100 приятел).
Защо, по дяволите, продължавахме да ходим на тези купони? С надеждата да се появи някоя мажоретка? В очакване на Годо?
104
Всички биха предпо- чели първото (макар че отборите от мажоретки бяха рядкост за нашия град), но второто беше много по-близо до истината. В
идеалния случай, тъй като бяхме отегчени до смърт от празното си ежедневие, всички ние би трябвало да реагираме с готовност при първата възможност да се ангажираме с нещо смислено. Но истината не беше такава. За възрастта си ние бяхме прекалено цинични, отегчени от живота и скептично настроени към чувството за отговорност. И затова не гледахме сериозно на клубовете по дебати, на
„Въздушните кадети“
105
и спортните занимания в училище, които родителите ни се опитваха да организират. Да правиш
нещо, просто не беше яко. Нямам представа какъв е
бил животът на тийнейджърите, преди бун- тарите от края на шейсетте да посъветват младите хора: включи се, настрой се, откажи се
106
. През 1955-та например нормално ли е било за един тийнейджър да бъде предан на клуба или на отбора си? Защото двайсет години по-късно вече не беше така. Мнозина от нас се
включиха и се
отказаха. Но не всички успяха да се
настроят. Исках да съм някъде другаде. И не бях единственият. Всеки, който в крайна
сметка напусна родния Феървю, знаеше, че това ще се случи, преди да е навършил двайсет. Аз също го знаех. Знаеше го и съпругата ми, с която отраснахме на една и съща улица. Знаеха го и приятелите ми, част от които действително заминаха – независимо какви бяха плановете им за живота. В семействата, в които се държеше на образованието, това
беше толкова очевиден факт, че се разбираше от само себе си. Колкото до децата от по- малко образованите семейства, в тяхната концептуална реалност просто не фигурираше идеята за бъдеще, включващо думата университет. Проблемът обаче не беше в парите. Таксите за висше образование по онова време бяха много ниски, а в Албърта имаше достатъчно и добре платена работа. Във
104
„В очакване на Годо“ е пиеса на ирландския драматург Самюъл Бекет. Определя се като емблематична за „театъра на абсурда“. –
Б.пр. 105
Royal Canadian Air Cadets – Кралски канадски въздушни кадети – национална младежка програма, която развива и поддържа интереса на младите хора към авиацията и предлага теоретична и практическа подготовка за желаещите да изградят кариера в областта на въздушните сили. –
Б.пр. 106
Фразата е популяризирана през 1966 г. от американския психолог Тимъти Диъри по време на събитие, свързано с хипи движението. В
автобиографичната си книга, написана след много години, Диъри обяснява, че „включи се“ означава да се обърнеш навътре и да активираш невронния и генетичния материал, с който разполагаш (според него за това помагат и наркотиците); „настрой се“ – да взаимодействаш хармонично с околния свят; а „откажи се“ описва процеса на активно и внимателно освобождаване от нежеланите или неосъзнати задължения и ангажименти. –
Б.пр. 101 фабриката за шперплат, където работех през 1980-та,
печелех много повече, отколкото през следващите двайсет години, независимо от това с какво се занимавах. През 70-те години на миналия век в богатата на петрол Албърта нямаше човек, който да се е разминал с университета поради финансови притеснения.
Сподели с приятели: