желатинозна материя. Тази плочка може да е споена с колектора (така наречената еднокомпонентна система) или да е отделена от него (двукомпонентна система). Във втория случай коле-кторът се прикрепва към плочката с пръстен (на принципа на секретните копчета). Самата плочка трябва да е прилепена към корема няколко дни и се сменят само тръбичките.
Прилепващите колекторни системи, както еднокомпонентни, така и двуком-понентни, се понасят от кожата много по-добре и са единствените, които могат да се употребяват, ако кожата около стомата е възпалена. Те обаче са по-скъпи в сравнение с еднокомпонентните залепващи се колектори.
Сподели с приятели: | 
