забележимо чрез стомашните оплаквания, ние от глупост предписваме ангиациди! Не вода, а антиациди! Не вода, а хистамин-блокери! За нещастие този проблем съществува при всички видове лечение, извършващо се от гледна точка на модела за твърдите вещества. Всички методи за лечение са насочени към отстраняване на симптомите. Те нямат за цел отстраняването на причините за възникване на проблема. Затова болестите не биват излекувани. Те се лекуват в продължение на целия живот. Основната причина за дегенеративните заболявания не е известна, понеже се следва погрешна парадигма. Ако разберем, че най-важната съставна част от храносмилателния процес е водата, тогава битката е почти спечелена. Ако дадем на тялото необходимата вода преди ядене, битката срещу произвеждането на холестерол в кръвоносните съдове е спечелена окончателно. Ако в определено време от деня изпиваме определено количество вода, така че клетките на организма добре да се изпълнят с вода, задействането на системата „холестерол-храносмилателен тракт", служеща да задържи водата да не преминава през стените на клетките, става почти ненужно. Отделянето на холестерол намалява.За управляваните от хормоните ензими, които подпомагат изгарянето на мазнините, беше установено, че след разходка от един час те продължават да действат в организма в продължение на дванадесет часа. Изглежда е вярно и твърдението, че след такава разходка (за активизиране изгарянето на мазнините) при ниско ниво на холестерола се разгражда и вече натрупалия се холестерол и кръвта отново започва да тече през блокираните преди това артерии (за това виж и писмото на г-н Фокс). Две разходки през деня — на всеки дванадесет часа — подържат активността на управляваните от хормоните ензими (зависещата от хормоните липаза) денонощно и помагат разграждането на прекаленото натрупване на липоиди (мастоподобни вещества) в артериите.
