Обстоятелствено пояснение и сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено
Изтегляне 34.87 Kb.
|
1 2
Курсова работа| Защо се прибирам? – Защото трябва да уча.
Когато стигнахме върха, се чувствахме щастливи и доволни. Кога се чувствахме щастлив и доволни? – Когато стигнахме върха. С цел да изпреварим другия клас, минахме по добре познатия ни пряк път. С каква цел минахме по добре познатия ни пряк път? – С цел да изпреварим другия клас. Видове подчинени обстоятелствени изречения Има толкова вида подчинени обстоятелствени изречения, колкото и обстоятелствени пояснения: за време, за място, за начин, за количество, за причина, за цел и т.н. Подчинено обстоятелствено изречение за време – отговаря на въпросите „Кога?“, „Откога?“, „Докога?“, „Колко време?“. За връзка с главното изречение служат наречия като когато, като, докато, щом, едва, преди да, току-що. пример: До хижата стигнахме, преди да изгрее слънцето. Подчинено обстоятелствено изречение за място – отговаря на въпросите „Къде?“, „Где?“, „Накъде?“, „Откъде?“, „Докъде?“. За връзка с главното изречение служат наречия като дето, гдето, където, накъдето, откъдето, докъдето. пример: Всички устремиха погледи напред, където вече се виждаха платната на кораба „Циркус“. Подчинено обстоятелствено изречение за начин – отговаря на въпросите „Как?“, „По какъв начин?“. За връзка с главното изречение служат наречия и съюзи като както, като, като че, сякаш, без да. пример: Продължаваше да говори, без да поеме дъх. Подчинено обстоятелствено изречение за количество – отговаря на въпросите „Колко?“, „Колко пъти?“, „В каква степен?“. За връзка с главното изречение служат наречия като колкото, доколкото, отколкото и толкова. пример: Бързаше колкото сили има. *ако подчиненото обстоятелствено изречение пояснява сказуемото от главното и е въведено с относителните местоимения който, когото, каквото, колкото и др., то не се отделя със запетая. Подчинено обстоятелствено изречение за причина – отговаря на въпросите „Защо?“, „За какво?“, „По каква причина?“. За връзка с главното изречение служат съюзи като защото, задето, понеже, че и тъй като. пример: Успях да се справя, понеже бях много добре подготвен. Подчинено обстоятелствено изречение за цел – отговаря на въпросите „Защо?“ и „С каква цел?“. За връзка с главното изречение служат съюзи като да, за да и та да. пример: За да съкратя пътя си към върха, трябваше да премина през реката. Подчинено обстоятелствено изречение за условие – отговаря на въпроса „При какво условие?“. За връзка с главното изречение служат съюзи като ако, да, ако да, в случай че, при условие че и частицата ли. пример: Ако бяхме побързали, вече щяхме да сме в хижата на топло. Подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка или изключване (познава се по смисъл и по връзката му с главното изречение) отговаря на въпроса „Въпреки какво?“ (действието се извършва в главното изречение). пример: Въпреки всичките ти обещания, ти отново ме излъга. Място на подчиненото обстоятелствено изречение Подчиненото обстоятелствено изречение може да стои:
след главното изречение пример: Вече се бяхме отчаяли, когато зад лодката изскочиха няколко делфина. пред главното изречение пример: Преди да се гмурнат обратно във водата, ни погледнаха с малките си разбиращи очи. между частите на главното изречение пример: Сега, тъй като лошият спомен е изтрит от времето, съм готов да простя. Пунктуация Подчиненото обстоятелствено изречение се отделя от главното със запетаи в следните случаи:
когато подчиненото изречение стои на първо място, запетая се пише след него пример: Когато се сетя за изкачването на върха, душата ми се изпълва с гордост. когато подчиненото изречение стои след главното, запетая се пише пред свързващата дума (защото тя принадлежи на подчиненото изречение) пример: Тръгвам, защото имам да уча. когато подчиненото изречение стои между частите на главното изречение, се отделя със запетаи от двете страни пример: Вчера, когато Петя ми звънна, наистина не го очаквах. Подчиненото изречение не се отделя със запетая в следните случаи: когато пред съюза или съюзната дума стои отрицателна частица или уточняващ израз като даже, дори, едва, дълго, единствено, именно, малко, много, особено, поне, само, тъкмо, твърде дълго, твърде малко, твърде скоро и чак пример: Той се успокои едва когато видя, че тя слезе от колата невредима. когато подчиненото изречение пояснява сказуемото в главното изречение и е въведено с относително местоимение като който, когото, с когото, каквото и колкото пример: Не яжте каквото ви падне! Информационни източници Бъркалова П., „Българският синтаксис: Познат и непознат“, гр. Пловдив „Трудове на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ Филологически факултет“, гр. Велико Търново, 1991 година Изтегляне 34.87 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2